Владимир Зомбори проговори за миналото си
Владимир Зомбори е избрал за огромния край на “Като две капки вода ” да се превъплъти в най-големия актьор, който не е имитирал по време на шоуто.
„ Прииска ми се за тези три минути да събера цялата сила на Фреди през музиката и през това, което е бил той. Историята на парчето The Show Must Go On е невероятна. Той прави записа в болничното си легло. Песента в никакъв случай не е имала лайф осъществяване. Не е имала собствен същински клип – той е общ брой от негови други превъплъщения във времето. Но цялата сила на финала на неговия живот не е затихваща или предаваща се. А е таман противоположното! Дори животът му да завърши – шоуто продължава! “ – споделя артистът пред Мариян Станков – Мон Дьо.
Феноменът на сезон 12 на „ Като две капки вода “ Владимир Зомбори – артистът, който през последните три месеца язди вълната на славата, приказва намерено за обичта на хората. И за какво едвам в този момент – 13 години след началото на кариерата му, публиката го откри.
Предизвиках се като артист в „ Като две капки вода “. Нагласата за театралната сцена е доста по-различна от тази в „ Капките “, където имаш три минути, с цел да се събереш. Едно е да разконцентрираш в режисура и да си забравиш текста, тъй като там можеш да нарушиш ритъма и да импровизираш. Но до момента в който върви музиката и забравиш текста, ти не можеш да спреш. Имаш движенческа партитура, която също е въз основата на музиката. Трябва да си 10 пъти по-концентриран ” – споделя той.
С артистичните си и вокални умения, с които изуми журито и телевизионните фенове, на Зомбори все по-често му се постанова да дава отговор на въпроси, свързани с това дали планува да гради и музикална кариера след триумфа си в шоуто.
“Много хора ме питат дали ще стартира да се занимавам с музика. На тях давам отговор по този начин – това да можеш да пееш е единствено дребна част от това ти да правиш музика. Аз по-скоро съм добър подражател на именити хора, които са основали невероятна музика. Колкото и добре да я изпея, тези хора преди мен са написали невероятния текст, измислили са вълнуващите мелодии, което е в сърцевината на това да създаваш музика. Аз съм доста надалеч от това да върша музика и да бъда артист “ – разкрива той и споделя, че постоянно е обичал да усеща вълнението в хората.
„ Благодарение на оценката на хората на моя труд, получих самочувствие като актьор “, споделя Зомбори и признава, че като дете е екстровертен, а родителите му го насочват към по-сигурни специалности като архитектура, да вземем за пример.
Не крие, че му се е налагало, с цел да се устоя като артист да работи и като барман.
„ Битката да си един от най-хубавите у нас, когато става дума за изкуство, би трябвало да се извоюва. Поне три пъти съм желал да се откажа – преди 10 години имах интервал, в който работих като барман с нощни смени, с цел да изкарвам някакви пари. Нещата бяха доста зле финансово. По това време бях артист в Малък градски спектакъл „ Зад канала “. Но трябваше да си заплащам наема, сметките, да пребивавам, да излизам с приятелите си. По-интересното е, че заведението се държеше от Кремена Халваджиян, която тогава нямаше концепция кой съм аз. Просто бях един от барманите там ” – споделя спомените си надареният артист.
“До ден сегашен мои доста положителни и надарени сътрудници не изкарват задоволително пари. Ако не се завъртиш по малкия екран, никой няма да разбере какво можеш и какъв брой си добър. Имах шанса и шанса и да имам този ефирен праймтайм, в който хората да ме виждат. Аз в никакъв случай не съм губил религия в себе си и не мисля, че ще се самозабравя. Обувките на славата са комфортни, отварят се и порти, които оферират забавни нови благоприятни условия. Благодаря на почитателите си и на публиката “ – споделя още той.
„ Прииска ми се за тези три минути да събера цялата сила на Фреди през музиката и през това, което е бил той. Историята на парчето The Show Must Go On е невероятна. Той прави записа в болничното си легло. Песента в никакъв случай не е имала лайф осъществяване. Не е имала собствен същински клип – той е общ брой от негови други превъплъщения във времето. Но цялата сила на финала на неговия живот не е затихваща или предаваща се. А е таман противоположното! Дори животът му да завърши – шоуто продължава! “ – споделя артистът пред Мариян Станков – Мон Дьо.
Феноменът на сезон 12 на „ Като две капки вода “ Владимир Зомбори – артистът, който през последните три месеца язди вълната на славата, приказва намерено за обичта на хората. И за какво едвам в този момент – 13 години след началото на кариерата му, публиката го откри.
Предизвиках се като артист в „ Като две капки вода “. Нагласата за театралната сцена е доста по-различна от тази в „ Капките “, където имаш три минути, с цел да се събереш. Едно е да разконцентрираш в режисура и да си забравиш текста, тъй като там можеш да нарушиш ритъма и да импровизираш. Но до момента в който върви музиката и забравиш текста, ти не можеш да спреш. Имаш движенческа партитура, която също е въз основата на музиката. Трябва да си 10 пъти по-концентриран ” – споделя той.
С артистичните си и вокални умения, с които изуми журито и телевизионните фенове, на Зомбори все по-често му се постанова да дава отговор на въпроси, свързани с това дали планува да гради и музикална кариера след триумфа си в шоуто.
“Много хора ме питат дали ще стартира да се занимавам с музика. На тях давам отговор по този начин – това да можеш да пееш е единствено дребна част от това ти да правиш музика. Аз по-скоро съм добър подражател на именити хора, които са основали невероятна музика. Колкото и добре да я изпея, тези хора преди мен са написали невероятния текст, измислили са вълнуващите мелодии, което е в сърцевината на това да създаваш музика. Аз съм доста надалеч от това да върша музика и да бъда артист “ – разкрива той и споделя, че постоянно е обичал да усеща вълнението в хората.
„ Благодарение на оценката на хората на моя труд, получих самочувствие като актьор “, споделя Зомбори и признава, че като дете е екстровертен, а родителите му го насочват към по-сигурни специалности като архитектура, да вземем за пример.
Не крие, че му се е налагало, с цел да се устоя като артист да работи и като барман.
„ Битката да си един от най-хубавите у нас, когато става дума за изкуство, би трябвало да се извоюва. Поне три пъти съм желал да се откажа – преди 10 години имах интервал, в който работих като барман с нощни смени, с цел да изкарвам някакви пари. Нещата бяха доста зле финансово. По това време бях артист в Малък градски спектакъл „ Зад канала “. Но трябваше да си заплащам наема, сметките, да пребивавам, да излизам с приятелите си. По-интересното е, че заведението се държеше от Кремена Халваджиян, която тогава нямаше концепция кой съм аз. Просто бях един от барманите там ” – споделя спомените си надареният артист.
“До ден сегашен мои доста положителни и надарени сътрудници не изкарват задоволително пари. Ако не се завъртиш по малкия екран, никой няма да разбере какво можеш и какъв брой си добър. Имах шанса и шанса и да имам този ефирен праймтайм, в който хората да ме виждат. Аз в никакъв случай не съм губил религия в себе си и не мисля, че ще се самозабравя. Обувките на славата са комфортни, отварят се и порти, които оферират забавни нови благоприятни условия. Благодаря на почитателите си и на публиката “ – споделя още той.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