Новият кабинет! Първанов отреди специална роля на Борисов
Нова роля за водача на ГЕРБ Бойко Борисов отреди президентът (2002-2012 г.) Георги Първанов.
Преговорите за държавно управление не могат да минат без Борисов, безапелационен бе Първанов в изявление за " Епицентър.бг ". Той назова неточност излъчването на преговорната група Росен Плевнелиев - Соломон Паси.
-->
Управление посредством оптимално единодушие е формулата, която съм предложил от началото на прехода. Това е формулата на триумфа и през днешния ден, акцентира Първанов.
Днес водачеството се схваща като средство за търсене на реванш, като метод да смачкаш или унижиш съперника си, сподели Първанов. И направи прогноза: " Ако не се осъществя първият мандат, автоматически ще отпадне и вторият. ".
Всички би трябвало да се готвят - да преглътнат, каквото има за преглъщане, и да се осъществя третият мандат - към този момент свалили съмнения и обвинявания към първите две политически сили, съобщи Георги Първанов. Според него съдружната просвета е нещо, което се образува с години. Коалиция от през днешния ден за на следващия ден е съмнителна, да не кажа обречена, безапелационен е той.
Първанов разяснява държанието на Кирил Питков: " В политиката е неприемливо, непристойно и дори хулиганско. ".
Лидерите на парламентарните партии би трябвало да се вземат в ръце и те да решат въпроса с ръководството на страната. Нелепо е една партия да слага като изискване отстраняването на водача на друга партия, с цел да води договаряния с нея, прикани Георги Първанов.
През 2005-а обединението се случи, тъй като имахме разсъдъка и преобладаващото съгласие на царя и на Ахмед Доган. Днес трябваше да се осмисли истината – че систематичните партии ГЕРБ, Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи могат да бъдат в основата, да станат гръбнака на една ръководеща коалиция, безапелационен е президентът Първанов.
Политическата система е пред срутване, належащо е незабавно излекуване на партиите, сподели още Георги Първанов. Той не вижда болшинство за президентска република - това е прелом в Конституцията.
Георги Първанов е безапелационен, че България би трябвало да поддържа Украйна, само че не и да праща оръжие и бойци на фронта. " Тези, които най-вече надуват фанфарите за изпращане на бойци, няма да отидат те или да изпратят децата си. Ние може морално да поддържаме Украйна, само че нито стъпка повече от това, което до момента сме създали! ".
Какво е това - ще депутинизираме? Кого? - попита Първанов.
Ето част от изявлението на Георги Първанов за Епицентър.бг:
- Казвате „ тази дива ненавист и персонална нетърпимост “ - за какво не можем да се разделим с тези феномени към този момент 34 години, откакто всички виждаме какъв брой са пагубни?
- Защото няма хрумвания, няма политики и в такава обстановка няма нищо по-естествено от това да мотивираш гласоподавателя като му показваш врага, като насъскваш против избрани групи или партии своето твърдо ядро. И по мое време, когато съм бил и партиен водач, и като президент се спореше доста в Народното събрание, само че до такова отказване не сме стигали.
Отварям една скоба - когато се формираше Тройната коалиция, също имаше трагични моменти, само че постоянно имаше отворени порти, постоянно имаше метод да се седне на масата и да се проговорят концепциите и най-много механизмите за образуването на Народното събрание и на кабинета.
Сега тази нетърпимост се вижда във всяка стъпка на политическия терен. Ще я забележим при образуването на комисиите, на дневния ред на Народното събрание, а не дръзвам да мисля какво ще бъде при приемането на бюджета и на последвалите закони, изключително на Изборния кодекс.
- Да, това опълчване го имаше и преди, само че в никакъв случай до момента не се е говорело, че има заплаха за парламентарната народна власт, че има заплаха от сриване на партийната система. Защо в този момент излиза на дневен ред? Виждате ли признаци в политическия живот за унищожаването на парламентаризма?
- Изхабяването на парламентарното посланичество е реалност. Все повече са хората, които тотално не имат вяра на Народното събрание и оттова на всички институции. Липсва водачество. Няма кой да излезе на трибуната, да направи рационален компромис, тъй че да не го изоставят и неговите гласоподаватели, само че и другите да го схванат и да му повярват. Днес водачеството се схваща като средство за търсенето на реванш, на метод да смачкаш или унижиш съперника си.
