Мика Зайкова: Не е по закона първият ден от болничния да не се плаща
Няма никаква законова обосновка първият ден от болничния да не се заплаща, а аргументът, че има доста подправени болнични, е проблем на контрола.Това съобщи финансовият специалист Мика Зайкова.
Всеки работещ в България заплаща осигурителна вноска, в границите на която е обезпечен и за краткотрайна неработоспособност, която заплаща на Национален осигурителен институт. Държавата, в лицето на Национален осигурителен институт, Министерството на труда и обществената политика и Министерството на здравеопазването са тези, които управляват този развой. Този надзор би трябвало да е ефикасен и да няма корупция, сподели още тя пред Фокус.
Твърди се, че има подправени болнични, само че доказателствата са прекомерно малко. Освен ефикасен надзор, би трябвало да има криминализиране на това действие, тъй като то е закононарушение. Но да наказваш болния си служащ е нонсенс, акцентира Мика Зайкова.
Финансовият специалист напомни, че по време на рецесията през 2009 година обществените сътрудници са се съгласили като краткотрайна антикризисна мярка да заплащат първите три дни от болничния. „ По този метод първите три дни се заплащат на 70%, само че рецесията от дълго време мина и никой не се сеща, че тази краткотрайна антикризисна мярка беше превърната в непрекъсната. Работодателят в действителност заплаща за едно и също нещо два пъти. Знаете, че 60% от осигурителната вноска се заплаща от работодателя, а 40% от служащия. След това той би трябвало да заплати и болничните, по тази причина работодателите са в правото си. Институцията, която би трябвало да заплаща болничните, се споделя Национален осигурителен институт “, изясни Зайкова.
Тя добави, че цените на медикаментите и на лечението, която българинът доплаща, са над междинното европейско равнище. Финансовият специалист цитира и данните на Национален статистически институт за октомври, които регистрират, че междинното повишаване за месеца е 0,8%, като се вижда повишаване на лекарските услуги и медикаментите.
Всеки работещ в България заплаща осигурителна вноска, в границите на която е обезпечен и за краткотрайна неработоспособност, която заплаща на Национален осигурителен институт. Държавата, в лицето на Национален осигурителен институт, Министерството на труда и обществената политика и Министерството на здравеопазването са тези, които управляват този развой. Този надзор би трябвало да е ефикасен и да няма корупция, сподели още тя пред Фокус.
Твърди се, че има подправени болнични, само че доказателствата са прекомерно малко. Освен ефикасен надзор, би трябвало да има криминализиране на това действие, тъй като то е закононарушение. Но да наказваш болния си служащ е нонсенс, акцентира Мика Зайкова.
Финансовият специалист напомни, че по време на рецесията през 2009 година обществените сътрудници са се съгласили като краткотрайна антикризисна мярка да заплащат първите три дни от болничния. „ По този метод първите три дни се заплащат на 70%, само че рецесията от дълго време мина и никой не се сеща, че тази краткотрайна антикризисна мярка беше превърната в непрекъсната. Работодателят в действителност заплаща за едно и също нещо два пъти. Знаете, че 60% от осигурителната вноска се заплаща от работодателя, а 40% от служащия. След това той би трябвало да заплати и болничните, по тази причина работодателите са в правото си. Институцията, която би трябвало да заплаща болничните, се споделя Национален осигурителен институт “, изясни Зайкова.
Тя добави, че цените на медикаментите и на лечението, която българинът доплаща, са над междинното европейско равнище. Финансовият специалист цитира и данните на Национален статистически институт за октомври, които регистрират, че междинното повишаване за месеца е 0,8%, като се вижда повишаване на лекарските услуги и медикаментите.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