Историята се обръща! Нови факти за живота на Левски
Нови обстоятелства за живота и активността на Васил Левски, станали притежание с помощта на непознати до неотдавна документи, показаха историци по време научната конференция “150 години величие: Васил Левски, революцията и бъдещият свят ”.
Форумът се провежда от Института за исторически проучвания при Българската академия на науките (БАН) и Софийския университет (СУ) “Св. Климент Охридски ” и се състоя в СУ, съобщи Българска телеграфна агенция.
-->
Включените през последните две - три години, непознати до момента документални материали от Османския списък в Истанбул, дават съображение за преосмисляне на досегашната последователност за началото на интереса на турските управляващи към личността на Апостола и към реализираната от него тайна активност.
Това описа проф. доктор Пламен Митев (СУ), представяйки отчета си на тематика “Васил Левски, Арабаконашкото премеждие и комитетското дело (нови историографски прочити и предизвикателства) ”.
По думите му в новооткрита депеша на шефа на Търновския санджак до Великото везирство от 28 декември, в която за първи път се оповестява за залавянето на Левски, категорично е маркирано, че Дяконът е търсен от седем - осем месеца, т.е. от пролетта на 1872 година и, че управляващите са прихванали към този момент 60 - 70 писма и документи, които той е получавал през тези месеци от революционните кафези в Русия, Влашко и Сърбия.
Не обирът при Арабаконак, не издайничеството на Димитър Общи и задържаните преди него комитетски дейци са подтикнали управляващите да почнат издирването на Васил Левски, уточни ученият и добави, че началото на интереса на управляващите към Васил Левски би трябвало да се ориентира няколко месеца по-назад във времето. Според мен това е таман пролетта на 1872 година, сподели Митев.
Проф. Орлин Събев от Института по балканистика с център по тракология (ИБЦТ) при Българска академия на науките показа нови данни, открити в цифровата база данни на Османския списък в Истанбул. Събев даде образец с незнаен до неотдавна отчет от шефа на Дунавския вилает до Великия везир Мидхад паша от 16 септември 1872 година Според този документ се оказва, че османските управляващи имат една относително добра визия за организацията, която Васил Левски основава и провежда на територията на българските земи.
Според Събев изключително внимание заслужава един новооткрит непубликуван до момента обстоен отчет на правосъдната комисия, която съди Левски.
По думите му този отчет прави обзор на цялата сага с арабаконашнкия грабеж, издирването на причинителите му, разкриването на комитетската мрежа, хода на правосъдния развой, дадените присъди. Той показва и разбор на обстановката в българските земи, описа ученият и добави, че съгласно създателите на документа, проблемите, които са предизвикали основаването на такава комитетска организация, са социално-икономически.
Събев означи, че с изтезанието на Левски отношението на османските и след това на турските управляващи по време на Турската република не прекъсва.
Те не престават да се интересуват по какъв начин се развива издигането на Васил Левски в народен воин и демонстрират интерес към всички тези процеси, само че към този момент на дипломатическо равнище, уточни историкът.
По думите му редица документи от Османския списък свидетелстват за терзанието на османската страна от това, че след Освобождението Дяконът към този момент е повдигнат в сан на народен воин и че се уважава паметта му посредством мемоари, празнувания, издания, разпространяване на негови биографии и фотографии, слагане на театрални постановки, прожектиране на филми.
Той даде образец с формалното отбелязване през 1898 година на 25-годишнината от гибелта на Левски, чиято кулминационна точка е на 6-ти февруари.
Той описа за реакцията на османския комисар за тази гала. Професорът означи един по думите му забавен подробност в връзката на османския комисар до Истанбул във връзка с паметника на Васил Левски в столицата.
Комисарят акцентира, че по времето на Стамболов не е било допустимо да бъде позволено паметникът да бъде публично открит. По негово време незавършеният монумент е бил затрупан с дъсчена бариера, само че след гибелта на Стамболов е бил публично открит през 1895 година и се е трансформирал, съгласно комисаря, в място за посещаване и поклонение, сподели Събев.
Професорът уточни, че поради тази гала комисарят е получил в ответен отговор от държавното управление в Истанбул “мъмрене ” за какво не е направил действия пред държавното управление на България да бъде анулирано отбелязването.
Събев описа още, че с изключение на вътрешната връзка с Истанбул, на 7 февруари същата година комисарят насочва и нота до тогавашния български министър-председател Константин Стоилов да се спре разпространяването в доста български градове на фотографии и издания с лика на Левски.
Проф. доктор Пламен Павлов от Великотърновския университет (ВТУ) приказва по тематиката “Васил Левски и по този начин наречената “средна класа ” в българското възрожденско общество ”.
