3 археологически открития в конфронтация с познатата история
Нови археологически открития демонстрират, че историята не е това, което сме учили в учебно заведение
Вместо да си представяте историята като картина, пробвайте се да мислите за нея като за пъзел, на който му липсват всичките части. От епохи учените се пробват да потвърдят последователността във времето на историята, само че нови открития вършат това все по-трудно. Въпреки че принадлежи на предишното, историята е доста жива просвета, която се трансформира с новите разкрития в археологията.
Теорията на еволюцията е отличен образец за обстановка, в която нови доказателства трансформират напълно нашето минало, човечеството и планетата Земя. Преди всичко би трябвало да се обърне внимание на източника на информацията. Често историците пишат това, което управниците желаят да бъде написано. По тази причина ние не можем да използваме цялата информация от всички исторически интервали като 100 % точна.
Какво се случва с новите археологически открития, които не пасват на пъзела? Понякога лишава десетилетия на науката да признае някои констатации за годни. Няколко археологически открития трансформират метода, по който възприемаме историята. Част от тях към момента не са изцяло обяснени, само че това не трансформира обстоятелството, че съществуват и чакат вярното пояснение.
Човекът от Петралона
Череп, открит в пещерата Петралона (близо до Солун, Северна Гърция) не е ново изобретение. Намерен е през 1959 и 1960 година, и в началото се е считало, че това е елементарен хоминин череп на възраст сред 100 000 и 120 000 години. Ако тази информация е вярна, Петралона ще се вмести тъкмо в съществуващия пъзел за развиването на човечеството. Има информация, че останките може и да са на 350 000 години, а съгласно други – на 700 000-годишна възраст! Това прави пещерата най-старото човешкото леговище .
Според различен академик черепът не принадлежи към никоя от групите на хомините, мигрирали от Африка към Европейския континент. Откъде е пристигнал мъжът от Петралона? Кога са изчезнали хората от неговото време? Остава неразбираемо. Въпреки това, откритието напълно трансформира времевата линия в еволюцията на човечеството.
Пещерата Шове
Никой не знае предназначението на първите пещерни изображения. Теоретиците спекулират, че първите рисунки имат вълшебен смисъл, само че заради липса на данни е мъчно да се каже сигурно какво е карало праисторическия човек да ги основава. До преди десетина години множеството учебници пишеха, че най-старите картини в света са на към 8 000 години. През 1994 година екип от френски учени откри пещера в Южна Франция с рисунки, чиято възраст в този момент се преценя сред 32 000 и 28 000 години.
Известният режисьор Вернер Херцог направи документален филм за това необикновено изобретение, наименуван „ Пещерата на забравените фантазии “, в която изследва по какъв начин може би е изглеждал животът на тези хора. Пещерата е кръстена на един от учените, които я откриха, само че и през днешния ден остава затворена за обществеността.
Купата от Фуенте Магна
Артефактите основават най-голямото комплициране измежду хората на науката. Един подобен артефакт е купата от Фуенте Магна, открита от селяндур покрай езерото Титикака в Боливия през 1950 година Надписите върху каменния съд, употребен при кръщенета, пораждат несъгласия, тъй като са написани на шумерски език.
Надписите са разчетени, а наличието им допуска, че артефактът е употребен за ритуали или е имал някаква друга духовна цел.
Няма логическо пояснение по какъв начин този артефакт е декориран с надписи на език, който никой не може да приказва на този континент. Някои учени запалянковци употребяват това като доказателство, че хората в древността са знаели за съществуването на континента, който в този момент назоваваме Америка, само че това е много мъчно да се потвърди, заради липса на повече обстоятелства.
