Представете си мъж с ум, бляскав като диамант и остър

Представете си мъж с разум, блестящ като елмаз и изострен като бръснач език. Това е Константин Кисин – руско-британски сатирик, създател и водещ на подкаста Triggernometry .

Константин Кисин приказва свободно британски, съветски, френски, испански и иврит. Свири на пиано от ранна възраст и е записал няколко албума с класическа музика. Женен от 20 години и е горделив татко на наследник.

Роден в Москва, през 1982 година, Константин емигрира във Англия на 11-годишна възраст.

Още като студент печели популярност на бунтовник и подбудител. Неговите остри сатирични текстове, ориентирани против политическата уместност, феминизма и други „ свещени крави “ на актуалния свят, му печелят както боготворене, по този начин и ненавист.

Кисин  е занаятчия на словото. Той жонглира с думите, борави с подигравка и жлъч с лекост, изявленията му са провокативни, само че и задълбочени, а концепциите му – истински и стимулиращи размисъл. Неговите речи и изявленията са глътка пресен въздух в затлачения свят на политически уместност и клишета.

През 2022 година разгласява книгата си „ Любовно писмо на един преселник към Запада ”, която бързо се трансформира в бестселър още през първата седмица от публикуването си.

В нея той споделя за какво защитаването на западните полезности е толкоз значимо за него, като рожба на три генерации хора, живели в тоталитарна тирания, преследвани и убивани поради вярванията си.

Едната му баба, която през днешния ден живее във Англия, е родена в руския концентрационен лагер ГУЛАГ. Другата му баба живее в Украйна и е претърпяла германката окупация на страната. Нейният брачен партньор е бил отведен в трудов лагер от немските войски, което пази в загадка цели 50 години и се осмелява да показа едвам след разпадането на Съюза, ужасяващ, че ще бъде осъден за „ изменничество “.

Ето част от забавните му разкази:

През 80-те години бях малко дете, което тичаше около масата в кухнята на дядо, в която се бяха събрали разнообразни хора – физици, биолози, музиканти и художници, които седяха и си говореха за нещата, които не беше разрешено да се разискват обществено.

За страдание, в тази ситуация с дядо ми, стана тъй че, по време на едно от тези събирания, той подлага на критика нахлуването на Съветския съюз в Афганистан и доста скоро бе уволнен от работа, брачната половинка му също беше уволнена, а двете им деца – татко ми и вуйна ми, – изхвърлени от университета.

Комитет за Държавна сигурност (на СССР) претъсри къщата, откриха радиоприемника, на който той слушаше BBC и Гласът на Америка, извънредно закононарушение по това време. Той не можеше да остане повече в Съветския съюз, тъй че избяга в Обединеното кралство. Родителите ми съумяха да съберат пари и ме изпратиха да изучавам в пансион в Англия.

Та и през днешния ден ние в действителност не знаем какво мислят хората в Русия за войната, да вземем за пример, тъй като това, което анкетите споделят, не отразява безусловно мнението им.

Руснаците, както и останалите нации в Съветския съюз, се учиха в продължение на доста години, че има разлика сред обществената действителност и действителността към кухненската маса. И тези действителности могат изцяло да си опонират.

Това е просвета на боязън, в която хората се ужасяват да приказват, да поемат самодейност. Представете си бизнес, в който хората не поемат самодейност, тъй като се опасяват.

Ако всички са непрекъснато уплашени за работата си и в никакъв случай не оферират нищо ново, в случай че липсват всевъзможни нововъведения и нови хрумвания, в случай че е невероятно да се оспорват престижите, да се противопоставяш на властта, атмосферата е задушаваща.

За мен е неизмеримо какъв брой сполучлив въпреки всичко беше Съветския съюз, съревновавайки се със международната суперсила, макар тази система. Това демонстрира невероятния гений и разсъдък на хората от някогашния Съветски съюз, които се справяха някак, макар ужасната система, в която живееха.

Ценностите на Запада са неповторими и не костват нищо в другите култури и цивилизации. Точно по тази причина си коства да се пазят.

Най-важната от тях е полезността на индивида. Това е най-важната полезност, която отличава западната просвета от всички останали цивилизации.

Владимир Путин без никакво съмнение изпраща стотици хиляди мъже да умрат във войната му за едно малко парче земя, тъй като индивидът не има полезност.

В съветското митологично мислене, саможертвата на елементарния жител за монарха, за водача, е благородно нещо. Загубихме 20 милиона души във Втората международна война и все пак руснаците нямат нищо срещу да го създадат още веднъж.

Централната концепция на западната цивилизация е, че индивидът има значение, правата му имат значение, всеки човек има стойност самичък по себе си, нещо, което липсва в колективистичните общества.

От полезността на индивида произлизат и всички останали полезности, като да вземем за пример правото на свободно изложение на мнение, което е самата основа на всяка просвета и прогрес.

Идеята, че човек би трябвало да бъде преценяван само по наличието на характера си не е концепция, която се споделя където и да било другаде по света.

Повечето хора на Запад не знаят от кое място идва изразът „ политическа уместност ”. Той няма нищо общо с това да не обиждаш малцинствата и да защитаваш правата на хората.

Терминът е фиктивен в Съветския съюз с една-единствена причина – да могат да ти кажат: „ Другарю, това, което казваш може да е в действителност вярно, само че е политически неточно ”. Тоест, това, което казваш може да е вярно, само че е в несъотвествие с партийната линия. И това е методът, по който ограничението на словото се популяризира от ден на ден на Запад.

Причината от ден на ден хора да желаят да емигрират на Запад е единствено една и тя е, че западните общества просто са по-добри от останалите. И нямам поради, че ние имаме по-висока морална стойност или сме по какъвто и да било метод морално по-висши. Хората идват на Запад, тъй като западните общества са по-добри в основаването на богатства. Явно човешките същества желаят сигурност, разцвет, опцията да си сменяш пола всяка сутрин…