Мартин Денев: К-19 ни извади от зоната на комфорт
Новият албум на Мартин Денев - „ Another Week in the Tropics “ / “Още една седмица в Тропиците “/, излезе преди броени дни, този път под псевдонима El Manga. Той идва като че ли по поръчка, с цел да ни избави есенните депресии, подсилени тази година от цунамито от неприятни вести, свързани с ковид.
Музикантът, който е и диджей, и продуцент, живее близо 10 година на остров Бали. Наскоро се завърна в България, само че донесе със себе си цялата палитра от цветове и звуци на тропика, както и онази наслада за всеки ден от живота, която най-добре познават хората от Изтока.
Мартин е с класическо музикално обучение, приключил е Консерваторията в Ротердам с джаз пиано и Berklee College of Music в Бостън, учил е латино пиано в Куба.
Необичайната коронавирус година – 2020, се оказа извънредно продуктивна за музиканта. Само няколко месеца след издаването на неговия ЕР албум „ Perfectly Enough “, който влезе в най-престижните международни ранглисти и в сърцата както на почитателите, по този начин и на музикалните критици, имаме още един драгоценен камък с последния му план EL Manga - „ Още една седмица в тропиците “, публикуван от австралийския лейбъл Issamin.
Ето по какъв начин музикантът космополит гледа на измененията в живота, които, желаеме или не, би трябвало да приемем.
Мартине, липсва ли ти Бали?
Да, липсва ми. Все отново бях там през това лято за два месеца, а и не съм го отписал напълно, тъй че нямаме драма към този момент. Но привикнах с тропическия островен живот за последните близо 10 години и на Бали съм в свои води. Животът ми там беше доста натоварен и това превключване внезапно на втора скорост ми е непознато.
Как би определил главната разлика сред живота там и тук?
На Бали има повече усмивки, топлина и оптимизъм. Хората са посклонни да се съсредоточат върху това, което имат, вместо върху това, което нямат. Те са вярващи, което им дава в допълнение мощ и успокоение.
Как ти се коства животът в България, откакто толкоз години си бил в чужбина?
Аз още се приспособявам, а и в този момент животът на всички места е друг от естественото. Има дни, в които се усещам като чужденец и други, в които ми е благо, родно и познато и парадоксите са даже чаровни. Аз съм най-вече в Пловдив, а тук е умерено.
Ти обичаш да пътуваш. Какво правиш в този момент, когато границите са затворени? Пътуваш ли у нас и откриваш ли нови места, които те изненадват?
Доста съм мобилен в изискванията на пандемия. Прибрах се от Бали през април, отидох до Гърция на третия ден след отварянето на границите за едно странствуване с лодка, в края на юли отново отпътувах за Бали за два месеца, където обиколих острова поради остатък на свободно време и липса на тълпи туристи. Сега съм в България от месец. Тук обикалям много – планини, водопади, манастири. Шарено е.
Има ли бг отпечатък върху музиката, която правиш и какви са плановете ти, свързани с България?
Има, израснал съм тук. Всички места, по които съм бил, оставят отпечатък, може би не безусловно като ноти и ударения, а като осцилация и чувство, светоглед. Сега пускам един нов план на албум, със съдействието на Национален Фонд „ Култура “, който е основан на българската национална традиция и националното творчество. Електроника и модерно звучене, само че с цитати, заемки, семпли. Досега не съм се осмелявал да отивам в тая посока, елементарно е да се залитне в популизъм или резултатът да се окаже лекомислен. Но в този момент събрах храброст и ми е доста забавно.
За теб 2020 година се оказа извънредно плодотворна. Какво ни взе и какво ни даде ковидът?
Това е въпрос, по който занапред ще се приказва обстойно и нашироко. Но в резюме, взе ни пътуванията по света, непринуденото другарство с доста и непознати хора, прегръдките и част от непотребната ни самоувереност. Даде ни назад близкото другарство със фамилията, със остарели и нови другари, свободно време за творчество и опознаване на света отначало, без да бързаме и да се суетим. Може би малко повече късмет да погледнем във вътрешността в себе си. И ни изкара от илюзорната зона на комфорт, като ни накара да импровизираме. А аз съм откърмен с джаз и обичам импровизацията...
