Новият шеф на НСО: Не ползвам служебна кола, ходя пеша на работа
Новият началник на НСО Ген. Красимир Станчев разкри най-спешните проблеми, които би трябвало да реши, откакто седна на горещия стол, броени дни откакто пое поста. Ето какво описа той в интрервю за "Труд ".
– За вас в персонален проект предстояща ли бе номинацията да оглавите Националната работа за защита (НСО), господин военачалник?
– Вижте, не е толкоз значимо какво става в кухнята на нашата работа, а какво в последна сметка се сервира на масата, в случай че мога по този начин нагледно да се изразя. Няма да скрия, че предлагането ненапълно ме изненада.
– Изненадахте се, по този начин ли?
– Да, бях сюрпризиран.
– Служил съм с вашия предходник военачалник Данчо Дяков във Военната полиция. Зная го като пунктуален и прецизен офицер. В този смисъл какво ще запазите от неговия жанр на управление и какво ново ще внесете?
– Не е редно да разясня качествата на предходните ръководители от почитание към тях. Лично аз мога да кажа, че се усещах доста спокоен с ген. Дяков и ми стана малко тъжно, когато той напусна. Мисля, че имаше добър звук, с който се обръщаше към всеки от нас.
Смятам да продължа тези старания, които влагаше за надграждане на службата. Имам поради човешкият фактор, който е извънредно значим, освобождението на службата от някои несвойствени за нас задължения. Именно това считам да продължа.
– Каква ще е вашата визия за развиване на службата?
– На първо време, което е доста значимо, би трябвало да спрем да губим хора, добре готови, скъпи хора. Да спрем текучеството. За мен това е главното- акцентът ми като началник ще е човешкият фактор.
Грижите за чиновниците. Разберете, хората идват тук, образоват се, развиват се при точни и ясни условия. Но в един миг се оказва решителен казусът с демотивацията заради ред аргументи и те избират друга специалност.
Отиват на открито готови, само че пък когато би трябвало да приемем нови хора, се постанова да ги образоваме. Започва се отново от нулата, а това е непотребен разход на средства, до момента в който готови чиновници напущат.
А образованието е дълъг развой. Затова за мен първостепенна задача е да спра текучеството на персонален състав. Другият ми приоритет ще е унищожаване на несвойствените задания за службата, както към този момент загатнах.
– Говорите за демотивация на чиновниците, заради което напущат. Каква е повода съгласно вас- заплащането ли, спецификата на работата или нещо трето?
– Всеки има персонални аргументи. Може да е незадоволство от службата, да речем, подбудено от някакви авансово построени показа за нея. Може да е от чисто финансово естество, когато парите не стигат, или нужда от повече време, с цел да се се посветиш на фамилията си.
Причините са доста. Демотивацията аз приписвам и на друго – публичното мнение е доста сериозно и това се дължи и на недоумение за това, с което се занимава НСО и нейните чиновници. Наясно сме, че би трябвало да поставим спомагателни старания, с цел да повишим разбирането за нашата работа.
Дългогодишна обаче е наклонността, от време на време разбираемото неодобрение по отношение на, дано го кажем, политическата класа, да способства за отрицателния облик на службата. Но ние сме призвани по закон да подсигуряваме сигурността на държавниците ни.
Наивно е да се счита, че такава нужда няма, несериозно е. И не можем да абдикираме от това обвързване, просто тъй като сме тематика на отрицателна гласност. Често откровеното опетняване на нашите чиновници и на институцията НСО обаче несъмнено въздейства зле на мотивацията на хората.
– Споменахте за несвойствени задания, които извършва НСО, бихте ли конкретизирали някоя от тях?
– Не мога да ги загатна по разбираеми аргументи, само че една такава задача бе защитата на двореца „ Кричим “. Тази задача бе отстранена от ген. Дяков.