Преди да показа тезата си за междинната класа в страната и връзките на Левски с нея, Павлов разяснява изнесените данни от проф. Събев. Според него документите демонстрират, че османската страна за времето си е била една съвременна страна, що се отнася до военното дело и до полицейските служби - има очни ставки, има съвременни следователи.
Левски неслучайно е разпознат в Търново, а не в Ловеч, тъй като Търново е регионален град и там има професионални следователи, означи Павлов. Той обаче добави, че все пак нашите хора две години и повече вършат комитети, което демонстрира, че самата османска страна доста късно проумява защо става дума.
По отношение на тематиката на отчета си, Павлов означи, че явно Левски е водач на междинната класа. Той уточни, че когато е хванат Васил Левски, пред търновския шеф се държи със самочувствието на политически водач, какъвто в действителност е. Ученият добави, че от самото начало към Левски се отнасят като към водач - “не се знае дали на следващия ден не би трябвало да договарят с него ”.
Самата власт го признава, само че това е функционалност точно на обстоятелството, че той е водач на обществени сили, а не просто някакъв мечтател, който е тръгнал да прави някакви комитети и да сее някаква агитация, която щеше да пропадне, в случай че я нямаше “социалната почва ”, сподели Павлов. По думите му Левски е един доста необятно скроен човек, което също е особено за тези обществени среди, от които произлиза.
Доц. Тодор Радев от Пловдивския университет (ПУ) подсети, че би трябвало да съобразим в какво време живее Левски, с цел да разберем по какъв начин мисли, каква е неговата идеология, по какъв начин работи за реализацията на своите стратегии. С други думи Левски е човек на ХIХ в., а това е векът на европейските национализми, сподели Радев. Според него това е времето, когато в съществени линии се образуват съвсем всички европейски съвременни народи.
Той разясни, че разделя българския възрожденски шовинизъм на две съществени посоки - закостенял, и въпреки това - радикалният или революционен шовинизъм. При Левски казусът е характерен, тъй като той минава и през двата стадия, означи ученият.
Той уточни, че времето на Левски като свещеник съответствува с един напредък на църковно-националното придвижване. Но явно това за него е незадоволително и той прави еволюционен преход към това, което можем да назоваваме коренен или революционен шовинизъм, сподели Радев и добави, че най-вероятно дефинитивно това става факт с четническото придвижване през 1867 - 1868 година
Събитието е част от Националната стратегия за отбелязване на 150 години от гибелта на Васил Левски под патронажа на Президента на Република България.
Форумът се провежда от Института за исторически проучвания при Българската академия на науките (БАН) и Софийския университет (СУ) “Св. Климент Охридски ” и се състоя в СУ, съобщи Българска телеграфна агенция.
-->
Включените през последните две - три години, непознати до момента документални материали от Османския списък в Истанбул, дават съображение за преосмисляне на досегашната последователност за началото на интереса на турските управляващи към личността на Апостола и към реализираната от него тайна активност.
Това описа проф. доктор Пламен Митев (СУ), представяйки отчета си на тематика “Васил Левски, Арабаконашкото премеждие и комитетското дело (нови историографски прочити и предизвикателства) ”.
По думите му в новооткрита депеша на шефа на Търновския санджак до Великото везирство от 28 декември, в която за първи път се оповестява за залавянето на Левски, категорично е маркирано, че Дяконът е търсен от седем - осем месеца, т.е. от пролетта на 1872 година и, че управляващите са прихванали към този момент 60 - 70 писма и документи, които той е получавал през тези месеци от революционните кафези в Русия, Влашко и Сърбия.
Не обирът при Арабаконак, не издайничеството на Димитър Общи и задържаните преди него комитетски дейци са подтикнали управляващите да почнат издирването на Васил Левски, уточни ученият и добави, че началото на интереса на управляващите към Васил Левски би трябвало да се ориентира няколко месеца по-назад във времето. Според мен това е таман пролетта на 1872 година, сподели Митев.
Проф. Орлин Събев от Института по балканистика с център по тракология (ИБЦТ) при Българска академия на науките показа нови данни, открити в цифровата база данни на Османския списък в Истанбул. Събев даде образец с незнаен до неотдавна отчет от шефа на Дунавския вилает до Великия везир Мидхад паша от 16 септември 1872 година Според този документ се оказва, че османските управляващи имат една относително добра визия за организацията, която Васил Левски основава и провежда на територията на българските земи.
Според Събев изключително внимание заслужава един новооткрит непубликуван до момента обстоен отчет на правосъдната комисия, която съди Левски.
