Нова бомба от проф. Николай Овчаров: Българска експедиция открива в

Нова бомба от проф. Николай Овчаров: Българска експедиция открива в Сахара човешки живот на над 5000 години.  Ето и завладяващия роман, съпроводен от фотоси от българския Индиана Джоунс:

Невероятните подиуми от Тасили н’Анджер, документирани от българската експедиция

Само преди седмица оповестих огромната вест – към сърцето на пустинята Сахара потегля българска експедиция. Ще напомня, че става дума за самодейност на Explorers Club Bulgaria, който е част от едноименния най-стар в света „ Клуб на откривателите “. Той бе учреден при започване на 2024 година с напъните на декана на Геолого-географския факултет на Софийския университет проф. Климент Найденов и на невероятната пътешественичка Северина Маркова. В клуба вземат участие известни географи и археолози – откриватели на историята на човешката цивилизация. Те са обединени от пристрастеността към пътешествия в далечни земи, от желанието да търсят и откриват нови светове. Сред тях имам своето непретенциозно място и аз.

Нашата експедиция бе ориентирана към далечния и чужд Алжир, където се намират останките на неповторими римски градове като Типаза, Джамила, Тимгад, Тебеса и други Аз ще описвам занапред за невероятната архитектура и красиви мозайки, които са непокътнати в тях.

Нова бомба от проф. Овчаров: Българска експедиция открива в Сахара човешки живот на 5000 години 01.06.24 15:05 Нова гибел смрази Пиринска Македония: В Кресна откриха обесен човек! 01.06.24 14:39 Григор Димитров доиграва огромен мач на Ролан Гарос 01.06.24 14:15 Северна Корея изтрещя: Изпрати балони с отпадък на Южна Корея, а един кацна върху японското посолство в Сеул 01.06.24 13:50 Депутатите ще заседават изключително в неделя от 15 часа 01.06.24 13:30

Тук обаче ще споделя за резултата от основната цел на това научно пътешестване. За пръв път български учени се допряха до тайнствените рисунки от Тасили н’Анджер – една от най-големите загадки на античния свят.

Вече описах за експедицията на френския академик Анри Лот, който в продължение на година и половина през 1956-1957 година изследва със своя екип и след това разгласява стотици изображения на тайнствена човешка цивилизация, обитавала Сахара хилядолетия преди тя да стане пустиня. Той изследва детайлно огромното и извънредно труднодостъпно плато наоколо до оазиса Джанет в самия център на пустинята. Французинът доближава до извода, че те са направени в разнообразни стилове и принадлежат към разнообразни хронологически интервали.

Най-ранните са петроглифи, изпълнени в натуралистичен фасон и датират в интервала 6000-3000 година прочие Хр. Това са най-вече подиуми на лов и изображения на животни, присъщи за африканската фауна – слонове, носорози, жирафи, хипопотами, крокодили, щрауси, антилопи, биволи и други Разбира се, измежду тях са и ловците с лъкове и стрели, които Анри Лот назовава „ кръглоглавите хора “.

По-късните рисунки са от края на 3000-1000 година прочие Хр. и към този момент са изпълнени в цветове. Заедно с към този момент опитомени одомашнени животни, като овце, кози и говеда, на тях се виждат коне, кучета, муфлони, слонове. Хората нормално са маскирани, с лъкове и стрели, брадви и криви тояги. Мъжете носят къси необятни наметала, а дамите – поли с форма на камбана. Тези многоцветни рисунки са направени от племена на скотовъдци, които също са взели участие в лов и събирачество.

Хронологически следват изображения на коне и каруци с колела, датирани от средата на ІІ хиляди прочие Хр. до началото на нашата епоха. Рисунките, изобразяващи бикове или овни със безоблачен диск на главите им, пък се считат за египетско въздействие и се свързват с култа към господ Амон-Ра. Твърде е евентуално култът към слънцето да е проникнал в долината на Нил точно от Тасили н-Аджер, защото тези рисунки са по-стари от култа към Амон-Ра в Египет. Появата на камили в рисунките подхожда на 200-700 година сл. Хр. и бележи последния четвърти интервал или „ епохата на камилата “.