– Всеки нов шеф подхваща структурни и кадрови промени, такава е родната процедура. Вие ще вършиме ли сходни промени? Раздут ли е щатът на службата, има ли нужда от оптимизация?
– Структурни промени няма да върша, само че би трябвало да се усъвършенства персоналният състав. Има потребност от това. Имам наблюдаване като редови офицер, а не като шеф на НСО. Аз съм подобен едвам от през вчерашния ден.
Съществува избран брой хора, които нямат непрекъснат ангажимент, не се уплътнява времето им в границите на работния ден. Искам да усъвършенствам дейностите, които те ще правят. Има състав, който е свръхнатоварен, до момента в който при други чиновници напълно не е по този начин.
– Нали знаете какъв смисъл се влага в понятието „ усъвършенстване на персоналния състав “- това значи съкращения. Така ли да ви разбирам?
– Не става дума за съкращения, не считам да подхващам такива дейности, да отстранявам. Имам поради ориентиране на даден вид активност към избрани хора. Подчертавам отново- не става дума за съкращения, а за пълноценно потребление на работното време.
– Кой е бил най-критичният миг в службата ви?
– Има ли сме сериозни моменти. Но тогава не усещаш, че е било рисково. Едва по-късно, когато направиш равносметка и анализираш създалата се обстановка, разбираш, че моментът е бил сериозен, извънредно опасен, само че е преодолян. Но до момента в който обстановката е в развиване, не го усещаш.
Всъщност ние непрекъснато работим в условия на съществени душевен и физически натоварвания, от време на време на лимита на сериозните стойности.
Но всичко се осъзнава по-късно. Иначе сериозният момент го възприемаш като рутинна активност. Това е всекидневието при нас, това е призванието ни. Ние упражняваме нашите чиновници, образоваме ги и отработваме рискови обстановки, с цел да ги научим по какъв начин да работят и реагират при дадена заплаха.
– Вие сте охранявали Костов, Царя и Станишев, може ли да разкажете някой любопитен подробност от това време?
– Охранявал съм петима министър председатели – от Жан Виденов до Сергей Станишев. Това са тъкмо петима министър-председатели, за чиято сигурност персонално съм отговарял. Аз не държа на имената и не очаквайте от мен съответно да ви кажа за някого нещо. Това са били мои професионални задължения като персонална защита.
– Добре, не споменавайте имена, само че не може да не сте претърпели някоя любопитна преживелица?
– Спомням си, че с един от министър председателите придвижвайки се и когато трябваше да се обезпечава трасето, трябваше да бъде спряно насрещното придвижване. Той имаше остро отрицателно отношение по отношение на тези неща. Като останахме уединено ми направи забележка, че е спряно придвижването против нас и колите не могат да минават. Казах му: „ Знам, че не сте привикнали “. А той отговори: „ Не става дума аз да привиквам. Важни са хората “. Беше срещу тази процедура.
Направихме нещата по този начин, че да действаме единствено на десен завой, т.е. на никой различен да не пречим. Възприехме правилото, когато министър-председателят се придвижва, да не пречим на другите участници в придвижването.
Вече правехме по този начин, че никой не разбираше, че се придвижваме с премиера- всичко ставаше в строго сходство със Закона за придвижване по пътищата и правилника. И в наши дни е по този начин – поставяме старания да не пречим на жителите. За жал, по естеството на една или друга настройка, рядко оставаме незабележими.
Но както споделих, това се дължи и на изострената социална сензитивност към нашата работа и към лицата, които сме призвани да охраняваме. Много е значимо хората да знаят, че да се набиваме на очи не е самоцел, в противен случай – заинтригувани сме да заобикаляме всевъзможни конфликтни обстановки, тъй като част от нашата работа е да предвиждаме и управляваме риска и в видимо най-рутинни обстановки.
– Разбирам, че имате богат професионален опит. Кой е бил най-трудният политик за охраняване?