Не мога да схвана, да вземем за пример, докога ще е този конфликт във връзка с Бойко Борисов или на Движение за права и свободи. Тези партии прескочиха няколко раздавания. ГЕРБ не е във властта към този момент две години, Движение за права и свободи – повече. Те са получили своята присъда, явили са се на избори, имат своя резултат, и в един миг те са сложени в по-уязвима позиция от тези, които управляваха през последните месеци! Защо? Както споделяше един партиен водач: „ Не можем да си държим гайле с години и с десетилетия “. В политиката има моменти, когато се почиства това, което е било, и би трябвало да се стартира изначало, само че с нужната доза последователност. Без последователност няма да стигнем до на никое място.
- Да, би трябвало последователност, само че Кирил Петков съобщи обществено: Вежди Рашидов е човек на предишното, на прехода, по тази причина не може да бъде определен за ръководител на Народното събрание. С това говорене можем ли да вървим напред?
- Аз съм изумен, че един юноша, с положителното ми възприятие към младежката възраст, който с първата си стъпка във властта наруши Конституцията, може да си разреши надменност към акад. Вежди Рашидов, който е създател, прочут в целия свят, рационален, да не кажа умен човек, това просто е неприемливо! Добре, че през днешния ден е останал един умен човек като тези от Великото Народно заседание, които направиха Конституцията - тогава бяха доста мъдреците, които построиха отначало българската страна. Днес към този момент ги няма. Останал е един. И ние да демонстрираме такова неуважително отношение - то е непристойно, то е хулиганско!
- Президентът Радев стартира съвещания преди връчването на първия управнически мандат. Ясно е, че ще се вършат опити за управнически конфигурации и при всички случаи те ще бъдат обединения. Вие носите опита от основаването на Тройната коалиция. Какво през днешния ден бихте споделили на участниците в този политически развой: правете това, избягвайте друго; вижте този опит, вземете тази поука?
- Бих споделил, че най-хубавото е в предварителните диалози - преглъщайки персоналната злост и ненавист, да се преодолеят трудностите и да се осъществя първия мандат. Но това е благопожелание, което няма да се случи, и което автоматически допуска, че ще отпадне и вторият мандат.
- Защо първият несполучлив мандат повлича и втория?
- Казвам го от личен опит - тъй като помня по какъв начин при съставянето на Тройната коалиция Национална движение „Симеон Втори" (което беше втора политическа сила) неодобрява мандата на Българска социалистическа партия (първата) и това не им разреши даже да започват реализацията на своя мандат. Така напряко се отиде към третия мандат, който беше на Движение за права и свободи – третата политическа мощ тогава. Мога да приказвам доста за ролята и смисъла на третия мандат, само че и в този момент мога да предположа, че най-вероятно е - и за това би трябвало да се готвят всички политически сили в Народното събрание, да преглътнат, каквото има за преглъщане - да се осъществя третия мандат, към този момент свалили съмнения и обвинявания към първите две политически сили.
- Тоест, третият мандат ще бъде „ по насила “, както казвате в книгата си, партиите ще „ създадат единодушие от немай-къде ”.
- Да, това е фраза от 2005 година и в този момент е не по-малко годна.
- Ако през днешния ден сте на мястото на Радев, на кого бихте връчили третия мандат?
- На този, който може да го осъществя - няма различен аршин.Само ще напомня, че през 2005 година, макар че имаше доста възражения и бърборене, аз го връчих на Движение за права и свободи - тъй като нямаше различен, който да реализира единодушието. Ще поясня - през 2005 година, спомняте си, бях замислил и от самото начало водехме договаряния за четворна коалиция (освен Национална движение „Симеон Втори", Българска социалистическа партия и ДПС) с присъединяване на БНС, в който влизаха партиите на Каракачанов - Вътрешна македонска революционна организация, на Софиянски - ССД и земеделците на Мозер.Около БНС имаше два казуса: единият - не желаеха за министър председател водача на Българска социалистическа партия Сергей Станишев. Предлагаха друго име, което пък от „ Позитано ” 20 отклониха. Другият - технологията на взимане на решения в БНС беше комплицирана и можеше да блокира реализацията на третия мандат.
Затова се отказахме от тяхното присъединяване и в последна сметка опряхме до Движение за права и свободи. Но напомням, че всичко бе контрактувано авансово – хрумвания, политики, даже съотношения в държавното управление. В моята книга това е илюстрирано със фотография: аз връчвам досието на кандидат-премиера с едната ръка, с другата ръка той ми дава директория със листата на Министерския съвет.
