Културното наследство става част от умния град
Новият европейски Bauhaus дава късмет за развиване и на дребните общини
Евродепутатът от Движение за права и свободи и заместник-председател на политическа група " Обнови Европа " в Европейския парламент Искра Михайлова провежда дружно с сътрудници от Дания и Словакия полемика отдадена на изобретателната самодейност Нов европейски Bauhaus. " Стандарт " беседва с нея за опциите за развиване, които дава Bauhaus на градовете, изключително по-малките.
Музеи, библиотеки и архиви показват интерактивно съкровищата си, споделя Искра Михайлова
- Г-жо Михайлова, организирахте дружно с сътрудници от Дания и Словакия полемика, обвързвана с изобретателната самодейност на Европейската комисия Нов европейски Bauhaus. Какво реализира форумът?
- Той имаше две доста значими за нас цели. Първата бе да построи позицията на групата " Обнови Европа " по самодейността. " Обнови Европа " е третата по величина група в Европейския парламент и нейната роля в реализацията всички политики, свързани с Bauhaus е доста огромна.Втората е решението ни да поканим специалисти от трите страни - България, Дания и Словакия, с цел да покажем три разнообразни измерения, които подтикват развиването на концепцията Bauhaus. Трите страни сме доста разнообразни - и като нрав, и като упоритости, и като позициониране в развиването на дизайна, архитектурата и градската среда.
- Какво демонстрираха на форума специалистите от другите страни?
- Експертите от Дания демонстрираха към този момент осъществени планове с впечатляващо наличие на рециклирани материали, пространствено мислене, което включва живата природа в архитектурната среда или противоположното. Показаха мислене от детайлите на мебелите до градското обмисляне.Словаците демонстрираха извънредно огромна упоритост, която обеднява напъните на разнообразни играчи, архитекти и хора, занимаващите се както с пространствено, по този начин и с капиталово обмисляне. Те демонстрираха упоритостта Словакия да бъде един от дейните участници в реализацията на Bauhaus и да играе водеща роля в Централна Европа.
- България какво сподели?
- Ние показахме две доста значими страни на самодейността. От голямо значение е по какъв начин се отнасят към нея локалните управляващи. Не инцидентно един от българските участници бе заместник-председателят на Националното сдружението на общините в България Радослав Ревански, кмет на дребна община - Белица. Той показа позицията на българските общини, включително и на дребните общини, които одобряват философията и концепцията на Bauhaus и могат да бъдат дейни. Това е извънредно значим знак, защото партньорството на локалните управляващи, на общините се търси от цяла Европа, с цел да бъде осъществена Bauhaus като обща концепция.На второ място ние показахме, че още една каста е от голямо значение - строителите като реализатори на плановете. Изпълнителният шеф на Камарата на строителите инж. Валентин Николов сподели модерното мислене на сектора, който вижда своята роля и в реализацията на Bauhaus по необикновен и малко неочакван дори за българската реалност път - на дигитализацията. Тоест - по едно и също време с въвеждането на цифровите технологии Камарата на строителите си слага за цел да осъществя и концепциите на европейския Баухас. Българското присъединяване на срещата бе почтено.
- Като цяло обаче самата самодейност за Нов европейски Bauhaus е малко позната в България. Какво би трябвало да знаят локалните управляващи у нас, с цел да се възползват от самодейността?
- Най-важно е да знаят, че Bauhaus не е абстракция, която не визира нашите общини, тъй като имаме по-важни проблеми като водоснабдяване, канализация или досегаемост до обитаемоте места. Стандартно се мисли, че това са най-важни и тежките ни проблеми. Не! Bauhaus е придвижване, което има за цел да приближи високите цели на Зеления пакт и на цифровата промяна до всекидневието на хората. Тоест - за локалните управляващи е от извънредно значение да знаят, че могат да видят напълно съответни измерения в построяването на зелени площи, в консолидираното на пространство в обитаемоте места, в инициирането и провеждането на планове за консолидиране на културно завещание в границите на градоустройството. Все практични неща, които могат да се свеждат до брой засадени дървета или до създаване на дребни паркови пространства върху плоски покриви на супермаркети или паркинги. Всички тези начинания са изцяло реалистични и никога не би трябвало, изключително локалните управляващи в България, да махат с лека ръка и да споделят: " Не, не, това не е за нас ". Напротив - ние можем да създадем доста за нашите обитаеми места. Имаме положителни обичаи в това.
