Уди Алън издига мърморенето на качествено ново ниво
„ Нулева гравитация “, Уди Алън
превод Владимир Германов, издателство „ Кръг “
Да, тези разкази не са издавани преди на български език и не, не са били част от други сборници. Може да сте чели някои от тях, в случай че сте клиент на „ Ню Йоркър “, други пък са написани особено за това издание. То излиза в Съединени американски щати през 2022-ра. Многословният му и не изключително потребен увод от Дафни Мъркин приключва с ослепителен абзац – за потребността от смях, изключително във времена като днешните. „ Светлият, гъделичкав комизъм и дръзките солени смешки сякаш са единствената вяра да се откъснем от мрака и отчаянието и като че ли ни припомнят, че животът има и друга страна, с изключение на ужаса. “
Уди Алън още веднъж разяснява тематики, които са ни познати от предходните му книги, а характерите са като излезли от филмите му – и от неуместно комичните, и от още по-абсурдно сантименталните. Тези герои се влюбват, възнамеряват бизнес покупко-продажби, строят въздушни небостъргачи по време на изискани соарета и прекомерно постоянно попадат в заключени стаи с доста добре тапицирани стени в „ отделението за интензивна незаинтересованост “. Може би това, че Уди Алън е еднообразно добре прочут и като режисьор, и като артист, и като публицист, е повода множеството от разказите да ни звучат с неговия глас. При това думата може да е дадена освен на някой интелектуалец, който прави жалки опити да продаде жилището си. В сборника разказвачите са дами, мъже, а една от най-хубавите истории е разказана от крава.
Често за насочна точка на сюжета служи някакъв непряк звук, надпис, вест, частично дочута реклама. Очевидно този създател може да развие всяка тематика на мига, да импровизира в духа на стендъп комедията и да открие комизъм и в най-тежката и изнервяща обстановка, да вземем за пример когато брачната половинка ви за следващ път ви оставя гладен поради характерния си кулинарен гений. „ Как жена ми успяваше да трансмутира съставките на спечелила награди рецепта за шоколадови браунита в дванайсет идеални квадратчета гранит, беше въпрос, който единствено феодален алхимик би могъл да оцени. “
Бедите се сипят върху главата на протагониста от всевъзможни направления. Той може да се прероди в омар; една контузия може да отключи в него гений, а втора контузия да му го отнеме, а може и в никакъв случай да не е имал никакъв гений, за неволя на продуцентите, сътрудниците и феновете на творбите му. Или, да вземем за пример: „ Самолетът избухна, пръсна се на части и се обви в пламъци. По това време четях и изгубих страницата, до която бях стигнал. “
Непоносимите обстановки и нетърпимите хора в живота доминират. Затова и е такова наслаждение да ги забележим разказани тъкмо и с хладна приятност, с майсторството на началник готвач, който обезкостява зрелищно и технично преди малко сготвената риба и ви я сервира, на вас, ценителите на кулинарията и интелектуалния комизъм.
В свят, в който даже Бог е единствено работна догадка, положителният усет и хуморът единствени избавят, най-малко за малко. „ Родителите му бяха селективно спазващи ритуала евреи. Баща му Морис ядеше свинско и бекон отвън дома, само че вкъщи учеше сина си строго, че таман Бог е основал света за шест дни. Сакс отговаряше, че в случай че си бил дал малко повече време, може би щял да го направи както би трябвало. “ Фатализмът и черногледството съпровождат всички тези напрегнати и прекалено много разсъждаващи хора във всичките им връзки и инициативи, а опитите им за благополучие са много непълноценни. Но въпреки всичко опити има. „ Човек не може да се скрие от Бог, само че от време на време може да го заблуди благодарение на подправен мустак. “
Последният роман в сборника, „ Да отраснеш в Манхатън “, събира всички тематики и настроения в едно. Той наподобява на сантиментален сън на човек, задрямал в метрото. Атмосферата му е като в „ Един дъждовен ден в Ню Йорк “ с красива слънчева светлина и изискани хора, които подмятат блестящи реплики, до момента в който отпиват от коктейлите си. Мечтите на Сакс се осъществят с лекост, бързо и прелестно, и най-после ги проваля една нищо и никаква оргия, в която той отхвърля да се включи. Как да не се ядосва човек!