- И това става в наличието, както се вижда от фотографията, на водачите на двете други партии Сасксобургготски и Доган. Те авансово са се договорили и едвам по-късно идват при вас Вас с готовата формула.
- Да. Когато става дума за авансово договаряне, през днешния ден никой не желае да разбере смисъла, дълбочината и механизмите на образуването на съдружната политика. Коалиционната просвета е нещо, което се образува с години.
Коалиция от през днешния ден за на следващия ден е съмнителна, да не кажа обречена. Както „ Коалиция за България ” сме я правили 3-4 години, по този начин и ръководещата коалиция беше подготвяна, в случай че не години, то най-малко месеци в персонални диалози, в публични полемики, даже в другарски разисквания. Затова не беше толкоз трагично, макар че имаше експлоадирания, дори при встъпването ѝ в Народното събрание. Сега партиите са прекомерно закъснели и все пак - те нямат поле за връщане обратно.
- Добре - казвате, че третият мандат би трябвало да бъде връчен на тази политическа мощ, която може да го осъществя, единствено че всички настояват, че могат. „ Възраждане ” споделят: „ Готови сме, можем ”, Българска социалистическа партия и те: „ Да, ще създадем всичко допустимо за държавно управление ”, Демократична България приказва същото. Стефан Янев пък напряко е уверен, че третият мандат ще отиде при него. Как да се избере в тази обстановка кой е работещият вид?
- Имам свое виждане, само че не желая да сътворявам ужас в системата. Във всеки случай има една политическа мощ, която слага минимум условия - това е партията на Стефан Янев. Той не слага абсолютно въпроса за политиката ни по отношение на Украйна, за отношението ни към войната. Няма алена линия и във връзка с Изборния кодекс - той е отворен оптимално по този начин, че да води тези диалози. Защото тези условия, които се слагат, дори някои от тях ги има залегнали в тъй наречените Декларация на контактната група (Плевнелиев и Паси), не им е мястото тук. Може да зародят по-нататък и някои от тях да се подложат на разискване и полемики, само че те в този момент се слагат, с цел да може да се отстрани една или друга политическа мощ.
- Но по какъв начин да се връчи третия мандат на една дребна парламентарна група, тя даже не е и партия, а група от 12 депутати. Как можем да приемем, че е допустимо да се сформира устойчиво болшинство от тях, тъй като това е казусът?
- Неслучайно припомних през 2005-а групата на Движение за права и свободи също не беше доста огромна. Ако не се неистина, бяха 34 души. (НДСВ имаше 53 депутати, Българска социалистическа партия – 82, БНС – 13) В случая значимото е да го има медиаторът. Не като численост, броят ще пристигна от другото, а като позиция - тъй като тогава ще паднат подозренията във връзка с другите парламентарни групи.
И различен път самичък го казвал – при тези безчет избори, които се организираха за последната година, трябваше да се осмисли истината – а тя е, че систематичните партии ГЕРБ, Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи могат да бъдат в основата, да станат гръбнака на една ръководеща коалиция, която може да бъде не тройна, а четворна, даже в случай че щете и петорна, тъй като тогава тя става бетон. Една партия, в случай че мръдне встрани, остава задоволително болшинство, което да осъществят политиката на тази коалиция и по този метод може да си изкара и мандата, а не да мислим за няколко месеца, едвам избутаме зимата.
- Тоест, има излаз и в този момент, въпросът е да има мъдрост и съдружна просвета.
- Категорично! И да няма червени линии, които да разделят. Червената линия да е по какъв начин да се преодолеят тежките рецесии, само че това не е алена линия, то е консолидиращ фактор, консенсусно начало. Дори, в случай че щете и по следствията партиите нямат огромни другия, по механизмите - също.
- Вие говорите в книгата си за „ политиката на споделената отговорност ”. В случая тази ли формула би трябвало да работи?
- Там приказвам за споделена отговорност сред президента и останалите институции. Аз съм поемал в редица случаи отговорността за непопулярни ограничения, които държавното управление и Народното събрание са предложили – стопански, финансови, даже и обществени. Спомнете си – драмите към НАТО. Аз съм предложил решения, питал съм Конституционния съд, с цел да може да ускорим процеса за участие ни в НАТО. За Европейски Съюз – да не приказваме - там са доста повече стъпките, които сме правили, с цел да реализираме общата цел. Затова би трябвало да има съгласие, дори освен това - би трябвало да има другарски връзки вътре в тъй наречените политически хайлайф.
