Новото попълнение на Черно море пред Sportal.bg: Футболът е религия, той ми е всичко
Новото попълнение на „ ” Влатко Дробаров може да се похвали с много любопитна визитка. 28-годишният македонец се впуска от случка в случка. Започнал кариерата си в македонския „ Вардар”, минава през „ Мурциелагос” (Мексико), „ Бананц” (Армения), „ Арис” (Лимасол – Кипър), „ Оход” (Саудитска Арабия) и „ Керала Бластърс” (Индия).
След следващата тежка подготовка на „ Тича”, на чаша кафе пред Sportal.bg той приказва за провокациите, от които не бяга, упованията му за изхода от пандемията поради COVID-19 и възприятията, които бушуват в него на празните игрища. Нямаше по какъв начин да не засегнем и тематиката за фамилията и живота отвън спорта на бранителя, а той отговори с усмивка и забележително възприятие за комизъм на нашите въпроси в първото си изявление в България.
- Животът Ви наподобява като същинско премеждие. Правите първите си стъпки във футбола в Северна Македония, а от там едвам на 20 години се отправяте към Мексико? Как взехте това решение?
- Всяка страна си има собствен сексапил. Да отида от Северна Македония в Мексико, не знам по какъв начин стана. Бях на 20 години, сътрудникът ми ме пита дали желая да отида и аз споделих „ да” и одобрих това предизвикателство.
- Каква беше първата Ви мисъл, когато пристигнахте там?
- В Мексико е доста рисково за живеене, само че не отидох с тази мисъл. Отидох положително надъхан да играя футбол. Исках да трансформира нещо. В Северна Македония футболът не е на положително равнище, нуждаех се от нещо ново и по тази причина отпътувах без да се възнамерявам.
- В последна сметка животът беше ли толкоз рисков, колкото бяхте чувал?
- Опасен е, само че не чак толкоз, колкото ние си мислим. Има мафия, само че тя няма връзка със спорта. Като си в спорта не се замесваш с други хора.
- А не може ли някой да попадне без да желае в тези среди?
- Може, в случай че се намесиш там, където не би трябвало.
- А с дамите би трябвало ли да се внимава?
- Трябва да питаш първо дали е някоя на някого, в случай че е – не пипаш (смее се). Малко е необичайно, манталитетът е по-различен. Мексиканците са другарски настроени, постоянно оказват помощ. Ако нямат доста пари за живот, си живеят живота по този начин, както могат. Те са доста положителни хора.
- Знаеха ли от къде идвате?
- Не знаеха къде е Северна Македония. Мислеха, че е в Америка. Не знаеха и България, единствено Гърция.
- Как живеят хората в Мексико?
- Живеят доста щастливо и не всичко при тях зависи от парите.
- Вие вярвате ли в щастието отвън материалния свят, в който живеем?
- Парите са значими за живот, само че не са всичко. На първо място е здравето. Всеки би трябвало да е здрав и след това да гледа всичко останало. Грешно е преди всичко да се поставя материалното. Като нямаш здраве, защо са ти пари?!
- Това към този момент не стартира ли да се отразява и на връзките сред хората?
- Да, по този начин. Аз обаче в никакъв случай не съм се тормозил, че някой ще е с мен поради финансова полза.
- Как се отразява славата в живота на футболистите? Имало ли е миг, в който сте желал да избягате?
- В някои моменти желая да избягам на уединен остров без нищо. Без тренировки, без нищо. Сега обаче това е невероятно. Може би ще се реализира по-нататък.
- Нека се върнем в Мексико, какъв е футболът там?
- В Мексико има доста добра школа за играчи. Има гении. Толкова доста хора са, че няма по какъв начин да не излезе някой. Футболът е на доста високо равнище и сумите, които се раздават там са ужасно огромни в Първа лига. Затова и равнището е високо. Стадионите са цялостни. Имаше по 50-60 000 фенове на мач. На мачовете на отбора, в който аз играех стадионът се пълнеше, беше за към 15 000 фенове. Билетите бяха 2-3 $ и цената беше безусловно налична всеки.
- Вие обаче сте играл във втора лига. Какво е равнището там?
- Отлично. Имаше и доста аудитория.
- С равнището на първа лига в коя страна бихте го сравнил?
- Нещо като България. В Мексико заплащат по 800 000 – 1 000 000 евро годишно на играчите. Нивото на футбола е доста високо.
- Има ли доста чужденци?
- Има, само че единствено южноамериканци. Много рядко има футболисти от Европа.
- Какво се случи след Мексико?
- След един сезон в Мексико се върнах в Северна Македония за година, тъй като имаше доста проблеми в тима. В момента не знам какво е положението на клуба. Минаха осем години оттогава. Продължих в Армения. Това беше първото ми предложение, не желаех да очаквам и да пожертвам. Приех незабавно.
