Пандемията ускори онлайн обучението
Нужна е отплата на заплатите в университетите, преподавател към този момент взема повече от профе сор, споделя ректорът на СУ " Св. Климент Охридски " проф. дфн Анастас Герджиков в особено изявление за вестник " СТАНДАРТ " Правото е контролирана специалност, следващата година няма да има банкет с матура Броят на претендентите за Алма матер се усили от 6000 на 10 000 Участието ни в интернационален консорциум е огромен триумф Съветът на ректорите ще продължи да инициира промени във висшето обучение
- Проф. Герджиков, Софийският университет стартира годината присъствено, само че към този момент имате разнообразни сюжети по какъв начин ще се развият нещата по-нататък според от обстановката с вируса. Какви са проектите Ви?
- Още през юни разработихме няколко сюжета, които бяха признати от Академичния съвет. Те включват всевъзможни разновидности - от присъствено до онлайн образование, като най-разнообразно е смесеното образование, тъй като там има голям брой подварианти. Почти всички факултети стартират присъствено, това е наложително за първокурсниците. Изцяло присъствено стартират естествените факултети. Всички факултети, като се изключи компетентност " Медицина ", където присъственото образование е наложително, са подготвени за онлайн вид, само че се надявам да не стигаме до такава степен. Надяваме се, че в най-лошия случай ще стигнем до миг, в който има и присъствено, и онлайн образование. Има някои факултети, които стартират през цялото време разбъркан вид на образование, само че няма такива, които да стартират напълно онлайн.
- Избрахте Ботаническата градина на СУ за откриването на образователната година, за разлика от Аулата в предходни години. Защо?
- Да, в началото искахме да бъде в градинката пред Народната библиотека, само че се оказа, че там има някакви логистични проблеми. Затова избрахме Ботаническата градина, с цел да бъде навън.
- Какво по-различно ще кажете тази година на студентите при откриването?
- Обстановката е напълно друга. Надявам се да окуража и студентите, и преподавателите, и да ги успокоя, че сме взели нужните ограничения. Осигурили сме задоволително материали за стерилизация, маски и рамки за инспекция на температурата. Но в това време сме обезпечили и техническите средства за онлайн образование, да вземем за пример повече сървъри, по-добра интернет съгласуваност, тъй че, в случай че се наложи, да минем на интернет образование без проблеми.
- Когато минахте предходната година на онлайн образование, имаше ли проблеми?
- Да, имаше, тъй като Софийският университет предлага единствено в бакалавърска степен 120 специалности. Умножено по курсове, това значи 500, освен това, в случай че не ги разделяме, тогава стават 1000 групи. А представете си тези 1000 групи, в случай че имат всеки ден занятия, какъв брой доста биха били по едно и също време. Когато става дума за синхронна връзка в електронна среда, това натоварва системата.
- Много се приказва за това, по какъв начин пандемията е трансформирала и образованието, и живота ни. Така ли е съгласно Вас?
- Не мисля, тя просто форсира процеси, които щяха да се случат и без нея. Но нито с пандемията, нито без нея, онлайн образованието ще замести присъственото. При присъственото образование е налице живият контакт с преподавателя, може да се правят научни проучвания. В същото време обаче пандемията форсира процеса на цифровизация и оказа помощ даже в границите на присъственото образование да предлагаме повече цифрови запаси, което е значимо, тъй като те дават спомагателни благоприятни условия.
- Имаше ли преподаватели, които се притесняваха от въвеждането на онлайн образованието?
- Да, тъй като се наложи ненадейно да преминем на него. Имаше доста хора, които са готови по разнообразни планове, само че имаше и такива, които не са взели участие в тези образования. Вторите се притесняваха, че не просто се постанова да създадат нещо непознато, а се постанова и безусловно да го създадат от през днешния ден за на следващия ден - идната седмица да имат към този момент качени лекции, да организират образование във виртуални класни стаи. И в този момент знаят, че към този момент не е мъчно. Ще продължат да основават цифрови запаси даже когато обстановката се възстановява.
- Увеличи ли се броят на претендентите за Софийския университет?
