Няма българин, който да не може да изпее поне един

Няма българин, който да не може да изпее най-малко един куплет от химна „ Върви национален възродени ”, само че малко на брой знаят същинската история на песента, която ни прави най-горди. Истината е, че тя е била грубо цензурирана…

Идеята да има празник на българската книжовност се ражда с Освобождението на България. Денят на Кирил и Методий постоянно е бил придружен от музикален акомпанимент. Отначало това е бил тропарът на славянските апостоли и учители дружно с други обичайни църковни песнопения.



Някъде са били изпълнявани и по-нови тропари, съчинявани за светите братя през Възраждането. Едни от най-ранните, съхранени учебни песни от този интервал, са " И след тисяща годин " по текст на Йоаким Груев, " Тоя празник нам подарява " и " Кирилу и Методию " по текст на Любен Каравелов, " Днес ден прочут ", " Химн на Кирил и Методий " и " Да прославим паметта ", които са дело на Добри Войников.

След Освобождението се появяват нови песни за празника, за светите равноапостоли и тяхното дело. Много от тях са дело на учителите, които продължавали да работят с възрожденски жар. Накрая от всички остава " Върви, народе възродени ". Стиховете са на Стоян Михайловски. Написани са още през 1882 година, когато е той учителствал в Русе, само че са публично оповестени в сп. " Мисъл " чак през 1892 година Музиката е била основана през 1901 година в Ловеч от композитора Панайот Пипков. Той бил непосредствен другар на Михайловски, който му изпратил текста още преди формалното му печатане. За малко време " Върви, народе възродени " придобива всенародна известност и се постанова като формален химн на празника.

Междувременно денят на светите братя Крил и Методий е надхвърлил църковно-училищните рамки на своето отбелязване към този момент се е трансформирал в обществен празник. Като подобен обаче неизбежно стартира да се политизира. След 1878 година, в свободна България, той се лимитира до учебен празник. В Македония и Одринско обаче песента става химн на българщината в битката и срещу турското ръководство и срещу асимилаторските домогвания на сръбската и гръцката агитация.

Покрусеното от националната злополука през Първата международна война българско общество търси самобитен реванш точно в региона на културата и духа. Точно тогава стартира да се подчертава на общославянския и общоевропейски темперамент на делото на солунските братя. Началото на Втората международна война и краткотрайното обединяване на българите изкушава ръководещите да се опитат да го трансфорат и в знак на възкръсналата от ньойските окови България. Неслучайно предаването на властта от немските войски на българските в Охрид - града на Кирило-Методиевия възпитаник Климент - е осъществено на 24 май 1941 година

Особено грандиозно честване било планувано за идната 1942 година В последния миг обаче ръководещите преценят, че левицата може да употребява честването за проява на взаимност със Съюз на съветските социалистически републики и другите славянски нации, воюващи с Германия. Затова под претекст за допустима бомбардировка парадът е анулиран.

След 1944 година, както и всичко друго, празникът е идеологизиран. Засилва се още повече акцентът върху общославянското значение на основаването на писмеността, в това число и търсене на " съветска диря " в основаването на писмеността, " открита " от светите братя по време на задачата им в Херсон. А през 60-те години, в името на краткотрайно затоплилите се връзки с Югославия, в политбюро на Българска комунистическа партия даже се разисква концепцията празникът да не бъде празнуван публично поради претенциите на Скопие за " македонската националност " на Кирил и Методий.

До там въпреки всичко не се стига, само че " Върви, народе възродени " търпи жестока цензура. Бог, несъмнено, е изхвърлен от втория куплет. Цялото последно изречение е сменено с " напред и все напред върви ". В четвъртия куплет в името на битката с " великобългарския национализъм ", думите " духовно покори страните, които завладя със меч " са сменени с " ведно със другите славяни, кръстосвай дух със огнен меч ".

А всичко след шестия куплет е просто предадено на давност, тъй като и там се приказва за религия и за апостоли. А най-много - за българската книжовност, дадена на Славянството и обходила " целий мир ".

Ето истинските стихове на Стоян Михайловски:

" ВЪРВИ, НАРОДЕ ВЪЗРОДЕНИ! "

      Български всеучилищен химн

" Върви, народе възродени,

към светла бъднина върви,

с книжовността, таз мощ нова,

съдбините си ти възобнови!

 

Върви към мощната Просвета!

В международните битки върви,

от служба непроменяемо воден -

и Бог ще те благослови!

 

Напред! Науката е слънце,

което във душите грей!

Напред! Народността не пада

там, дето знаньето живей!

 

Безвестен беше ти, незнаен!...

О, влез в Историята веч,

духовно покори страните,

които завладя със меч!... "

 

Тъй солунските двама братя

насърчаваха дедите ни...

О, минало незабравимо,

о, пресвещени старини!

 

България остана вярна

на достославний тоз завет -

в тържествуванье и в страданье

извърши подвизи безброй...

 

Да, родината ни години

пресветли претърпя, в неволя

неописуема изпадна,

само че прави дългът се всегда!

 

Бе време, писмеността наша

по кое време обходи целий мир;

за все международната култура

тя бе изобилен вир;

 

бе и тъжовно робско време...

Тогаз Балканский смел си

навеждаше лице под гнета

на отоманский владетел...

 

Но постоянно духът народен;

подпорка търсеше у вас,

о, мъдреци!... През 10 века

все жив остана ваший глас!

 

О, вий, които цяло племе

извлякохте из мъртвина,

национален талант възкресихте -

задремал в глубока тъмнина;

 

подвижници за права вярна,

сеятели на истина, мир,

апостоли високославни,

звезди върху Славянски мир,

 

бъдете преблагословени,

о вий, Методий и Кирил,

отци на българското знанье,

създатели на наший диалект благ!

 

Нека името ви да живее

във всенародната обич,

речта ви мощна нек се помни

в Славянството во век веков!