Вижте тази обява в Instagram.
Публикация, споделена от (@vlatkodrobarov) на Апр 18, 2017 в 4:27 PDT
- Какво си спомняте от случката Армения?
- Живеех в Ереван, прелестен град. Там бях два сезона, спечелихме Купата на Армения. Условията бяха страхотни. Всички тимове имат бази. За времето, когато играех там беше феноменално. Никъде нямаше финансови проблеми в тимовете, изискванията бяха съвършени. Не идваха доста хора по стадионите.
- Футболът не е ли толкоз публикуван там?
- Ходят единствено на мачове на националния тим. Тогава стадионите са цялостни. Само тимовете, които играя в европейските шампионати събират най-много по 1500 фенове по стадионите.
- Кой спорт е най-популярен?
- Не са доста по спорта. Интересуват се повече от политика. Спортът не е толкоз публикуван. Иначе спортните питейни заведения се пълнеха, когато имаше Шампионска лига. Там е малко по-странно за живот. Няма нощни клубове, няма нощни заведения.
- Защо си тръгнахте?
- Исках ново предизвикателство.
- И се насочихте към Кипър...
- Да. Футболът е на доста високо равнище, нямаше финансови проблеми, животът е прелестен, има хубава храна, времето е хубаво. Там изкарах една доста хубава година. Всичко ми харесваше. Стадионите бяха цялостни постоянно. Беше ужасно. По кипърската телевизия не се гледа друго състезание с изключение на тяхното. Клубовете са огромни и с огромни истории и имат доста почитатели.
Вижте тази обява в Instagram.
Публикация, споделена от (@vlatkodrobarov) на Ное 3, 2017 в 7:45 PDT
- Как Ви се отразяваше чисто футболно промяната на другите страни. Бързо ли се нагаждахте към стила, който се играе в съответната страна?
- Във всяка една страна се усъвършенстваш. Футболът на всички места е един. Колкото можеш, правиш това, което се изисква от теб. В взаимозависимост от спецификата на лигата гледаш да се нагодиш колкото можеш към стила на игра.
- Имаше ли нещо, с което не можехте да свикнете в тези страни?
- До този миг не съм имал проблеми на никое място. Когато отида някъде давам 100% от себе си. Навсякъде и треньорите, и играчите са ме приемали добре.
- След Кипър стягате куфарите за Саудитска Арабия, само че прекарвате там единствено няколко месеца. Защо?
- Отидох в края на април. Мога да кажа, че това беше най-тежкият ми интервал във футбола. В Арабия се живее доста тежко. Няма живот. Само у дома, на подготовка, още веднъж у дома. Има пари, само че липсват доста неща. Не можах да устоя повече. Имах и проблеми с документите от Кипър и си потеглих. Футболът им е добър. Има положителни тимове, големи игрища, всичко е както би трябвало. Трябва да почитаме тяхната просвета. Като отидем на подготовка чакаме локалните да се молят, след подготовка още веднъж. Уважавам това. За нас обаче е малко по-различно. Имаше чужденци, само че множеството бяха алжирци, мароканци. Не ги гледат като чужденци, а като локални. Знаят арабски и това е доста добре за тях. Аз се усещах загубен там. Осигуряваха ни всичко, само че беше тежко за живот, тъй като не се чувстваш на мястото си.
Вижте тази обява в Instagram.
Публикация, споделена от (@vlatkodrobarov) на Апр 14, 2018 в 11:26 PDT
- След това още веднъж се връщате в родината си и следва следващото екстравагантно решение да потеглите към Индия, където преди се подвизаваше и Димитър Бербатов.
- Бербатов е доста скъп там. В Индия приказват единствено хубави неща за него. Но какво да приказват за състезател, който е играл в „ Манчестър Юнайтед”, „ Тотнъм”. Той е класен футболист. Иначе нямах визия къде отивам, знаех, че отивам в Индия и толкоз. Като получих офертата одобрих незабавно. Нямах никакви проблеми с нищо в Индия. Живеех в петзвезден хотел и имах всичко, което желаех. Стадионът беше за 80 000 фенове и постоянно беше цялостен. Играех пред доста аудитория, имаше супер футбол. Ние тук като чуем Индия си мислим, че е малко... а има супер футбол с големи контракти.
- Какво видяхте във футбола в Мексико и Индия, което не виждате в Европа?
- В Европа футболът е по-развит. Мексико може да бъде конкуренция на европейските тимове, само че лигата в Индия е относително нова. Там би трябвало доста да работят.
- Има ли положителни индийски играчи?
- Да, има, само че на фона на популацията там са доста малко. Националният им тим въобще не е неприятен. Играчите от стартовия им състав могат да играят не в огромни клубове в Европа, само че в положителни тимове. Имат доста огромен гений – Сахал. Имат доста положителни играчи.