- Да - от 6000 на 10 000. Когато претендентите за една компетентност се усилват, конкуренцията нараства и това се отразява позитивно на качеството.
- Вие въведохте тази година банкет без изпит, а единствено с матура даже за право. Ще го запазите ли и следващата година?
- Не считам, че ще запазим приема за право единствено с матура, тъй като правото е контролирана специалност, там има характерни условия, изключително по отношение на метода на банкет. Така че за правото ние ще се върнем към нормалните изпити. Но във всички останали нерегулирани специалности ние и в последните години предлагахме избор сред университетския изпит и държавните зрелостни изпити. Тази година се видя, че даже да се откажем от изпитите, матурата прави същата работа, тъй като когато избираш от избран брой претенденти за даден брой места, методът на асортимент не е толкоз значим, важи същата конкуренция. Тази година тя бе даже по-голяма.
- Вие станахте част от един интернационален консорциум. Какви са задачите и по какъв начин ще се развие той?
- Целите на тези интернационалните консорциуми са в това да се интегрират в по-голяма степен българските университети с непознатите. В тази втора покана бяха класирани пет български университета като сътрудници и два като асоциирани сътрудници. Това значи, че във всеки четвърти консорциум, утвърден от Европейската комисия, взе участие български университет, това е огромен триумф. Всички тези университети ще имат опция да партнират с сътрудници, с които от дълго време са работили, били са в мрежи, да се интегрират още повече. Да имат опция за двойни дипломи, да употребяват взаимно научна инсталация, която е скъпа. И в случай че един от сътрудниците има добра научна инфраструктура, тя да се употребява общо, не си коства и другите да я купуват.
- Вие в кои области ще имате такова партньорство и ще давате двойни дипломи?
- Това ще се уголемява, само че започваме със обществените науки.
- Кабинетът ще отпусне 50 милиона лв. за увеличение на заплатите на преподавателите в университетите. Достатъчно ли са те?
- През последните години бюджетът за учебното обучение се усилваше с по-бързи темпове, в сравнение с бюджетът за висше обучение. Резултатът е, че от първи февруари главната заплата на преподавател ще бъде 1260 лв., до момента в който главната заплата на професор в Софийския университет е 1100. Очевидно е, че имаше дисбаланс, който трябваше да се поправи, и по тази причина през 2019 година бе импортиран един законопроект, който бе признат при започване на 2020. Той изискваше да се дефинира минимална заплата за длъжността помощник. Ако тази минимална заплата бъде равна най-малко на главната учителска, тогава тя ще надвишава всички съществени заплати - и за помощник, и за доцент, и за професор. В този случай ще би трябвало отплата за увеличение на заплатите освен на асистенти, а и на доценти и професори. Общата сметка, която сме правили университет по университет, е за към 60 милиона. Правителството се ангажира да обезпечи 50 от тях, което ми се коства задоволително. Но настрана от това ми се желае да бъдат отпуснати още 10 милиона за МОН за поддръжка на промяната, която министерството сполучливо организира.
- Която е обвързвана със стесняване на раздутия банкет във висшите учебни заведения?
- Много промени имаше в тези години, само че една промяна бе най-драстична - понижаване на приема от 70 000 на 38 000 места. А другата основна смяна бе обвързвана с това, че от финансовия модел парите да следват студента, те се насочват към поддръжка на качеството.
- Какви други цели си поставяте като ръководител на Съвета на ректорите?
- Основната ми цел е Съветът на ректорите да продължи да поддържа промените във висшето обучение, които са потребни за обществото. В последните четири години Съветът на ректорите бе основател на тези промени, като да вземем за пример един учител да се регистрира единствено при акредитацията на едно висше учебно заведение, както и при предлагането за мораториум за откриване на филиали и нови професионални посоки. В останалите случаи, когато ставаше дума за промени, препоръчани от МОН, Съветът ги поддържа. И тъй като множеството от тези промени са неизгодни за обособени висши учебни заведения, излиза наяве, че Съветът на ректорите е надъхан новаторски. Че той поддържа промени, които не са в полза на обособени висши учебни заведения, само че са потребни за системата на висшето обучение като цяло. Моята цел е този развой да продължи и обществото да види, че ние сме новаторски настроени и задачата ни не е обслужване на частните цели на настрана висше учебно заведение, а ползата на обществото.