- Г-н Ревански сподели по време на форума, че до 2030 година 2 милиарда души ще се нуждаят от съответно жилище и това е обвързвано с решаването на казуса с енергийната беднотия, който е изключително настоящ у нас. Как посредством Bauhaus могат да се решат тези проблеми?
- Трудно е единствено посредством Bauhaus. Като изключим последните година и половина на изолираност поради пандемията, решенията с обезпечаването на жилищно пространство за хората при изключителната подвижност на жителите на Европа са извънредно належащи. Старото виждане от 80-те години на предишния век, че в името на една гарсониера можеш да останеш да живееш в несъмнено обитаемо място и да рискуваш да не си намериш работа, към този момент не е настоящо даже в България. Дори у нас младежите напълно умерено могат да се местят от град в град, от квартал в квартал, в името на това да имат по-добра работа, да бъдат по-добре платени, да имат повече благоприятни условия за развиване. Това се отнася и за придвижването в цяла Европа. Всеки път когато чуя някой сътрудник да споделя: " Трябва да спрем младежите да напущат България ", се нервирам, тъй като съм уверена, че не би трябвало да стопираме никого. Единственото, което би трябвало да създадем, е да развием страната си по този начин, че на младежите да им харесва повече в България. Тогава ще останат тук - когато намерят по-добра среда.Жилищната повърхност е доста сериозен въпрос в цяла Европа. Точно поради това е и огромната самодейност на Европейската комисия - вълната за саниране, която има за цел да реновира по-голям % от съществуващия сграден фонд в Европа, в това число жилищния. Ако ние - цяла обединена Европа, успеем с задачите си за енергийна успеваемост и реализираме положителни резултати, които да ни разрешат да консумираме по-малко електрическа енергия, в случай че цената, която заплаща всяко семейство за отоплението или охлаждането на едно жилище, е с 20% по-ниска, примерно, то с 20% понижава и степента на беднотия. Но енергийната успеваемост би трябвало да се преглежда и като инструмент за попречване на промените на климата.
- Една от задачите на новия Bauhaus е запазване на културно-историческото завещание. Как то се вписва в смяната на градската среда?
- По доста способи. В Европейския парламент имаме група на приятелите на новия европейски Bauhaus, формирана от представители на всички политически партии. Участвам в нея и се веселя, че едно от провокациите, които показах - консолидираното на културното завещание, бе показано пред Европейската комисия като принос на Европарламента в първата фаза на оформяне на главните цели и цели на Bauhaus.Но когато приказвам за културно завещание, нямам поради единствено постройките, монументи на културата, нито единствено археологическите находки. Имам поради целия комплекс от културно завещание, в това число това, което се съхранява в музеите, в библиотеките, в архивите. България има огромен опит. Нашите библиотеки и музеи вземат участие в амбициозни европейски планове. Вече цифровизират част от културното завещание, което съхраняват. И се веселя, че ние сме част от общия развой на огромния план " Европеана " - европейската цифрова библиотека. Както и че българските музеи вземат участие в огромни планове на Европейската асоциация на музеите.
- Как културните институции могат да вземат участие в Bauhaus?
- Първо - те могат и би трябвало да вземат участие в общото обмисляне на средата. В нашите библиотеки и архиви се крият неизчерпаеми източници за хрумвания по какъв начин да се интегрират старите здания, по какъв начин да бъдат употребявани, откакто са възобновени, несъмнено.На второ място от дълго време към този момент музеите и библиотеките не са затворените здания, в които влизаме единствено шепнейки. Те са цифрови, интерактивни и в доста случаи безусловно отворени към външното пространство. Дори и в София към този момент има пунктове за продан на книги или читални на открито. В провинцията пък да не приказваме. България има градове, в които има културна традиция на външните читални. Те са част от културното пространство. Те могат да бъдат част от упорит план на един град, обвързван с Bauhaus.И, несъмнено, не на последно място са и постройките, които са монументи на културата, които участват в пространството. Те не могат да стопират развиването на градовете, само че могат да основават характерна среда и да се трансфорат в самобитни центрове, към които да се развиват пространства за другарство, за включване на зелени площи, за осъществяване на културни мероприятия - концерти, опера навън, изложения, експозиции на музейни сбирки. И колкото по-отворени и изобретателни сме ние в това, толкоз по-доволни ще бъдат жителите на съответния град. Защото в последна сметка това основава атмосфера и принадлежност към общността. Културното завещание е извор на голямо ентусиазъм.
