25 елементарни въпроса, пред които учените все още безпомощно вдигат рамене
Някои въпроси и през днешния ден си остават със също толкоз неполучени отговори, колкото са били и преди. Или пък отговорите не могат да бъдат тествани, или изискват спомагателни опити. Ето 25 елементарни въпроса, на които науката към момента не е намерила отговора.
Можем ли да спрем да стареем?
Всъщност... какво въобще е това нещо стареенето? И за какво то се случва с нас? В момента общият консенсус по тематиката се състои в това, че стареенето е обвързвано с повреждането на молекулите, въпреки че това е противоречиво изказване. Независимо от повода, основният въпрос се състои в друго – можем ли да спрем стареенето?
Универсални ли са животът и биологията?
Докато физиката и химията построяват единни закони за цялата Вселена, учените към момента не са уверени, дали разпоредбите на земната биология се разгръщат върху нормите на живот, съществуващи на други планети. Например, ще бъдат ли тези форми на живот построени на базта на молекулите, от които сме построени ние? Или в тяхната основа ще бъдат напълно разнообразни субстанции... да вземем за пример силиций? Или ще имат ли въобще градежа на нашите тела със постоянни химически връзки, или ще бъдат чиста сила?
Има ли цел и смисъл в съществуването на Вселената?
През по-голямата част от историята науката умно оставяла отговора на този въпрос на теолозите и философите.
Може ли през идващото столетие човечеството да обезпечи ресурсите за своето битие на Земята?
Подобен въпрос е възниквал няколко пъти в историята, изключително до епохата на промишлената гражданска война. Много политици и учени смятали, че да се обезпечи съществуването на толкоз многочислено население е невероятно. Разбира се железопътните линии, електричеството и индустрията потвърдиха, че догатките не са били верни. Но този въпрос към момента продължава да ни преследва. Ще успеем ли да намерим следващото решение?
Какво е музиката и за какво я слушаме?
Защо би трябвало да получаваме наслаждение от слушането на разнообразни комбинации от звукови съмнения на разнообразни честоти? Защо у хората се е развила способността да творят музика? И защо ни служи тя? Една от хипотезите се състои в това, че музиката спомага междуполовото другарство и размножаването – по сходство на опашката на пауна. Но това е към момента единствено догадка, а не научна доктрина.
Може ли да бъде основана изкуствена риба?
А може ли това да ни помогне да решим проблемите с глада и несъразмерният улов на риба? Засега отговорът наподобява преуспяващ, само че ще ни се наложи да изчакаме, с цел да узнаем окончателния отговор.
Ще успеем ли в миналото да предсказваме бъдещите стопански и обществени системи?
С други думи, ще могат ли икономистите тъкмо да плануват финансовите рецесии? На този стадий това наподобява малко евентуално. Между другото средствата за всеобща информация непрестанно се пробват да ни убедят в противоположното.
Кое е по-важно – заложеното в гените или възпитанието?
Една вековна полемика за това какво ни въздейства по-силно - окръжаващата среда или възпитанието, наподобява в никакъв случай няма да престане.
Какво е животът?
Ние сме дали няколко избрания за това по какъв начин да решим дали нещо е живо. Но би трябвало да признаем, че този въпрос по никакъв начин не е елементарен. Стои открит казусът по кое време ще се наложи да признаем компютрите за „ живи ”? А живи ли са вирусите? До този миг науката няма еднопосочен отговор на този въпрос.
Ще успеем ли в миналото да правим сполучлива трансплантация на мозък?
Ние към този момент сполучливо заменяме крака, само че какво да кажем за мозъка? Това е въпрос, на който науката скоро едва ли ще даде отговор.
Свобода на волята? Имаме ли я?
Били ли са всички наши дейности авансово предначертани от момента, в който са се образували нашите атоми? Квантовата механика през днешния ден е достигнала до няколко забавни само че спорни извода. Ние в никакъв случай няма да успеем да разберем до каква степен всъност сме свободни.
Какво е изкуство?
Макар че Лев Толстой се е опитал да даде отговор, учените към момента имат подозрения за какво откриваме „ хубост ” в плетениците, формите и цветята. С каква цел използвамен изкуството и въобще за какво то съществува? В последна сметка какво е това хубост?
Открили ли са хората математиката или са я измислили?
Много от нещата, за които се загатва нагоре, зависят от математиката – химията, физиката, музиката и по този начин нататък. Но кое е първичното? Подчинява ли се на някакъв порядък Вселената? Защо нещата са се случили точно по този метод? Казано по-просто, би ли могла една чуждопланетна цивилизация да разбере нашите математически концепции?