- Проф. Герджиков, Софийският университет стартира годината присъствено, само че към този момент имате разнообразни сюжети по какъв начин ще се развият нещата по-нататък според от обстановката с вируса. Какви са проектите Ви?
- Още през юни разработихме няколко сюжета, които бяха признати от Академичния съвет. Те включват всевъзможни разновидности - от присъствено до онлайн образование, като най-разнообразно е смесеното образование, тъй като там има голям брой подварианти. Почти всички факултети стартират присъствено, това е наложително за първокурсниците. Изцяло присъствено стартират естествените факултети. Всички факултети, като се изключи компетентност " Медицина ", където присъственото образование е наложително, са подготвени за онлайн вид, само че се надявам да не стигаме до такава степен. Надяваме се, че в най-лошия случай ще стигнем до миг, в който има и присъствено, и онлайн образование. Има някои факултети, които стартират през цялото време разбъркан вид на образование, само че няма такива, които да стартират напълно онлайн.
- Избрахте Ботаническата градина на СУ за откриването на образователната година, за разлика от Аулата в предходни години. Защо?
- Да, в началото искахме да бъде в градинката пред Народната библиотека, само че се оказа, че там има някакви логистични проблеми. Затова избрахме Ботаническата градина, с цел да бъде навън.
- Какво по-различно ще кажете тази година на студентите при откриването?
- Обстановката е напълно друга. Надявам се да окуража и студентите, и преподавателите, и да ги успокоя, че сме взели нужните ограничения. Осигурили сме задоволително материали за стерилизация, маски и рамки за инспекция на температурата. Но в това време сме обезпечили и техническите средства за онлайн образование, да вземем за пример повече сървъри, по-добра интернет съгласуваност, тъй че, в случай че се наложи, да минем на интернет образование без проблеми.
- Когато минахте предходната година на онлайн образование, имаше ли проблеми?
- Да, имаше, тъй като Софийският университет предлага единствено в бакалавърска степен 120 специалности. Умножено по курсове, това значи 500, освен това, в случай че не ги разделяме, тогава стават 1000 групи. А представете си тези 1000 групи, в случай че имат всеки ден занятия, какъв брой доста биха били по едно и също време. Когато става дума за синхронна връзка в електронна среда, това натоварва системата.
- Много се приказва за това, по какъв начин пандемията е трансформирала и образованието, и живота ни. Така ли е съгласно Вас?
- Не мисля, тя просто форсира процеси, които щяха да се случат и без нея. Но нито с пандемията, нито без нея, онлайн образованието ще замести присъственото. При присъственото образование е налице живият контакт с преподавателя, може да се правят научни проучвания. В същото време обаче пандемията форсира процеса на цифровизация и оказа помощ даже в границите на присъственото образование да предлагаме повече цифрови запаси, което е значимо, тъй като те дават спомагателни благоприятни условия.
- Имаше ли преподаватели, които се притесняваха от въвеждането на онлайн образованието?
- Да, тъй като се наложи ненадейно да преминем на него. Имаше доста хора, които са готови по разнообразни планове, само че имаше и такива, които не са взели участие в тези образования. Вторите се притесняваха, че не просто се постанова да създадат нещо непознато, а се постанова и безусловно да го създадат от през днешния ден за на следващия ден - идната седмица да имат към този момент качени лекции, да организират образование във виртуални класни стаи. И в този момент знаят, че към този момент не е мъчно. Ще продължат да основават цифрови запаси даже когато обстановката се възстановява.
- Увеличи ли се броят на претендентите за Софийския университет?
- Да - от 6000 на 10 000. Когато претендентите за една компетентност се усилват, конкуренцията нараства и това се отразява позитивно на качеството.
- Вие въведохте тази година банкет без изпит, а единствено с матура даже за право. Ще го запазите ли и следващата година?
