Нова цел: да достигнем 70% от средния БВП на човек в Евросъюза
Нова цел - да достигнем 70% от междинното равнище на Брутният вътрешен продукт на човек в Европейски Съюз, начерта вицепремиерът Томислав Дончев по време на първата обществена полемика на Националния проект за възобновяване и резистентност. По този проект България очаква 12 милиарда лв. безплатна помощ от новия инструмент на Европейски Съюз, основан за справяне с коронакризата, наименуван " Следващо потомство ". До пролетта на следващата година планът с плановете за еврофинансиране, би трябвало да бъде показан пред Брюксел за утвърждение.
Според Дончев в случай че Брутният вътрешен продукт на глава от популацията у нас достигне поне 70% от междинното равнище в Европейски Съюз, може да се чака, че България от страна, която изнася ценни квалифицирани фрагменти, може да се трансформира в експортьор на скъпи и неповторими артикули и вносител на квалифицирана работна ръка.
Дискусията бе отдадена на първия дирек на проекта за възобновяване, наименуван " Иновативна България ", чийто фокус е образованието, науката и нововъведенията. По това направление са предвидени 2.4 милиарда лева безплатна помощ. " Това ще изведе България от „ стопанската система на ишлемето “ към „ стопанската система на знанието. Единственият път България да бъде по-богата, е освен да създава повече, а да създава по-скъпи артикули, неповторими артикули, които не просто са създадени в България, само че за какво не и са изобретени тук “, съобщи вицепремиерът Томислав Дончев.
Учените от Българска академия на науките обаче не виждат в избавителния проект като приоритет да е изведено финансирането на ефикасни научни проучвания. Те са обезпокоени, че създадената наскоро Държавна организация за проучвания и нововъведения под шапката на Министерски съвет, ще взема решение по неразбираеми критерии кои планове да бъдат финансирани и кои не.
" Имаме подозрения, че по този начин ще се раздра връзката сред фундаменталната просвета и приложните проучвания. Очевидно организацията ще финансира научни проучвания, които да бъдат прилагани в стопанската система. Неясно е по какъв начин ще се правят оценка плановете. Трябва да бъдат привлечени интернационалните специалисти за това ", съобщи ръководителят на Българска академия на науките акад. Юлиян Ревалски.
Проф. Николай Денков от Софийския университет също счита, че сходна нова държавна конструкция може да докара до разкъсване на връзката сред образованието и приложните проучвания. " Крайно време да се основат на процедура проучвателен университети, само че за това би трябвало да има ясни критерии ", сподели Денков. Според него напъните би трябвало да бъдат ориентирани към привличане на водещи учени и млади гении в тези университети, които да работят по сертифицирани стратегии.
" В проекта за възобновяване липсват заложени ясни и измерими цели, които се опитваме да реализираме с него. Трябва и анализ какво ни пречи, тъй като в случай че не отстраним пречките, колкото и пари да изтичане, нищо няма да реализираме ", разяснява икономистът Лъчезар Богданов.
" Няма да мине със остарели политики и тези от управническата стратегия на държавното управление, би трябвало повече упоритост. Защото другояче Брюксел няма да ни утвърди проекта ", счита икономистът. Според него би трябвало по-агресивно да се влага в трансфер на познания в стопанската система, а не просто да се строят пътища и канализация.
Според Руслан Стефанов от Центъра за проучване на демокрацията в случай че в страната няма функционираща конкурентна бизнес среда, не може да разчитаме да притеглим качествени вложители. " Не би трябвало да има повече образци като този - в социална поръчка от пет претендента, четирима се отстраняват по официални аргументи и печели този, който е дал оптималната оферта ", уточни Стефанов.
По националния проекта за възобновяване и резистентност България с изключение на 12 милиарда лв. безплатна помощ ще има достъп и до 9 млрд. лева заемен запас, в случай че преценим че тези пари ни трябват. Крайния срок за прилагане на парите е 2026 г. с условие две трети от ресурса да е контрактуван в първите две години.
Четири са предпочитаните сфери в избавителния проект - " Иновативна България ", „ Зелена България “, „ Свързана България “ и „ Справедлива България ".
