Защо се чувстваме гладни след гуляй
Ново изследване при мишки откри мозъчна верига, ръководена от кафези, които се занимават с търсене на вкусна храна – и учените допускат, че тя може да съществува и при хората.
Въпросната невронна верига е открита в област на мозъчния дънер, наречена периакведуктално сиво вещество (ПСВ) – еволюционно антична част от мозъка, която е запазила сходни функционалности при мишките и хората.
„ Въпреки че откритията ни бяха изненада, разумно е търсенето на храна да се корени в такава антична част на мозъка, защото то е нещо, което всички животни би трябвало да вършат “, споделя в изказване съответният създател Авишек Адхикари, доцент по логика на психиката в Калифорнийския университет.
Обикновено ПСВ се свързва повече с реакциите на суматоха и боязън – както при хората, по този начин и при мишките, когато целият район се задейства, това може да провокира „ трагична реакция на суматоха “ съгласно Адхикари. По време на проучването си обаче екипът открива, че стимулирането единствено на характерен клъстер от кафези в региона провокира търсене на храна и хранене при мишките.
Когато клетъчният клъстер в ПСВ бил подтикван, мишките стартират да търсят храна. Те преследват живи щурци, които са плячка за тях, и се интересуват също толкоз от нехранителни храни и от проучване на нехранителни предмети в загражденията си.
Те също по този начин демонстрират, че избират мазни и висококалорични храни – дотолкоз, че са подготвени да изтърпят лек електрически потрес, с цел да се доберат до апетитен орех – нещо, което не е обикновено за тях.
„ Резултатите допускат, че следното държание е обвързвано по-скоро с желанието, в сравнение с с глада “, споделя Адхикари.
„ Гладът е аверсивен, което значи, че мишките нормално заобикалят да изпитват апетит, в случай че могат. Но те търсят активиране на тези кафези, което допуска, че веригата не провокира апетит. Вместо това считаме, че тя провокира желанието за високо възнаграждаваща, висококалорична храна. Тези кафези могат да накарат мишката да яде повече висококалорични храни даже при липса на апетит. “
Учените са тествали и противоположния сюжет – кафези, които да имат понижена интензивност при излагане на светлина. Тези мишки не са проявявали интерес към храна, даже когато фактически са били гладни.
„ Тази скица може да заобиколи естествения напън на глада за това по какъв начин, какво и по кое време да се яде “, обобщава Фернандо Рейс, постдокторант, който създава проучването и прави по-голямата част от опитите.
Въпреки че тези резултати към този момент са лимитирани до мишки, знаем, че сходни кафези съществуват и в човешкия мозък. Екипът допуска, че в случай че активирането на веригата има същия резултат при нас, както при нашите другари гризачи, тя може да играе роля в разбирането на питателните разстройства.
Необходима е още доста работа, с цел да се обясни до каква степен всичко това се отнася за хората – само че е любопитно да си помислим, че когато ви се прииска нещо сладко след щедро хранене, източникът на желанието може да е мозъкът ви, а не коремът.
