Българската икономика ще продължи да расте през следващите три години,

Българската стопанска система ще продължи да пораства през идващите три години, само че все по-видимо ще се сблъсква с рестриктивните мерки на модел, който разчита главно на потреблението, заемите и нарастването на приходите, а в по-малка степен – на продуктивността, вложенията и износа.

Това е главният извод от оповестената преди дни макроикономическа прогноза на Българската национална банка 2026 година Централната банка чака действителният БВП да нарасне с 2,8% през тази година и с 2,7% през 2027 година, след което растежът леко да се форсира до 2,9% през 2028 година. Прогнозите за първите две години са намалени с по 0,2 процентни пункта по отношение на оценката на Българска народна банка от март.

Още по тематиката

България е с третата най-висока инфлация в Европейския съюз през юни 5,2 на 100 Финанси Икономика / България, Свят, Финанси 17 юли 2026 Прогноза на икономистите на УниКредит Булбанк: Бюджетният недостиг на България ще се приближи до допустимия предел от 3% през 2028 година Икономика / България, Финанси 10 юли 2026 Премиерът Радев: Икономиката би трябвало да проработи по-интензивно, с по-висока продуктивност и по-висока добавена стойност Икономика / България 17 юни 2026 Заплатите трайно надскачат продуктивността – за какво и по какъв начин да го поправяме Икономика / Анализи / Интервюта, България 25 май 2026

По-същественият сигнал обаче не е самото закъснение. Икономиката остава мощно подвластна от вътрешното търсене, до момента в който вносът продължава да пораства по-бързо от износа. Това значи, че все по-голяма част от потреблението се задоволява със артикули и запаси, създадени отвън страната.

Потреблението държи растежа, само че усилва несъответствието

Частното ползване ще остане най-големият мотор на стопанската система през целия интервал до 2028 година През тази година Българска народна банка предвижда то да нарасне с 4,2%, подкрепено от нарастването на заплатите, обществените заплащания, кредитирането и негативните действителни лихви по депозитите, които понижават тласъка за икономисване.

Този напредък обаче доста изпреварва плануваното нарастване на Брутният вътрешен продукт. Следователно семействата харчат повече, само че националното произвеждане не се уголемява със същата скорост.

„ Потреблението пораства повече, в сравнение с сме произвели. В този смисъл ние използваме нещо, което не сме произвели “, разяснява икономистът Георги Ангелов. Според него търсенето надвишава предлагането, до момента в който индустриалното произвеждане е затруднено от слабия експорт и незадоволителните вложения.

Данните на Българска народна банка поддържат тази теза. Дефицитът по настоящата сметка се чака да доближи 5,9% от Брутният вътрешен продукт през 2026 година, да се свие до 4,9% през идната година и още веднъж да нарасне до 5,1% през 2028 година. Дефицитът при търговията със артикули ще бъде още по-голям – 8,7% от Брутният вътрешен продукт през тази година и 8,3% през идващите две.

Нетният експорт ще продължи да има негативен принос към растежа, въпреки резултатът да бъде по-слаб по отношение на 2025 година Износът се чака да се възвърне след отпадането на краткотрайни ограничавания, само че вносът ще остане висок поради мощното вътрешно търсене, както и поради доставки на военна техника и нови влакове.

Инфлацията се връща към 5%

Българска народна банка покачва доста прогнозата си за инфлацията. Средногодишното повишаване се чака да доближи 5% през 2026 година, а инфлацията в края на годината – 5,9%. Последната оценка е с 1,9 процентни пункта над мартенската прогноза на централната банка.

Външният фактор е енергийният потрес, обвързван с спора в Близкия изток. В базовия сюжет е заложено приблизително повишаване на петрола в евро с 34,8% през 2026 година Именно силата се чака да има максимален принос към ускорението на потребителските цени.

Но инфлацията не идва единствено извън. Българска народна банка показва като вътрешни проинфлационни фактори мощното ползване и бързото нарастване на разноските за труд на единица продукция.

Заплатите ще порастват с 9,1% през 2026 година, 9,4% през 2027 година и 8,7% през 2028 година За съпоставяне, продуктивността на труда ще се усилва надлежно единствено с 1,8%, 2,5% и 2,8%. Така разноските за труд на единица създадена продукция ще набъбнат със 7,2% още през тази година.

Тази разлика поддържа приходите и потреблението, само че в същото време покачва разноските на фирмите. При мощно търсене компаниите по-лесно трансферират нарастването върху крайните цени, вместо да го компенсират с вложения в продуктивност.

„ Няма по какъв начин да има повече пари в стопанската система, без тя да е произвела повече, и да не се получи инфлация “, показва Георги Ангелов. Според него изкуствено подтикваното търсене понижава натиска върху бизнеса да влага в машини и технологии, тъй като фирмите могат просто да покачват цените.