- Това ли е част от понятието " интелигентен град ", което влиза във философията на новия европейски Bauhaus?
- И това и още доста други неща, свързани с технологиите. Умен град значи да не изчакваме парното в София да бъде спряно тогава, когато по една непозната на никого от нас, потребителите, формула се пресмята междинната дневна температура, междинната нощна температура и в последна сметка разноските на Топлофикация София. Умен град значи, когато в постройката, в която живеем, стане 25 градуса - парното единствено да се изключва. Казва се изкуствен интелект. Звучи нереално, само че на процедура значи просто решение, което икономисва пари, сила, нездравословни излъчвания и прави живота ни по-комфортен. По същия метод стои въпросът със светлината. Вече свикнахме с това, че уличните лампи през лятото светват по-късно, а през зимата - по-рано. Това е обикновено. Но този принцип може да визира и стълбищните площадки, и осветлението в дворовете на еднофамилните здания. Хората към този момент употребяват такива умни системи. Вече е обикновено да включиш отоплението си с мобилния телефон. И би трябвало това да е обикновена процедура.Чисто софтуерно ние би трябвало да използван всички тези решения, които към този момент са факт. Това е умният град. Той е обвързван и с софтуерни решения в превоза. В умния град не можем да си позволим това голямо замърсяване поради тапи като тези в София.
- Умен град ли е София?
- Не. София е остарял, умен град, който сега изчаква лудите да се налудуват, с цел да може да се вземат умни решения и да се усъвършенства методът ни на живот в столицата.
- По новия европейски Bauhaus могат ли с планове да се възползват селца, които имат невероятни естествени забележителности, само че се нуждаят първо от път и канализация, след това от технологии?
- Разбира се, че могат. Но да, казусът в България настина е, че първо ни трябват път, тръбопровод, канализация, достъп до интернет, а след това технологии. Но, в случай че си сложим за цел тези неща - по този начин поредно казани, и ясно си изградим целите, бихме могли да го създадем. Bauhaus е самодейност, която няма личен бюджет. Това кара някои хора да неглижират опцията, казвайки: " Е, то няма избрани пари, за какво да приказваме тогава ". За други обаче това е опция, тъй като на процедура цялата стратегия за районно развиване и цялата стратегия за развиване на селските региони може да се употребява за планове, свързани с философията на Bauhaus. И това е изрично декларирано от комисаря по районно развиване. Надявам се, че скоро ще забележим новата стратегия за районно развиване подписана и утвърдена. И, когато тя влезе в деяние, тогава и дребните градчета ще могат да аплайват с планове, които съдържат в себе си философията на Bauhaus.
- Как се реализира финансирането, щом програмата няма лично такова. Къде кандидатства един кмет?
- Тук към този момент има нов модел, с който би трябвало да свикнем. Един кмет може да кандидатства както по програмата за районно развиване, в случай че е включен в нея, тъй като слушам, че още веднъж ще има ограничавания, по този начин и по програмата за развиване на селските региони. Следващата опция е специфичното финансиране по Фонда за почтен преход за регионите, които излизат от стопанска система с минна промишленост и замърсяващи топлоелектрически централи. На четвърто място са опциите на националните проекти за възобновяване и резистентност. Ние бихме могли да се възползваме и да оставим един запас в националния проект, който да финансира пилотни планове по Bauhaus. За страдание проектът за възобновяване и резистентност не подготвен. Той към момента не е изпратен и ние оставаме измежду последните 2-3 страни, които нямат проекти.
- Това значи ли, че парите за нас могат да се окажат по-малко?
- Не. Планът е част от цялата програмата на Европейския съюз за ново потомство. Тя е за възобновяване на стопанската система. Този проект няма небосвод 10 или 15 години. Напротив - чака се всички планове да стартират до края на 2024 година. Идеята е бързо, незабавно, масирано инжектиране на запас в стопанската система, с цел да реализираме възобновяване. Финансов запас в строителството - посредством санирането, в проучвания за реализиране на атомна енергетика, за регионите в преход - за преквалификацията на хората, с цел да престанем да жалим за мините за въглища. Това е задачата на проекти. И тъкмо по тази причина има период - до края на 2024 година каквото сме договорили, това е. Никой няма да ни вземе пари. Просто ние няма да успеем сами да се възползваме.
