* Няма да се ограничи предлагането на гауда и моцарела,

* Няма да се ограничи предлагането на гауда и моцарела, позволяват до 1,6% суха суровина в киселото мляко

* Увеличава се асортиментът на родна продукция от районни производители, търсенето й също е по-голямо

Повече кашкавал, саламурено сирене и кисело мляко от районни производители ще има в комерсиалните вериги. Те ще са 90% от типично българските артикули, които се оферират в хипермаркетите и ще бъдат изброени в поправката на Постановление 70 на Министерски съвет. Първоначално текстът беше за 90% от асортимента на всички млечни артикули, което ограничаваше вноса. Сега обаче изборът на европейски сирена няма да бъде понижен. „ Гауда, моцарела, едам, синьо сирене с благородна мухъл са отвън тази регулация. Производството на сходни сирена в България е алегорично, по тази причина вносът им не е конкуренция на родното произвеждане “, обясниха млекопреработватели.

Друга корекция в постановлението е, че се позволява до 1,6% суха суровина в българското кисело мляко. „ Това се прави само по софтуерни аргументи, с цел да се подсигурява постоянството на качествените индикатори, което ние, преработвателите, сме длъжни да посочваме на етикетите “, разяснява Владислав Михайлов, ръководител на Националната асоциация на млекопреработвателите.

Той изясни, че млякото, което мандрите изкупуват от фермите, не е с идентични качествени индикатори. Те варират съгласно храната на животните, сезона, даже времето – дали е слънчево или дъждовно. „ Разликите са дребни, никога не приказваме за некачествени млека – те покриват условията по еврорегламента и националното законодателство. Но има да вземем за пример разнообразни индикатори за белтъка. И в случай че млеката просто се купажират – ще се получи отклоняване в крайния артикул. Поради тази причина сухото мляко е единият от наложителните фактори, с които се стандартизира белтъчинното наличие. Но то никога не замества млечна съставна част “, уточни Михайлов.

Добавянето на суха суровина се отнася главно за киселото мляко, тъй като при сиренето и кашкавала, да вземем за пример, софтуерният развой е с по-малка значимост – когато е по-слабо млякото, пада рандеманът, отделя се повече вода и се получава общоприет артикул. При киселото обаче индикаторите, които са първоначално, остават и в края на производството.

До прецизирането на Министерско разпореждане 70, чиято цел е да се подкрепят българските производители по отношение на рестриктивните мерки от пандемията с COVID-19 и последвалата рецесия, се стигна след договаряния с всички заинтригувани страни. Търговските вериги не бяха съгласни с някои условия в първичния вид. Дойде и писмо със питане от Еврокомисията за какво се постанова сходна регулация.

Причината е изключителната обстановка, която е обвързвана с понижено ползване поради лимитираните приходи, както и затварянето на заведенията за хранене за повече от два месеца. Това нанася изключително тежък удар върху дребните районни производители – освен на мляко и млечни артикули, само че и на риба, месо, яйца, пчелен мед, пресни сезонни плодове и зеленчуци. В същото време редица европейски страни – Италия, Франция, Испания – одобряват ограничения за поддръжка на своите фермери, което лимитира износа на български артикули. И то тъкмо в сезона, когато излизат оранжерийните зеленчуци и първите плодове, а производството на сурово мляко през май, юни и юли е най-голямо.

Затова страната изиска от комерсиалните вериги да усилят поддръжката си към родното произвеждане, в което са вложени милиони евро дотации – пари на европейския данъкоплатецобясни министърът на земеделието Десислава Танева. Регулацията е със период до края на годината.

Приета е опцията за обезпечаване на съществени групи храни на територията на България в търговски вериги, които имат 10 и повече търговски обекта. Става въпрос за 884 магазина в цялата страна. Местата за продажба би трябвало да са повърхност, която е задоволителна за излагане на съответните хранителни артикули. Те би трябвало да са обозначени по подобаващ метод, от който да е видно, че са районно произвеждане. Приетите промени не изискват смяна на досегашния ред на доставки в обектите, единствената цел е да се даде опция за предложение на локална продукция.

Но и самите вериги, следвайки настройките на потребителя да избира български артикули, усилиха предлагания подбор от родна продукция, даже сами започнаха да търсят производителите, с цел да изкупят доматите и краставиците им незабавно щом узреят в оранжерията.

„ Има повече българска продукция на пазара у нас. Тя е в следствие от рецесията, която има и няколко позитивни резултати. Виждаме, че пазарът изпреварва страната и всевъзможни постановления, Българските консуматори последваха апела и на търговците, и на страната и започнаха да купуват повече българска стока. Това незабавно се отрази на магазините ", съобщи изпълнителният шеф на Сдружението за съвременна търговия Йордан Матеев.

Има дейна връзка и доброжелателност сред двете страни, разяснява и земеделският министър Десислава Танева.