- Такива другарски връзки през днешния ден освен липсват, няма и кой да даде звук за усмиряване на ситуацията. Прави ли Ви усещане, че сега президентът Радев сякаш е изолиран от политическия хайлайф: не си приказва с Нинова, не си приказва с Политическа партия, с Демократична България се скараха, с Движение за права и свободи връзките са възпитано студени, с Борисов са в необичайно изчакване. Защо Радев не откри правилния звук?
- Радев получи доста рецензии, че беше прекомерно деен в един стадий и в този момент дали интуитивно, дали по нечии препоръки, се дръпна и не се намесва - може би това даже е за положително, да ги остави партиите сами да вземат решение. Убеден съм, че водачите на парламентарните партии би трябвало да се вземат в ръце и те да решат въпроса с ръководството на страната.
За мен беше неточност основаването на така наречен контактната група, препоръчана от ГЕРБ. Не разясня качествата и достолепията на договарящите (Плевнелиев и Паси), само че отговорността е на тези, които са спечелили изборите и на тези, които могат да образуват ръководството. Друг не може да им води договарянията и да им написа програмата. Пак ще се върна обратно – помня, че през 2005-а нещата се случиха, тъй като имахме разсъдъка и преобладаващото съгласие на царя и на Ахмед Доган. Ако не бяха те, не съм сигурен дали обединението щеше да се получи. Лидерите бяха тези, които успокоиха обстановката и постановиха рационалния звук на общуването и на решенията.
- Но ГЕРБ се насочат апели „ Борисов да се пенсионира “. В тази обстановка какво би трябвало да направи той – не желаят с него да седнат и да приказват или пък желаят да го докарат до обстановка, в която да го унижават?
- Аз съм спорил доста с него, имали сме тежки кавги с Борисов. По негово време, поради неговия министър на финансите (Симеон Дянков – б.а.) в Народното събрание стартира процедура на импийчмънт по мой адрес. Но в този момент ще кажа - неуместно е една партия да слага като изискване отстраняването на водача на друга, с цел да договаря с нея. Все едно от ГЕРБ да слагат сходно условия за Нинова или за Кирил Петков.
Друг е въпросът, че когато се опре до образуването на държавно управление и до премиера, тази кандидатура би трябвало да се употребява с доверието на всички участници в съдружното ръководство.
Борисов не е единственият притежател на „ модела ГЕРБ “, както и другите водачи не са единствените, когато става дума за „ модел Българска социалистическа партия “ или пък за „ модел Политическа партия “. Това не са уместни оферти, те не показват зряла народна власт. Трябва различен вид диалози да се водят. Аз не знам, да ви попитам, те (Борисов и Петков – б.а.) сядали ли са на една маса да си кажат тежките думи?
- Не!
- Тогава, през медиите да си слагат такива условия, малко хлапашки звучи.
- Ако Ви разбирам вярно, господин президент, Вие призовавате Борисов да се върне като водач в действителния политически развой на връзка, на взимане на решения, без да приказваме за номинирането му за министър председател или за присъединяване в изпълнителната власт.
- Преговорите за държавно управление не могат да минат без Борисов. Той би трябвало взе участие във забележима форма, не зад кулисите. И никой не би трябвало да желае да го изолира. Ако някой може да пребори Борисов на масата за договарянията – добре, да завоюва, да се наложи, само че такива предварителни условия – да се пенсионира, не са израз на съществено политическо държание. Така не си приказват Палестина и Израел, които имат древен спор. Те сядат на масата без предварителни условия. И това е моят съвет: Сядайте на масата без предварителни условия.
- Добър съвет! Трябва ли да дадем оръжие за Украйна?
- Не! Аз бях един от първите, още на 26-27 февруари, който се разгласи срещу тази война и настоях за неотложно помирение и бързи договаряния за дълготраен мир. Това не се случи. Това първо.
Второ, България би трябвало да бъде правилен съдружник на Европейски Съюз и на НАТО, с цел да бъдат правилни и те към нас. Ние би трябвало да имаме правото на лично държание при съответни обстановки. Да, ние подкрепихме войната в Ирак. Бях срещу тогава. Но България поддържа. В Афганистан също бяхме неразделно до нашите сътрудници. Бях срещу войната в Югославия и бях прав.
И съм в този момент срещу войната в Украйна, тъй като ние сме на границата сред два славянски народа. Ние не би трябвало да взимаме отношение, още по-малко да изпращаме въоръжение или пък дори има апели да изпратим жива мощ. Чух го от няколко генерали, които са безусловно прави, че тези, които най-вече надуват фанфарите за изпращане на бойци, няма те да отидат или да изпратят децата си.
