Случаят Кордовска - конфликт на интереси няма, за престъпления не питайте!
Няма спор на ползи при някогашната подуправителка на Българска народна банка Нели Кордовска. Окончателното решение на Върховния административен съд, с което беше доказан актът на първата инстанция, е всичко друго, само че не и изненада. Ако не може да бъде "оправено " дело за относително скромните персонални спестявания в Корпоративна комерсиална банка (КТБ) на виновния за банковия контрол при нейния банкрут, какво остава за изпарилите се след настъпването му 5 милиарда?! За част от които Кордовска би трябвало да носи отговорност, освен това наказателна.
Фактологията по заведеното от някогашната комисия за спор на ползи и продължено от антикорупционната комисия дело против Нели Кордовска е безспорна. Длъжностната й характерност като основен шеф на ръководство „ Банков контрол “ включва реализиране оперативното управление на Управление „ Банков контрол “ при неявяване на подуправителя на управлението; подкрепяне подуправителя на ръководството при реализиране на функционалностите му, съгласуване и управление активността на дирекциите в управлението; образуване и управление подготовката на регулярните отчети и доклади за положението на банковата система.
Три дни преди затварянето на КТБ отстраненият тогавашен подуправител, управляващ Управление „ Банков контрол “ на Българска народна банка, Цветан Гунев оправомощава Кордовска да упражнява пълномощията му на подуправител, управляващ Управление „ Банков контрол “, в това число да издава самостоятелни административни актове и наказателни постановления по Закона за кредитните институции. Ден по-късно тя назначава надзорна ревизия на КТБ, а в деня преди затварянето на банката изтегля сумата от 64 195 евро от персоналната си сметка в нея. На 20.06.2014 година гуверньорът Иван Искров и заместничката му Нели Кордовска изготвят и внасят в Управителния съвет на Българска народна банка докладна бележка, с която оферират КТБ да бъде сложена под специфичен контрол, тъй като парите в нея свършват.
Съдът приема, че всичко това е по този начин, само че тегленето на парите от Кордовска не е резултат от прилагане на служебна информация в частен интерес, тъй като хиляди неразполагащи с нея жители и компании закривали депозитите си в продължение на седмица преди този момент. Обстоятелство, което е също несъмнено, и остава да си зададем въпрос кой в сходна обстановка не би постъпил по същия метод. Друг е въпросът, че в отговор на медийния интерес по случая, Българска народна банка съобщи друго - че нямало по какъв начин някой от чиновниците й да е знаел за затварянето на КТБ, преди да постъпи настояването на изпълнителните й шефове за това. В добавка публицистите бяха посъветвани назидателно да подават сигнали за изплатени в интерес на чиновници на централната банка суми от КТБ след слагането й под специфичен контрол.
Именно съществуването на многочислени тегления от други инвеститори в дните преди затварянето на КТБ употребява защитнната теза на Кордовска. Иначе всичко е против нея - на тази служба е разполагала с цялостна и точна информация за положението на КТБ поради достъпа до счетоводната и осведомителната й система, в това число до всички изходящи парични потоци от нея в посочения интервал. В резултат Кордовска е била наясно, че КТБ е в ликвидна рецесия, застрашена е от несъстоятелност и слагане под специфичен контрол, което ще докара до прекъсване на осъществяването на всички нейни отговорности. Знаела е също, че УС на Българска народна банка ще прегледа план на решение за слагане на КТБ под специфичен контрол, която информация е била разполагаем на стеснен кръг лица.
Но, да речем, парите са си нейни, пък и не са толкоз доста. Къде е обаче прокуратурата по другите сигнали за активността на Кордавска по това време. Тя беше посочено персонално от ръководителя на бюджетната комисия в Народното събрание Менда Стоянова като служителя, разрешавал от името на гаранционния фонд, чийто заместник-председател е в този момент, да бъдат изменени изискванията по договорите на 1000 депозанти в КТБ. В резултат са отпаднали преференциалните условия по тях, с цел да бъде задействана законовата гаранция за изплащането им до тавана от 100 хиляди евро. На процедура хора, които са осъществили финансовите изгоди от тези привилегии с ясното схващане, че рискуват всичко при възможен провал, са се наредили измежду обезпечените инвеститори в прорез със закона.
