Как научният свят стигна до „лунните детективи“
Новината за свръхпроводник, работещ при стайна температура, се оказа празен звук
Научният свят е изправен пред рецесия с верификацията на проучванията (снимка: CC0 Public Domain)
Проучване, оповестено през март, в което се твърди, че е открит свръхпроводник, работещ при стайна температура, беше оттеглено от авторитетното списание Nature по искане на болшинството от неговите създатели. Случаят освен хвърля сянка върху съответното научно достижение, само че и затвърждава огромния проблем с верифицирането на научните пробиви, следен в последните години. През 2022 и 2023 даже към този момент има учени-детективи, които се занимават с развенчаването на „ разкрасени “ научни открития.
Изследването за свръхпроводниците, работещи при стайна температура и оттеглено от Nature, е дело на екип, управителен от Ранга Диас от Университета в Рочестър в Съединените щати. Това е второто отдръпване на документа от света на формалните изявления за проучвателен пробиви.
В търсене на Светия граал
През март физици от университета Рочестър в Ню Йорк оповестиха, че са постигнали. Резултатите от проучването бяха оповестени в Nature, където предходна разработка на същата група беше оттеглена, откакто екипът бе упрекнат, че наподобява е манипулирал резултатите.
Свръхпроводниците са материали, които могат да придвижват електрически ток с нулево противодействие, за разлика от обичайните материали като медта, които губят част от заряда под формата на топлота. Откакто феноменът е открит през 1911 година, до момента са открити доста свръхпроводящи материали. За да работят обаче те се нуждаят от извънредно ниски температури и високо налягане. А това лимитира техните приложения в действителния свят.
Затова намирането на свръхпроводник, който може да работи при стайна температура, е „ Светият граал “ на науката през днешния ден. За него се приказва, че ще е от решаващо значение за ерата на квантовите калкулации.
През март Ранга Диас съобщи, че екипът му е разкрил материал, кадърен на свръхпроводимост при температура от 21 градуса по Целзий и към 10 000 пъти атмосферно налягане.
Рецензираното изследване, оповестено в Nature на 8 март, върви дружно с коментар от други специалисти, които приветстват проучването, само че показват подозрение по отношение на предоставените от данни.
Обрат, още веднъж
Наскоро обаче осем от 11-те създатели на проучването от март 2023 година – като се изключи Диас – са подписали искане документът да бъде отдръпнат, съгласно записка, оповестена от Nature преди броени дни.
Осемте съавтора пишат, че документът „ не отразява тъкмо произхода на изследваните материали “. Това е единствено един от няколкото въпроса, които „ подкопават целостта на оповестената публикация “.
Nature пък сподели, че е извършено следствие по случая. То е открило, че опасенията по отношение на „ надеждността на данните за електрическото противодействие “ в документа „ са достоверни, основни и остават неразрешени “.
Още подозрения
През юли, много след появяването на проучването на Диас, концепцията за свръхпроводник със стайна температура за малко стана шлагер отвън научните среди. Група южнокорейски физици разгласиха предварителна (нерецензирана) публикация, в която се твърди, че са създали материал, наименуван LK-99, който е свръхпроводник при стайна температура и обикновено налягане.
Видео с материала, левитиращ над магнит, бързо стана сензация в обществените медии, изключително измежду софтуерните запалянковци.
Въпреки че изказванието беше разгласено онлайн, откриватели с дълготраен опит в региона показаха песимизъм. „ Виждали сме всичко това и преди “, сподели откривателят от Оксфорд Сузана Спелър пред AFP тогава.
Екипи по целия свят се пробваха да възпроизведат опита LK-99 и от този момент специалистите значително реализираха консенсус, че материалът не е свръхпроводник.
Криза в научните проучвания
Случаят още веднъж слага на дневен ред казуса с възходящата рецесия в света на научните проучвания. Според публикация на Nature от 2020 година, в над половината от случаите научните открития. Това значи, че достиженията, с които някои екипи се хвалят, не могат да бъдат повторени в различен институт от други учени, макар прецизното съблюдаване на същите условия като тези в истинския сюжет. Измежду 1576 запитани от Nature откриватели над 70% бяха дали отговор, че не са смогнали да повторят опит, разказан в публична обява на някой сътрудник от различен институт.