Преговорите за държавно управление не могат да минат без Борисов, безапелационен бе Първанов в изявление за " Епицентър.бг ". Той назова неточност излъчването на преговорната група Росен Плевнелиев - Соломон Паси.
-->
Управление посредством оптимално единодушие е формулата, която съм предложил от началото на прехода. Това е формулата на триумфа и през днешния ден, акцентира Първанов.
Днес водачеството се схваща като средство за търсене на реванш, като метод да смачкаш или унижиш съперника си, сподели Първанов. И направи прогноза: " Ако не се осъществя първият мандат, автоматически ще отпадне и вторият. ".
Всички би трябвало да се готвят - да преглътнат, каквото има за преглъщане, и да се осъществя третият мандат - към този момент свалили съмнения и обвинявания към първите две политически сили, съобщи Георги Първанов. Според него съдружната просвета е нещо, което се образува с години. Коалиция от през днешния ден за на следващия ден е съмнителна, да не кажа обречена, безапелационен е той.
Първанов разяснява държанието на Кирил Питков: " В политиката е неприемливо, непристойно и дори хулиганско. ".
Лидерите на парламентарните партии би трябвало да се вземат в ръце и те да решат въпроса с ръководството на страната. Нелепо е една партия да слага като изискване отстраняването на водача на друга партия, с цел да води договаряния с нея, прикани Георги Първанов.
През 2005-а обединението се случи, тъй като имахме разсъдъка и преобладаващото съгласие на царя и на Ахмед Доган. Днес трябваше да се осмисли истината – че систематичните партии ГЕРБ, Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи могат да бъдат в основата, да станат гръбнака на една ръководеща коалиция, безапелационен е президентът Първанов.
Политическата система е пред срутване, належащо е незабавно излекуване на партиите, сподели още Георги Първанов. Той не вижда болшинство за президентска република - това е прелом в Конституцията.
Георги Първанов е безапелационен, че България би трябвало да поддържа Украйна, само че не и да праща оръжие и бойци на фронта. " Тези, които най-вече надуват фанфарите за изпращане на бойци, няма да отидат те или да изпратят децата си. Ние може морално да поддържаме Украйна, само че нито стъпка повече от това, което до момента сме създали! ".
Какво е това - ще депутинизираме? Кого? - попита Първанов.
Ето част от изявлението на Георги Първанов за Епицентър.бг:
- Казвате „ тази дива ненавист и персонална нетърпимост “ - за какво не можем да се разделим с тези феномени към този момент 34 години, откакто всички виждаме какъв брой са пагубни?
- Защото няма хрумвания, няма политики и в такава обстановка няма нищо по-естествено от това да мотивираш гласоподавателя като му показваш врага, като насъскваш против избрани групи или партии своето твърдо ядро. И по мое време, когато съм бил и партиен водач, и като президент се спореше доста в Народното събрание, само че до такова отказване не сме стигали.
Отварям една скоба - когато се формираше Тройната коалиция, също имаше трагични моменти, само че постоянно имаше отворени порти, постоянно имаше метод да се седне на масата и да се проговорят концепциите и най-много механизмите за образуването на Народното събрание и на кабинета.
Сега тази нетърпимост се вижда във всяка стъпка на политическия терен. Ще я забележим при образуването на комисиите, на дневния ред на Народното събрание, а не дръзвам да мисля какво ще бъде при приемането на бюджета и на последвалите закони, изключително на Изборния кодекс.
- Да, това опълчване го имаше и преди, само че в никакъв случай до момента не се е говорело, че има заплаха за парламентарната народна власт, че има заплаха от сриване на партийната система. Защо в този момент излиза на дневен ред? Виждате ли признаци в политическия живот за унищожаването на парламентаризма?
- Изхабяването на парламентарното посланичество е реалност. Все повече са хората, които тотално не имат вяра на Народното събрание и оттова на всички институции. Липсва водачество. Няма кой да излезе на трибуната, да направи рационален компромис, тъй че да не го изоставят и неговите гласоподаватели, само че и другите да го схванат и да му повярват. Днес водачеството се схваща като средство за търсенето на реванш, на метод да смачкаш или унижиш съперника си.