Схемата беше открита от специфичната парламентарната комисия, проверяваща КТБ. Оказа се, че като управителен член на гаранционния фонд Нели Кордовска е дала писмени инструкции на квесторите в отговор на питането им по какъв начин да действат с преференциалните контракти, по които клиентите са създали едностранни изказвания за прекратяването им при слагане на банката под специфичен контрол. Отговорът на Кордовска гласи: "Ако вложителят е платил наказателна рента при прекратяването на контракта за предварителното му преустановяване, влогът е обезпечен. " Пред депутатите обаче тя изяснява напътствията си с "техническа неточност " във тип на сбъркан входящ номер и моли те да не бъдат вземани под внимание.
За осъществяването на тези инструкции обаче квесторите на КТБ Станислав Лютов и Елена Костадинчев бяха предадени на съд по обвиняване за умишлена занемареност в изключително огромни размери, от което евентуално няма да произтече нищо. Според прокуратурата двамата са работили в съучастничество, като не са положили задоволително грижи за стопанисването и запазването на повереното им имущество, с което са увредили Фонда за гарантиране на влоговете в банките с малко повече от 1.7 млн. лв.. Това било станало в интервала сред 20 август и 6 ноември 2014г. посредством осчетоводяването на предварителното преустановяване на девет броя контракти за самостоятелни срочни депозити с фаворизиран настоящ годишен лихвен %, въз основа на което те били трансферирани за погашение към гаранционния фонд.
Разследването стартира през 2015 година, а обвиняванията против квесторите бяха повдигнати през май и явно не са поправени. Според проверяващите с дейностите си Лютов и Костадинчев са нарушили Закона за гарантиране на влоговете в банките, който не разрешава изплащането на обезпечените им размери на лицата с предоставени привилегировани лихвени условия в отклоняване от оповестените от банката условия, които тя е длъжна да ползва към своите инвеститори. Така се е стигнало и до нарушаване на реда за угаждане на кредиторите, очакван в Закона за банковата неплатежоспособност. Наред с осъществените съдебно-финансови експертизи като очевидци са били разпитани облажилите се депозанти и всички длъжностни лица с отношение към реализирането на схемата.
Досъдебното произвеждане беше формирано броени дни откакто министър председателят Бойко Борисов разказа на съвещание на Министерския съвет провалите от активността на квесторите. Той уточни съответните действия, които окачестви като "факт " - в това число и броя на преференциалните контракти, по които Гаранционният фонд е изплатил обезпечените суми в прорез със закона. Според Борисов става въпрос за повече от 1000 преправени контракта, въз основа на които изчислените от него вреди за бюджета на фонда възлизали на... 100 млн. евро.
"От това, което знам от службите, и чакам в идващите седмици развиване, са освобождавани имущества - само че, несъмнено, всичко това би трябвало да се документира, то е реалност. В последните дни на деяние на квесторите са освободени големи имущества. Така че се надявам тук прокуратурата да довърши дружно с ДАНС и Министерство на вътрешните работи това, което вършат. Ще стане ясно на обществото след две-три седмици. Освобождавано е имущество, преработени са контракти - над хиляда - тъй като, в случай че имаш преференциална рента, не можеш да взимаш по-късно стоте хиляди евро, които ти се поставят, тъй като си се облажил от лихвите. А това са над хиляда души и на процедура преправяйки им договорите, те са получили по 100 хиляди евро. И като го счетох - към 100 милиона е загубата, нанесена надлежно на фонда “, съобщи тогава министър председателят.
През цялото време на следствието прокуратурата резервира цялостно безмълвие и не се ангажира по нито един от тези пунктове. Лютов и Костадинчев реагираха обаче стремително с искане за инспекция по изказванията на Борисов. Те на собствен ред обявиха, че за целия интервал на ръководството им като квестори на КТБ са работили "изключително и единствено в границите на законовите наставления и в осъществяване на напътствията на надзорните ни институции ". Изплащането на компенсации на жители до предпазения размер било комплициран развой, извършен в непрестанно и тясно взаимоотношение с гаранционния фонд и с Централната банка. Дадените от тях инструкции правели самоволните дейности невъзможни, а за този размер от работа съществувала цялостна документи и бистрота.
Реакцията на Лютов и Костадинчев беше явен знак, че не желаят да се прежалят и да станат изкупителна жертва, до момента в който виновните за активността им институции си измиват ръцете с тях. Квесторите подсетиха, че въпросът с обезпеченията е в детайли прегледан в заключителния им отчет, възложен на Българска народна банка и на краткотрайната парламентарна анкетна комисията по отношение на КТБ. "В деня на встъпването в служба на синдиците този отчет беше връчен на финансовия министър, на заместител основния прокурор, на основния секретар на Министерство на вътрешните работи, на ръководителя на ФГВБ, както и на самите синдици ", написаха тогава квесторите.
