Кой е истинският Чарли Чаплин
Нов документален филм, отдаден на обичаната кино звезда, разкрива неразкрита до момента информация за " една от най-великите истории за замогване, разказвани в миналото ".
Когато един естествен човек се издигне на върха на славата, възприятието му за еднаквост се разделя на две. Възприятието за себе си, което е градил през целия си живот до този миг - " същинското " аз, което може да се разкрие в интимни моменти - се бори с облика, ориентиран на открито, върху който той може да упражнява смущаващо най-малък надзор. По-хитрите звезди поемат юздите на личния си пиар, като развиват персона, която може да излезе на напред във времето, окарикатурявайки себе си, преди някой различен да има опция да го направи.
Чарли Чаплин, може би първата звезда, която се сблъсква с този екзистенциален проблем на излагането на показ, отива една стъпка по-далеч, като измисля персонаж, построен върху самия него. Новият документален филм " Истинският Чарли Чаплин " (The Real Charlie Chaplin), който потегля по кината от тази седмица, показва неговото алтер его " Бродяга " като щит и воал. Ако феновете гледат шапката, мустаците и гумения бастун, те в никакъв случай няма да видят индивида, който ги носи.
" Спомням си, че още като дете имах в главата си облика на Чарли Чаплин ", споделя сърежисьорът Джеймс Спини пред " Гардиън ". " Както множеството хора, костюмът ми беше прочут. Гледахме тези филми с доста предразсъдъци; той е емблема на един ранен, карикатурен жанр на кинокомедията, филми, които се прожектират с неправилна скорост. Като възрастен човек, който ги гледа още веднъж, бях изумен от това какъв брой модерни са те, какъв брой подривни, по какъв начин въобще няма чувство за остарялост. Всеки има визия за Чарли Чаплин. Но хората, които са го познавали най-добре, са считали, че е мъчно да се сътвори връзка с него, че не го познават същински, че той постоянно играе. "
Биографично документалният филм преглежда Чаплин като палячо, който се появява един път на потомство, като в същото време разкрива, че това е единствено една от многото функции, които е изиграл в своя изпълнен със събития живот: дикенсово дете-работник, новаторска водевилна персона, хуманист с огромно сърце, злопаметен ухажор, капитан на промишлеността в Тинзелтаун, преследван от вещици болшевик, уединен швейцарски бежанец. В това, което Спини разказва като " една от най-великите истории за замогване, разказвани в миналото ", единствената свързваща нишка сред многото възходи и падения е напрежението в персоналния и публичния живот на Чаплин. Той цени ордите си от фенове и ненавижда интервютата, издържайки се от възхищението, като в същото време се бори с паниката да бъде прочут и в това време да остане незнаен.
За Спини и сърежисьора Питър Мидълтън вероятността за нов взор върху тези аспекти от личността му, които Чаплин се е старал да скрие, е прекомерно завладяваща, с цел да я пропуснат.
" Едно нещо, което знаехме от по-рано, беше, че няма една-единствена, постоянна, устойчива версия на Чарли Чаплин ", споделя Мидълтън. " Не се опитваме да свържем всички, тъй като те са прекалено много и не всеки път съответстват. Той беше хамелеон в метода, по който отразяваше назад към хората това, което те желаеха ".
Техният продуцент Бен Лимбърг употребява наследството на Чаплин и Британския кино институт за главен лист на материалите, до които ще им бъде позволен достъп, като най-неизвестните от тях притеглят вниманието на режисьорите. По-специално, те се стопират на " загадъчна " лента, съдържаща занемарен аудиозапис от тридневна портретна среща за списание „ Life “, извършена от Ричард Мериман през 1966 година в къщата на Чаплин на Женевското езеро в залеза на живота му.