– С всички сме имали сложни моменти- някои къси, другите непрекъснати, с които е трябвало да се оправяме. За нас е значимо охраняемите лица да имат сигурност.
Независимо от компликациите ние би трябвало да осъществим добре отговорности си, а може те изобщо да не схванат, че е имало някакви опасности и закани. Живели сме във времена на митинги.
Дали съм охранявал даден политик или съм осигурявал като началник на звеното за всеобщи мероприятия неговото вярно протичане, за мен постоянно прочувственото положение е било едно и също.
– Началник на НСО е доста висока служба и допуска, този, който я заема да е подготвен да поема персонална отговорност, когато се наложи. Спомням си случай, когато началник на НСО бе ген. Ангел Антонов.
На един 6 май за парада на армията НСО се престара, тъй като тогава на площада се събраха президентът Плевнелиев и министър председателят Борисов.
Тогава по предписание на вашата работа бяха свалени пандизите от автоматите на бойците, те маршируваха със „ скопени Калашници “, което беше оскърбление. Един от бойците се бе оплакал на народен представител от Вътрешна македонска революционна организация и абсурдът гръмна.
Стигна даже до Народното събрание. Но го отнесе командирът на Сухопътните войски, който ми сподели, че грешката му е била, че не е желал документално предписание на НСО. А ген. Антонов се покри. Писах специфичен коментар по този мотив. Вие подготвен ли сте да поемете отговорност с името си в такива обстановки, в случай че се наложи?
– Да, подготвен самичък да поема отговорност с името си, когато е належащо и в случай че въпросът е от моята подготвеност. Знаете случая с похищението против Ахмед Доган през 2013 година Тогава бях в отпуск. Дойдох в петък на работа, а случаят с него стана в събота.
Няма да встъпвам в елементи, само че и нашата работа пое отговорността. Имаше наказания и за нас – двама души бяха уволнени, само че по-късно възобновени.
– Бяхте заместител на НСО – защо ви освободи от служба ген. Антонов?
– По закон той има право да ме назначи, както и да ме освободи от служба. Но за персоналните аргументи ви предлагам да попитате него. Аз не съм осведомен с нито една от тях.
– Защо персонални аргументи?
– Да, има и подобен миг, само че аз не ги знам. Затова се обърнете към него.
– Знаете ли какво разясняват хората с отвращение – належащо ли е НСО да охранява политици и персони отвън кръга, заложен в закона, който ясно и тъкмо е регламентиран? И не би трябвало ли да си заплащат за това? Обикновени жители го разясняват.
– Ако прочетете деликатно закона за НСО, ще видите, че има написана и такава алтернатива. И в други страни съществува сходна процедура – да се охраняват политици и управленци от много по-нисък сан. Хората имат право да реагират на такива обстоятелства, неоспоримо право. Когато ни дадат политик или даден управленец за защита, ние нямаме право да го разясняваме.
В закона е написано, че комисията, която взема решение на кого да бъде назначена защита, се събира под мое управление. Това е малко необичайно. А в действителност, когато ни подаде Министерство на вътрешните работи и ДАНС информация за степен на застрашеност на обещано лице, ние сме длъжни да се съобразим и да назначим защита.
Тоест, нямам водещата роля в този развой. Ние информация не събираме. За да се промени тази обстановка, е належащо да се промени законът. Но това към този момент го вземат решение други. Ние единствено сме реализатори.
– Значи би трябвало да се съобразите с това, което ви се предлага и не може да откажете?
– След като ми подадат информация и тя е доказана от няколко канала по тяхна линия- Министерство на вътрешните работи, ДАНС и други, аз не мога да кажа, че това не е правилно и не си заслужава да се назначи защита.
– Има ли виновност НСО в тази ситуация с злополуката с ръководителя на Народното събрание госпожа Цвета Караянчева?
– Все още тече авансово досъдебно произвеждане и не мога да разясня нищо, това значи да взема отношение. Съответните държавни институции би трябвало да кажат чия е виновността, а не аз. Нека бъдем правилни и изчакаме резултатите.
