Някъде изчезна търпението, в което управляваше премиерът Бойко Борисов. Трансформира

Някъде изчезна търпението, в което управляваше министър председателят Бойко Борисов. Трансформира се в всеобщо отчаяние и предпочитание за промяна на модела. Народът е на площада и не желае да се прибере, нито повече да чака. Скандиранията "Оставка " и "Бойко, довиждане " огласяват пространството в "триъгълника на властта ". Демонстрантите не желаят повече да чуят нито хубави обещания, нито закани, че страната ще се счупи, в случай че държавното управление си тръгне.

Извънредното състояние затвори страната през ранната пролет, само че ограничаващите ограничения не попречиха нови кавги да се вихрят с цялостна мощ. Изтекоха записи с присъединяване на министри и премиера, фотоси от спални, показни акции на прокуратурата, забрани в "Росенец ", огласени от държавното обвиняване СРС-та, връзки на властта с обвинени лица, крупни предприемачи и олигарси... Следвани от недообмислени пиар сценки и зле скалъпени оправдания.

Хората на площада неведнъж демонстрираха, че неодобрението към кабинета на Борисов не значи безусловна поддръжка към Радев. Не значи и предпочитание Българска социалистическа партия да ги ръководи, нито някой позабравен остарял воин.

Въпреки многократните опити за внушения, че митингите са платени от укриващия се в Дубай Васил Божков, излезлите на жълтите павета не се отхвърлиха. Провокаторите са капка в морето на множеството, което споделя "не " на произвола и "10 години стигат ". Разнородната общественост най-вече от младежи с плакати "ГЕРБ=БСП " и "Този митинг не е на Радев, Нинова и Божков " не спря да недоумява къде са парите, които се оферират за присъединяване в демонстрациите.

"Не желаеме и вас " дадоха отговор хората и на опитите на алената лидерка и някогашния омбудсман Мая Манолова да яхнат избухналото неодобрение. Дори така наречен Отровно трио - проф. Велислав Минеков, юрист Николай Хаджигенов и политическия пиар Арман Бабикян, се изгуби някъде в спонтанността на митинга.

От навирен и убеден министър-председателят стартира да влиза в ролята на жертва, на предаден от кого ли не. Започна търсенето с по-първите съпартийци на всевъзможни компромисни разновидности, които апропо в. "Банкеръ " в детайли разказа в предходния си брой.

Първият - подаване на оставка на държавното управление, назначение на длъжностен кабинет и осъществяване на предварителни избори.

Вторият - назначение на преходно експертно държавно управление за дотъкмяване на мандата с нови министри и нов министър председател. След вота на съмнение, импортиран от Българска социалистическа партия, по време на който депутатите от болшинството ще гласоподават "въздържал се ", президентът ще връчи мандат първо на най-голямата парламентарна мощ - ГЕРБ.

Третият - промяна на всички министри, излизане на Бойко Борисов в отпуск до края на мандата и извършване на длъжността министър председател от вицепремиера.

Нищо от изброеното обаче не се хареса на ръководещите и ще умуват отново откакто Борисов се завърне от Брюксел, където в петък и събота ще заседава Съветът на Европейския съюз.

Последните два разновидността - "Ще си отидем, с цел да дойдем още веднъж ", няма да се харесат и на протестиращите. Гражданите като че ли желаят да си върнат проспаните години на прехода. Просто желаят същинска народна власт.