Четем нов роман на Владимир Зарев
Новият разказ на Владимир Зарев „ Объркани в свободата “ / “Хермес “/ беше показан при извънреден интерес измежду многолюдното четящо общество, което се събра в " Гринуич ". В премиерната творба на академика се преплитат два сюжетни и мисловни потока. Едната линия във фабулата се развива в съвременността и споделя за насилието и несвободата, провокирани от пандемията, която ни лиши разликата и ни потопи в нереалното виртуално битие. Втората сюжетна линия придвижва в Средновековието и визира исихазма – изумително духовно обучение в търсене на единство с Бог.
-->
Привидно тези две сюжетни линии наподобяват несъвместими. Това, което ги сплотява в романа, е дебатът за свободата, за величието на човешката независимост, която значително осмисля живота ни. „ Аз в действителност имам вяра, най-наивно не преставам да имам вяра, че съвършенството, в случай че то е постижимо, може да се съпостави и да се опише само с безспорната независимост. Възможно ли е в пандиза, в пандиза на високите стени, на решетките, на ключалките и на принудата – запитвам се и до през днешния ден аз, – даже в пандиза на нашите пристрастености, стремежи, очаквания и илюзии, човек да изпита чувство за съвършенство и за неизмерима независимост? “, написа Владимир Зарев. „ Големият романист още веднъж ни сервира четиво с пределна новост: пандемията е нахлула мощно в битието на безредно живеещите му герои. Отново ще намерим познати от предходните му романи на модерна тематика претекстове: за развращаващата мощ на насъбраното небрежно благосъстояние, за прочувствената неустойчивост на героя-интелигент. Но в романа има и един втори проект. И тъкмо той – ръкописът на оставащ незнаен създател, дава стабилността и пластическата мощ на цялото изложение. Спиритуалната извисеност на исихастите, техните духовни дирения хвърлят своя отблясък и върху живота на актуалните хора. “, споделя професор Михаил Неделчев
„ Владимир Зарев вкарва в синергия актуалност и Средновековие, плете плътна мрежа от истории, многоизмерност, разгърната вещо – със познание и мурафет. Отвъд цялата трудност обаче прозира несантиментална персонална равносметка, биографична и духовна. Тя задава главната тематика – устрема към съвършенство, безграничността на свободата, простотата на действителното битие. И разбужда сетивата за единия смисъл – смисъла на живота. “, разяснява професор Георги Каприев.
„ Владимир Зарев ни зарадва с нов разказ. В негов жанр: с препратки към общественото, с преплитания на ориси, с пресичания на житейски сили. Удивителна е неговата надарена продуктивност, изумително е и неговото остро публично възприятие: с помощта на тях той се трансформира в един от водещите български романисти, приет в Европа, приет в света. “, прибавя Митко Новков.
„ Объркани в свободата “ е вероятно най-трудният ми, най-сложният за написване разказ. Книгата изискваше големи знания по средновековна българска и византийска история, а също по богословие. Аз съм християнин и наивно имах вяра, че априори познавам християнството, само че се оказа, че то има невероятни метафизичен дълбочини. Бях слисан от благосъстоянието на концепциите, които употребява православието в опита си да познае и да „ опише “ Бог, величието, несвършването и всеприсъствието на Бог! Най-интересен ми беше моят воин от Средновековието - млад духовник, претърпял принудата и ужаса на насилието, а замесен в безумието на това принуждение, прави тежък грях. В копнежа си да „ отмие “ този грях, става исихаст, а това му дава утешителната вяра да реализира съвършенство в своята религия, да зърне и преживее съвършената Таворска светлина. Това е чистата, магическа, величествена светлина, в която се преосъществява Иисус пред своите възпитаници на планината Тавор. Подвластен на голям брой житейски събития, на ориста си, младият духовник взе участие във Фераро-флорентинската уния и става неин несъзнателен летописец. “, споделя Владимир Зарев.
-->
Привидно тези две сюжетни линии наподобяват несъвместими. Това, което ги сплотява в романа, е дебатът за свободата, за величието на човешката независимост, която значително осмисля живота ни. „ Аз в действителност имам вяра, най-наивно не преставам да имам вяра, че съвършенството, в случай че то е постижимо, може да се съпостави и да се опише само с безспорната независимост. Възможно ли е в пандиза, в пандиза на високите стени, на решетките, на ключалките и на принудата – запитвам се и до през днешния ден аз, – даже в пандиза на нашите пристрастености, стремежи, очаквания и илюзии, човек да изпита чувство за съвършенство и за неизмерима независимост? “, написа Владимир Зарев. „ Големият романист още веднъж ни сервира четиво с пределна новост: пандемията е нахлула мощно в битието на безредно живеещите му герои. Отново ще намерим познати от предходните му романи на модерна тематика претекстове: за развращаващата мощ на насъбраното небрежно благосъстояние, за прочувствената неустойчивост на героя-интелигент. Но в романа има и един втори проект. И тъкмо той – ръкописът на оставащ незнаен създател, дава стабилността и пластическата мощ на цялото изложение. Спиритуалната извисеност на исихастите, техните духовни дирения хвърлят своя отблясък и върху живота на актуалните хора. “, споделя професор Михаил Неделчев
„ Владимир Зарев вкарва в синергия актуалност и Средновековие, плете плътна мрежа от истории, многоизмерност, разгърната вещо – със познание и мурафет. Отвъд цялата трудност обаче прозира несантиментална персонална равносметка, биографична и духовна. Тя задава главната тематика – устрема към съвършенство, безграничността на свободата, простотата на действителното битие. И разбужда сетивата за единия смисъл – смисъла на живота. “, разяснява професор Георги Каприев.
„ Владимир Зарев ни зарадва с нов разказ. В негов жанр: с препратки към общественото, с преплитания на ориси, с пресичания на житейски сили. Удивителна е неговата надарена продуктивност, изумително е и неговото остро публично възприятие: с помощта на тях той се трансформира в един от водещите български романисти, приет в Европа, приет в света. “, прибавя Митко Новков.
„ Объркани в свободата “ е вероятно най-трудният ми, най-сложният за написване разказ. Книгата изискваше големи знания по средновековна българска и византийска история, а също по богословие. Аз съм християнин и наивно имах вяра, че априори познавам християнството, само че се оказа, че то има невероятни метафизичен дълбочини. Бях слисан от благосъстоянието на концепциите, които употребява православието в опита си да познае и да „ опише “ Бог, величието, несвършването и всеприсъствието на Бог! Най-интересен ми беше моят воин от Средновековието - млад духовник, претърпял принудата и ужаса на насилието, а замесен в безумието на това принуждение, прави тежък грях. В копнежа си да „ отмие “ този грях, става исихаст, а това му дава утешителната вяра да реализира съвършенство в своята религия, да зърне и преживее съвършената Таворска светлина. Това е чистата, магическа, величествена светлина, в която се преосъществява Иисус пред своите възпитаници на планината Тавор. Подвластен на голям брой житейски събития, на ориста си, младият духовник взе участие във Фераро-флорентинската уния и става неин несъзнателен летописец. “, споделя Владимир Зарев.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