Евродепутатът от Движение за права и свободи и заместник-председател на политическа група " Обнови Европа " в Европейския парламент Искра Михайлова провежда дружно с сътрудници от Дания и Словакия полемика отдадена на изобретателната самодейност Нов европейски Bauhaus. " Стандарт " беседва с нея за опциите за развиване, които дава Bauhaus на градовете, изключително по-малките.
Музеи, библиотеки и архиви показват интерактивно съкровищата си, споделя Искра Михайлова
- Г-жо Михайлова, организирахте дружно с сътрудници от Дания и Словакия полемика, обвързвана с изобретателната самодейност на Европейската комисия Нов европейски Bauhaus. Какво реализира форумът?
- Той имаше две доста значими за нас цели. Първата бе да построи позицията на групата " Обнови Европа " по самодейността. " Обнови Европа " е третата по величина група в Европейския парламент и нейната роля в реализацията всички политики, свързани с Bauhaus е доста огромна.Втората е решението ни да поканим специалисти от трите страни - България, Дания и Словакия, с цел да покажем три разнообразни измерения, които подтикват развиването на концепцията Bauhaus. Трите страни сме доста разнообразни - и като нрав, и като упоритости, и като позициониране в развиването на дизайна, архитектурата и градската среда.
- Какво демонстрираха на форума специалистите от другите страни?
- Експертите от Дания демонстрираха към този момент осъществени планове с впечатляващо наличие на рециклирани материали, пространствено мислене, което включва живата природа в архитектурната среда или противоположното. Показаха мислене от детайлите на мебелите до градското обмисляне.Словаците демонстрираха извънредно огромна упоритост, която обеднява напъните на разнообразни играчи, архитекти и хора, занимаващите се както с пространствено, по този начин и с капиталово обмисляне. Те демонстрираха упоритостта Словакия да бъде един от дейните участници в реализацията на Bauhaus и да играе водеща роля в Централна Европа.
- България какво сподели?
- Ние показахме две доста значими страни на самодейността. От голямо значение е по какъв начин се отнасят към нея локалните управляващи. Не инцидентно един от българските участници бе заместник-председателят на Националното сдружението на общините в България Радослав Ревански, кмет на дребна община - Белица. Той показа позицията на българските общини, включително и на дребните общини, които одобряват философията и концепцията на Bauhaus и могат да бъдат дейни. Това е извънредно значим знак, защото партньорството на локалните управляващи, на общините се търси от цяла Европа, с цел да бъде осъществена Bauhaus като обща концепция.На второ място ние показахме, че още една каста е от голямо значение - строителите като реализатори на плановете. Изпълнителният шеф на Камарата на строителите инж. Валентин Николов сподели модерното мислене на сектора, който вижда своята роля и в реализацията на Bauhaus по необикновен и малко неочакван дори за българската реалност път - на дигитализацията. Тоест - по едно и също време с въвеждането на цифровите технологии Камарата на строителите си слага за цел да осъществя и концепциите на европейския Баухас. Българското присъединяване на срещата бе почтено.
- Като цяло обаче самата самодейност за Нов европейски Bauhaus е малко позната в България. Какво би трябвало да знаят локалните управляващи у нас, с цел да се възползват от самодейността?
- Най-важно е да знаят, че Bauhaus не е абстракция, която не визира нашите общини, тъй като имаме по-важни проблеми като водоснабдяване, канализация или досегаемост до обитаемоте места. Стандартно се мисли, че това са най-важни и тежките ни проблеми. Не! Bauhaus е придвижване, което има за цел да приближи високите цели на Зеления пакт и на цифровата промяна до всекидневието на хората. Тоест - за локалните управляващи е от извънредно значение да знаят, че могат да видят напълно съответни измерения в построяването на зелени площи, в консолидираното на пространство в обитаемоте места, в инициирането и провеждането на планове за консолидиране на културно завещание в границите на градоустройството. Все практични неща, които могат да се свеждат до брой засадени дървета или до създаване на дребни паркови пространства върху плоски покриви на супермаркети или паркинги. Всички тези начинания са изцяло реалистични и никога не би трябвало, изключително локалните управляващи в България, да махат с лека ръка и да споделят: " Не, не, това не е за нас ". Напротив - ние можем да създадем доста за нашите обитаеми места. Имаме положителни обичаи в това.