- Какви са хората там?
- Има ултра богати и ултра небогати хора. Няма приблизително равнище.
- Футболът на улицата известен ли е в Индия?
- Да, ираят доста. В Индия дребни деца играят от самото начало на открито.
- Така ли наподобяват както по фотосите, които се въртят в мрежата – със скъсаната топка, без обувки, със остарели облекла...
- Да, да тъкмо по този начин. Нямат и трева на терена и играят в тиня, във вода.
Вижте тази обява в Instagram.
Публикация, споделена от @ на Ное 8, 2020 в 2:49 PST
- И в Мексико ли беше по този начин?
- Да, по същия метод.
- А по какъв начин стоят нещата в Северна Македония?
- По-рано доста деца играеха на открито, в този момент това стартира да изчезва. Само телефонът е значим и това е неприятно.
- Тъжно ли Ви е, когато гледате децата с телефони, а не с топката?
- Да, доста. Аз съм имал такова детство през целия ден на открито и с топката. Като бях дребен ме интересуваше единствено да играя футбол и игри с другари. Само това.
- С храната в Индия успяхте ли да свикнете?
- Аз съм човек, който като отиде някъде желае да опитва всичко. В Мексико и Кипър храната беше най-хубава. В Индия не е неприятна, само че е извънредно люта. В Мексико също, само че там може да се дозира, до момента в който в Индия ядат ужасно доста люто, тъй като има доста заболявания и по този начин се защищават от тях. Те са привикнали от дребни и изобщо не им е проблем. Ядат люто все едно пият вода (смее се).
- Вие можете ли да готвите?
- Да, мога някои неща. Мога да направя лазаня, пиле с ориз. Знам някои неща, с цел да не остана гладен (смее се). Ако не можеш, има заведения за хранене, има подготвена храна, ще си купиш и си подготвен. Не е нещо наложително да можеш да готвиш, само че е хубаво да можеш. Всеки човек би трябвало да се храни здравословно, изключително в спорта е доста значимо.
Вижте тази обява в Instagram.
Публикация, споделена от (@vlatkodrobarov) на Авг 17, 2020 в 1:26 PDT
- Къде е най-хубавата отбрана от страните, в които сте играл?
- В Индия е най-хубавата отбрана, тъй като играят доста положителни играчи. Всички тимове имат топ футболисти.
- Как Ви се коства отбраната в българското състезание? Кой бранител Ви впечатли тук?
- Доста добра. Даниел Димов е доста добър футболист, както и доста добър човек.
- Какво знаете за футбола в България?
- Знам, че „ Левски”, ЦСКА и „ Лудогорец” са най-хубавите тимове и доста почитам българското състезание, по тази причина и пристигнах. Искам да дам най-хубавото от себе си и да оставя някакъв отпечатък тук. Нищо не е инцидентно щом два тима играят в Европа. Това значи, че шампионата е положително.
- Кои са българските футболисти, които знаехте преди да дойдете в България?
- Знам някои от националния тим, тъй като съм ги гледал – Ивелин Попов, Тодор Неделев, Кирил Десподов, Пламен Илиев, Светослав Дяков. България има положителни играчи, само че не знам за какво няма резултати. „ Черно море” има доста положителни футболисти, треньорът Илиан Илиев е доста добър треньор и човек, от това, което съм видял до този миг.
- Как се отразява неналичието на аудитория по стадионите?
- Странна атмосфера, само че това няма значение. Треньорът ти дава инструкции и като стъпиш на терена не те интересува дали има аудитория или няма, или какво е направил, или не е направил съдията. Каквото ти е сложено като задача би трябвало да го направиш и това е всичко. Но въпреки всичко да има почитатели на съперника ме стимулира повече.
- Чисто психически по какъв начин се отразяват празните игрища на играчите?
- Малко необичайно, само че каквото е, такова е. Всички играят обикновено.
- Все едно сте на подготовка...
- Така е, само че не можем да го променим. Ако в главата си с мисълта, че си на мач и би трябвало да дадеш 100% от себе си, всичко е наред.
- Смятате ли, че скоро обстановката ще се възстановява?
- Не.
- Ще се върне ли лудостта по стадионите както беше преди?
- Да, само че не виждам по какъв начин това ще стане скоро. Ако намерят лек, ваксини, считам, че ще бъде по този начин, както беше преди по стадионите. Няма да има никакъв проблем. Футболът е един. Няма различен спорт като него.
- На какъв брой години започнахте да упражнявате футбол?
- На 6. Тогава получих и първата си футболна топка.
- Тренирал ли сте други спортове?
- Да, две години упражнявах карате, тъй като татко ми искаше малко да заякна, тъй като бях доста слаб.
- Каратето оказва помощ ли Ви във футбола?
- Май не (смее се).
