Притча: Когато Съдбата затвори всички врати...
"Някои хора, когато видят бездна, мислят за бездната, други си показват мост през нея. "
Вижте една алегория, която е добре да си припомните, когато сте обезверени и мислите, че ориста е затворила всички порти пред вас, когато нямате сили да продължите напред.
Имало един аскет, който живеел високо в планината. Хората шушукали, че има особени качества и може да помогне при всевъзможни случаи. Старецът бил чудноват и необщителен и множеството хора се страхували от него, само че въпреки всичко го търсели за помощ, когато изпадали в неволя.
В близкото село живеел един човек, който непрестанно бил преследван от несгоди. Бил толкоз обезверен, че един ден решил да отиде в планината, да откри отшелника и да го помоли за помощ.
pxhere.com
Когато отишъл при стареца, селянинът му споделил:
– Много съм слушал за теб. Моля те, помогни ми.
– Какво искаш? – намръщено го посрещнал отшелникът.
Мъжът се поклонил уважително и обезпокоеното дал отговор:
– Отведи нещастието от живота ми, апелирам те. Сполетява ме неволя след неволя – жена ми си отиде, къщата ми изгоря, конят ми се изгуби някъде, реколтата ми почина... Бял ден не мога да видя. Вече не знам какво да върша.
– Добре – дал отговор отшелникът, – ще ти оказа помощ. Ела с мен.
pxhere.com
Зарадвал се селянинът и тръгнал след стареца. А той го отвел във вътрешността в една гъста и непроходима гора и го оставил там, след което липсващ сред дърветата.
Човекът изпаднал в суматоха, почувствал се в капан. И почнал да върви през гората и да търси пътека, по която да се измъкне. Падал, ставал, лутал се, въртял се в кръг и най-после, едвам вечерта, отмалял от отмалялост, потен и с издрани от шубраците ръце съумял да излезе от гората.
Озовал се на красива поляна, от която в далечината се виждало неговото село. Седнал на земята да си отдъхне и с облекчение погледнал към небето, обагрено от залязващото слънце.
pxhere.com
И в този миг почуствал неописуема наслада и признателност от това, че е съумял да се измъкне жив и незасегнат. За пръв път от доста време се вгледал в хубостта на природата, усетил пулса на сърцето си. Почувствал се мощен и по-жив от всеки път.
„ Какво съм се разкиснал! – помислил си селянинът. – Имам две здрави ръце и два крайници. Главата ми си е на мястото. Виждам с очите си. Значи просто би трябвало да се захвана за работа и да стартира изначало. Трябва да се измъкна от тази невъзможност и обезсърчение. И жена ще си намеря, и нова къща ще си построя, и кон ще си купя. “
pxhere.com
И по този начин, вдъхновен и изпълнен с вяра, той бодро се запътил към селото.
По някое време, какво да види – отсреща му отшелникът. Човекът заледен на мястото си, чудейки се по какъв начин да реагира, а старецът единствено се усмихнал и споделил:
– Сега, уповавам се, си схванал, че в случай че ориста ти затвори всички порти, безусловно отваря едно малко прозорче, през което се вижда изходът. Просто би трябвало да търсиш това прозорче толкоз настоятелно, колкото през днешния ден ти търсеше метод да се измъкнеш от гората. И не трябва да се отказваш, даже и да си мислиш, че нямаш капка сили повече. Защото най-вероятно изходът е напълно наоколо.
pxhere.com
Вижте една алегория, която е добре да си припомните, когато сте обезверени и мислите, че ориста е затворила всички порти пред вас, когато нямате сили да продължите напред.
Имало един аскет, който живеел високо в планината. Хората шушукали, че има особени качества и може да помогне при всевъзможни случаи. Старецът бил чудноват и необщителен и множеството хора се страхували от него, само че въпреки всичко го търсели за помощ, когато изпадали в неволя.
В близкото село живеел един човек, който непрестанно бил преследван от несгоди. Бил толкоз обезверен, че един ден решил да отиде в планината, да откри отшелника и да го помоли за помощ.
pxhere.com Когато отишъл при стареца, селянинът му споделил:
– Много съм слушал за теб. Моля те, помогни ми.
– Какво искаш? – намръщено го посрещнал отшелникът.
Мъжът се поклонил уважително и обезпокоеното дал отговор:
– Отведи нещастието от живота ми, апелирам те. Сполетява ме неволя след неволя – жена ми си отиде, къщата ми изгоря, конят ми се изгуби някъде, реколтата ми почина... Бял ден не мога да видя. Вече не знам какво да върша.
– Добре – дал отговор отшелникът, – ще ти оказа помощ. Ела с мен.
pxhere.com Зарадвал се селянинът и тръгнал след стареца. А той го отвел във вътрешността в една гъста и непроходима гора и го оставил там, след което липсващ сред дърветата.
Човекът изпаднал в суматоха, почувствал се в капан. И почнал да върви през гората и да търси пътека, по която да се измъкне. Падал, ставал, лутал се, въртял се в кръг и най-после, едвам вечерта, отмалял от отмалялост, потен и с издрани от шубраците ръце съумял да излезе от гората.
Озовал се на красива поляна, от която в далечината се виждало неговото село. Седнал на земята да си отдъхне и с облекчение погледнал към небето, обагрено от залязващото слънце.
pxhere.com И в този миг почуствал неописуема наслада и признателност от това, че е съумял да се измъкне жив и незасегнат. За пръв път от доста време се вгледал в хубостта на природата, усетил пулса на сърцето си. Почувствал се мощен и по-жив от всеки път.
„ Какво съм се разкиснал! – помислил си селянинът. – Имам две здрави ръце и два крайници. Главата ми си е на мястото. Виждам с очите си. Значи просто би трябвало да се захвана за работа и да стартира изначало. Трябва да се измъкна от тази невъзможност и обезсърчение. И жена ще си намеря, и нова къща ще си построя, и кон ще си купя. “
pxhere.com И по този начин, вдъхновен и изпълнен с вяра, той бодро се запътил към селото.
По някое време, какво да види – отсреща му отшелникът. Човекът заледен на мястото си, чудейки се по какъв начин да реагира, а старецът единствено се усмихнал и споделил:
– Сега, уповавам се, си схванал, че в случай че ориста ти затвори всички порти, безусловно отваря едно малко прозорче, през което се вижда изходът. Просто би трябвало да търсиш това прозорче толкоз настоятелно, колкото през днешния ден ти търсеше метод да се измъкнеш от гората. И не трябва да се отказваш, даже и да си мислиш, че нямаш капка сили повече. Защото най-вероятно изходът е напълно наоколо.
pxhere.com Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