В добавка, Лютов и Костадинчев увериха, че в същия отчет са обяснени и стимулирани всички техни дейности по квестурата, а те остават разполагаем на проверяващите органи за каквото и да било подпомагане. Нещо повече, квесторите отхвърлиха както непозволени дейности по отношение на погашение на обезпечените влогове, по този начин и осчетоводяване на цесии и прихващания след отнемането на лиценза. Последното те аргументираха с неналичието на законови пълномощия да се разпореждат с имуществото на банката.
Активна роля на Кордовска беше съзряна и в избора на проверяваща компания, която да изясни механизма и да наблюдава финансовите потоци за източване на КТБ. По предложение на Движение за права и свободи в лицето на Лютви Местан, Делян Пеевски и Йордан Цонев Народното събрание одобри решение, с което предложи на Българска народна банка да откри профилирана компания с потвърден потенциал и интернационален опит в тази тенденция. През март 2015 бяха гласувани и съответните ремонти в Закона за банковата неплатежоспособност, като всички парламентарни сили се правеха, че имат вяра в тази пушилка.
От първичните 11 претенденти бяха подбрани шест, след които гаранционният фонд избра избра "Аликс Партнърс ". В деня на избора - 19 май 2015 година, Кордовска не се яви в Народното събрание за съвещанието на парламентарната комисия за КТБ, като показа болничен лист за строшен крайник. Със същия този крайник обаче тя участва на съвещанието на управителния съвет на фонда, на което беше взето решението в интерес на "Аликс Партнърс ".
Две седмици по-късно фондът разпореди на синдиците на КТБ да сключат контракт с сдружението, от което се очакваше да наблюдава нейните активи и да предложи дейности за запазването и връщането им в масата на несъстоятелността. Веднага по-късно обаче с редица свои решения управителният съвет на гаранционния фонда дава позволения на синдиците да подпишат анекси в преди малко подписания с "Аликс партнърс " контракт. И то не какви да е, а такива, с които се трансформират на практика всички съществени параметри - за цената, размера, метода и обсега на финансовото следствие.
Веднага след подписване на контракта с "Аликс Партнърс " и последващите анекси към него шефът на Българска народна банка Иван Искров подаде желаната му от месеци оставка. След осъществяването на контракта в края на септември 2015 година същото направи и Нели Кордовска във връзка с длъжностите си в Централната банка. Междувременно към избора на компанията гръмна величествен скандал, в хода на който ръководещите започнаха неубедителни опити да разсеят подозренията в нейната достоверност.
След медийни изявления, че контрагентът по контракта АlixPartners Services UK LLP е основана едвам при започване на 2015 година и не е ясна връзката й с американския оригинал, фондът увери, че тя е 100% негово дъщерно сдружение. Обявено беше, че "AlixPartners се състои от избран брой независими предприятия, подобаващи за юрисдикциите, в които оперира ". И че "AlixPartners Services UK LLP е еднo от тези дъщерни сдружения и е напълно благосъстоятелност на AlixPartners - водещa световнa компания в консултантския бизнес ".
Стигна се и до парламентарно запитване с кое тъкмо сдружение е подписан договорът за следствие на източването на КТБ. В прессъобщението на Гаранционния фонд беше посочена компанията AlixPartners Services UK LLP, а седмица по-рано в писмо на синдиците до финансовото министерство наименованието е с една дума по-кратко - Alix Partners UK LLP. Приложена беше и информация от Търговския указател на Англия, от която излиза наяве, че AlixPartners Services UK LLP е записано на 12 януари 2015 година - два месеца преди влизане в действие на измененията в Закона за банковата неплатежоспособност, с които беше въведена тази алтернатива.
Оказа се, че в това сдружение капиталът се държи от група физически лица и от AlixPartners LTD, само че последната приключва присъединяване си в него единствено 10 дни след регистрацията му. Остана въпросът кои са физическите лица и дали наименованието на истинската компания не е употребено единствено за илюзия на съответната комисиона. В добавка платеното по контракта също остана в мъгла - от слуха, че са дадени 22 млн. лева, до сметката на финансовия министър Владислав Горанов, че сумата е "под 1 млн. евро - към 800 хиляди евро ". Но единствено "доколкото той знаел ".