- Родителите ви Ви поддържат най-вече. Кой беше най-тежкият миг, в който в действителност доста се нуждаехте от тях, с цел да не се откажете от футбола?
- Всеки футболист има моменти, в които си споделя, че не може повече и ще се откаже от футбола. Ако фамилията ти е до теб и те поддържа, сигурно ще преживееш тежкия интервал. Щастлив съм, че фамилията ми е пособие доста и продължава да го прави.
- А по кое време Ви беше най-тежко?
- Когато отидох в Мексико. Бях доста млад (б.а. на 20 години), отидох в страна, която е доста рискова и имах проблем с часовата разлика. С времето влязох в темп. Все отново го преодолях.
- А най-щастливият миг?
- Най-щастливият ми миг е, че съм нямал травми. И се надявам да бъде по този начин. Нашият живот е подобен – вървим в други страни да печелим пари, да играем футбол, да се срещнем с нови култури, да създадем нови другарства.
- Какви препоръки Ви дават родителите ви, с цел да Ви държат крепко стъпил на земята?
- Никакви. Всичко е до възпитанието, което си получил у дома.
- Докато играехте в Северна Македония те идваха ли на всеки мач?
- Да, безусловно на всеки, аз започнах да играя в Първа лига на 17 години и те постоянно бяха на стадиона.
- Кой е до Вас в сложните моменти, с изключение на фамилията ви?
- Зависи къде. Ако съм в чужбина - треньорът. Ако имаш проблем, отиваш и разговаряш с него. Треньорите са и психолози. Във всеки клуб съм имал шанс да работя с положителни треньори и положителни психолози. Винаги, когато ми е било мъчно съм казвал на треньорите за какво ми е мъчно и постоянно са ми давали препоръки.
- Какво спечелихте от футбола?
- Много другари в целия свят, финансова непоклатимост, тъй като не знаеш дали ще я имаш или не, в случай че завършиш университет.
- Какво сте жертвал в името на футбола?
- Жертвал съм доста неща. Не съм имал време за фамилията ми, да отивам на почивки. Седем години съм по света, всичко е жертва.
- От какво семейство сте?
- Родителите ми са пенсионери. Баща ми имаше компания за автомобилни гуми, а майка ми беше инструктор.
- Въпреки, че сте упражнявал карате и футбол, баскетболът е другата ви огромна пристрастеност. Как се справяте?
- Според мен, ние спортистите можем да се оправим с всеки спорт.
- Така ли, и по какъв начин сте с гимнастиката тогава?
- Мога да направя единствено кълбо напред (смее се). Между другото одобрявам хандбал. „ Вардар” (Скопие) е на доста високо равнище.
- Хандбалът ли е най-разпространеният спорт в Македония?
- Да. След това футболът и на трета позиция баскетболът.
- Мислил ли сте в миналото да се насочите към баскетбола?
- Не. Като по-малък играех, в този момент доста рядко.
- Бива ли Ви в стрелбата за три точки?
- Само мятам, нищо друго (смее се).
- А гледате ли баскетбол?
- Да, виждам НБА, Евролигата. Най-любим ми беше Коби Брайънт. Фен съм на Лейкърс. Сега съм благополучен, станаха първенци. Харесвам Лука Дончич, Янис Адетокумбо. Има доста положителни играчи в НБА.
- Франческо Тоти, „ Рома”...това май е най-голямата ви тръпка във футбола?
- Да, огромен почитател съм.
- Ходил ли сте на мач на „ Рома”?
- Да. Преди 7 години бях в Рим за седмица и отидох на мач против „ Аталанта”. Франческо Тоти ми е любим от дребен. Имам негова фланелка, както и всичко на „ Рома”. Симпатизирам и на „ Барселона”. Допада ми стилът на игра.
- Кое е най-хубавото състезание сега през Вашите очи?
- Английското.
Вижте тази обява в Instagram.
Публикация, споделена от (@vlatkodrobarov) на Фев 7, 2020 в 9:57 PST
- Какви хора могат да бъдат Ваши другари?
- Добри и положителни. Не обичам отрицателни хора. Ако гледаш отрицателното, ще ти се случва отрицателно. Ако мислиш положително и си обграден от положителни хора, всичко ще е хубаво към теб. Това е смисълът на живота.
- Знаете ли, че наподобявате на Рики Мартин?
- Сериозно и ти ли? (смее се). В Мексико и в Армения всички ми го споделяха.
- Какво към момента желаете да Ви се случи във футбола?
- Исках да вкарам гол пред доста аудитория, вкарах в Индия. Искам да ми се случват хубави неща, желая да надвивам, уповавам се с „ Черно море” да създадем положителни резултати. Всички клубове са съвсем на едно равнище. Всичко може да се случи.
Вижте тази обява в Instagram.
