In Memoriam: Царят на фауловете не успя да победи левкемията
Новината, която никой не искаше да чуе: Синиша Михайлович ни напусна. Той умря в клиника в Рим на 53-годишна възраст. Бившият треньор на Болоня разгласи откриването на заболяването на конференция на 13 юли 2019 година: " Имам левкемия, само че ще я победя, като играя в офанзива ".
На 29 октомври 2019 година трансплантацията на костен мозък в Сант`Орсола в Болоня, на 22 ноември оставката, при започване на 2022 година новите алармени камбани. Днешното известие на фамилията потуши и последната вяра.
Синиша Михайлович стартира кариерата си като футболист в родината си, в тогавашна Югославия.
Син на майка хърватка и татко сърбин, той е роден във Вуковар в Източна Хърватия, само че израства в близкото Борово, където прави първите си стъпки като състезател, преди да се реалокира във Войводина. През 1990 година минава в Цървена звезда Белград, тима на Савичевич, Просинечки, Стоянович и Югович, с който печели Купата на първенците, побеждавайки Олимпик Марсилия на финала на стадион " Сан Никола " в Бари.
Пристига в Италия през 1992 година и подписва контракт с Рома. И Италея ще се трансформира в негов втори дом. След " Джалоросите " се подреждат още присъединяване с фланелките на Сампдория, Лацио и Интер. Винаги печели нещо или оставя своя отпечатък. Той се пенсионира през 2006 година, вкарва 69 гола и подава за 55 попадения в 455 мача.
Но ще си остане като един от най-впечатляващите реализатори на директни свободни удари. Българите имаха опция да го следят и онлайн с екипа на Цървена звезда, когато сърбите домакинстваха на стадион " Българска войска " за срещите си със Сампдория и Панатинайкос, откъдето стартира походът на " червено-белите " към КЕШ.
Визитката му е впечатляваща: 3 трофеи на страната с Войводина (1989) и Цървена звезда (91 и 92), две трофеи на Серия А с Лацио (2000) и Интер (2006), 4 купи на Италия с Лацио (2000 и 2004) и Интер (2005 и 2006), 3 суперкупи на Италия с бианкочелестите (1998 и 2000) и с нерадзурите (2005). С Цървена звезда той печели освен Европейската купа, само че и Междуконтиненталната купа през 1990 година Купа на носителите на купи с Лацио през 1999 година, Суперкупа на Европа през същата година още веднъж с " бианкочелестите ".
Започва треньорската си кариера като заместител на Манчини в Интер, след което минава на първата си и последна треньорска пейка в Болоня. Следват Катания, Фиорентина, Сампдория, Милан, Торино и престой в Спортинг Лисабон, който продължава единствено девет дни (поради промяна на президента), преди да се завърне в " червено-синята " магия. Синиша има опит и на аварийна пейка на Сърбия сред 2012 и 2013 година
Това е изказването на фамилията, което беше публично оповестено в пресата на Апенините: " Неговата брачна половинка Ариана, дружно с децата Виктория, Вирджиния, Мирослав, Душан и Николас, внучката Виоланте, майката Виктория и братът Дражен, с тъга оповестяват за несправедливата и преждевременна гибел на техния образцов брачен партньор, татко, наследник и брат Синиша Михайлович.
Уникален човек, извънреден експерт, радушен и добър към всички. Той самоуверено се бори с ужасна болест. Благодарим на лекарите и медицинските сестри, които го следваха през годините, с обич и почитание, изключително на доктор Франческа Бонифази, доктор Антонио Курти, проф. Алесандро Рамбалди и доктор Лука Маркети. Синиша постоянно ще бъде с нас. Живея с цялата обич, която той ни даде ".
На 29 октомври 2019 година трансплантацията на костен мозък в Сант`Орсола в Болоня, на 22 ноември оставката, при започване на 2022 година новите алармени камбани. Днешното известие на фамилията потуши и последната вяра.
Синиша Михайлович стартира кариерата си като футболист в родината си, в тогавашна Югославия.
Син на майка хърватка и татко сърбин, той е роден във Вуковар в Източна Хърватия, само че израства в близкото Борово, където прави първите си стъпки като състезател, преди да се реалокира във Войводина. През 1990 година минава в Цървена звезда Белград, тима на Савичевич, Просинечки, Стоянович и Югович, с който печели Купата на първенците, побеждавайки Олимпик Марсилия на финала на стадион " Сан Никола " в Бари.
Пристига в Италия през 1992 година и подписва контракт с Рома. И Италея ще се трансформира в негов втори дом. След " Джалоросите " се подреждат още присъединяване с фланелките на Сампдория, Лацио и Интер. Винаги печели нещо или оставя своя отпечатък. Той се пенсионира през 2006 година, вкарва 69 гола и подава за 55 попадения в 455 мача.
Но ще си остане като един от най-впечатляващите реализатори на директни свободни удари. Българите имаха опция да го следят и онлайн с екипа на Цървена звезда, когато сърбите домакинстваха на стадион " Българска войска " за срещите си със Сампдория и Панатинайкос, откъдето стартира походът на " червено-белите " към КЕШ.
Визитката му е впечатляваща: 3 трофеи на страната с Войводина (1989) и Цървена звезда (91 и 92), две трофеи на Серия А с Лацио (2000) и Интер (2006), 4 купи на Италия с Лацио (2000 и 2004) и Интер (2005 и 2006), 3 суперкупи на Италия с бианкочелестите (1998 и 2000) и с нерадзурите (2005). С Цървена звезда той печели освен Европейската купа, само че и Междуконтиненталната купа през 1990 година Купа на носителите на купи с Лацио през 1999 година, Суперкупа на Европа през същата година още веднъж с " бианкочелестите ".
Започва треньорската си кариера като заместител на Манчини в Интер, след което минава на първата си и последна треньорска пейка в Болоня. Следват Катания, Фиорентина, Сампдория, Милан, Торино и престой в Спортинг Лисабон, който продължава единствено девет дни (поради промяна на президента), преди да се завърне в " червено-синята " магия. Синиша има опит и на аварийна пейка на Сърбия сред 2012 и 2013 година
Това е изказването на фамилията, което беше публично оповестено в пресата на Апенините: " Неговата брачна половинка Ариана, дружно с децата Виктория, Вирджиния, Мирослав, Душан и Николас, внучката Виоланте, майката Виктория и братът Дражен, с тъга оповестяват за несправедливата и преждевременна гибел на техния образцов брачен партньор, татко, наследник и брат Синиша Михайлович.
Уникален човек, извънреден експерт, радушен и добър към всички. Той самоуверено се бори с ужасна болест. Благодарим на лекарите и медицинските сестри, които го следваха през годините, с обич и почитание, изключително на доктор Франческа Бонифази, доктор Антонио Курти, проф. Алесандро Рамбалди и доктор Лука Маркети. Синиша постоянно ще бъде с нас. Живея с цялата обич, която той ни даде ".
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