- Не считам, че ще запазим приема за право единствено с матура, тъй като правото е контролирана специалност, там има характерни условия, изключително по отношение на метода на банкет. Така че за правото ние ще се върнем към нормалните изпити. Но във всички останали нерегулирани специалности ние и в последните години предлагахме избор сред университетския изпит и държавните зрелостни изпити. Тази година се видя, че даже да се откажем от изпитите, матурата прави същата работа, тъй като когато избираш от избран брой претенденти за даден брой места, методът на асортимент не е толкоз значим, важи същата конкуренция. Тази година тя бе даже по-голяма.
- Вие станахте част от един интернационален консорциум. Какви са задачите и по какъв начин ще се развие той?
- Целите на тези интернационалните консорциуми са в това да се интегрират в по-голяма степен българските университети с непознатите. В тази втора покана бяха класирани пет български университета като сътрудници и два като асоциирани сътрудници. Това значи, че във всеки четвърти консорциум, утвърден от Европейската комисия, взе участие български университет, това е огромен триумф. Всички тези университети ще имат опция да партнират с сътрудници, с които от дълго време са работили, били са в мрежи, да се интегрират още повече. Да имат опция за двойни дипломи, да употребяват взаимно научна инсталация, която е скъпа. И в случай че един от сътрудниците има добра научна инфраструктура, тя да се употребява общо, не си коства и другите да я купуват.
- Вие в кои области ще имате такова партньорство и ще давате двойни дипломи?
- Това ще се уголемява, само че започваме със обществените науки.
- Кабинетът ще отпусне 50 милиона лв. за увеличение на заплатите на преподавателите в университетите. Достатъчно ли са те?
- През последните години бюджетът за учебното обучение се усилваше с по-бързи темпове, в сравнение с бюджетът за висше обучение. Резултатът е, че от първи февруари главната заплата на преподавател ще бъде 1260 лв., до момента в който главната заплата на професор в Софийския университет е 1100. Очевидно е, че имаше дисбаланс, който трябваше да се поправи, и по тази причина през 2019 година бе импортиран един законопроект, който бе признат при започване на 2020. Той изискваше да се дефинира минимална заплата за длъжността помощник. Ако тази минимална заплата бъде равна най-малко на главната учителска, тогава тя ще надвишава всички съществени заплати - и за помощник, и за доцент, и за професор. В този случай ще би трябвало отплата за увеличение на заплатите освен на асистенти, а и на доценти и професори. Общата сметка, която сме правили университет по университет, е за към 60 милиона. Правителството се ангажира да обезпечи 50 от тях, което ми се коства задоволително. Но настрана от това ми се желае да бъдат отпуснати още 10 милиона за МОН за поддръжка на промяната, която министерството сполучливо организира.
- Която е обвързвана със стесняване на раздутия банкет във висшите учебни заведения?
- Много промени имаше в тези години, само че една промяна бе най-драстична - понижаване на приема от 70 000 на 38 000 места. А другата основна смяна бе обвързвана с това, че от финансовия модел парите да следват студента, те се насочват към поддръжка на качеството.
- Какви други цели си поставяте като ръководител на Съвета на ректорите?
- Основната ми цел е Съветът на ректорите да продължи да поддържа промените във висшето обучение, които са потребни за обществото. В последните четири години Съветът на ректорите бе основател на тези промени, като да вземем за пример един учител да се регистрира единствено при акредитацията на едно висше учебно заведение, както и при предлагането за мораториум за откриване на филиали и нови професионални посоки. В останалите случаи, когато ставаше дума за промени, препоръчани от МОН, Съветът ги поддържа. И тъй като множеството от тези промени са неизгодни за обособени висши учебни заведения, излиза наяве, че Съветът на ректорите е надъхан новаторски. Че той поддържа промени, които не са в полза на обособени висши учебни заведения, само че са потребни за системата на висшето обучение като цяло. Моята цел е този развой да продължи и обществото да види, че ние сме новаторски настроени и задачата ни не е обслужване на частните цели на настрана висше учебно заведение, а ползата на обществото.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