Томчето „ Нулева гравитация “ е завършено доста прелестно и закачливо, а преводът е превъзходен. На всяка страница има изречения, които да прочетете на най-близкостоящия сега, стига той да желае да ви чуе. „ Тричленната му аудитория се настани комфортно и изключи слуховите си апарати в очакване на описа. “
превод Владимир Германов, издателство „ Кръг “
Да, тези разкази не са издавани преди на български език и не, не са били част от други сборници. Може да сте чели някои от тях, в случай че сте клиент на „ Ню Йоркър “, други пък са написани особено за това издание. То излиза в Съединени американски щати през 2022-ра. Многословният му и не изключително потребен увод от Дафни Мъркин приключва с ослепителен абзац – за потребността от смях, изключително във времена като днешните. „ Светлият, гъделичкав комизъм и дръзките солени смешки сякаш са единствената вяра да се откъснем от мрака и отчаянието и като че ли ни припомнят, че животът има и друга страна, с изключение на ужаса. “
Уди Алън още веднъж разяснява тематики, които са ни познати от предходните му книги, а характерите са като излезли от филмите му – и от неуместно комичните, и от още по-абсурдно сантименталните. Тези герои се влюбват, възнамеряват бизнес покупко-продажби, строят въздушни небостъргачи по време на изискани соарета и прекомерно постоянно попадат в заключени стаи с доста добре тапицирани стени в „ отделението за интензивна незаинтересованост “. Може би това, че Уди Алън е еднообразно добре прочут и като режисьор, и като артист, и като публицист, е повода множеството от разказите да ни звучат с неговия глас. При това думата може да е дадена освен на някой интелектуалец, който прави жалки опити да продаде жилището си. В сборника разказвачите са дами, мъже, а една от най-хубавите истории е разказана от крава.
Често за насочна точка на сюжета служи някакъв непряк звук, надпис, вест, частично дочута реклама. Очевидно този създател може да развие всяка тематика на мига, да импровизира в духа на стендъп комедията и да открие комизъм и в най-тежката и изнервяща обстановка, да вземем за пример когато брачната половинка ви за следващ път ви оставя гладен поради характерния си кулинарен гений. „ Как жена ми успяваше да трансмутира съставките на спечелила награди рецепта за шоколадови браунита в дванайсет идеални квадратчета гранит, беше въпрос, който единствено феодален алхимик би могъл да оцени. “
Бедите се сипят върху главата на протагониста от всевъзможни направления. Той може да се прероди в омар; една контузия може да отключи в него гений, а втора контузия да му го отнеме, а може и в никакъв случай да не е имал никакъв гений, за неволя на продуцентите, сътрудниците и феновете на творбите му. Или, да вземем за пример: „ Самолетът избухна, пръсна се на части и се обви в пламъци. По това време четях и изгубих страницата, до която бях стигнал. “
Непоносимите обстановки и нетърпимите хора в живота доминират. Затова и е такова наслаждение да ги забележим разказани тъкмо и с хладна приятност, с майсторството на началник готвач, който обезкостява зрелищно и технично преди малко сготвената риба и ви я сервира, на вас, ценителите на кулинарията и интелектуалния комизъм.
В свят, в който даже Бог е единствено работна догадка, положителният усет и хуморът единствени избавят, най-малко за малко. „ Родителите му бяха селективно спазващи ритуала евреи. Баща му Морис ядеше свинско и бекон отвън дома, само че вкъщи учеше сина си строго, че таман Бог е основал света за шест дни. Сакс отговаряше, че в случай че си бил дал малко повече време, може би щял да го направи както би трябвало. “ Фатализмът и черногледството съпровождат всички тези напрегнати и прекалено много разсъждаващи хора във всичките им връзки и инициативи, а опитите им за благополучие са много непълноценни. Но въпреки всичко опити има. „ Човек не може да се скрие от Бог, само че от време на време може да го заблуди благодарение на подправен мустак. “
Последният роман в сборника, „ Да отраснеш в Манхатън “, събира всички тематики и настроения в едно. Той наподобява на сантиментален сън на човек, задрямал в метрото. Атмосферата му е като в „ Един дъждовен ден в Ню Йорк “ с красива слънчева светлина и изискани хора, които подмятат блестящи реплики, до момента в който отпиват от коктейлите си. Мечтите на Сакс се осъществят с лекост, бързо и прелестно, и най-после ги проваля една нищо и никаква оргия, в която той отхвърля да се включи. Как да не се ядосва човек!
Томчето „ Нулева гравитация “ е завършено доста прелестно и закачливо, а преводът е превъзходен. На всяка страница има изречения, които да прочетете на най-близкостоящия сега, стига той да желае да ви чуе. „ Тричленната му аудитория се настани комфортно и изключи слуховите си апарати в очакване на описа. “
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