Какво е гравитацията?
Знаем, че телата се притеглят, само че за какво? Някои учени даже позволяват съществуването на такива обикновена парченце като гравитона. Но той към този момент е единствено предполагаем.
Защо сме тук?
И по този начин, ние знаем, че е имало Голям гърмеж и по този начин нататък... Но за какво всичко това се е случило?
Какво съставлява съзнанието?
Учудващо е какъв брой е мъчно да се разбере каква е разликата сред съзнанието и безсъзнателното. От макроскопична позиция всичко е просто: едното бодърства, другото – не. Но то микроскопична позиция учените към момента се опитватда схванат в какво се състои разликата.
Защо спим?
Приемаме за обикновено, че се постанова да си почиваме и да се възвръщаме. Въпреки това по време на сън нашият мозък работи също толкоз интензивно, а може би и повече. Освен това ние нямаме потребност от осем часа покой, с цел да се възстановим след дневната работа. Всъщност ние въобще нямаме потребност от сън. Нашите мускули и кафези могат да се възвръщат даже до момента в който бодърстваме.
Сами ли сме във Вселената?
На основата на статистическото моделиране наподобява малко евентуално (дори бихме могли да кажем невъзможно), че сме сами във Вселената. Проблемът е по какъв начин да открием тези други форми на живот и в случай че ги намерим... ще ги признаем ли за форма на живот? Ако се окажат големи междузвездни облаци?
Къде е цялата материя на Вселената?
Ако съберем масата на всички звезди и галактики от нощното небе, те ще образуват към 5 % от плътността на маса-енергията на Вселената. Останалите повече от 95 % се сформират от тъмната материя и тъмната сила. Вярно е, че ние не можем да забележим това. А от кое място знаем, че то съществува? Ние просто вършим заключения, въз основата на въздействието му върху забележимата материя.
Ще можем ли в миналото да вършим безпогрешна прогноза за времето?
Трудно е да се предвижда времето, тъй като то зависи от локалната география, от влажността, атмосферното налягане и т. н. Малко повишение на влажността над един сектор в гората може изцяло да промени днешното време, което напълно ще промени утрешното и т. н.
Що е то морал?
Какво е вярно, а какво – не? Изглежда хората имат някаква вродена наклонност да вършат подредба на държанието по етически категории. Но за какво това е по този начин? Какво е ликвидиране? Съществува ли опрощение за него? А по какъв начин да се отнасяме към кражбата? И в действителност в какво се крие тайната на отвращението у нас? Колкото и необичайно да наподобява това, въпреки етиката да има голямо значение за науката, тя като цяло съществува мощно изолирана от всичко останало.
Защо се е появил езикът?
Когато хората се раждат, в тях като че ли има празно място за езика. Това е съвсем същото, както когато авансово чакаме да разберем нещо. Глаголи, съществителни, предлози. В взаимозависимост от съответния език, те просто запълват към този момент съществуващите структури. Всъщност учените са дали на този протоезик настрана наименование – език на мислената догадка или мислекод. Но тук още веднъж поражда любопитният и към момента оставащ без отговор: Защо?
Кои сме ние?
Споменахме към този момент за присаждането на мозък. И по този начин, в случай че напъхаме цялата информация в главата ви и създадем от нея компютърна стратегия, ще бъдете ли към момента вие? Или в случай че изцяло възпроизведем всеки атом от вашето тяло... това също ли ще бъдете вие? Или това ще бъде супер близнак? Както и останалите въпроси от нашия лист, този също не е получил своя отговор, тъй като учените към момента не могат да доближат до извода по емпиричен път.
Какво е гибелта?
Когато сърцето стопира да бие, настава клинична гибел. От нея към момента можем да се завърнем. Съществува още и биологична гибел, когато стартира дегенерацията на тъканите. Но съществува ли точна граница сред тях? В кой миг става късно да се върнем обратно? Всички тези въпроси са тясно свързани с въпроса „ какво е животът? ” и какво се случва след нашата гибел? Сигурно никой няма да се учуди, че този въпрос е по-скоро метафизичен и набожен, в сравнение с теоретичен.
А това, че всички от посочените въпроси към момента не са получили своя отговор, никога, не значи, че учените не се питат още хиляди неща...
Превод от съветски език за УЧИТЕЛИ БГ: Александър Василев
Инфо: www.sci-hit.com