Последва епична борба за разсекретяване на отчета, завършила с откритието, че изгода от него няма. Едва няколко от всичките 500 страници обобщаваха същността му - в останалата си част той просто описваше раздадените заеми. Чуха се под паника апели за неотложно наемане на друга интернационална компания, която да се заеме със събиране на източените от банката средства против % от събраната сума. Нещо, което по този начин и не се случи, а Горанов разяснява хладно, че упованията са били "силно преекспонирани ".
Фактологията по заведеното от някогашната комисия за спор на ползи и продължено от антикорупционната комисия дело против Нели Кордовска е безспорна. Длъжностната й характерност като основен шеф на ръководство „ Банков контрол “ включва реализиране оперативното управление на Управление „ Банков контрол “ при неявяване на подуправителя на управлението; подкрепяне подуправителя на ръководството при реализиране на функционалностите му, съгласуване и управление активността на дирекциите в управлението; образуване и управление подготовката на регулярните отчети и доклади за положението на банковата система.
Три дни преди затварянето на КТБ отстраненият тогавашен подуправител, управляващ Управление „ Банков контрол “ на Българска народна банка, Цветан Гунев оправомощава Кордовска да упражнява пълномощията му на подуправител, управляващ Управление „ Банков контрол “, в това число да издава самостоятелни административни актове и наказателни постановления по Закона за кредитните институции. Ден по-късно тя назначава надзорна ревизия на КТБ, а в деня преди затварянето на банката изтегля сумата от 64 195 евро от персоналната си сметка в нея. На 20.06.2014 година гуверньорът Иван Искров и заместничката му Нели Кордовска изготвят и внасят в Управителния съвет на Българска народна банка докладна бележка, с която оферират КТБ да бъде сложена под специфичен контрол, тъй като парите в нея свършват.
Съдът приема, че всичко това е по този начин, само че тегленето на парите от Кордовска не е резултат от прилагане на служебна информация в частен интерес, тъй като хиляди неразполагащи с нея жители и компании закривали депозитите си в продължение на седмица преди този момент. Обстоятелство, което е също несъмнено, и остава да си зададем въпрос кой в сходна обстановка не би постъпил по същия метод. Друг е въпросът, че в отговор на медийния интерес по случая, Българска народна банка съобщи друго - че нямало по какъв начин някой от чиновниците й да е знаел за затварянето на КТБ, преди да постъпи настояването на изпълнителните й шефове за това. В добавка публицистите бяха посъветвани назидателно да подават сигнали за изплатени в интерес на чиновници на централната банка суми от КТБ след слагането й под специфичен контрол.
Именно съществуването на многочислени тегления от други инвеститори в дните преди затварянето на КТБ употребява защитнната теза на Кордовска. Иначе всичко е против нея - на тази служба е разполагала с цялостна и точна информация за положението на КТБ поради достъпа до счетоводната и осведомителната й система, в това число до всички изходящи парични потоци от нея в посочения интервал. В резултат Кордовска е била наясно, че КТБ е в ликвидна рецесия, застрашена е от несъстоятелност и слагане под специфичен контрол, което ще докара до прекъсване на осъществяването на всички нейни отговорности. Знаела е също, че УС на Българска народна банка ще прегледа план на решение за слагане на КТБ под специфичен контрол, която информация е била разполагаем на стеснен кръг лица.
Но, да речем, парите са си нейни, пък и не са толкоз доста. Къде е обаче прокуратурата по другите сигнали за активността на Кордавска по това време. Тя беше посочено персонално от ръководителя на бюджетната комисия в Народното събрание Менда Стоянова като служителя, разрешавал от името на гаранционния фонд, чийто заместник-председател е в този момент, да бъдат изменени изискванията по договорите на 1000 депозанти в КТБ. В резултат са отпаднали преференциалните условия по тях, с цел да бъде задействана законовата гаранция за изплащането им до тавана от 100 хиляди евро. На процедура хора, които са осъществили финансовите изгоди от тези привилегии с ясното схващане, че рискуват всичко при възможен провал, са се наредили измежду обезпечените инвеститори в прорез със закона.
Схемата беше открита от специфичната парламентарната комисия, проверяваща КТБ. Оказа се, че като управителен член на гаранционния фонд Нели Кордовска е дала писмени инструкции на квесторите в отговор на питането им по какъв начин да действат с преференциалните контракти, по които клиентите са създали едностранни изказвания за прекратяването им при слагане на банката под специфичен контрол. Отговорът на Кордовска гласи: "Ако вложителят е платил наказателна рента при прекратяването на контракта за предварителното му преустановяване, влогът е обезпечен. " Пред депутатите обаче тя изяснява напътствията си с "техническа неточност " във тип на сбъркан входящ номер и моли те да не бъдат вземани под внимание.
