Кулинарно пътешествие с майстор Даци из потайностите на сръбската скара
Няма какво да се лъжем - най-хубавите майстори на скарата са сърбите и това всички го знаят. Плескавици, ущипци, вешалици, пържоли - майсторът ги хвърля върху жаравата, месото цвърчи, ароматът се носи на километри.И никой не остава безучастен. Сочните мръвки се гарнират с люти разядки и свежи салати, а пожарът се гаси с пивка ракия и руйно вино...
“Сръбската обичайната кухня е безконечен извор на усети и ентусиазъм! Държим на достоверността и зареждаме артикули от Сърбия, постоянно непосредствено от градините на дребни производители “, споделят Йонко и Далибор, притежатели на именития сръбски ресторант " Котилото " в столичния квартал " Драгалевци ".
Спазвайки дългогодишна традиция, заведението откри летния сезон в потъналата в зеленина градина с показване на нови авторски ястия към менюто.„ Създали сме традиция два пъти в годината да предлагаме на гостите „ Лятно “ и „ Зимно “ сезонно меню, в което включваме най-любимите и поръчвани ястия от предишни години. Обогатяваме менюто постоянно и с няколко нови ястия по остарели предписания, които постоянно доразвивам, въодушевен от разнообразието на сръбската национална кухня “, споделя Далибор Маринкович – Даци.
И повежда гостите на кулинарно странствуване из потайностите на сръбската скара. Месото наложително се пече върху дървени въглища, които му придават неповторим мирис. " Но един готвач би трябвало да знае тънкостите на потреблението им, с цел да не позволява неточности ", споделя Даци. И разкрива по какъв начин го вършат в " Котилото ": " Грешка е да се работи със сурови въглища. Сутрин, когато палим скарата, оставяме жаравата да изгори на 100%. Така газовете излизат и месото няма допир с тях. След това жаравата се запечатва с пепел, а денем, когато пристигна време за печене, пепелта се маха и въглените се откриват. Така месото не се обгазява, изяснява Даци.
Той е уверен, че прелестните аромати и усети на ястията, които подготвя се дължат и на спецификата на продуктите и подправките, отглеждани и създадени тъкмо в Сърбия, а не на други места по света. Това е и тайната на достоверността на вкусотиите, които той подготвя с доста обич. Йонко и Даци пътуват постоянно до западната ни съседка и персонално избират артикули, с които да зареждат ресторанта.
Сръбската скара си има своите особености, които я отличават от всички други кухни по света. Една от разликите е, че каймата за плескавици и ущипци не се овкусява с ароматни подправки както нашите кюфтета. Тя е телешка и се подправя единствено със сол. След това се обогатява с други артикули - кашкавал, чесън, разкрива занаятчия Даци.
" Когато за първи път пристигнах в България, ми се видя малко чудноват усетът на кюфтетата поради подправките. Но в този момент те доста ми харесват ", споделя той. И разкрива още разлики: " В някои страни приготвянето на барбекюто изисква много време, защото месото се маринова за няколко часа, след това се пече с похлупак. Сръбската скара се подготвя доста бързо ".
Друга доста значима детайлност е, че месото би трябвало да е нарязано с идентична дебелина, с цел да може да се изпече отмерено, а не да изгори от едната страна и да остане сурово от другата. Лютото не е наложително, който го обича, му слагаме. Може да поръчаш и люти, и нелюти ущипци, споделя Даци.
Какви вкусотии разнообразяват менюто в " Котилото " през този сезон?
Да стартираме с лютите чушки - те са от китните селца към Лесковац, набрани от селските градини. Сервират ги панирани с кисело мляко, копър и чесън.
Пълнен патладжан с павлак и печена чушка е по чудна рецепта от селцето Буниброд до Лесковац.Изпива две-три ракии, най-върви с дюлевица.
Друга оригиналност е вучанската колбасица - несъмнено, люта. Град Вучие е на 17 км южно от Лесковац, а месцето, правено по тази рецепта, те кара да ядеш и да плачеш - освен от лютото, само че и от трогване към неземния усет.
Телешки дроб в покривало - сочно дробче, напиперено и овкусено по сръбски обичай, хвърлено вържу жежката скара - цвърчи и пее! В покривало е обгърната и пилетинята - пълнено пилешко филе с кашкавал, бекон и домат. И още доста, доста вкусотии, чието качество и усет не се трансформират през годините.
" Храната в " Котилото " ни кара да се усещаме щастливи, тъй като има усета на домашно приготвената ", споделят гостите на кръчмата в " Драгалевци ".
