Фосфинът на Венера вероятно е с вулканичен произход
Ново проучване открива, че фосфинът, засечен в атмосферата на Венера, най-вероятно е с вулканичен генезис.
Анализ на евентуалната вулканична интензивност на мистериозната планета открива, че, обратно на откритията, оповестени в arXiv предходната година, евентуално съществуват задоволително отвори в земната повърхнина, през да спомогнат за образуването на огромните количества газ, засечени от откривателите.
Откриването на фосфин на Венера, оповестено през септември 2020-та, раздруса учените по целия свят.
Газът може да бъде открит тук на Земята в изключително стеснен подтекст, един от които е анаеробните екосистеми с ниско наличие на О2. Среща се в блатата и кишите, където анаеробните бактерии процъфтяват; откриваме го в стомашно-чревния тракт и чревните газове. Някак си анаеробните микроорганизми образуват фосфин и облаците на Венера са анаеробни.
Биологическият генезис на фосфина обаче надалеч не е единственото пояснение. Вулканичната интензивност на Земята също довежда до образуването на фосфин. И въпреки и екипът да отхвърля тази опция, базирайки се на проучване от 2015-та по въпроса и заявявайки, че вулканичната интензивност на Венера не е задоволителна за сходно нещо, по-скорошно изследване демонстрира, че планетата е много по-вулканично дейна, в сравнение с сме предполагали.
Сега учени от университета „ Корнел “ проучиха деликатно наличната информация по въпроса и доближиха до заключението, че вулканичната интензивност (и по-конкретно – експлозивната) евентуално е образувала огромните количества фосфин, които са били засечени.
„ Фосфинът не ни споделя за биологията на Венера – споделя астрономът Джонатан Лунин от „ Корнел “. – Той ни споделя за геологията. Научните данни приказват за планета, която през днешния ден има деен избухлив вулканизъм (или най-малкото – е имала подобен в напълно скорошното си минало). “
Откриването на фосфина не беше елементарно начинание. Първоначално огромните количества от този газ, засечени с два обособени инструмента по друго време (телескопът „ Джеймс Кларк Максуел “ през 2017-та и ALMA през 2019-та) откриват, че той е 20 елементи на милиард.
Впоследствие учените откриват, че има неточност при обработването на данните от ALMA. След нанесените корекции се оказва, че количеството е доста по-малко – междинна световна стойност от 1-4 елементи на милиард (с локализирани пикове от 5-10 елементи на милиард).
Лунин и неговият сътрудник – геологът Нгок Труонг от „ Корнел “, проучват скорошните данни за деен вулканизъм на Венера. Те употребяват оповестената лабораторна информация за производството на фосфин, с цел да дефинират дали форма на фосфора, наречена фосфид и излизаща от дълбините на мантията на Венера, може да се преобразува във фосфин.
Тук на Земята фосфора, съдържащ се в примесите в желязото, може да се преобразува дейно в газ фосфин чрез реакции със солна киселина, а магма, богата на фосфид, може да бъде открита надълбоко в мантията.
Изследователите одобряват (не без основание), че степента на окисление на мантията на Венера е сходна с тази на Земята. Все отново двете планети имат извънредно сходна маса и комбинация. Те откриват, че в случай че бъде изхвърлен от избухлив вулканизъм, фосфидът в магмата на Венера може да бъде преобразуван във фосфин чрез реакции със сярната киселина в атмосферата на планетата.
Повърхностните характерности на Венера карат учените да считат, че тя е вулканично дейна (или е била такава напълно скоро): в атмосферата е открит серен диоксид – газ, който може да бъде вулканогенен. С помощта на тези и други проучвания учените откриват, че на Венера в реалност може да има задоволително огромна вулканична интензивност, която да спомогне за образуването на огромните количества газ фосфин.
Проучването е оповестено в PNAS.
Източник: Science Alert
