Любовта е страничен продукт от човешката същност
Някой разделя любовта на два типа. Първият тип той назовава “дефицитна обич ”, а вторият – “душевна обич ”. Разликата е значима и би трябвало да се разбере.
“Нуждаещата се обич ” или “дефицитната обич ” зависи от различен човек.
Тя в действителност не е същинска обич – тя е потребност. Ти използваш другия човек като средство. Експлоатираш го, манипулираш го, властваш над него. Но по този начин другият човек бива деградиран, съвсем погубен.
А и той прави напълно същото. Той също се пробва да те манипулира, да те ръководи, да те има, да те употребява.
Крайно нелюбящо е да използваш друго човешко създание. Така че това единствено наподобява на обич, само че е подправена монета. То обаче се случва с съвсем 99% от хората, тъй като получаваш първия си урок по обич още от детството.
Когато зависиш от другия човек, постоянно има злощастие.
В момента, в който започнеш да зависиш, започваш да се чувстваш трагичен, тъй като зависимостта е иго. Тогава започваш да си отмъщаваш по всякакви фини способи, тъй като индивидът, от който би трябвало да зависиш, придобива власт над теб.
Никой не харесва някой да има власт над него, никой не обича да бъде подвластен, тъй като зависимостта убива свободата.
А любовта не може да разцъфти според – ЛЮБОВТА Е ЦВЕТЕ НА СВОБОДАТА, тя има потребност от пространство, от безусловно пространство. Другият човек не би трябвало да се намесва в него. Това е доста внимателно.
Когато зависиш, другият човек безусловно ще господства над теб и ти ще се опиташ да властваш над него. Това е битката, която се води сред по този начин наречените влюбени. Те са висши врагове и са в непрекъсната борба.
Любовта е непряк артикул от човешката същина.
Когато ти „ си ”, към теб има една аура на обич. Когато ти „ не си ”, няма такава аура към теб. А когато нямаш тази аура към себе си, молиш другия човек да ти я даде, тогава ставаш бедняк и другият те моли да я дадеш на него или на нея.
Сега двамата просяци простират ръце един към различен и двамата се надяват другият да я има… Естествено и двамата най-после се усещат подведени, и двамата се усещат излъгани.
Основният проблем с любовта е първо да стане зряла.
След това ще си намериш зрял сътрудник, тогава незрелите хора въобще няма да те притеглят. Това си е просто по този начин: „ Подобното – сходно притегля! “.
Ако си на 25 години, няма да се влюбиш в бебе на 2 години. Точно по същия метод, когато си психически духовно зрял, няма да се влюбиш в едно бебе. Такова нещо не се случва.
Всъщност зрелият човек в никакъв случай не пада в клопката на любовта – той се издига. Само незрелите хора падат — те се спъват и падат в любовта, само че някак си съумяват да останат на краката си.
Вече не могат да стоят прави – намират някаква жена и край с тях, намират някакъв мъж и — всичко свършва. Те постоянно са били подготвени да паднат на земята и да стартират да пълзят. Те нямат гръбначен дирек, те нямат целостта да могат да останат сами.
Когато любовта тече със взаимозависимост, в това има грозотия.
Помнете, свободата е по-висша полезност в любовта. Свободата е по-висша полезност от любовта. Така че в случай че любовта унищожава свободата, тя е без стойност.
Можеш да изоставиш любовта, само че свободата би трябвало да се избави. Без свободата в никакъв случай няма да си благополучен – невероятно е.
Свободата е вътрешно присъща на всеки мъж, на всяка жена (върховната независимост, безспорната свобода). Затова човек стартира да ненавижда всичко, което унищожава свободата.
Не мразиш ли мъжа, с който си обвързвана? Не мразиш ли дамата, с която си обвързван? Мразиш! Това е належащо зло, би трябвало да го търпиш.
Тъй като не можеш да бъдеш самичък, би трябвало да се уредиш някак си да бъдеш с някого и ще би трябвало да се приспособиш към условията на другия. Трябва да го търпиш, би трябвало да го понасяш.
Ето го значи парадоксът: тези, които се влюбват, нямат никаква обич, по тази причина се влюбват.
И защото нямат никаква обич, не могат да дават. И още нещо, един неузрял човек постоянно се влюбва в различен неузрял човек, тъй като единствено те могат да си схванат един другиму езика. Зрелият човек обича различен зрял човек. Незрелият човек обича неузрял човек.
Можеш да продължиш да сменяш своя брачен партньор или своята брачна половинка хиляда и един пъти и все още веднъж ще попадаш на същия вид жена, и същото злощастие ще се повтаря – в разнообразни форми и нюанси, само че отново същото злощастие, съвсем същото.
Можеш да смениш брачната половинка, само че ти не си се трансформирал – кой тогава ще избере новата жена? Ти ще я избереш. Тогава изборът ще пристигна още веднъж от твоята незрялост.
И още веднъж ще избереш същия вид жена.
Ошо