Не се съмнявайте, ще стане обществено притежание кой е отговорен. Съжалявам, че толкоз дълго време се проточи досъдебното произвеждане. Надяваме се допустимо най-скоро резултатите от инспекцията да бъдат оповестени.
– Ако се окаже, че е отговорна дамата, управлявала другия автомобил, смятате ли да предявите желае за нанесените материални вреди на служебния „ Мерцедес “? Все отново той пострада съществено.
– Не очаквайте сходен метод от нас. Нашите коли са застраховани.
– А госпожа Караянчева? И тя пострада съществено – отърва се със счупена раменна става?
– Не мога да приказвам от нейно име.
– Има ли свободно време ген. Станчев и по какъв начин го уплътнява, какво е заниманието ви? Спортувате ли?
– Хобито ми е снимка, към момента се изучавам, не съм огромен експерт в това отношение. В свободното си време обичам да изсвирвам на китара. Преди спортувах интензивно, занимавах се с доста спортове, упражнявах лека атлетика, футбол, спортна пукотевица, волейбол, гребане, каяк. Сега единствено си подкрепям тонуса.
– Нали знаете какво споделят японците – с цел да е здрав човек и да има витален тонус, би трябвало всеки ден да прави наложително 3000 крачки.
– Значи надхвърлям този норматив. Идвам единствено пешком на работа, не употребявам служебна кола. Живея в центъра на София- от нас до службата са 10 000 крачки. Всеки ден ги пропътувам. Служебната кола за мен е изключение.
Нашият посетител
Ген. Красимир Станчев е роден в София през 1962 година Завършил е ВНВАУ “Г. Димитров” в Шумен с магистърска степен “Радиоинженер”. Служи в Българската войска от 1990 година до 1993 година През 1993 година е назначен на кадрова военна работа в НСО, като минава през съществени длъжности. Над 2 година. е бил зам.-началник на службата. От 30.09.2019 година с декрет на президента поема нейното управление.
Има няколко квалификации, една от тях е “офицер-водолаз”.
– За вас в персонален проект предстояща ли бе номинацията да оглавите Националната работа за защита (НСО), господин военачалник?
– Вижте, не е толкоз значимо какво става в кухнята на нашата работа, а какво в последна сметка се сервира на масата, в случай че мога по този начин нагледно да се изразя. Няма да скрия, че предлагането ненапълно ме изненада.
– Изненадахте се, по този начин ли?
– Да, бях сюрпризиран.
– Служил съм с вашия предходник военачалник Данчо Дяков във Военната полиция. Зная го като пунктуален и прецизен офицер. В този смисъл какво ще запазите от неговия жанр на управление и какво ново ще внесете?
– Не е редно да разясня качествата на предходните ръководители от почитание към тях. Лично аз мога да кажа, че се усещах доста спокоен с ген. Дяков и ми стана малко тъжно, когато той напусна. Мисля, че имаше добър звук, с който се обръщаше към всеки от нас.
Смятам да продължа тези старания, които влагаше за надграждане на службата. Имам поради човешкият фактор, който е извънредно значим, освобождението на службата от някои несвойствени за нас задължения. Именно това считам да продължа.
– Каква ще е вашата визия за развиване на службата?
– На първо време, което е доста значимо, би трябвало да спрем да губим хора, добре готови, скъпи хора. Да спрем текучеството. За мен това е главното- акцентът ми като началник ще е човешкият фактор.
Грижите за чиновниците. Разберете, хората идват тук, образоват се, развиват се при точни и ясни условия. Но в един миг се оказва решителен казусът с демотивацията заради ред аргументи и те избират друга специалност.
Отиват на открито готови, само че пък когато би трябвало да приемем нови хора, се постанова да ги образоваме. Започва се отново от нулата, а това е непотребен разход на средства, до момента в който готови чиновници напущат.