още по темата
Проблемът с научните проучвания наподобява се утежнява заради метода, по който е построена системата на финансирането им, показват някои анализатори. Изследователите вършат изследвания, финансирани с частни или обществени средства. След това те би трябвало да покажат резултат, с цел да оправдаят финансирането. Това поражда блян към непременното постигане до „ пробив “ и издаването на обява в авторитетно научно издание.
Нещата се усложняват при цитирането на непознати писания. Според разбор на поведенчески икономисти от Калифорнийския университет, минимум надеждните научни проучвания е най-вероятно да бъдат представени от други учени. След обзор на 20 000 оповестени публикации, тези откриватели допуснаха в разбор в списание Science, че съмнителните открития се цитират по-често, тъй като са „ забавни “.
Лунни детективи
Проблемът е ескалирал дотолкоз, че някои учени са се заели да работят на доброволни начала, в свободното си време, като детективи, претърсвайки научната литература, с цел да надушат машинация, подвеждаща немарливост и неточности. Неотдавнашна публикация в The Wall Street Journal разказва едно такова детективско трио. Джо Симънс, Лейф Нелсън и Ури Симонсън ръководят уеб страница, наименуван „ Data Colada “, отдаден на „ развенчаване на оповестени изследвания, построени върху неверни или лъжливи данни “.
Изследователите, въвлечени в сходно регулиране, назовават себе си „ лунни детективи “ (от работа на лунна светлина – т.е. в персоналното си време).
В прочут смисъл лунните откриватели правят работата, която учените би трябвало правят правят като естествена част от активността си.
Благодарение на напъните на лунни детективи като „ Data Colada “, „ най-малко 5500 неверни документа са оттеглени през 2022 година – спрямо (едва) 119 през 2002 година “ Развенчаването докара до неуместни оставки, в това число на някогашния президент на Станфордския университет, както и до „ преобърнати кариери и ответни правосъдни каузи “.
И това евентуално е единствено началото. Според разбора на The Wall Street Journal, от близо 800 публикации, докладвани от един откривател през последното десетилетие, „ единствено една трета са били поправени или оттеглени пет години по-късно “.
Научният свят е изправен пред рецесия с верификацията на проучванията (снимка: CC0 Public Domain)
Проучване, оповестено през март, в което се твърди, че е открит свръхпроводник, работещ при стайна температура, беше оттеглено от авторитетното списание Nature по искане на болшинството от неговите създатели. Случаят освен хвърля сянка върху съответното научно достижение, само че и затвърждава огромния проблем с верифицирането на научните пробиви, следен в последните години. През 2022 и 2023 даже към този момент има учени-детективи, които се занимават с развенчаването на „ разкрасени “ научни открития.
Изследването за свръхпроводниците, работещи при стайна температура и оттеглено от Nature, е дело на екип, управителен от Ранга Диас от Университета в Рочестър в Съединените щати. Това е второто отдръпване на документа от света на формалните изявления за проучвателен пробиви.
В търсене на Светия граал
През март физици от университета Рочестър в Ню Йорк оповестиха, че са постигнали. Резултатите от проучването бяха оповестени в Nature, където предходна разработка на същата група беше оттеглена, откакто екипът бе упрекнат, че наподобява е манипулирал резултатите.
Свръхпроводниците са материали, които могат да придвижват електрически ток с нулево противодействие, за разлика от обичайните материали като медта, които губят част от заряда под формата на топлота. Откакто феноменът е открит през 1911 година, до момента са открити доста свръхпроводящи материали. За да работят обаче те се нуждаят от извънредно ниски температури и високо налягане. А това лимитира техните приложения в действителния свят.
Затова намирането на свръхпроводник, който може да работи при стайна температура, е „ Светият граал “ на науката през днешния ден. За него се приказва, че ще е от решаващо значение за ерата на квантовите калкулации.
През март Ранга Диас съобщи, че екипът му е разкрил материал, кадърен на свръхпроводимост при температура от 21 градуса по Целзий и към 10 000 пъти атмосферно налягане.
Рецензираното изследване, оповестено в Nature на 8 март, върви дружно с коментар от други специалисти, които приветстват проучването, само че показват подозрение по отношение на предоставените от данни.