Публикация, споделена от (@vlatkodrobarov) на Юли 29, 2020 в 6:39 PDT
- Ако животът Ви беше филм по какъв начин щеше да се споделя?
- Авантюра.
- Каква е първата Ви асоциация с думата футбол?
- Религия. Той ми е всичко!
Мая Димитрова
След следващата тежка подготовка на „ Тича”, на чаша кафе пред Sportal.bg той приказва за провокациите, от които не бяга, упованията му за изхода от пандемията поради COVID-19 и възприятията, които бушуват в него на празните игрища. Нямаше по какъв начин да не засегнем и тематиката за фамилията и живота отвън спорта на бранителя, а той отговори с усмивка и забележително възприятие за комизъм на нашите въпроси в първото си изявление в България.
- Животът Ви наподобява като същинско премеждие. Правите първите си стъпки във футбола в Северна Македония, а от там едвам на 20 години се отправяте към Мексико? Как взехте това решение?
- Всяка страна си има собствен сексапил. Да отида от Северна Македония в Мексико, не знам по какъв начин стана. Бях на 20 години, сътрудникът ми ме пита дали желая да отида и аз споделих „ да” и одобрих това предизвикателство.
- Каква беше първата Ви мисъл, когато пристигнахте там?
- В Мексико е доста рисково за живеене, само че не отидох с тази мисъл. Отидох положително надъхан да играя футбол. Исках да трансформира нещо. В Северна Македония футболът не е на положително равнище, нуждаех се от нещо ново и по тази причина отпътувах без да се възнамерявам.
- В последна сметка животът беше ли толкоз рисков, колкото бяхте чувал?
- Опасен е, само че не чак толкоз, колкото ние си мислим. Има мафия, само че тя няма връзка със спорта. Като си в спорта не се замесваш с други хора.
- А не може ли някой да попадне без да желае в тези среди?
- Може, в случай че се намесиш там, където не би трябвало.
- А с дамите би трябвало ли да се внимава?
- Трябва да питаш първо дали е някоя на някого, в случай че е – не пипаш (смее се). Малко е необичайно, манталитетът е по-различен. Мексиканците са другарски настроени, постоянно оказват помощ. Ако нямат доста пари за живот, си живеят живота по този начин, както могат. Те са доста положителни хора.
- Знаеха ли от къде идвате?
- Не знаеха къде е Северна Македония. Мислеха, че е в Америка. Не знаеха и България, единствено Гърция.
- Как живеят хората в Мексико?
- Живеят доста щастливо и не всичко при тях зависи от парите.
- Вие вярвате ли в щастието отвън материалния свят, в който живеем?
- Парите са значими за живот, само че не са всичко. На първо място е здравето. Всеки би трябвало да е здрав и след това да гледа всичко останало. Грешно е преди всичко да се поставя материалното. Като нямаш здраве, защо са ти пари?!
- Това към този момент не стартира ли да се отразява и на връзките сред хората?
- Да, по този начин. Аз обаче в никакъв случай не съм се тормозил, че някой ще е с мен поради финансова полза.
- Как се отразява славата в живота на футболистите? Имало ли е миг, в който сте желал да избягате?
- В някои моменти желая да избягам на уединен остров без нищо. Без тренировки, без нищо. Сега обаче това е невероятно. Може би ще се реализира по-нататък.
- Нека се върнем в Мексико, какъв е футболът там?
- В Мексико има доста добра школа за играчи. Има гении. Толкова доста хора са, че няма по какъв начин да не излезе някой. Футболът е на доста високо равнище и сумите, които се раздават там са ужасно огромни в Първа лига. Затова и равнището е високо. Стадионите са цялостни. Имаше по 50-60 000 фенове на мач. На мачовете на отбора, в който аз играех стадионът се пълнеше, беше за към 15 000 фенове. Билетите бяха 2-3 $ и цената беше безусловно налична всеки.
- Вие обаче сте играл във втора лига. Какво е равнището там?
- Отлично. Имаше и доста аудитория.
- С равнището на първа лига в коя страна бихте го сравнил?
- Нещо като България. В Мексико заплащат по 800 000 – 1 000 000 евро годишно на играчите. Нивото на футбола е доста високо.
- Има ли доста чужденци?
- Има, само че единствено южноамериканци. Много рядко има футболисти от Европа.
- Какво се случи след Мексико?
- След един сезон в Мексико се върнах в Северна Македония за година, тъй като имаше доста проблеми в тима. В момента не знам какво е положението на клуба. Минаха осем години оттогава. Продължих в Армения. Това беше първото ми предложение, не желаех да очаквам и да пожертвам. Приех незабавно.
Вижте тази обява в Instagram.
Публикация, споделена от (@vlatkodrobarov) на Апр 18, 2017 в 4:27 PDT
- Какво си спомняте от случката Армения?