А образованието е дълъг развой. Затова за мен първостепенна задача е да спра текучеството на персонален състав. Другият ми приоритет ще е унищожаване на несвойствените задания за службата, както към този момент загатнах.
– Говорите за демотивация на чиновниците, заради което напущат. Каква е повода съгласно вас- заплащането ли, спецификата на работата или нещо трето?
– Всеки има персонални аргументи. Може да е незадоволство от службата, да речем, подбудено от някакви авансово построени показа за нея. Може да е от чисто финансово естество, когато парите не стигат, или нужда от повече време, с цел да се се посветиш на фамилията си.
Причините са доста. Демотивацията аз приписвам и на друго – публичното мнение е доста сериозно и това се дължи и на недоумение за това, с което се занимава НСО и нейните чиновници. Наясно сме, че би трябвало да поставим спомагателни старания, с цел да повишим разбирането за нашата работа.
Дългогодишна обаче е наклонността, от време на време разбираемото неодобрение по отношение на, дано го кажем, политическата класа, да способства за отрицателния облик на службата. Но ние сме призвани по закон да подсигуряваме сигурността на държавниците ни.
Наивно е да се счита, че такава нужда няма, несериозно е. И не можем да абдикираме от това обвързване, просто тъй като сме тематика на отрицателна гласност. Често откровеното опетняване на нашите чиновници и на институцията НСО обаче несъмнено въздейства зле на мотивацията на хората.
– Споменахте за несвойствени задания, които извършва НСО, бихте ли конкретизирали някоя от тях?
– Не мога да ги загатна по разбираеми аргументи, само че една такава задача бе защитата на двореца „ Кричим “. Тази задача бе отстранена от ген. Дяков.
– Всеки нов шеф подхваща структурни и кадрови промени, такава е родната процедура. Вие ще вършиме ли сходни промени? Раздут ли е щатът на службата, има ли нужда от оптимизация?
– Структурни промени няма да върша, само че би трябвало да се усъвършенства персоналният състав. Има потребност от това. Имам наблюдаване като редови офицер, а не като шеф на НСО. Аз съм подобен едвам от през вчерашния ден.
Съществува избран брой хора, които нямат непрекъснат ангажимент, не се уплътнява времето им в границите на работния ден. Искам да усъвършенствам дейностите, които те ще правят. Има състав, който е свръхнатоварен, до момента в който при други чиновници напълно не е по този начин.
– Нали знаете какъв смисъл се влага в понятието „ усъвършенстване на персоналния състав “- това значи съкращения. Така ли да ви разбирам?
– Не става дума за съкращения, не считам да подхващам такива дейности, да отстранявам. Имам поради ориентиране на даден вид активност към избрани хора. Подчертавам отново- не става дума за съкращения, а за пълноценно потребление на работното време.
– Кой е бил най-критичният миг в службата ви?
– Има ли сме сериозни моменти. Но тогава не усещаш, че е било рисково. Едва по-късно, когато направиш равносметка и анализираш създалата се обстановка, разбираш, че моментът е бил сериозен, извънредно опасен, само че е преодолян. Но до момента в който обстановката е в развиване, не го усещаш.
Всъщност ние непрекъснато работим в условия на съществени душевен и физически натоварвания, от време на време на лимита на сериозните стойности.
Но всичко се осъзнава по-късно. Иначе сериозният момент го възприемаш като рутинна активност. Това е всекидневието при нас, това е призванието ни. Ние упражняваме нашите чиновници, образоваме ги и отработваме рискови обстановки, с цел да ги научим по какъв начин да работят и реагират при дадена заплаха.
– Вие сте охранявали Костов, Царя и Станишев, може ли да разкажете някой любопитен подробност от това време?
– Охранявал съм петима министър председатели – от Жан Виденов до Сергей Станишев. Това са тъкмо петима министър-председатели, за чиято сигурност персонално съм отговарял. Аз не държа на имената и не очаквайте от мен съответно да ви кажа за някого нещо. Това са били мои професионални задължения като персонална защита.
