Съзнанието променя ДНК
Някои открития в региона на генетиката разрешават да се счита, че генетичните кодове на организма може да се намират надалеч не в молекулата на ДНК.
Когато учените сложили пример ДНК в дребен кварцов резервоар и го облъчили с мек лазер, разкрили, че ДНК работи като гъба, попиваща светлината.
По някакъв метод молекулата на ДНК поглъщала всички фотони светлина в това място и ги съхранявала във тип на спирали. Молекулата създавала ураган, привличащ светлината, само че в доста по-малък мащаб. Било потвърдено, че благодарение на незнаен развой молекулата на ДНК извлича фотоните от пространството.
Единствената налична технология, която може да задържи светлината във тип на спиралата, открита от учените в ДНК, е оптичното влакно. Но даже то не засмуква светлината от околната среда.
Обикновено не сме привикнали да мислим за светлината като за нещо, което може да се съхранява. Прието е да се счита, че тя се популяризира в пространството с висока скорост. Ако успеем да я задържим на едно място, то би следвало да чакаме, че с времето тя ще загуби своята сила.
Например при положение на фотосинтеза се счита, че растението може да съхранява светлината по единствен метод – незабавно я трансформира в сила в зелен хлорофил. Сега е следено, че светлината може да се употребява като храна, която се съхранява в ДНК като ненарушим ресурс.
Ето в какво се състои забавният резултат в тези проучвания. Учените премахнали молекулата на ДНК от кварцовия резервоар, а на мястото, където тя се намирала преди, светлината траяла да се завърта в серпантина, въпреки че физически ДНК към този момент я нямало там. Някаква невидима мощ въобще не се нуждаела от ДНК.
Единственото рационално научно пояснение е, че съществува енергийно поле, което е единно с молекулата на ДНК, като че ли последната има енергиен „ двойник “. Двойникът има същата форма, както и физическата молекула, само че в случай че премахнем ДНК, двойникът остава там, където преди е била молекулата. За да продължи да съхранява забележимата светлина, даже без молекулата на ДНК. Фотоните се задържат на място от поле.
Във физическото тяло има трилиони високоспециализирани и структурирани ДНК молекули. Цялото наше тяло би трябвало да има енергиен двойник. Това напълно се съгласува с теориите и наблюденията на Дрейч, Гурвич, Бар и Бекер за съществуването на осведомително поле, диктуващо на нашите кафези какво да вършат.
Изглежда, че най-важната работа на молекулата на ДНК е да съхранява светлината както във физическото тяло, по този начин и в енергийния му двойник.
Когато експериментаторите залели фантома с течен азот (ефект на ненадейно мощно охлаждане), спиралата светлина изчезнала, само че още веднъж се прибирала след 5–8 минути. Околният свят още веднъж се провежда в неповторим витлообразен модел ДНК, който остава забележим още 30 дни. Информацията за това е налична към този момент 25 години, само че на практика никой не е чувал за това а самите опити са повтаряни неведнъж в това число от Робърт Пекора в Съединени американски щати.
Биохимикът Глен Рейн от Лондонския университет е изследвал по какъв метод ДНК реагира на въздействието на съзнанието. Известно е, че в клетката преди нейното разделяне (или в случай че тя е повредена, т.е. мъртва) спиралата на ДНК се разединява. Тя стартира да се съединява, когато клетката работи над ремонт или се изцелява.
Мащабът на съединяване или разцепление може да се разбере по това, какъв брой добре тя гълтам светлина с дължина на вълната 260 нанометра. В своите опити Рейн взел жива ДНК от човешка плацента, сложил я във вода и я съхранявал в мензура. След това разнообразни хора се опитвали да съединят или разединят ДНК със силата на мисълта. Контролните мостри, с които никой не се опитвал да прави нищо, се трансформирали единствено до 1,1% а обработените с мисъл – до 10%. Това означавало, че нашите мисли няколко пъти усилват процесите на ДНК.
Освен това хората с най-хармонично вълново лъчение имат най-силна дарба да променят структурата на ДНК, а мощно възбуден субект (с доста дисонантен модел на мозъчни вълни) създавал ненормално изместване в ултравиолетовия диапазон, поглъщан от ДНК. Изменението протичало на дължина на вълната 310 нанометра (близо до цената на Поп – 380 нанометра), дължина на вълната, способна да провокира рак.
Сърдитият човек също принуждавал ДНК да се сцепва по-силно при съединяване. Според Рейн изменението в светлината с дължина на вълната 310 нанометра можело да значи единствено, че „ протича изменение във физическата и химическата конструкция на една или повече бази на молекулата на ДНК “.
В различен случай, когато ДНК се намирала пред хора с хармонични модели на мозъчните талази, само че без да се пробват да променят ДНК в образеца не се следили нито съединения, нито разединения. Всичко се случвало единствено когато хората желали да създадат това.
Това разрешава решително да се допусна, че сходни резултати се основават от съзнателните планове на хората. Лю Чилдър и Валерий Садирин можели да съединяват или разединяват ДНК в лаборатория, намирайки се на 800 метра от нея. Валерий Садирин за 30 минути можел да съедини ДНК в лабораторията на Рейн в Калифорния, намирайки се в дома си в Москва на разстояние хиляди километри.
Рейн отбелязал, че основно качество на силата, способна да основава естетика във вълните на мозъка и да въздейства на ДНК, е излъчването от сърцето: „ Макар техниките, прилагани от другите лечители, да са разнообразни, всички те изискват фокусиране върху сърцето. “
Практически било получено микробиологично доказателство, че нашите мисли са способни действително да основават физически и химически промени в структурата на ДНК молекулата, да я съединяват или разединяват, а също по този начин е открита връзка сред гневните мисли и растежа на туморите.
Освен това в проучване, извършено в Чикагския университет, е открито, че към хиляда гена се променят при просто изменение на обществения статут. Установени са 987 чувствителни към статута гени. Сред тях са гени, виновни за напрежението, свързани с работата на мозъка, а също и 112 гена, въвлечени в работата на имунната система.
Измененията на генно равнище се оказали толкоз възпроизводими, че след обстоен разбор учените съумели да решат даже и противоположната задача – да предскажат обществения статут по кръвен разбор.
Quantumcristal / ITEM
