Парализиран започна да ходи след съединяването на главния и гръбначния мозък с помощта на импланти
Няколко импланта, които образуват дигитален мост сред основния и гръбначния мозък, разрешиха на неподвижен мъж да се изправи, да върви и даже да изкачва стълби. 40-годишният Герт-Ян, който е изгубил способността си да се движи независимо при случай преди 12 години, е взел участие в опит на учени от Швейцарския федерален софтуерен институт в Лозана (EPFL). През 2021 година той претърпява деликатна хирургическа процедура, при която в неговия основен и гръбначен мозък са сложени специфични импланти. В резултат на това Герт-Ян единствено след няколко седмици тренировки отчасти възстановява способността си да върви благодарение на проходилка. Лекарите настояват, че през това време той е достигнал „ плато на неврологичното възобновяване “.
Два импланта са сложени в региона на мозъка, отговаряща за контрола на придвижването. Те предават мозъчните сигнали (желанията на Герт-Ян) към датчици в специфичен шлем, който пациентът носи на главата си. Друг имплант в гръбначния мозък трансформира тези сигнали в указания за мускулите на краката с помощта на профилиран логаритъм. По този метод учените съумяха да заобиколят повредения сектор от гръбначния мозък в шийната част на гръбначния дирек и да възстановят връзката сред мозъка и тялото. По създание е основан безжичен интерфейс сред мозъка и гръбначния мозък, като е употребена технологията за мозъчно-компютърен интерфейс, която трансформира мислите в дейности.
Освен че възвръщат повредените връзки в централната нервна система, имплантите играят и друга значима роля. Колкото повече ги употребявал пациентът, толкоз по-добра била способността му да върви. Според откривателите това е добра индикация, че най-малко част от невроните му са се реорганизирали, с цел да възстановят нужните връзки.
След едногодишно образование имплантите са дали опция на Герт-Ян да върви и да стои по-естествено, без спомагателните датчици за придвижване, употребявани в тестваните по-рано технологии за стимулиране на придвижването. Той към този момент може да изкачва стълби и да преодолява някои трудности. Ключът към цялата тази система е поредност от логаритми с изкуствен интелект, способни да се приспособяват и учат. Пациентът последователно образова модела, тъй че той да може да разшифрова кои мозъчни сигнали на кои придвижвания подхождат, и изненадващо този развой протича доста бързо.
Въпреки че този вид системи работят единствено при избрани типове увреждания на гръбначния мозък и са тествани единствено върху един човек, учените смятат, че има огромен капацитет за потребление на технологиите с изкуствен интелект за решение на сходни проблеми. Засега създаването не може да се употребява непрекъснато, защото е прекомерно тромава. Изследователите се надяват да подобрят своето устройство, да го миниатюризират и в последна сметка да го създадат налично за доста хора, които се нуждаят от помощ.