Не мога да схвана, да вземем за пример, докога ще е този конфликт във връзка с Бойко Борисов или на Движение за права и свободи. Тези партии прескочиха няколко раздавания. ГЕРБ не е във властта към този момент две години, Движение за права и свободи – повече. Те са получили своята присъда, явили са се на избори, имат своя резултат, и в един миг те са сложени в по-уязвима позиция от тези, които управляваха през последните месеци! Защо? Както споделяше един партиен водач: „ Не можем да си държим гайле с години и с десетилетия “. В политиката има моменти, когато се почиства това, което е било, и би трябвало да се стартира изначало, само че с нужната доза последователност. Без последователност няма да стигнем до на никое място.
- Да, би трябвало последователност, само че Кирил Петков съобщи обществено: Вежди Рашидов е човек на предишното, на прехода, по тази причина не може да бъде определен за ръководител на Народното събрание. С това говорене можем ли да вървим напред?
- Аз съм изумен, че един юноша, с положителното ми възприятие към младежката възраст, който с първата си стъпка във властта наруши Конституцията, може да си разреши надменност към акад. Вежди Рашидов, който е създател, прочут в целия свят, рационален, да не кажа умен човек, това просто е неприемливо! Добре, че през днешния ден е останал един умен човек като тези от Великото Народно заседание, които направиха Конституцията - тогава бяха доста мъдреците, които построиха отначало българската страна. Днес към този момент ги няма. Останал е един. И ние да демонстрираме такова неуважително отношение - то е непристойно, то е хулиганско!
- Президентът Радев стартира съвещания преди връчването на първия управнически мандат. Ясно е, че ще се вършат опити за управнически конфигурации и при всички случаи те ще бъдат обединения. Вие носите опита от основаването на Тройната коалиция. Какво през днешния ден бихте споделили на участниците в този политически развой: правете това, избягвайте друго; вижте този опит, вземете тази поука?
- Бих споделил, че най-хубавото е в предварителните диалози - преглъщайки персоналната злост и ненавист, да се преодолеят трудностите и да се осъществя първия мандат. Но това е благопожелание, което няма да се случи, и което автоматически допуска, че ще отпадне и вторият мандат.
- Защо първият несполучлив мандат повлича и втория?
- Казвам го от личен опит - тъй като помня по какъв начин при съставянето на Тройната коалиция Национална движение „Симеон Втори" (което беше втора политическа сила) неодобрява мандата на Българска социалистическа партия (първата) и това не им разреши даже да започват реализацията на своя мандат. Така напряко се отиде към третия мандат, който беше на Движение за права и свободи – третата политическа мощ тогава. Мога да приказвам доста за ролята и смисъла на третия мандат, само че и в този момент мога да предположа, че най-вероятно е - и за това би трябвало да се готвят всички политически сили в Народното събрание, да преглътнат, каквото има за преглъщане - да се осъществя третия мандат, към този момент свалили съмнения и обвинявания към първите две политически сили.
- Тоест, третият мандат ще бъде „ по насила “, както казвате в книгата си, партиите ще „ създадат единодушие от немай-къде ”.
- Да, това е фраза от 2005 година и в този момент е не по-малко годна.
- Ако през днешния ден сте на мястото на Радев, на кого бихте връчили третия мандат?
- На този, който може да го осъществя - няма различен аршин.Само ще напомня, че през 2005 година, макар че имаше доста възражения и бърборене, аз го връчих на Движение за права и свободи - тъй като нямаше различен, който да реализира единодушието. Ще поясня - през 2005 година, спомняте си, бях замислил и от самото начало водехме договаряния за четворна коалиция (освен Национална движение „Симеон Втори", Българска социалистическа партия и ДПС) с присъединяване на БНС, в който влизаха партиите на Каракачанов - Вътрешна македонска революционна организация, на Софиянски - ССД и земеделците на Мозер.Около БНС имаше два казуса: единият - не желаеха за министър председател водача на Българска социалистическа партия Сергей Станишев. Предлагаха друго име, което пък от „ Позитано ” 20 отклониха. Другият - технологията на взимане на решения в БНС беше комплицирана и можеше да блокира реализацията на третия мандат.
Затова се отказахме от тяхното присъединяване и в последна сметка опряхме до Движение за права и свободи. Но напомням, че всичко бе контрактувано авансово – хрумвания, политики, даже съотношения в държавното управление. В моята книга това е илюстрирано със фотография: аз връчвам досието на кандидат-премиера с едната ръка, с другата ръка той ми дава директория със листата на Министерския съвет.
- И това става в наличието, както се вижда от фотографията, на водачите на двете други партии Сасксобургготски и Доган. Те авансово са се договорили и едвам по-късно идват при вас Вас с готовата формула.