За осъществяването на тези инструкции обаче квесторите на КТБ Станислав Лютов и Елена Костадинчев бяха предадени на съд по обвиняване за умишлена занемареност в изключително огромни размери, от което евентуално няма да произтече нищо. Според прокуратурата двамата са работили в съучастничество, като не са положили задоволително грижи за стопанисването и запазването на повереното им имущество, с което са увредили Фонда за гарантиране на влоговете в банките с малко повече от 1.7 млн. лв.. Това било станало в интервала сред 20 август и 6 ноември 2014г. посредством осчетоводяването на предварителното преустановяване на девет броя контракти за самостоятелни срочни депозити с фаворизиран настоящ годишен лихвен %, въз основа на което те били трансферирани за погашение към гаранционния фонд.
Разследването стартира през 2015 година, а обвиняванията против квесторите бяха повдигнати през май и явно не са поправени. Според проверяващите с дейностите си Лютов и Костадинчев са нарушили Закона за гарантиране на влоговете в банките, който не разрешава изплащането на обезпечените им размери на лицата с предоставени привилегировани лихвени условия в отклоняване от оповестените от банката условия, които тя е длъжна да ползва към своите инвеститори. Така се е стигнало и до нарушаване на реда за угаждане на кредиторите, очакван в Закона за банковата неплатежоспособност. Наред с осъществените съдебно-финансови експертизи като очевидци са били разпитани облажилите се депозанти и всички длъжностни лица с отношение към реализирането на схемата.
Досъдебното произвеждане беше формирано броени дни откакто министър председателят Бойко Борисов разказа на съвещание на Министерския съвет провалите от активността на квесторите. Той уточни съответните действия, които окачестви като "факт " - в това число и броя на преференциалните контракти, по които Гаранционният фонд е изплатил обезпечените суми в прорез със закона. Според Борисов става въпрос за повече от 1000 преправени контракта, въз основа на които изчислените от него вреди за бюджета на фонда възлизали на... 100 млн. евро.
"От това, което знам от службите, и чакам в идващите седмици развиване, са освобождавани имущества - само че, несъмнено, всичко това би трябвало да се документира, то е реалност. В последните дни на деяние на квесторите са освободени големи имущества. Така че се надявам тук прокуратурата да довърши дружно с ДАНС и Министерство на вътрешните работи това, което вършат. Ще стане ясно на обществото след две-три седмици. Освобождавано е имущество, преработени са контракти - над хиляда - тъй като, в случай че имаш преференциална рента, не можеш да взимаш по-късно стоте хиляди евро, които ти се поставят, тъй като си се облажил от лихвите. А това са над хиляда души и на процедура преправяйки им договорите, те са получили по 100 хиляди евро. И като го счетох - към 100 милиона е загубата, нанесена надлежно на фонда “, съобщи тогава министър председателят.
През цялото време на следствието прокуратурата резервира цялостно безмълвие и не се ангажира по нито един от тези пунктове. Лютов и Костадинчев реагираха обаче стремително с искане за инспекция по изказванията на Борисов. Те на собствен ред обявиха, че за целия интервал на ръководството им като квестори на КТБ са работили "изключително и единствено в границите на законовите наставления и в осъществяване на напътствията на надзорните ни институции ". Изплащането на компенсации на жители до предпазения размер било комплициран развой, извършен в непрестанно и тясно взаимоотношение с гаранционния фонд и с Централната банка. Дадените от тях инструкции правели самоволните дейности невъзможни, а за този размер от работа съществувала цялостна документи и бистрота.
Реакцията на Лютов и Костадинчев беше явен знак, че не желаят да се прежалят и да станат изкупителна жертва, до момента в който виновните за активността им институции си измиват ръцете с тях. Квесторите подсетиха, че въпросът с обезпеченията е в детайли прегледан в заключителния им отчет, възложен на Българска народна банка и на краткотрайната парламентарна анкетна комисията по отношение на КТБ. "В деня на встъпването в служба на синдиците този отчет беше връчен на финансовия министър, на заместител основния прокурор, на основния секретар на Министерство на вътрешните работи, на ръководителя на ФГВБ, както и на самите синдици ", написаха тогава квесторите.