С тези познания, отразени във превъзходната книга на Анри Лот „ В търсене на рисунките от Тасили н’Анджер “, потегли към Алжир и нашата експедиция. Естествено на мен, като археолог и човек, който дълго време се е занимавал с рисунките-графити от българските земи, е поверено търсенето и документирането на откриваните изображения. Веднага би трябвало да се каже, че това бе едно същинско тестване, като се стартира от самото постигане до Алжир.

Ще напомня, че след самоубийствените атентати, проведени от „ Ал Кайда “ през 2008 година, при които починаха стотици души, страната е съвсем затворен за останалия свят. Някои споделят, че тя е на второ място по самоизолация след Северна Корея. В това се убеждаваме и ние, когато се сблъскваме с невероятните компликации при изваждането на визите, преодолени единствено посредством упорството на Северина Маркова. А по време на едноседмичното пътешестване по всички краища на огромната страна, виждаме едвам една съветска и една хърватска група!

Така или другояче, откакто идваме в столицата Алжир, на 25 май към този момент пътуваме със аероплан на 1500 км на юг към същия оазис Джанет, който е бил базата на експедицията на Анри Лот. А там ни посреща не някой различен, а туарегът Мухамед, внук на един от основните водачи на френската експедиция от 1956-1957 година

В последващи репортажи ще опиша за неповторимия обичай на свободолюбивия народ на туарегите. Преди 70 години Анри Лот пророкува, че тези пустинни поданици скоро ще изчезнат от лицето на планетата. Това явно не се случва и ние съумяваме да забележим даже достоверния обичай и живот на тези номади.

Мухамед и неговите сподвижници обаче са екипирани по най-хубавия метод, за какъвто Анри Лот не е могъл да мечтае. С мощните джипове „ Тойота “ за няколко дни съумяваме да преминем близо 500 км през пясъчни дюни и причудливи скални масиви, наподобяващи на изоставени фантастични средновековни градове. И точно в издълбаните от бурните ветрове закътани ниши се намират правените от хората преди хилядолетия рисунки.

Анри Лот и други откриватели са проучили добре платото Тасили н’Анджер и по тази причина Мухамед ни води към скалните формирания в неговите покрайнини. Още в първите часове стопираме пред „ Плачещата крава “, както са я нарекли туарегите. Това е петроглиф от ранния интервал на възраст от отоло7-8000 години. Естествено никой не може да каже какво тъкмо са имали поради античните художници, само че днешните жители на пустинята считат, че рогатото животно проронва сълза, тъй като вижда, че реката за водопой е пресъхнала.

Следва дълъг интервал на „ суша “, т. е. на липса на рисунки, което ме довежда съвсем до обезсърчение. От нервното положение не може да ме извади и прелестната нощ под звездите в пустинята, която туарегите са ни приготвили. Все отново не мога да не се възхитя на безкрайните ритмични песни, изпълнени под ударите на барабаните.

На другия ден обаче всичко е забравено. Мухамед ни води на няколко места, които единствено той знае. И най-накрая се срещаме с невероятното праисторическо изкуство. Тези залежи от рисунки не са от най-стария интервал, а от втория, този на скотовъдците, чиито рисунки са „ единствено “ на 4500-5000 години. Те към този момент са изпълнени с алена охра, която съвсем не е излиняла през хилядолетията.

За да проучим и документираме изображенията, със Северина сме легнали по тил, тъй като рисунките са направени в ниски и труднодостъпни ниши, заради което и са се запазили. Но по тази причина пък чувството е неповторимо. Над нас се разиграва историята на един липсващ свят на хора, чиито тела се извиват в ритуални танци; които водят война между тях с копия и лъкове; отглеждат домашни животни и ловуват. Някои от тях са елементарни воини, а други явно са вождове, което излиза наяве от доста по-високия им растеж. И всичко това се случва, когато Сахара не е била пустиня, а зелена савана, в която са бродили стада от диви животни.

Днес обаче единствено вятърът фучи из стърчащите сурови скали и подухва нови и нови пясъчни дюни. Но членовете на българската експедиция са щастливи, тъй като се допират до неповторимо праисторическо изкуство. Чрез рисунките битието на античните ненадейно е оживяло и измежду нас като че ли се появяват сенките на от дълго време мъртви хора.

Водачът на експедицията Мухамед

Северина Маркова и проф. Николай Овчаров изследват рисунките на Тасили н’Анджер

Източник: В-к „ 168 часа “

Още вести четете в: Uncategorized За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News