– Добре, не споменавайте имена, само че не може да не сте претърпели някоя любопитна преживелица?
– Спомням си, че с един от министър председателите придвижвайки се и когато трябваше да се обезпечава трасето, трябваше да бъде спряно насрещното придвижване. Той имаше остро отрицателно отношение по отношение на тези неща. Като останахме уединено ми направи забележка, че е спряно придвижването против нас и колите не могат да минават. Казах му: „ Знам, че не сте привикнали “. А той отговори: „ Не става дума аз да привиквам. Важни са хората “. Беше срещу тази процедура.
Направихме нещата по този начин, че да действаме единствено на десен завой, т.е. на никой различен да не пречим. Възприехме правилото, когато министър-председателят се придвижва, да не пречим на другите участници в придвижването.
Вече правехме по този начин, че никой не разбираше, че се придвижваме с премиера- всичко ставаше в строго сходство със Закона за придвижване по пътищата и правилника. И в наши дни е по този начин – поставяме старания да не пречим на жителите. За жал, по естеството на една или друга настройка, рядко оставаме незабележими.
Но както споделих, това се дължи и на изострената социална сензитивност към нашата работа и към лицата, които сме призвани да охраняваме. Много е значимо хората да знаят, че да се набиваме на очи не е самоцел, в противен случай – заинтригувани сме да заобикаляме всевъзможни конфликтни обстановки, тъй като част от нашата работа е да предвиждаме и управляваме риска и в видимо най-рутинни обстановки.
– Разбирам, че имате богат професионален опит. Кой е бил най-трудният политик за охраняване?
– С всички сме имали сложни моменти- някои къси, другите непрекъснати, с които е трябвало да се оправяме. За нас е значимо охраняемите лица да имат сигурност.
Независимо от компликациите ние би трябвало да осъществим добре отговорности си, а може те изобщо да не схванат, че е имало някакви опасности и закани. Живели сме във времена на митинги.
Дали съм охранявал даден политик или съм осигурявал като началник на звеното за всеобщи мероприятия неговото вярно протичане, за мен постоянно прочувственото положение е било едно и също.
– Началник на НСО е доста висока служба и допуска, този, който я заема да е подготвен да поема персонална отговорност, когато се наложи. Спомням си случай, когато началник на НСО бе ген. Ангел Антонов.
На един 6 май за парада на армията НСО се престара, тъй като тогава на площада се събраха президентът Плевнелиев и министър председателят Борисов.
Тогава по предписание на вашата работа бяха свалени пандизите от автоматите на бойците, те маршируваха със „ скопени Калашници “, което беше оскърбление. Един от бойците се бе оплакал на народен представител от Вътрешна македонска революционна организация и абсурдът гръмна.
Стигна даже до Народното събрание. Но го отнесе командирът на Сухопътните войски, който ми сподели, че грешката му е била, че не е желал документално предписание на НСО. А ген. Антонов се покри. Писах специфичен коментар по този мотив. Вие подготвен ли сте да поемете отговорност с името си в такива обстановки, в случай че се наложи?
– Да, подготвен самичък да поема отговорност с името си, когато е належащо и в случай че въпросът е от моята подготвеност. Знаете случая с похищението против Ахмед Доган през 2013 година Тогава бях в отпуск. Дойдох в петък на работа, а случаят с него стана в събота.
Няма да встъпвам в елементи, само че и нашата работа пое отговорността. Имаше наказания и за нас – двама души бяха уволнени, само че по-късно възобновени.
– Бяхте заместител на НСО – защо ви освободи от служба ген. Антонов?
– По закон той има право да ме назначи, както и да ме освободи от служба. Но за персоналните аргументи ви предлагам да попитате него. Аз не съм осведомен с нито една от тях.