- Г-н Ревански сподели по време на форума, че до 2030 година 2 милиарда души ще се нуждаят от съответно жилище и това е обвързвано с решаването на казуса с енергийната беднотия, който е изключително настоящ у нас. Как посредством Bauhaus могат да се решат тези проблеми?
- Трудно е единствено посредством Bauhaus. Като изключим последните година и половина на изолираност поради пандемията, решенията с обезпечаването на жилищно пространство за хората при изключителната подвижност на жителите на Европа са извънредно належащи. Старото виждане от 80-те години на предишния век, че в името на една гарсониера можеш да останеш да живееш в несъмнено обитаемо място и да рискуваш да не си намериш работа, към този момент не е настоящо даже в България. Дори у нас младежите напълно умерено могат да се местят от град в град, от квартал в квартал, в името на това да имат по-добра работа, да бъдат по-добре платени, да имат повече благоприятни условия за развиване. Това се отнася и за придвижването в цяла Европа. Всеки път когато чуя някой сътрудник да споделя: " Трябва да спрем младежите да напущат България ", се нервирам, тъй като съм уверена, че не би трябвало да стопираме никого. Единственото, което би трябвало да създадем, е да развием страната си по този начин, че на младежите да им харесва повече в България. Тогава ще останат тук - когато намерят по-добра среда.Жилищната повърхност е доста сериозен въпрос в цяла Европа. Точно поради това е и огромната самодейност на Европейската комисия - вълната за саниране, която има за цел да реновира по-голям % от съществуващия сграден фонд в Европа, в това число жилищния. Ако ние - цяла обединена Европа, успеем с задачите си за енергийна успеваемост и реализираме положителни резултати, които да ни разрешат да консумираме по-малко електрическа енергия, в случай че цената, която заплаща всяко семейство за отоплението или охлаждането на едно жилище, е с 20% по-ниска, примерно, то с 20% понижава и степента на беднотия. Но енергийната успеваемост би трябвало да се преглежда и като инструмент за попречване на промените на климата.
- Една от задачите на новия Bauhaus е запазване на културно-историческото завещание. Как то се вписва в смяната на градската среда?
- По доста способи. В Европейския парламент имаме група на приятелите на новия европейски Bauhaus, формирана от представители на всички политически партии. Участвам в нея и се веселя, че едно от провокациите, които показах - консолидираното на културното завещание, бе показано пред Европейската комисия като принос на Европарламента в първата фаза на оформяне на главните цели и цели на Bauhaus.Но когато приказвам за културно завещание, нямам поради единствено постройките, монументи на културата, нито единствено археологическите находки. Имам поради целия комплекс от културно завещание, в това число това, което се съхранява в музеите, в библиотеките, в архивите. България има огромен опит. Нашите библиотеки и музеи вземат участие в амбициозни европейски планове. Вече цифровизират част от културното завещание, което съхраняват. И се веселя, че ние сме част от общия развой на огромния план " Европеана " - европейската цифрова библиотека. Както и че българските музеи вземат участие в огромни планове на Европейската асоциация на музеите.
- Как културните институции могат да вземат участие в Bauhaus?
- Първо - те могат и би трябвало да вземат участие в общото обмисляне на средата. В нашите библиотеки и архиви се крият неизчерпаеми източници за хрумвания по какъв начин да се интегрират старите здания, по какъв начин да бъдат употребявани, откакто са възобновени, несъмнено.На второ място от дълго време към този момент музеите и библиотеките не са затворените здания, в които влизаме единствено шепнейки. Те са цифрови, интерактивни и в доста случаи безусловно отворени към външното пространство. Дори и в София към този момент има пунктове за продан на книги или читални на открито. В провинцията пък да не приказваме. България има градове, в които има културна традиция на външните читални. Те са част от културното пространство. Те могат да бъдат част от упорит план на един град, обвързван с Bauhaus.И, несъмнено, не на последно място са и постройките, които са монументи на културата, които участват в пространството. Те не могат да стопират развиването на градовете, само че могат да основават характерна среда и да се трансфорат в самобитни центрове, към които да се развиват пространства за другарство, за включване на зелени площи, за осъществяване на културни мероприятия - концерти, опера навън, изложения, експозиции на музейни сбирки. И колкото по-отворени и изобретателни сме ние в това, толкоз по-доволни ще бъдат жителите на съответния град. Защото в последна сметка това основава атмосфера и принадлежност към общността. Културното завещание е извор на голямо ентусиазъм.