- Живеех в Ереван, прелестен град. Там бях два сезона, спечелихме Купата на Армения. Условията бяха страхотни. Всички тимове имат бази. За времето, когато играех там беше феноменално. Никъде нямаше финансови проблеми в тимовете, изискванията бяха съвършени. Не идваха доста хора по стадионите.
- Футболът не е ли толкоз публикуван там?
- Ходят единствено на мачове на националния тим. Тогава стадионите са цялостни. Само тимовете, които играя в европейските шампионати събират най-много по 1500 фенове по стадионите.
- Кой спорт е най-популярен?
- Не са доста по спорта. Интересуват се повече от политика. Спортът не е толкоз публикуван. Иначе спортните питейни заведения се пълнеха, когато имаше Шампионска лига. Там е малко по-странно за живот. Няма нощни клубове, няма нощни заведения.
- Защо си тръгнахте?
- Исках ново предизвикателство.
- И се насочихте към Кипър...
- Да. Футболът е на доста високо равнище, нямаше финансови проблеми, животът е прелестен, има хубава храна, времето е хубаво. Там изкарах една доста хубава година. Всичко ми харесваше. Стадионите бяха цялостни постоянно. Беше ужасно. По кипърската телевизия не се гледа друго състезание с изключение на тяхното. Клубовете са огромни и с огромни истории и имат доста почитатели.
Вижте тази обява в Instagram.
Публикация, споделена от (@vlatkodrobarov) на Ное 3, 2017 в 7:45 PDT
- Как Ви се отразяваше чисто футболно промяната на другите страни. Бързо ли се нагаждахте към стила, който се играе в съответната страна?
- Във всяка една страна се усъвършенстваш. Футболът на всички места е един. Колкото можеш, правиш това, което се изисква от теб. В взаимозависимост от спецификата на лигата гледаш да се нагодиш колкото можеш към стила на игра.
- Имаше ли нещо, с което не можехте да свикнете в тези страни?
- До този миг не съм имал проблеми на никое място. Когато отида някъде давам 100% от себе си. Навсякъде и треньорите, и играчите са ме приемали добре.
- След Кипър стягате куфарите за Саудитска Арабия, само че прекарвате там единствено няколко месеца. Защо?
- Отидох в края на април. Мога да кажа, че това беше най-тежкият ми интервал във футбола. В Арабия се живее доста тежко. Няма живот. Само у дома, на подготовка, още веднъж у дома. Има пари, само че липсват доста неща. Не можах да устоя повече. Имах и проблеми с документите от Кипър и си потеглих. Футболът им е добър. Има положителни тимове, големи игрища, всичко е както би трябвало. Трябва да почитаме тяхната просвета. Като отидем на подготовка чакаме локалните да се молят, след подготовка още веднъж. Уважавам това. За нас обаче е малко по-различно. Имаше чужденци, само че множеството бяха алжирци, мароканци. Не ги гледат като чужденци, а като локални. Знаят арабски и това е доста добре за тях. Аз се усещах загубен там. Осигуряваха ни всичко, само че беше тежко за живот, тъй като не се чувстваш на мястото си.
Вижте тази обява в Instagram.
Публикация, споделена от (@vlatkodrobarov) на Апр 14, 2018 в 11:26 PDT
- След това още веднъж се връщате в родината си и следва следващото екстравагантно решение да потеглите към Индия, където преди се подвизаваше и Димитър Бербатов.
- Бербатов е доста скъп там. В Индия приказват единствено хубави неща за него. Но какво да приказват за състезател, който е играл в „ Манчестър Юнайтед”, „ Тотнъм”. Той е класен футболист. Иначе нямах визия къде отивам, знаех, че отивам в Индия и толкоз. Като получих офертата одобрих незабавно. Нямах никакви проблеми с нищо в Индия. Живеех в петзвезден хотел и имах всичко, което желаех. Стадионът беше за 80 000 фенове и постоянно беше цялостен. Играех пред доста аудитория, имаше супер футбол. Ние тук като чуем Индия си мислим, че е малко... а има супер футбол с големи контракти.
- Какво видяхте във футбола в Мексико и Индия, което не виждате в Европа?
- В Европа футболът е по-развит. Мексико може да бъде конкуренция на европейските тимове, само че лигата в Индия е относително нова. Там би трябвало доста да работят.
- Има ли положителни индийски играчи?
- Да, има, само че на фона на популацията там са доста малко. Националният им тим въобще не е неприятен. Играчите от стартовия им състав могат да играят не в огромни клубове в Европа, само че в положителни тимове. Имат доста огромен гений – Сахал. Имат доста положителни играчи.
- Какви са хората там?
- Има ултра богати и ултра небогати хора. Няма приблизително равнище.
- Футболът на улицата известен ли е в Индия?
- Да, ираят доста. В Индия дребни деца играят от самото начало на открито.