- Да. Когато става дума за авансово договаряне, през днешния ден никой не желае да разбере смисъла, дълбочината и механизмите на образуването на съдружната политика. Коалиционната просвета е нещо, което се образува с години.
Коалиция от през днешния ден за на следващия ден е съмнителна, да не кажа обречена. Както „ Коалиция за България ” сме я правили 3-4 години, по този начин и ръководещата коалиция беше подготвяна, в случай че не години, то най-малко месеци в персонални диалози, в публични полемики, даже в другарски разисквания. Затова не беше толкоз трагично, макар че имаше експлоадирания, дори при встъпването ѝ в Народното събрание. Сега партиите са прекомерно закъснели и все пак - те нямат поле за връщане обратно.
- Добре - казвате, че третият мандат би трябвало да бъде връчен на тази политическа мощ, която може да го осъществя, единствено че всички настояват, че могат. „ Възраждане ” споделят: „ Готови сме, можем ”, Българска социалистическа партия и те: „ Да, ще създадем всичко допустимо за държавно управление ”, Демократична България приказва същото. Стефан Янев пък напряко е уверен, че третият мандат ще отиде при него. Как да се избере в тази обстановка кой е работещият вид?
- Имам свое виждане, само че не желая да сътворявам ужас в системата. Във всеки случай има една политическа мощ, която слага минимум условия - това е партията на Стефан Янев. Той не слага абсолютно въпроса за политиката ни по отношение на Украйна, за отношението ни към войната. Няма алена линия и във връзка с Изборния кодекс - той е отворен оптимално по този начин, че да води тези диалози. Защото тези условия, които се слагат, дори някои от тях ги има залегнали в тъй наречените Декларация на контактната група (Плевнелиев и Паси), не им е мястото тук. Може да зародят по-нататък и някои от тях да се подложат на разискване и полемики, само че те в този момент се слагат, с цел да може да се отстрани една или друга политическа мощ.
- Но по какъв начин да се връчи третия мандат на една дребна парламентарна група, тя даже не е и партия, а група от 12 депутати. Как можем да приемем, че е допустимо да се сформира устойчиво болшинство от тях, тъй като това е казусът?
- Неслучайно припомних през 2005-а групата на Движение за права и свободи също не беше доста огромна. Ако не се неистина, бяха 34 души. (НДСВ имаше 53 депутати, Българска социалистическа партия – 82, БНС – 13) В случая значимото е да го има медиаторът. Не като численост, броят ще пристигна от другото, а като позиция - тъй като тогава ще паднат подозренията във връзка с другите парламентарни групи.
И различен път самичък го казвал – при тези безчет избори, които се организираха за последната година, трябваше да се осмисли истината – а тя е, че систематичните партии ГЕРБ, Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи могат да бъдат в основата, да станат гръбнака на една ръководеща коалиция, която може да бъде не тройна, а четворна, даже в случай че щете и петорна, тъй като тогава тя става бетон. Една партия, в случай че мръдне встрани, остава задоволително болшинство, което да осъществят политиката на тази коалиция и по този метод може да си изкара и мандата, а не да мислим за няколко месеца, едвам избутаме зимата.
- Тоест, има излаз и в този момент, въпросът е да има мъдрост и съдружна просвета.
- Категорично! И да няма червени линии, които да разделят. Червената линия да е по какъв начин да се преодолеят тежките рецесии, само че това не е алена линия, то е консолидиращ фактор, консенсусно начало. Дори, в случай че щете и по следствията партиите нямат огромни другия, по механизмите - също.
- Вие говорите в книгата си за „ политиката на споделената отговорност ”. В случая тази ли формула би трябвало да работи?
- Там приказвам за споделена отговорност сред президента и останалите институции. Аз съм поемал в редица случаи отговорността за непопулярни ограничения, които държавното управление и Народното събрание са предложили – стопански, финансови, даже и обществени. Спомнете си – драмите към НАТО. Аз съм предложил решения, питал съм Конституционния съд, с цел да може да ускорим процеса за участие ни в НАТО. За Европейски Съюз – да не приказваме - там са доста повече стъпките, които сме правили, с цел да реализираме общата цел. Затова би трябвало да има съгласие, дори освен това - би трябвало да има другарски връзки вътре в тъй наречените политически хайлайф.