В добавка, Лютов и Костадинчев увериха, че в същия отчет са обяснени и стимулирани всички техни дейности по квестурата, а те остават разполагаем на проверяващите органи за каквото и да било подпомагане. Нещо повече, квесторите отхвърлиха както непозволени дейности по отношение на погашение на обезпечените влогове, по този начин и осчетоводяване на цесии и прихващания след отнемането на лиценза. Последното те аргументираха с неналичието на законови пълномощия да се разпореждат с имуществото на банката.
Активна роля на Кордовска беше съзряна и в избора на проверяваща компания, която да изясни механизма и да наблюдава финансовите потоци за източване на КТБ. По предложение на Движение за права и свободи в лицето на Лютви Местан, Делян Пеевски и Йордан Цонев Народното събрание одобри решение, с което предложи на Българска народна банка да откри профилирана компания с потвърден потенциал и интернационален опит в тази тенденция. През март 2015 бяха гласувани и съответните ремонти в Закона за банковата неплатежоспособност, като всички парламентарни сили се правеха, че имат вяра в тази пушилка.
От първичните 11 претенденти бяха подбрани шест, след които гаранционният фонд избра избра "Аликс Партнърс ". В деня на избора - 19 май 2015 година, Кордовска не се яви в Народното събрание за съвещанието на парламентарната комисия за КТБ, като показа болничен лист за строшен крайник. Със същия този крайник обаче тя участва на съвещанието на управителния съвет на фонда, на което беше взето решението в интерес на "Аликс Партнърс ".
Две седмици по-късно фондът разпореди на синдиците на КТБ да сключат контракт с сдружението, от което се очакваше да наблюдава нейните активи и да предложи дейности за запазването и връщането им в масата на несъстоятелността. Веднага по-късно обаче с редица свои решения управителният съвет на гаранционния фонда дава позволения на синдиците да подпишат анекси в преди малко подписания с "Аликс партнърс " контракт. И то не какви да е, а такива, с които се трансформират на практика всички съществени параметри - за цената, размера, метода и обсега на финансовото следствие.
Веднага след подписване на контракта с "Аликс Партнърс " и последващите анекси към него шефът на Българска народна банка Иван Искров подаде желаната му от месеци оставка. След осъществяването на контракта в края на септември 2015 година същото направи и Нели Кордовска във връзка с длъжностите си в Централната банка. Междувременно към избора на компанията гръмна величествен скандал, в хода на който ръководещите започнаха неубедителни опити да разсеят подозренията в нейната достоверност.
След медийни изявления, че контрагентът по контракта АlixPartners Services UK LLP е основана едвам при започване на 2015 година и не е ясна връзката й с американския оригинал, фондът увери, че тя е 100% негово дъщерно сдружение. Обявено беше, че "AlixPartners се състои от избран брой независими предприятия, подобаващи за юрисдикциите, в които оперира ". И че "AlixPartners Services UK LLP е еднo от тези дъщерни сдружения и е напълно благосъстоятелност на AlixPartners - водещa световнa компания в консултантския бизнес ".
Стигна се и до парламентарно запитване с кое тъкмо сдружение е подписан договорът за следствие на източването на КТБ. В прессъобщението на Гаранционния фонд беше посочена компанията AlixPartners Services UK LLP, а седмица по-рано в писмо на синдиците до финансовото министерство наименованието е с една дума по-кратко - Alix Partners UK LLP. Приложена беше и информация от Търговския указател на Англия, от която излиза наяве, че AlixPartners Services UK LLP е записано на 12 януари 2015 година - два месеца преди влизане в действие на измененията в Закона за банковата неплатежоспособност, с които беше въведена тази алтернатива.
Оказа се, че в това сдружение капиталът се държи от група физически лица и от AlixPartners LTD, само че последната приключва присъединяване си в него единствено 10 дни след регистрацията му. Остана въпросът кои са физическите лица и дали наименованието на истинската компания не е употребено единствено за илюзия на съответната комисиона. В добавка платеното по контракта също остана в мъгла - от слуха, че са дадени 22 млн. лева, до сметката на финансовия министър Владислав Горанов, че сумата е "под 1 млн. евро - към 800 хиляди евро ". Но единствено "доколкото той знаел ".
Последва епична борба за разсекретяване на отчета, завършила с откритието, че изгода от него няма. Едва няколко от всичките 500 страници обобщаваха същността му - в останалата си част той просто описваше раздадените заеми. Чуха се под паника апели за неотложно наемане на друга интернационална компания, която да се заеме със събиране на източените от банката средства против % от събраната сума. Нещо, което по този начин и не се случи, а Горанов разяснява хладно, че упованията са били "силно преекспонирани ".
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