Музикантът, който е и диджей, и продуцент, живее близо 10 година на остров Бали. Наскоро се завърна в България, само че донесе със себе си цялата палитра от цветове и звуци на тропика, както и онази наслада за всеки ден от живота, която най-добре познават хората от Изтока.
Мартин е с класическо музикално обучение, приключил е Консерваторията в Ротердам с джаз пиано и Berklee College of Music в Бостън, учил е латино пиано в Куба.
Необичайната коронавирус година – 2020, се оказа извънредно продуктивна за музиканта. Само няколко месеца след издаването на неговия ЕР албум „ Perfectly Enough “, който влезе в най-престижните международни ранглисти и в сърцата както на почитателите, по този начин и на музикалните критици, имаме още един драгоценен камък с последния му план EL Manga - „ Още една седмица в тропиците “, публикуван от австралийския лейбъл Issamin.
Ето по какъв начин музикантът космополит гледа на измененията в живота, които, желаеме или не, би трябвало да приемем.
Мартине, липсва ли ти Бали?
Да, липсва ми. Все отново бях там през това лято за два месеца, а и не съм го отписал напълно, тъй че нямаме драма към този момент. Но привикнах с тропическия островен живот за последните близо 10 години и на Бали съм в свои води. Животът ми там беше доста натоварен и това превключване внезапно на втора скорост ми е непознато.
Как би определил главната разлика сред живота там и тук?
На Бали има повече усмивки, топлина и оптимизъм. Хората са посклонни да се съсредоточат върху това, което имат, вместо върху това, което нямат. Те са вярващи, което им дава в допълнение мощ и успокоение.
Как ти се коства животът в България, откакто толкоз години си бил в чужбина?
Аз още се приспособявам, а и в този момент животът на всички места е друг от естественото. Има дни, в които се усещам като чужденец и други, в които ми е благо, родно и познато и парадоксите са даже чаровни. Аз съм най-вече в Пловдив, а тук е умерено.
Ти обичаш да пътуваш. Какво правиш в този момент, когато границите са затворени? Пътуваш ли у нас и откриваш ли нови места, които те изненадват?
Доста съм мобилен в изискванията на пандемия. Прибрах се от Бали през април, отидох до Гърция на третия ден след отварянето на границите за едно странствуване с лодка, в края на юли отново отпътувах за Бали за два месеца, където обиколих острова поради остатък на свободно време и липса на тълпи туристи. Сега съм в България от месец. Тук обикалям много – планини, водопади, манастири. Шарено е.
Има ли бг отпечатък върху музиката, която правиш и какви са плановете ти, свързани с България?
Има, израснал съм тук. Всички места, по които съм бил, оставят отпечатък, може би не безусловно като ноти и ударения, а като осцилация и чувство, светоглед. Сега пускам един нов план на албум, със съдействието на Национален Фонд „ Култура “, който е основан на българската национална традиция и националното творчество. Електроника и модерно звучене, само че с цитати, заемки, семпли. Досега не съм се осмелявал да отивам в тая посока, елементарно е да се залитне в популизъм или резултатът да се окаже лекомислен. Но в този момент събрах храброст и ми е доста забавно.
За теб 2020 година се оказа извънредно плодотворна. Какво ни взе и какво ни даде ковидът?
Това е въпрос, по който занапред ще се приказва обстойно и нашироко. Но в резюме, взе ни пътуванията по света, непринуденото другарство с доста и непознати хора, прегръдките и част от непотребната ни самоувереност. Даде ни назад близкото другарство със фамилията, със остарели и нови другари, свободно време за творчество и опознаване на света отначало, без да бързаме и да се суетим. Може би малко повече късмет да погледнем във вътрешността в себе си. И ни изкара от илюзорната зона на комфорт, като ни накара да импровизираме. А аз съм откърмен с джаз и обичам импровизацията...
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