Новата година започва с две важни чествания от православната църква.

Новата година стартира с две значими празнувания от православната черква. На 1 януари се отбелязва Обрезание Господне и се уважава паметта на Свети Василий Велики.

Празникът Обрезание Господне напомня обрязването на младенеца Исус на осмия ден след раждането му. Този акт се прави от евреите като знак на завета /договора/ с Бог. С този празник приключва осемдневният церемониален цикъл на Рождество Христово.

Свети Василий Велики е бил популярен църковен преподавател, християнски мъдрец, мъдрец и публицист - един от тримата космополитен православни учители, изявен съперник на арианската разкол. Василий е бил свещеник на град Кесария в малоазийската провинция Кападокия. Най-известното от неговите творби е „ Шестоднев ”. През Златния век на старобългарската книжовност Йоан Екзарх превежда „ Шестоднев ” на български език. Заради примерния си живот и висока осведоменост Свети Василий Велики е уважаван дружно със Свети Григорий Богослов и Свети Йоан Златоуст като един от тримата велики светители и учители на православната черква.

Васильовден, Василица или Сурваки е зимен празник, прочут в цялата етническа територия на българите. Отличава се с богата празнична обредност. Свързан е с значим преломен миг в природата - деня на зимното слънцестоене, което го прави подобаващ за разнообразни гадания и обреди. Те могат да се обособят в четири съществени групи - обредна софра, ладуване, сурвакане, дружини с маскирани лица. Вечерята против Нова година е втората кадена вечеря.

За празничната софра на Васильовден се коли петел. Също по този начин богата, както и на Бъдни вечер, трапезата се отличава с блажни ястия. В обредната софра има баница или пита с пара, в която се поставят дрянови клончета, наречени на домашните животни, здравето, къщата и благосъстоянието.

Около огъня се гадае за идни сполуки през Новата година. Белязани с конец листа от бръшлян се оставят под стряхата през нощта в паничка с вода. Сутринта гадаят съгласно това, чие листо е свежо или увехнало. С вода, в която е натопен дрян, дами и моми мият косите си, с цел да са здрави и лъскави. След прибирането на трапезата се резервират суровото жито, орехите и недогорялата свещ, както и палешникът с пепелта от предходната кадена вечеря.

Преди разсъмване стартира обичаят сурвакане. Той е най-характерният за Нова година бит, прочут в цялата страна. По смисъл е благопожелание и обредно обезпечаване на здраве посредством допиране със сурова /най-често дрянова/ пръчка, и то точно при започване на годината. Сурвакарите са момчета до 14-годишна възраст. Събрани на групички от по няколко деца, те обхождат домовете на своите близки и съседи, като стартират от своя дом. Всяко дете носи свежо откършена и украсена пръчка, която има особено наименование - сурвакница, сурвачка, суровакница, василичарка. Нейната декорация, обвързвана постоянно с главния за даден регион занаят, е прекомерно разнообразна - преплетени клончета, нанизи от пуканки, разнородни вълнени конци, дребни кравайчета. Децата удрят със сурвачката всеки член от фамилията, започвайки от най-възрастния.

Имен ден честват Васил, Василка, Василена, Веселин, Веселина.

Честит празник на всички именици!