– Защо персонални аргументи?
– Да, има и подобен миг, само че аз не ги знам. Затова се обърнете към него.
– Знаете ли какво разясняват хората с отвращение – належащо ли е НСО да охранява политици и персони отвън кръга, заложен в закона, който ясно и тъкмо е регламентиран? И не би трябвало ли да си заплащат за това? Обикновени жители го разясняват.
– Ако прочетете деликатно закона за НСО, ще видите, че има написана и такава алтернатива. И в други страни съществува сходна процедура – да се охраняват политици и управленци от много по-нисък сан. Хората имат право да реагират на такива обстоятелства, неоспоримо право. Когато ни дадат политик или даден управленец за защита, ние нямаме право да го разясняваме.
В закона е написано, че комисията, която взема решение на кого да бъде назначена защита, се събира под мое управление. Това е малко необичайно. А в действителност, когато ни подаде Министерство на вътрешните работи и ДАНС информация за степен на застрашеност на обещано лице, ние сме длъжни да се съобразим и да назначим защита.
Тоест, нямам водещата роля в този развой. Ние информация не събираме. За да се промени тази обстановка, е належащо да се промени законът. Но това към този момент го вземат решение други. Ние единствено сме реализатори.
– Значи би трябвало да се съобразите с това, което ви се предлага и не може да откажете?
– След като ми подадат информация и тя е доказана от няколко канала по тяхна линия- Министерство на вътрешните работи, ДАНС и други, аз не мога да кажа, че това не е правилно и не си заслужава да се назначи защита.
– Има ли виновност НСО в тази ситуация с злополуката с ръководителя на Народното събрание госпожа Цвета Караянчева?
– Все още тече авансово досъдебно произвеждане и не мога да разясня нищо, това значи да взема отношение. Съответните държавни институции би трябвало да кажат чия е виновността, а не аз. Нека бъдем правилни и изчакаме резултатите.
Не се съмнявайте, ще стане обществено притежание кой е отговорен. Съжалявам, че толкоз дълго време се проточи досъдебното произвеждане. Надяваме се допустимо най-скоро резултатите от инспекцията да бъдат оповестени.
– Ако се окаже, че е отговорна дамата, управлявала другия автомобил, смятате ли да предявите желае за нанесените материални вреди на служебния „ Мерцедес “? Все отново той пострада съществено.
– Не очаквайте сходен метод от нас. Нашите коли са застраховани.
– А госпожа Караянчева? И тя пострада съществено – отърва се със счупена раменна става?
– Не мога да приказвам от нейно име.
– Има ли свободно време ген. Станчев и по какъв начин го уплътнява, какво е заниманието ви? Спортувате ли?
– Хобито ми е снимка, към момента се изучавам, не съм огромен експерт в това отношение. В свободното си време обичам да изсвирвам на китара. Преди спортувах интензивно, занимавах се с доста спортове, упражнявах лека атлетика, футбол, спортна пукотевица, волейбол, гребане, каяк. Сега единствено си подкрепям тонуса.
– Нали знаете какво споделят японците – с цел да е здрав човек и да има витален тонус, би трябвало всеки ден да прави наложително 3000 крачки.
– Значи надхвърлям този норматив. Идвам единствено пешком на работа, не употребявам служебна кола. Живея в центъра на София- от нас до службата са 10 000 крачки. Всеки ден ги пропътувам. Служебната кола за мен е изключение.
Нашият посетител
Ген. Красимир Станчев е роден в София през 1962 година Завършил е ВНВАУ “Г. Димитров” в Шумен с магистърска степен “Радиоинженер”. Служи в Българската войска от 1990 година до 1993 година През 1993 година е назначен на кадрова военна работа в НСО, като минава през съществени длъжности. Над 2 година. е бил зам.-началник на службата. От 30.09.2019 година с декрет на президента поема нейното управление.
Има няколко квалификации, една от тях е “офицер-водолаз”.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