- Това ли е част от понятието " интелигентен град ", което влиза във философията на новия европейски Bauhaus?
- И това и още доста други неща, свързани с технологиите. Умен град значи да не изчакваме парното в София да бъде спряно тогава, когато по една непозната на никого от нас, потребителите, формула се пресмята междинната дневна температура, междинната нощна температура и в последна сметка разноските на Топлофикация София. Умен град значи, когато в постройката, в която живеем, стане 25 градуса - парното единствено да се изключва. Казва се изкуствен интелект. Звучи нереално, само че на процедура значи просто решение, което икономисва пари, сила, нездравословни излъчвания и прави живота ни по-комфортен. По същия метод стои въпросът със светлината. Вече свикнахме с това, че уличните лампи през лятото светват по-късно, а през зимата - по-рано. Това е обикновено. Но този принцип може да визира и стълбищните площадки, и осветлението в дворовете на еднофамилните здания. Хората към този момент употребяват такива умни системи. Вече е обикновено да включиш отоплението си с мобилния телефон. И би трябвало това да е обикновена процедура.Чисто софтуерно ние би трябвало да използван всички тези решения, които към този момент са факт. Това е умният град. Той е обвързван и с софтуерни решения в превоза. В умния град не можем да си позволим това голямо замърсяване поради тапи като тези в София.
- Умен град ли е София?
- Не. София е остарял, умен град, който сега изчаква лудите да се налудуват, с цел да може да се вземат умни решения и да се усъвършенства методът ни на живот в столицата.
- По новия европейски Bauhaus могат ли с планове да се възползват селца, които имат невероятни естествени забележителности, само че се нуждаят първо от път и канализация, след това от технологии?
- Разбира се, че могат. Но да, казусът в България настина е, че първо ни трябват път, тръбопровод, канализация, достъп до интернет, а след това технологии. Но, в случай че си сложим за цел тези неща - по този начин поредно казани, и ясно си изградим целите, бихме могли да го създадем. Bauhaus е самодейност, която няма личен бюджет. Това кара някои хора да неглижират опцията, казвайки: " Е, то няма избрани пари, за какво да приказваме тогава ". За други обаче това е опция, тъй като на процедура цялата стратегия за районно развиване и цялата стратегия за развиване на селските региони може да се употребява за планове, свързани с философията на Bauhaus. И това е изрично декларирано от комисаря по районно развиване. Надявам се, че скоро ще забележим новата стратегия за районно развиване подписана и утвърдена. И, когато тя влезе в деяние, тогава и дребните градчета ще могат да аплайват с планове, които съдържат в себе си философията на Bauhaus.
- Как се реализира финансирането, щом програмата няма лично такова. Къде кандидатства един кмет?
- Тук към този момент има нов модел, с който би трябвало да свикнем. Един кмет може да кандидатства както по програмата за районно развиване, в случай че е включен в нея, тъй като слушам, че още веднъж ще има ограничавания, по този начин и по програмата за развиване на селските региони. Следващата опция е специфичното финансиране по Фонда за почтен преход за регионите, които излизат от стопанска система с минна промишленост и замърсяващи топлоелектрически централи. На четвърто място са опциите на националните проекти за възобновяване и резистентност. Ние бихме могли да се възползваме и да оставим един запас в националния проект, който да финансира пилотни планове по Bauhaus. За страдание проектът за възобновяване и резистентност не подготвен. Той към момента не е изпратен и ние оставаме измежду последните 2-3 страни, които нямат проекти.
- Това значи ли, че парите за нас могат да се окажат по-малко?
- Не. Планът е част от цялата програмата на Европейския съюз за ново потомство. Тя е за възобновяване на стопанската система. Този проект няма небосвод 10 или 15 години. Напротив - чака се всички планове да стартират до края на 2024 година. Идеята е бързо, незабавно, масирано инжектиране на запас в стопанската система, с цел да реализираме възобновяване. Финансов запас в строителството - посредством санирането, в проучвания за реализиране на атомна енергетика, за регионите в преход - за преквалификацията на хората, с цел да престанем да жалим за мините за въглища. Това е задачата на проекти. И тъкмо по тази причина има период - до края на 2024 година каквото сме договорили, това е. Никой няма да ни вземе пари. Просто ние няма да успеем сами да се възползваме.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