- Така ли наподобяват както по фотосите, които се въртят в мрежата – със скъсаната топка, без обувки, със остарели облекла...
- Да, да тъкмо по този начин. Нямат и трева на терена и играят в тиня, във вода.
Вижте тази обява в Instagram.
Публикация, споделена от @ на Ное 8, 2020 в 2:49 PST
- И в Мексико ли беше по този начин?
- Да, по същия метод.
- А по какъв начин стоят нещата в Северна Македония?
- По-рано доста деца играеха на открито, в този момент това стартира да изчезва. Само телефонът е значим и това е неприятно.
- Тъжно ли Ви е, когато гледате децата с телефони, а не с топката?
- Да, доста. Аз съм имал такова детство през целия ден на открито и с топката. Като бях дребен ме интересуваше единствено да играя футбол и игри с другари. Само това.
- С храната в Индия успяхте ли да свикнете?
- Аз съм човек, който като отиде някъде желае да опитва всичко. В Мексико и Кипър храната беше най-хубава. В Индия не е неприятна, само че е извънредно люта. В Мексико също, само че там може да се дозира, до момента в който в Индия ядат ужасно доста люто, тъй като има доста заболявания и по този начин се защищават от тях. Те са привикнали от дребни и изобщо не им е проблем. Ядат люто все едно пият вода (смее се).
- Вие можете ли да готвите?
- Да, мога някои неща. Мога да направя лазаня, пиле с ориз. Знам някои неща, с цел да не остана гладен (смее се). Ако не можеш, има заведения за хранене, има подготвена храна, ще си купиш и си подготвен. Не е нещо наложително да можеш да готвиш, само че е хубаво да можеш. Всеки човек би трябвало да се храни здравословно, изключително в спорта е доста значимо.
Вижте тази обява в Instagram.
Публикация, споделена от (@vlatkodrobarov) на Авг 17, 2020 в 1:26 PDT
- Къде е най-хубавата отбрана от страните, в които сте играл?
- В Индия е най-хубавата отбрана, тъй като играят доста положителни играчи. Всички тимове имат топ футболисти.
- Как Ви се коства отбраната в българското състезание? Кой бранител Ви впечатли тук?
- Доста добра. Даниел Димов е доста добър футболист, както и доста добър човек.
- Какво знаете за футбола в България?
- Знам, че „ Левски”, ЦСКА и „ Лудогорец” са най-хубавите тимове и доста почитам българското състезание, по тази причина и пристигнах. Искам да дам най-хубавото от себе си и да оставя някакъв отпечатък тук. Нищо не е инцидентно щом два тима играят в Европа. Това значи, че шампионата е положително.
- Кои са българските футболисти, които знаехте преди да дойдете в България?
- Знам някои от националния тим, тъй като съм ги гледал – Ивелин Попов, Тодор Неделев, Кирил Десподов, Пламен Илиев, Светослав Дяков. България има положителни играчи, само че не знам за какво няма резултати. „ Черно море” има доста положителни футболисти, треньорът Илиан Илиев е доста добър треньор и човек, от това, което съм видял до този миг.
- Как се отразява неналичието на аудитория по стадионите?
- Странна атмосфера, само че това няма значение. Треньорът ти дава инструкции и като стъпиш на терена не те интересува дали има аудитория или няма, или какво е направил, или не е направил съдията. Каквото ти е сложено като задача би трябвало да го направиш и това е всичко. Но въпреки всичко да има почитатели на съперника ме стимулира повече.
- Чисто психически по какъв начин се отразяват празните игрища на играчите?
- Малко необичайно, само че каквото е, такова е. Всички играят обикновено.
- Все едно сте на подготовка...
- Така е, само че не можем да го променим. Ако в главата си с мисълта, че си на мач и би трябвало да дадеш 100% от себе си, всичко е наред.
- Смятате ли, че скоро обстановката ще се възстановява?
- Не.
- Ще се върне ли лудостта по стадионите както беше преди?
- Да, само че не виждам по какъв начин това ще стане скоро. Ако намерят лек, ваксини, считам, че ще бъде по този начин, както беше преди по стадионите. Няма да има никакъв проблем. Футболът е един. Няма различен спорт като него.
- На какъв брой години започнахте да упражнявате футбол?
- На 6. Тогава получих и първата си футболна топка.
- Тренирал ли сте други спортове?
- Да, две години упражнявах карате, тъй като татко ми искаше малко да заякна, тъй като бях доста слаб.
- Каратето оказва помощ ли Ви във футбола?
- Май не (смее се).
- Родителите ви Ви поддържат най-вече. Кой беше най-тежкият миг, в който в действителност доста се нуждаехте от тях, с цел да не се откажете от футбола?