- Такива другарски връзки през днешния ден освен липсват, няма и кой да даде звук за усмиряване на ситуацията. Прави ли Ви усещане, че сега президентът Радев сякаш е изолиран от политическия хайлайф: не си приказва с Нинова, не си приказва с Политическа партия, с Демократична България се скараха, с Движение за права и свободи връзките са възпитано студени, с Борисов са в необичайно изчакване. Защо Радев не откри правилния звук?
- Радев получи доста рецензии, че беше прекомерно деен в един стадий и в този момент дали интуитивно, дали по нечии препоръки, се дръпна и не се намесва - може би това даже е за положително, да ги остави партиите сами да вземат решение. Убеден съм, че водачите на парламентарните партии би трябвало да се вземат в ръце и те да решат въпроса с ръководството на страната.
За мен беше неточност основаването на така наречен контактната група, препоръчана от ГЕРБ. Не разясня качествата и достолепията на договарящите (Плевнелиев и Паси), само че отговорността е на тези, които са спечелили изборите и на тези, които могат да образуват ръководството. Друг не може да им води договарянията и да им написа програмата. Пак ще се върна обратно – помня, че през 2005-а нещата се случиха, тъй като имахме разсъдъка и преобладаващото съгласие на царя и на Ахмед Доган. Ако не бяха те, не съм сигурен дали обединението щеше да се получи. Лидерите бяха тези, които успокоиха обстановката и постановиха рационалния звук на общуването и на решенията.
- Но ГЕРБ се насочат апели „ Борисов да се пенсионира “. В тази обстановка какво би трябвало да направи той – не желаят с него да седнат и да приказват или пък желаят да го докарат до обстановка, в която да го унижават?
- Аз съм спорил доста с него, имали сме тежки кавги с Борисов. По негово време, поради неговия министър на финансите (Симеон Дянков – б.а.) в Народното събрание стартира процедура на импийчмънт по мой адрес. Но в този момент ще кажа - неуместно е една партия да слага като изискване отстраняването на водача на друга, с цел да договаря с нея. Все едно от ГЕРБ да слагат сходно условия за Нинова или за Кирил Петков.
Друг е въпросът, че когато се опре до образуването на държавно управление и до премиера, тази кандидатура би трябвало да се употребява с доверието на всички участници в съдружното ръководство.
Борисов не е единственият притежател на „ модела ГЕРБ “, както и другите водачи не са единствените, когато става дума за „ модел Българска социалистическа партия “ или пък за „ модел Политическа партия “. Това не са уместни оферти, те не показват зряла народна власт. Трябва различен вид диалози да се водят. Аз не знам, да ви попитам, те (Борисов и Петков – б.а.) сядали ли са на една маса да си кажат тежките думи?
- Не!
- Тогава, през медиите да си слагат такива условия, малко хлапашки звучи.
- Ако Ви разбирам вярно, господин президент, Вие призовавате Борисов да се върне като водач в действителния политически развой на връзка, на взимане на решения, без да приказваме за номинирането му за министър председател или за присъединяване в изпълнителната власт.
- Преговорите за държавно управление не могат да минат без Борисов. Той би трябвало взе участие във забележима форма, не зад кулисите. И никой не би трябвало да желае да го изолира. Ако някой може да пребори Борисов на масата за договарянията – добре, да завоюва, да се наложи, само че такива предварителни условия – да се пенсионира, не са израз на съществено политическо държание. Така не си приказват Палестина и Израел, които имат древен спор. Те сядат на масата без предварителни условия. И това е моят съвет: Сядайте на масата без предварителни условия.
- Добър съвет! Трябва ли да дадем оръжие за Украйна?
- Не! Аз бях един от първите, още на 26-27 февруари, който се разгласи срещу тази война и настоях за неотложно помирение и бързи договаряния за дълготраен мир. Това не се случи. Това първо.
Второ, България би трябвало да бъде правилен съдружник на Европейски Съюз и на НАТО, с цел да бъдат правилни и те към нас. Ние би трябвало да имаме правото на лично държание при съответни обстановки. Да, ние подкрепихме войната в Ирак. Бях срещу тогава. Но България поддържа. В Афганистан също бяхме неразделно до нашите сътрудници. Бях срещу войната в Югославия и бях прав.
И съм в този момент срещу войната в Украйна, тъй като ние сме на границата сред два славянски народа. Ние не би трябвало да взимаме отношение, още по-малко да изпращаме въоръжение или пък дори има апели да изпратим жива мощ. Чух го от няколко генерали, които са безусловно прави, че тези, които най-вече надуват фанфарите за изпращане на бойци, няма те да отидат или да изпратят децата си.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