`Символите на Япония`: Новата книга на Братислав Иванов, удостоен с Ордена на Изгряващото слънце |
Новата книга на Братислав Иванов е отдадена на японските знаци. В книгата знаците се преглеждат като детайли на културния код, които препращат към някакво начало, актуализират преломни моменти от историята на национални, етнически и религиозни общности, припомнят за опит, добит от предходни генерации.
Братислав Иванов (роден на 29 март 1945 г.) е български японист, създател на писания по филология и културология и преводач от японски език.
Братислав Иванов е приключил специалността японски език и литература в Московския държавен университет. Специализирал е в Института за японски език към Японската фондация. Автор е на голям брой публикации и книги, отдадени на японския език, а също и на поредност преводи на класическа японска лирика. Той е първият учител по типичен японски език в Софийския университет. Братислав Иванов чете лекции по Tеоретична граматика на японския език в Софийския университет и във Великотърновския университет „ Св. св. Кирил и Методий “. Към момента е шеф на Българо-японския учебен и културен център към 18 СОУ „ Уилям Гладстон “ в София.
През 2009 година Братислав Иванов е почетен с най-стария японски медал – Ордена на Изгряващото слънце – за приноси към университетските проучвания на японския език и преподаването му в България.
Откъс:
Японският шаран (鯉 кои) е знак на мощ, непримиримост и геройство. Според един античен китайски мит речните шарани плуват против течението, като преодоляват праговете и се стремят да стигнат до изворите, където се трансформират в дракони. От Китай този мит минава в Япония и е постоянно срещан претекст в живописта.
Японска легенда пък споделя, че в древността, когато императрица Джингу подхваща поход против Корея, един шаран ѝ показвал пътя през пролива.
На 5 май се чества денят на момчетата, прочут и като танго само че секку. Някога това е бил празник за началото на селскостопанските работи, като на този ден се отправяли молебствия за мъжка мощ и благоденствие на рода. Празникът се свързва със зодиакалния знак Кон.
Традиционната декорация за празника включва хвърчила във формата на шарани, окачени на дълги прътове, известни като коинобори, и кукли във военни доспехи мусашинингьо.
Типични празнични ястия са чимаки (оризови кюфтета в бамбукови листа) и кашивамочи (оризови сладкиши в дъбови листа). Дъбовите листа, които не падат от дървото, до момента в който се появят нови, символизират връзката сред поколенията.
В някои региони съществува и бит за къпане в гореща вода с листа от перуники. Смята се, че тези листа освен имат лечебни свойства, само че могат да прогонват и злото.
Жаба
Японците възприемат квакането на другите типове жаби (蛙 каеру) като знаци за приближаване на пролетта, за задаване на дъжд и така нататък За жабата, която се появява в „ Коджики “ – хикигаеру, – съществува възниквало по-късно вярване, че тя може да погълне луната и по този начин да провокира лунно затъмнение.
Почита се като дух страж на земята.
Жабата се среща постоянно както в класическата вака (петстишията танка), по този начин и в хайку поезията.
Следващото хайку е на Кобаяши Исса – огромния другар на всички слаби и страдащи:
Не се предавай,
малко жабче.
Исса е с теб.
Исса
Змия
Заради това, че сменя кожата си, в древността вярвали, че змията (蛇 хеби) има безконечен живот. Змията е знак на шестия зодиакален знак, като в този случай се записва с йероглифа 巳, който се чете mi.
Смята се за провидение страж на оризовите поля, където се появява напролет, а през есента се отдръпва за зимен сън в планините, където пък се уважава като планинско провидение.
В по-ново време по разнообразни аргументи змията не е толкоз почитана като провидение. Още в сборника „ Конджяку моногатари “, включващ разнообразни притчи и митове от Индия, Китай и Япония, има разкази за това, че змиите изнасилват дами. За първи път сборникът се появява през ХІІ в., само че по-късно неведнъж е допълван. Препис на сборника е открит едвам през ХVІІІ в.