По думите му този отчет прави обзор на цялата сага с арабаконашнкия грабеж, издирването на причинителите му, разкриването на комитетската мрежа, хода на правосъдния развой, дадените присъди. Той показва и разбор на обстановката в българските земи, описа ученият и добави, че съгласно създателите на документа, проблемите, които са предизвикали основаването на такава комитетска организация, са социално-икономически.
Събев означи, че с изтезанието на Левски отношението на османските и след това на турските управляващи по време на Турската република не прекъсва.
Те не престават да се интересуват по какъв начин се развива издигането на Васил Левски в народен воин и демонстрират интерес към всички тези процеси, само че към този момент на дипломатическо равнище, уточни историкът.
По думите му редица документи от Османския списък свидетелстват за терзанието на османската страна от това, че след Освобождението Дяконът към този момент е повдигнат в сан на народен воин и че се уважава паметта му посредством мемоари, празнувания, издания, разпространяване на негови биографии и фотографии, слагане на театрални постановки, прожектиране на филми.
Той даде образец с формалното отбелязване през 1898 година на 25-годишнината от гибелта на Левски, чиято кулминационна точка е на 6-ти февруари.
Той описа за реакцията на османския комисар за тази гала. Професорът означи един по думите му забавен подробност в връзката на османския комисар до Истанбул във връзка с паметника на Васил Левски в столицата.
Комисарят акцентира, че по времето на Стамболов не е било допустимо да бъде позволено паметникът да бъде публично открит. По негово време незавършеният монумент е бил затрупан с дъсчена бариера, само че след гибелта на Стамболов е бил публично открит през 1895 година и се е трансформирал, съгласно комисаря, в място за посещаване и поклонение, сподели Събев.
Професорът уточни, че поради тази гала комисарят е получил в ответен отговор от държавното управление в Истанбул “мъмрене ” за какво не е направил действия пред държавното управление на България да бъде анулирано отбелязването.
Събев описа още, че с изключение на вътрешната връзка с Истанбул, на 7 февруари същата година комисарят насочва и нота до тогавашния български министър-председател Константин Стоилов да се спре разпространяването в доста български градове на фотографии и издания с лика на Левски.
Проф. доктор Пламен Павлов от Великотърновския университет (ВТУ) приказва по тематиката “Васил Левски и по този начин наречената “средна класа ” в българското възрожденско общество ”.
Преди да показа тезата си за междинната класа в страната и връзките на Левски с нея, Павлов разяснява изнесените данни от проф. Събев. Според него документите демонстрират, че османската страна за времето си е била една съвременна страна, що се отнася до военното дело и до полицейските служби - има очни ставки, има съвременни следователи.
Левски неслучайно е разпознат в Търново, а не в Ловеч, тъй като Търново е регионален град и там има професионални следователи, означи Павлов. Той обаче добави, че все пак нашите хора две години и повече вършат комитети, което демонстрира, че самата османска страна доста късно проумява защо става дума.
По отношение на тематиката на отчета си, Павлов означи, че явно Левски е водач на междинната класа. Той уточни, че когато е хванат Васил Левски, пред търновския шеф се държи със самочувствието на политически водач, какъвто в действителност е. Ученият добави, че от самото начало към Левски се отнасят като към водач - “не се знае дали на следващия ден не би трябвало да договарят с него ”.
Самата власт го признава, само че това е функционалност точно на обстоятелството, че той е водач на обществени сили, а не просто някакъв мечтател, който е тръгнал да прави някакви комитети и да сее някаква агитация, която щеше да пропадне, в случай че я нямаше “социалната почва ”, сподели Павлов. По думите му Левски е един доста необятно скроен човек, което също е особено за тези обществени среди, от които произлиза.
Доц. Тодор Радев от Пловдивския университет (ПУ) подсети, че би трябвало да съобразим в какво време живее Левски, с цел да разберем по какъв начин мисли, каква е неговата идеология, по какъв начин работи за реализацията на своите стратегии. С други думи Левски е човек на ХIХ в., а това е векът на европейските национализми, сподели Радев. Според него това е времето, когато в съществени линии се образуват съвсем всички европейски съвременни народи.
Той разясни, че разделя българския възрожденски шовинизъм на две съществени посоки - закостенял, и въпреки това - радикалният или революционен шовинизъм. При Левски казусът е характерен, тъй като той минава и през двата стадия, означи ученият.
Той уточни, че времето на Левски като свещеник съответствува с един напредък на църковно-националното придвижване. Но явно това за него е незадоволително и той прави еволюционен преход към това, което можем да назоваваме коренен или революционен шовинизъм, сподели Радев и добави, че най-вероятно дефинитивно това става факт с четническото придвижване през 1867 - 1868 година
Събитието е част от Националната стратегия за отбелязване на 150 години от гибелта на Васил Левски под патронажа на Президента на Република България.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