Българска народна банка чака средногодишната инфлация да се забави до 3,5% през 2027 година и до 2,9% през 2028 година Поскъпването при услугите и храните обаче ще остане относително стабилно поради вторичните резултати от по-високите енергийни и трудови разноски.

Кредитният взрив ще се забави, само че няма да изчезне

Годишният растеж на заемите за семействата е достигнал 21,1% през 2025 година Българска народна банка предвижда той последователно да се забави до 16% в края на 2026 година, 12,4% през 2027 година и 10,9% през 2028 година. Общият заем за компаниите и семействата също ще се забавя, само че ще остане висок – от 12,2% тази година до 8,5% в края на прогнозния интервал.

Очакваното последователно повишаване на лихвите след присъединението към еврозоната и по-слабият растеж на потреблението и жилищните цени би трябвало да лимитират търсенето на заеми. Въпреки това финансирането ще остане относително на ниска цена в исторически проект.

Кредитният съветник Тихомир Тошев отбелязва, че потребителското кредитиране в България нараства малко по-бързо, в сравнение с в други европейски страни. По негови данни семействата разполагат с почти 18 милиарда евро ипотечни и 12 милиарда евро потребителски заеми.

Общата задлъжнялост на семействата остава относително ниска – към 25% от Брутният вътрешен продукт при приблизително 50–51% в Европейски Съюз, показва Тошев. Това допуска, че на агрегирано ниво българите към момента не са прекалено задлъжнели.

Проблемът обаче е съсредоточен в избрани групи и райони. Според Тошев най-тревожната наклонност е нарастването на необслужваните бързи заеми. Част от семействата употребяват подобен заем, с цел да покрият вноски по банков потребителски заем или настоящи разноски, което основава риск от дългова серпантина.

„ Когато хората стартират да изпитват усложнения с потребителския си заем, те теглят бързи заеми, с цел да покриват дупките “, разяснява той. При ипотечното кредитиране картината към този момент е по-спокойна – неприятните жилищни заеми остават под 1%, а растежът последователно се забавя.

Дългът и дефицитът като в допълнение гориво

Според Георги Ангелов макроикономическият дисбаланс се ускорява и от фискалната политика. Той показва, че бюджетният недостиг и издаването на забележителен държавен дълг вкарват спомагателен запас в банковата система, който след това търси реализация посредством кредитиране.

Тезата му е, че общественият и частният дълг подтикват търсенето по-бързо, в сравнение с стопанската система усилва индустриалния си потенциал. Така резултатът се разпределя сред по-висок импорт, инфлация и повишаване на активи, в това число на жилищата.

Самата прогноза на Българска народна банка акцентира, че несигурността към бюджета за 2026 година и средносрочната фискална рамка е измежду главните опасности пред растежа и инфлацията. Към датата на правене на документа към момента работи удължителен бюджет, заради което прогнозите за държавното ползване и обществените вложения са учредени на механически допускания.

Това значи, че окончателните фискални параметри могат значително да трансформират икономическата картина – изключително в случай че разноските и дефицитът се окажат по-високи от заложеното.

Пазарът на труда остава затегнат

Недостигът на работна мощ ще продължи да поддържа приходите, само че и да лимитира капацитета за по-бърз напредък.

Българска народна банка чака заетостта да се усили с 1% през 2026 година, подкрепена и от служащи от трети страни. След това растежът съвсем ще спре – до 0,2% през 2027 година и 0,1% през 2028 година.

Безработицата ще се намали от 3,3% през тази година до 3% през 2028 година Това на пръв взор е позитивен сигнал, само че отразява и намаляването на популацията в трудоспособна възраст.

Следователно компаниите ще продължат да се конкурират за стеснен брой служащи и да усилват заплатите по-бързо от продуктивността. Българска народна банка предизвестява, че този развой ще утежнява разходната и ценовата конкурентоспособност на предприятията.

Растеж има, само че моделът става все по-уязвим

Прогнозата на Българска народна банка не обрисува непосредствена икономическа рецесия. Брутният вътрешен продукт продължава да пораства, безработицата остава ниска, заемите се обслужват относително добре, а приходите се усилват.

Но под тези индикатори се натрупват несъответствия.

Потреблението изпреварва производството. Вносът пораства по-бързо от износа. Заплатите се усилват доста по-бързо от продуктивността. Кредитният растеж остава двуцифрен, а бюджетният недостиг в допълнение подхранва вътрешното търсене.

Това е модел, който може да поддържа растежа за избран интервал, само че мъчно може да го форсира трайно. Без по-силен експорт, вложения в продуктивност и по-ограничен фискален подтик все по-голяма част от спомагателните приходи ще се трансформира не в ново произвеждане, а във импорт и инфлация.

Затова главният въпрос не е дали българите харчат повече. Данните демонстрират, че го вършат. Въпросът е дали стопанската система ще стартира да създава задоволително повече, преди заемът, инфлацията и външният недостиг да наложат по-рязко изстудяване.