По първия дирек " Иновативна България " са планувани 650 млн. лева за съоръжение на кабинети по приложни науки в учебните заведения, дигатализация и образование на учители. Други 715 млн. лева ще бъдат вложени в ремонт и реновиране на учебни заведения и детски градини. 410 млн. лева ще бъдат ориентирани към новия фонд за научни разработки и нововъведения, а 490 млн. лева - към създаване на индустриални зони.
Според Дончев в случай че Брутният вътрешен продукт на глава от популацията у нас достигне поне 70% от междинното равнище в Европейски Съюз, може да се чака, че България от страна, която изнася ценни квалифицирани фрагменти, може да се трансформира в експортьор на скъпи и неповторими артикули и вносител на квалифицирана работна ръка.
Дискусията бе отдадена на първия дирек на проекта за възобновяване, наименуван " Иновативна България ", чийто фокус е образованието, науката и нововъведенията. По това направление са предвидени 2.4 милиарда лева безплатна помощ. " Това ще изведе България от „ стопанската система на ишлемето “ към „ стопанската система на знанието. Единственият път България да бъде по-богата, е освен да създава повече, а да създава по-скъпи артикули, неповторими артикули, които не просто са създадени в България, само че за какво не и са изобретени тук “, съобщи вицепремиерът Томислав Дончев.
Учените от Българска академия на науките обаче не виждат в избавителния проект като приоритет да е изведено финансирането на ефикасни научни проучвания. Те са обезпокоени, че създадената наскоро Държавна организация за проучвания и нововъведения под шапката на Министерски съвет, ще взема решение по неразбираеми критерии кои планове да бъдат финансирани и кои не.
" Имаме подозрения, че по този начин ще се раздра връзката сред фундаменталната просвета и приложните проучвания. Очевидно организацията ще финансира научни проучвания, които да бъдат прилагани в стопанската система. Неясно е по какъв начин ще се правят оценка плановете. Трябва да бъдат привлечени интернационалните специалисти за това ", съобщи ръководителят на Българска академия на науките акад. Юлиян Ревалски.
Проф. Николай Денков от Софийския университет също счита, че сходна нова държавна конструкция може да докара до разкъсване на връзката сред образованието и приложните проучвания. " Крайно време да се основат на процедура проучвателен университети, само че за това би трябвало да има ясни критерии ", сподели Денков. Според него напъните би трябвало да бъдат ориентирани към привличане на водещи учени и млади гении в тези университети, които да работят по сертифицирани стратегии.
" В проекта за възобновяване липсват заложени ясни и измерими цели, които се опитваме да реализираме с него. Трябва и анализ какво ни пречи, тъй като в случай че не отстраним пречките, колкото и пари да изтичане, нищо няма да реализираме ", разяснява икономистът Лъчезар Богданов.
" Няма да мине със остарели политики и тези от управническата стратегия на държавното управление, би трябвало повече упоритост. Защото другояче Брюксел няма да ни утвърди проекта ", счита икономистът. Според него би трябвало по-агресивно да се влага в трансфер на познания в стопанската система, а не просто да се строят пътища и канализация.
Според Руслан Стефанов от Центъра за проучване на демокрацията в случай че в страната няма функционираща конкурентна бизнес среда, не може да разчитаме да притеглим качествени вложители. " Не би трябвало да има повече образци като този - в социална поръчка от пет претендента, четирима се отстраняват по официални аргументи и печели този, който е дал оптималната оферта ", уточни Стефанов.
По националния проекта за възобновяване и резистентност България с изключение на 12 милиарда лв. безплатна помощ ще има достъп и до 9 млрд. лева заемен запас, в случай че преценим че тези пари ни трябват. Крайния срок за прилагане на парите е 2026 г. с условие две трети от ресурса да е контрактуван в първите две години.
Четири са предпочитаните сфери в избавителния проект - " Иновативна България ", „ Зелена България “, „ Свързана България “ и „ Справедлива България ".
По първия дирек " Иновативна България " са планувани 650 млн. лева за съоръжение на кабинети по приложни науки в учебните заведения, дигатализация и образование на учители. Други 715 млн. лева ще бъдат вложени в ремонт и реновиране на учебни заведения и детски градини. 410 млн. лева ще бъдат ориентирани към новия фонд за научни разработки и нововъведения, а 490 млн. лева - към създаване на индустриални зони.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