А Далибор разкрива за какво хората, които един път са вкусили от сръбските чудесии, още веднъж се връщат да ги споделят с близки и другари. " Кухнята е пристрастеност. Може да сме унищожени от работа през целия ден, само че когато би трябвало да издадеш една паница, получаваш ентусиазъм да я направиш красива. Точно както един художник или музикант се отнася към своята творба. "
“Сръбската обичайната кухня е безконечен извор на усети и ентусиазъм! Държим на достоверността и зареждаме артикули от Сърбия, постоянно непосредствено от градините на дребни производители “, споделят Йонко и Далибор, притежатели на именития сръбски ресторант " Котилото " в столичния квартал " Драгалевци ".
Спазвайки дългогодишна традиция, заведението откри летния сезон в потъналата в зеленина градина с показване на нови авторски ястия към менюто.„ Създали сме традиция два пъти в годината да предлагаме на гостите „ Лятно “ и „ Зимно “ сезонно меню, в което включваме най-любимите и поръчвани ястия от предишни години. Обогатяваме менюто постоянно и с няколко нови ястия по остарели предписания, които постоянно доразвивам, въодушевен от разнообразието на сръбската национална кухня “, споделя Далибор Маринкович – Даци.
И повежда гостите на кулинарно странствуване из потайностите на сръбската скара. Месото наложително се пече върху дървени въглища, които му придават неповторим мирис. " Но един готвач би трябвало да знае тънкостите на потреблението им, с цел да не позволява неточности ", споделя Даци. И разкрива по какъв начин го вършат в " Котилото ": " Грешка е да се работи със сурови въглища. Сутрин, когато палим скарата, оставяме жаравата да изгори на 100%. Така газовете излизат и месото няма допир с тях. След това жаравата се запечатва с пепел, а денем, когато пристигна време за печене, пепелта се маха и въглените се откриват. Така месото не се обгазява, изяснява Даци.
Той е уверен, че прелестните аромати и усети на ястията, които подготвя се дължат и на спецификата на продуктите и подправките, отглеждани и създадени тъкмо в Сърбия, а не на други места по света. Това е и тайната на достоверността на вкусотиите, които той подготвя с доста обич. Йонко и Даци пътуват постоянно до западната ни съседка и персонално избират артикули, с които да зареждат ресторанта.
Сръбската скара си има своите особености, които я отличават от всички други кухни по света. Една от разликите е, че каймата за плескавици и ущипци не се овкусява с ароматни подправки както нашите кюфтета. Тя е телешка и се подправя единствено със сол. След това се обогатява с други артикули - кашкавал, чесън, разкрива занаятчия Даци.
" Когато за първи път пристигнах в България, ми се видя малко чудноват усетът на кюфтетата поради подправките. Но в този момент те доста ми харесват ", споделя той. И разкрива още разлики: " В някои страни приготвянето на барбекюто изисква много време, защото месото се маринова за няколко часа, след това се пече с похлупак. Сръбската скара се подготвя доста бързо ".
Друга доста значима детайлност е, че месото би трябвало да е нарязано с идентична дебелина, с цел да може да се изпече отмерено, а не да изгори от едната страна и да остане сурово от другата. Лютото не е наложително, който го обича, му слагаме. Може да поръчаш и люти, и нелюти ущипци, споделя Даци.
Какви вкусотии разнообразяват менюто в " Котилото " през този сезон?
Да стартираме с лютите чушки - те са от китните селца към Лесковац, набрани от селските градини. Сервират ги панирани с кисело мляко, копър и чесън.
Пълнен патладжан с павлак и печена чушка е по чудна рецепта от селцето Буниброд до Лесковац.Изпива две-три ракии, най-върви с дюлевица.
Друга оригиналност е вучанската колбасица - несъмнено, люта. Град Вучие е на 17 км южно от Лесковац, а месцето, правено по тази рецепта, те кара да ядеш и да плачеш - освен от лютото, само че и от трогване към неземния усет.
Телешки дроб в покривало - сочно дробче, напиперено и овкусено по сръбски обичай, хвърлено вържу жежката скара - цвърчи и пее! В покривало е обгърната и пилетинята - пълнено пилешко филе с кашкавал, бекон и домат. И още доста, доста вкусотии, чието качество и усет не се трансформират през годините.
" Храната в " Котилото " ни кара да се усещаме щастливи, тъй като има усета на домашно приготвената ", споделят гостите на кръчмата в " Драгалевци ".
А Далибор разкрива за какво хората, които един път са вкусили от сръбските чудесии, още веднъж се връщат да ги споделят с близки и другари. " Кухнята е пристрастеност. Може да сме унищожени от работа през целия ден, само че когато би трябвало да издадеш една паница, получаваш ентусиазъм да я направиш красива. Точно както един художник или музикант се отнася към своята творба. "
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