Нова връзка... Многоточието е за сладостна въздишка... Със сигурност това

Нова връзка... Многоточието е за сладостна въздишка... Със сигурност това е едно от най- вълнуващите прекарвания в живота ни. Но колкото сме щастливи и опиянени, толкоз сме и обезпокоени по какъв начин изглеждаме в очите на обичания. Усилията, които поставяме да се представим в най- положителната си светлина, учудват даже самите нас.

Правим всичко допустимо да задържим това прелестно създание, което осмисля дните ни. Всеки от нас крие същинското си лице и набелязаните „ недостатъци “ по собствен личен неповторим метод. Обладани от боязън, че няма да ни обичат такива, каквито сме, постоянно прибягваме до тактики и любовни тактики – не подвигаме телефона, отхвърляме срещи, закъсняваме, крием същинските си усеща и планове и какво ли още не, с цел да не ни помислят за прекомерно искащи или обезверено влюбени и да ни изоставят. На пръв взор наподобява, че тези тактики ни вършат по- уверени и обезвреждат страховете ни. Така ли е в действителност?

Всъщност, колкото по- нерешителен в себе си е човек, толкоз по- податлив е да разчита на любовни тактики. Ниската ни самокритика и неналичието на самочувствие са главните виновници да изпитваме тази нерешителност. Това е и повода, любовните тактики да имат единствено кратковременен триумф, в случай че не са подплатени с същинско самоуважение. За известно време заблуждаваме колегата, предизвикваме го мощно и имаме интереса му, само че уви не можем да го задържим. Причината е, че не е допустимо постоянно да се преструваме. Рано или късно сътрудникът ще надникне зад маската ни и ще бъде доста отчаян, само че не толкоз от лицето, което вижда, а от това че е бил обект на операция.

Истинската обич е доста надалеч от тактиките и доста покрай уязвимостта. Точно уязвимостта или по- съответно, страхът ни от нея е този, който ни шепне да чакаме другият първи да каже: „ Обичам те! “. Донякъде от горделивост, ненапълно от боязън да не ни наранят, желаеме да чуем вълшебните думи преди сами да ги кажем. Някъде четох, че няма по- огромна храброст от тази да целунеш първи, само че това важи с цялостна мощ и за признанието в обич.

“Можем ли в действителност да спечелим, в случай че кажем първи: „ Обичам те! “? Категорично, да! ”

Нашето самопризнание красноречиво демонстрира на обичания, че е срещнал откровена и същинска жена, която е задоволително смела да съобщи възприятията си. Заедно с възприятията си, заявяваме и действителните си планове за взаимоотношенията ни. Признанието значи, че сътрудникът ни е очаровал, че му се възхищаваме, че го одобряваме. Няма нищо по- пленително за един мъж от това дамата да го кара да се усеща толкоз специфичен. Споделяйки възприятията си косвено, споделяме нашето предпочитание за неприкритост във връзката. Независимо от минусите и разликите на двамата сътрудници, прозрачността в общуването постоянно ускорява любовта и облекчава връзките. Дори да не осъзнава, че търси откровеност във връзката, обичаният подсъзнателно ще бъде притеглен. Единственото, за което би трябвало да сме нащрек, е да не избързаме доста със съкровените думи.

Мъжете осъзнават по- постепенно възприятията си, а също им е нужно повече време с цел да се привържат прочувствено. Жената минава от стадий първичен интерес към влюбване доста по- бързо. Като дадете нужното време на обичания мъж, ще може умерено и да си дадете сметка за личните си усеща – това ли е любовта или просто този човек идеално запълва прочувствените ви неналичия?

Признанието в обич ни прави уязвими и раними. Партньорът идеално осъзнава рисковете, които поемаме. Той може да не отвърне на възприятията ни, може да не отговори съгласно упованията ни, с две думи – може да ни нарани. Мъжете харесват женската накърнимост, харесват дами, които не се срамят и опасяват от нея. Тя е белег за женственост в мъжките очи. И тук е допустимо той да не осъзнава какво тъкмо го притегля към вас, той просто се подчинява на вселенските закони и античната си потребност да закриля дамата.

Думите: „ Обичам те! “, изречени без гаранция за отговора, ни трансформират в смела жена без упования. Това зависи напълно от нас. Единственият метод да сбъркаме с любовното самопризнание, е да имаме упования по какъв начин и по кое време да ни отговорят и да демонстрираме това пред колегата. Ако споделяме тези думи с подтекста – " Казвам ти го, с цел да го чуя и от теб ", ще развалим незабавно цялата магия. Жените постоянно се притесняваме, че ще прогоним мъжа като разкрием възприятията си. Това, което може да го прогони е точно изискващият звук и нацупената физиономия, да не приказваме за: „ Ти не ме ли обичаш? “. Ако нямате упования за отговор на тези думи, това подсказва на обичания, че сте широкоскроена персона, способна да прояви еластичност и да одобри изненадите на живота. Какво по- привлекателно от това?

Възможно е и да не получите отговора, който желаете. Не се отчайвайте! Може да има и други аргументи, разнообразни от липса на усеща. Възможно е да сте изненадали колегата с тези думи, допустимо е самият той да показва мъчно възприятията си. А е допустимо и да не е осъзнал своите усеща към вас. Точно по тази причина, реакцията ви е извънредно значима. Ако запазите хладнокръвие и покажете, че умерено приемате неналичието на отговор и най- към този момент, че любовта ви няма условности – " Ще те обичам единствено в случай че и ти ме обичаш ", сигурно ще спечелите. С тази реакция може да подтикнете обичания да осъзнае какво усеща към вас или да го впечатлите толкоз, че да „ премисли “ в позитивна посока отношението си към вас, безусловно да ви преоткрие. Дори и да се разделите, не се упреквайте, а се радвайте на генералната подготовка преди да се появи огромната обич.

Докато търсите подобаващия миг да кажете: „ Обичам те! “ или до момента в който търсите подобаващия човек, на който да признаете любовта си, има едно доста скъпо нещо, което може да извършите – работете върху себе си, с цел да станете подобаващият човек, на който да отвърнат с: „ Обичам те! “. А кой знае, може да ви изпреварят с самопризнание...