- Всеки футболист има моменти, в които си споделя, че не може повече и ще се откаже от футбола. Ако фамилията ти е до теб и те поддържа, сигурно ще преживееш тежкия интервал. Щастлив съм, че фамилията ми е пособие доста и продължава да го прави.
- А по кое време Ви беше най-тежко?
- Когато отидох в Мексико. Бях доста млад (б.а. на 20 години), отидох в страна, която е доста рискова и имах проблем с часовата разлика. С времето влязох в темп. Все отново го преодолях.
- А най-щастливият миг?
- Най-щастливият ми миг е, че съм нямал травми. И се надявам да бъде по този начин. Нашият живот е подобен – вървим в други страни да печелим пари, да играем футбол, да се срещнем с нови култури, да създадем нови другарства.
- Какви препоръки Ви дават родителите ви, с цел да Ви държат крепко стъпил на земята?
- Никакви. Всичко е до възпитанието, което си получил у дома.
- Докато играехте в Северна Македония те идваха ли на всеки мач?
- Да, безусловно на всеки, аз започнах да играя в Първа лига на 17 години и те постоянно бяха на стадиона.
- Кой е до Вас в сложните моменти, с изключение на фамилията ви?
- Зависи къде. Ако съм в чужбина - треньорът. Ако имаш проблем, отиваш и разговаряш с него. Треньорите са и психолози. Във всеки клуб съм имал шанс да работя с положителни треньори и положителни психолози. Винаги, когато ми е било мъчно съм казвал на треньорите за какво ми е мъчно и постоянно са ми давали препоръки.
- Какво спечелихте от футбола?
- Много другари в целия свят, финансова непоклатимост, тъй като не знаеш дали ще я имаш или не, в случай че завършиш университет.
- Какво сте жертвал в името на футбола?
- Жертвал съм доста неща. Не съм имал време за фамилията ми, да отивам на почивки. Седем години съм по света, всичко е жертва.
- От какво семейство сте?
- Родителите ми са пенсионери. Баща ми имаше компания за автомобилни гуми, а майка ми беше инструктор.
- Въпреки, че сте упражнявал карате и футбол, баскетболът е другата ви огромна пристрастеност. Как се справяте?
- Според мен, ние спортистите можем да се оправим с всеки спорт.
- Така ли, и по какъв начин сте с гимнастиката тогава?
- Мога да направя единствено кълбо напред (смее се). Между другото одобрявам хандбал. „ Вардар” (Скопие) е на доста високо равнище.
- Хандбалът ли е най-разпространеният спорт в Македония?
- Да. След това футболът и на трета позиция баскетболът.
- Мислил ли сте в миналото да се насочите към баскетбола?
- Не. Като по-малък играех, в този момент доста рядко.
- Бива ли Ви в стрелбата за три точки?
- Само мятам, нищо друго (смее се).
- А гледате ли баскетбол?
- Да, виждам НБА, Евролигата. Най-любим ми беше Коби Брайънт. Фен съм на Лейкърс. Сега съм благополучен, станаха първенци. Харесвам Лука Дончич, Янис Адетокумбо. Има доста положителни играчи в НБА.
- Франческо Тоти, „ Рома”...това май е най-голямата ви тръпка във футбола?
- Да, огромен почитател съм.
- Ходил ли сте на мач на „ Рома”?
- Да. Преди 7 години бях в Рим за седмица и отидох на мач против „ Аталанта”. Франческо Тоти ми е любим от дребен. Имам негова фланелка, както и всичко на „ Рома”. Симпатизирам и на „ Барселона”. Допада ми стилът на игра.
- Кое е най-хубавото състезание сега през Вашите очи?
- Английското.
Вижте тази обява в Instagram.
Публикация, споделена от (@vlatkodrobarov) на Фев 7, 2020 в 9:57 PST
- Какви хора могат да бъдат Ваши другари?
- Добри и положителни. Не обичам отрицателни хора. Ако гледаш отрицателното, ще ти се случва отрицателно. Ако мислиш положително и си обграден от положителни хора, всичко ще е хубаво към теб. Това е смисълът на живота.
- Знаете ли, че наподобявате на Рики Мартин?
- Сериозно и ти ли? (смее се). В Мексико и в Армения всички ми го споделяха.
- Какво към момента желаете да Ви се случи във футбола?
- Исках да вкарам гол пред доста аудитория, вкарах в Индия. Искам да ми се случват хубави неща, желая да надвивам, уповавам се с „ Черно море” да създадем положителни резултати. Всички клубове са съвсем на едно равнище. Всичко може да се случи.
Вижте тази обява в Instagram.
Публикация, споделена от (@vlatkodrobarov) на Юли 29, 2020 в 6:39 PDT
- Ако животът Ви беше филм по какъв начин щеше да се споделя?
- Авантюра.
- Каква е първата Ви асоциация с думата футбол?
- Религия. Той ми е всичко!
Мая Димитрова
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