Следващото хайку е на Масаока Шики:
Змията избяга,
стихна планината.
Лилии цъфтят.
Шики
Братислав Иванов (роден на 29 март 1945 г.) е български японист, създател на писания по филология и културология и преводач от японски език.
Братислав Иванов е приключил специалността японски език и литература в Московския държавен университет. Специализирал е в Института за японски език към Японската фондация. Автор е на голям брой публикации и книги, отдадени на японския език, а също и на поредност преводи на класическа японска лирика. Той е първият учител по типичен японски език в Софийския университет. Братислав Иванов чете лекции по Tеоретична граматика на японския език в Софийския университет и във Великотърновския университет „ Св. св. Кирил и Методий “. Към момента е шеф на Българо-японския учебен и културен център към 18 СОУ „ Уилям Гладстон “ в София.
През 2009 година Братислав Иванов е почетен с най-стария японски медал – Ордена на Изгряващото слънце – за приноси към университетските проучвания на японския език и преподаването му в България.
Откъс:
Японският шаран (鯉 кои) е знак на мощ, непримиримост и геройство. Според един античен китайски мит речните шарани плуват против течението, като преодоляват праговете и се стремят да стигнат до изворите, където се трансформират в дракони. От Китай този мит минава в Япония и е постоянно срещан претекст в живописта.
Японска легенда пък споделя, че в древността, когато императрица Джингу подхваща поход против Корея, един шаран ѝ показвал пътя през пролива.
На 5 май се чества денят на момчетата, прочут и като танго само че секку. Някога това е бил празник за началото на селскостопанските работи, като на този ден се отправяли молебствия за мъжка мощ и благоденствие на рода. Празникът се свързва със зодиакалния знак Кон.
Традиционната декорация за празника включва хвърчила във формата на шарани, окачени на дълги прътове, известни като коинобори, и кукли във военни доспехи мусашинингьо.
Типични празнични ястия са чимаки (оризови кюфтета в бамбукови листа) и кашивамочи (оризови сладкиши в дъбови листа). Дъбовите листа, които не падат от дървото, до момента в който се появят нови, символизират връзката сред поколенията.
В някои региони съществува и бит за къпане в гореща вода с листа от перуники. Смята се, че тези листа освен имат лечебни свойства, само че могат да прогонват и злото.
Жаба
Японците възприемат квакането на другите типове жаби (蛙 каеру) като знаци за приближаване на пролетта, за задаване на дъжд и така нататък За жабата, която се появява в „ Коджики “ – хикигаеру, – съществува възниквало по-късно вярване, че тя може да погълне луната и по този начин да провокира лунно затъмнение.
Почита се като дух страж на земята.
Жабата се среща постоянно както в класическата вака (петстишията танка), по този начин и в хайку поезията.
Следващото хайку е на Кобаяши Исса – огромния другар на всички слаби и страдащи:
Не се предавай,
малко жабче.
Исса е с теб.
Исса
Змия
Заради това, че сменя кожата си, в древността вярвали, че змията (蛇 хеби) има безконечен живот. Змията е знак на шестия зодиакален знак, като в този случай се записва с йероглифа 巳, който се чете mi.
Смята се за провидение страж на оризовите поля, където се появява напролет, а през есента се отдръпва за зимен сън в планините, където пък се уважава като планинско провидение.
В по-ново време по разнообразни аргументи змията не е толкоз почитана като провидение. Още в сборника „ Конджяку моногатари “, включващ разнообразни притчи и митове от Индия, Китай и Япония, има разкази за това, че змиите изнасилват дами. За първи път сборникът се появява през ХІІ в., само че по-късно неведнъж е допълван. Препис на сборника е открит едвам през ХVІІІ в.
Следващото хайку е на Масаока Шики:
Змията избяга,
стихна планината.
Лилии цъфтят.
Шики
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