Няма да е лесно да испанците, няма да е лесно

Няма да е елементарно да испанците, няма да е елементарно и на Педро Санчес, той поема върху себе си много тежки отговорности, рискови в доста връзки. Това сподели в аудиокаста на " Фокус " " Това е България " специалистът по интернационалните връзки Мирослав Попов в отговор на въпрос за това по какъв начин ще просъществува испанската " сглобка “. " Испания е страната в Европейския съюз и изобщо в Европа, която е относително най-толерантна към етнополитическото отделяне на райони и национални малцинства. Говори се главно за четири малцинствени общности и има още към 12 или 13 районни автономии отвън тези четири ", сподели Попов.

Той разясни, че по Конституция Испания е единна монархия, от една страна, а от друга, признава се правото на етническите общности на независимо отделяне в границите на Кралство Испания.

" За хората от междинното потомство баталиите към баския фракционизъм да речем, са към този момент няколко десетилетия. По сходен метод несъмнено изброиха последните 15 години и въпроса за каталунските сепаратисти. Има още две общности: галицийците се борят за отделяне. Всичко това е обвързвано с няколко неизбистрени въпроса в испанскато държавно устройство, и изобщо, в случай че щете в европейския модел на национална страна. Няма подозрение, че Испания е единна страна от позиция на Конституция, няма подозрение, че са обезпечени всички права на локалните общности да се самоуправляват тогава, когато това е належащо и потребно. Част от автономиите в Испания са в действителност географски обособени, да речем островите, Балеарските острови. Ясно е, че е на един остров на архипелага по силата на самата география има правото да се самоуправлява. Техните проблеми са мъчно разбираеми от някой от площадите в Мадрид. Целият испански автономизъм не може да се разбере, в случай че се пренебрегват историческите корени, а те са най-малко от преди 500 години ", сподели още Попов.

Той описа още, че на територията на Иберийския полуостров са съществували разнообразни кралства, множеството християнски. Тези християнски кралства последователно са се вливали едно в друго, всмукани са били, обособявали са се и така нататък Т.е. има една традиция за едно по-силно не просто локално самоуправление на територията на Испания. А разликите сред локалните общности не са чак толкоз огромни. Те в действителност са значими когато става дума за Каталуния. След гибелта на Франко и построяването на демократична страна Испания една от линиите е да се дадат права на етническите общности, локалните, с цел да се усещат интегрирани и показани във властта. Това е водещо, това е основното. В страната на баските съпротивата, борбата за самостоятелност, за разединение, за сепариране продължава десетилетия наред. Има съглашения, има договаряния, има незаконни организации, има легални организации.

Когато в самата Каталуния се организира референдум, " за “ обособяването от Испания гласоподават съвсем 49%. Т.е. не е вярна визията, че всички каталунци са " за “ незабавното сепариране на Каталуния от Испания, за обособяването им във тип на самостоятелна страна. Хората с леко тайна мислене са подготвени да привидят в продуцирането на сепаратизма в Каталуния външни намеси, или по-точно соросоидни намеси.

Попов изясни още, че Испания след Франко се построява като едно национална страна. И оттова нататък Конституцията приема, подсигурява правата на етническите и местни общности да се самообособяват в границите на испанската монархия. Испанските управляващи не признаха референдума за легален, а пък неговите водачи се наложи да емигрират. 

Цоня СЪБЧЕВА