Обрат, още веднъж
Наскоро обаче осем от 11-те създатели на проучването от март 2023 година – като се изключи Диас – са подписали искане документът да бъде отдръпнат, съгласно записка, оповестена от Nature преди броени дни.
Осемте съавтора пишат, че документът „ не отразява тъкмо произхода на изследваните материали “. Това е единствено един от няколкото въпроса, които „ подкопават целостта на оповестената публикация “.
Nature пък сподели, че е извършено следствие по случая. То е открило, че опасенията по отношение на „ надеждността на данните за електрическото противодействие “ в документа „ са достоверни, основни и остават неразрешени “.
Още подозрения
През юли, много след появяването на проучването на Диас, концепцията за свръхпроводник със стайна температура за малко стана шлагер отвън научните среди. Група южнокорейски физици разгласиха предварителна (нерецензирана) публикация, в която се твърди, че са създали материал, наименуван LK-99, който е свръхпроводник при стайна температура и обикновено налягане.
Видео с материала, левитиращ над магнит, бързо стана сензация в обществените медии, изключително измежду софтуерните запалянковци.
Въпреки че изказванието беше разгласено онлайн, откриватели с дълготраен опит в региона показаха песимизъм. „ Виждали сме всичко това и преди “, сподели откривателят от Оксфорд Сузана Спелър пред AFP тогава.
Екипи по целия свят се пробваха да възпроизведат опита LK-99 и от този момент специалистите значително реализираха консенсус, че материалът не е свръхпроводник.
Криза в научните проучвания
Случаят още веднъж слага на дневен ред казуса с възходящата рецесия в света на научните проучвания. Според публикация на Nature от 2020 година, в над половината от случаите научните открития. Това значи, че достиженията, с които някои екипи се хвалят, не могат да бъдат повторени в различен институт от други учени, макар прецизното съблюдаване на същите условия като тези в истинския сюжет. Измежду 1576 запитани от Nature откриватели над 70% бяха дали отговор, че не са смогнали да повторят опит, разказан в публична обява на някой сътрудник от различен институт.
още по темата
Проблемът с научните проучвания наподобява се утежнява заради метода, по който е построена системата на финансирането им, показват някои анализатори. Изследователите вършат изследвания, финансирани с частни или обществени средства. След това те би трябвало да покажат резултат, с цел да оправдаят финансирането. Това поражда блян към непременното постигане до „ пробив “ и издаването на обява в авторитетно научно издание.
Нещата се усложняват при цитирането на непознати писания. Според разбор на поведенчески икономисти от Калифорнийския университет, минимум надеждните научни проучвания е най-вероятно да бъдат представени от други учени. След обзор на 20 000 оповестени публикации, тези откриватели допуснаха в разбор в списание Science, че съмнителните открития се цитират по-често, тъй като са „ забавни “.
Лунни детективи
Проблемът е ескалирал дотолкоз, че някои учени са се заели да работят на доброволни начала, в свободното си време, като детективи, претърсвайки научната литература, с цел да надушат машинация, подвеждаща немарливост и неточности. Неотдавнашна публикация в The Wall Street Journal разказва едно такова детективско трио. Джо Симънс, Лейф Нелсън и Ури Симонсън ръководят уеб страница, наименуван „ Data Colada “, отдаден на „ развенчаване на оповестени изследвания, построени върху неверни или лъжливи данни “.
Изследователите, въвлечени в сходно регулиране, назовават себе си „ лунни детективи “ (от работа на лунна светлина – т.е. в персоналното си време).
В прочут смисъл лунните откриватели правят работата, която учените би трябвало правят правят като естествена част от активността си.
Благодарение на напъните на лунни детективи като „ Data Colada “, „ най-малко 5500 неверни документа са оттеглени през 2022 година – спрямо (едва) 119 през 2002 година “ Развенчаването докара до неуместни оставки, в това число на някогашния президент на Станфордския университет, както и до „ преобърнати кариери и ответни правосъдни каузи “.
И това евентуално е единствено началото. Според разбора на The Wall Street Journal, от близо 800 публикации, докладвани от един откривател през последното десетилетие, „ единствено една трета са били поправени или оттеглени пет години по-късно “.
Източник: technews.bg
КОМЕНТАРИ