" Осъзнахме, че сме попаднали в подобаващ исторически миг, в който архивен източник като този може да бъде възобновен ", споделя Мидълтън. " Започнахме да го разнищваме и въпреки да знаехме, че за Чаплин са написани 700 книги, си помислихме, че това може да бъде нашият път към нещо ново. "
Осигурени след цяла година договаряния, звуковите записи съставляват скъсен спомен с прям коментар, в който Чаплин си спомня за ранните си дни на тествания и компликации. В резултат на огромни задължения на родителите му, той е изпратен да работи в Ламбет на седемгодишна възраст - орис, от която се избавя с помощта на естествения си уклон към сцената. От танцови трупи и дребни пиеси до пробив при водещия на водевили Фред Карно, безспорният му гений на шоумен го изважда от крайната беднотия и го придвижва през Атлантическия океан, с цел да се опитва в зараждащия се кино бизнес. Там дебютира с " Бродяга ", чиито безпарични несгоди отразяват личните му прекарвания в учебното заведение за сиромаси в Централен Лондон.
" Този воин на „ Бродяга “, който е толкоз вплетен в душeвността на самия Чаплин, който като че ли препраща в детството му, неврозите му и униженията на младостта му - той непрекъснато повтаря контузиите, които е претърпял в Лондон ", изяснява Спини. " Този воин го трансформира в най-високоплатения артист на планетата и в един от най-известните хора в историята. В някои връзки това е съвсем като приказка... Решимостта на Чаплин да продължи да пътува във вътрешността - възприятието за интроспекция, по какъв начин той вгражда фибри от живота си в изкуството си - е това, което направи нашата работа допустима. Той в никакъв случай не е почивал на лаврите си. "
Спини и Мидълтън употребяват този биографичен обектив, с цел да обработят най-големите шлагери от филмографията на Чаплин като продължение на вътрешните му безредици. " Необикновеното платно на живота му се придвижва много тъкмо върху филмите му ", споделя Мидълтън.
Ранният глух шлагер " Хлапето " разрешава на Чаплин да проектира нараненото дете вътре в себе си върху махленски клошар и да му даде домът, за който младият Чаплин постоянно е мечтал. Приключението " Треска за злато " разкрива момчешкото му въображение, а старомодният сантиментален филм " Светлините на града " е неговият отпор на говорещите филми, за които се е надявал, че са преходна мода. Той реагира на отвръща на всеобщата съсипия на Холокоста със сатирата за Хитлер " Великият деспот ".
" Животът му има форма, която се синхронизира тъкмо с хронологията на филмите му, и ние имахме шанс да разкрием и покажем това. Но в това време не искахме да се обвързваме с това по никакъв метод ", продължава Мидълтън.
Втората половина на документалния филм измества фокуса от творчеството на Чаплин към бурния му персонален живот, в който няколко рецесии заплашват да накърнят външния му извънамериканска активност към Камарата на представителите, която показва Чаплин като симпатизант на комунистите, бидейки като цяло бранител на мира. Още по-неприятни са грозните и скандални разводи - раздялата му с втората му брачна половинка Лита Грей е белязана от обвиняванията ѝ в жанр " Me Too " и от скандалното показване в медиите като златотърсачка и лъжкиня. Почитателите на Чаплин би трябвало да избират сред с дисонанса сред актьора, проповядващ доброжелателност и милосърдие на екрана, и неговите омразни действия зад затворени порти.
" Имаше някои неуместни детайли в биографията на Чаплин, които смятахме, че би трябвало да бъдат изведени на напред във времето във кино лентата ", споделя Мидълтън. " Опитахме се да намерим колкото се може повече разкази и свидетелства от първа ръка, търсейки хора, които могат да приказват непосредствено за това. Именно това ни докара до невероятното изявление с Лита Грей, извършено през 1965 година към излизането на автобиографията ѝ. Всичко това е било добре документирано по това време, когато това е бил в действителност най-скъпият и ефектен бракоразвод в историята на Холивуд. Начинът, по който историята на Лита е била подмината от част от пресата, има мощен отзив в това на чии истории се има вяра в наши дни. Тя споделя, че публиката не ѝ е повярвала поради идологизирането на Чарли. Те не са могли да съчетаят детайлностите, които са откривали посредством бракоразводното съглашение, с облика на скитника на екрана. През последните няколко години като общество сме изправени пред същата алтернатива. Вероятно това е един от първите случаи в историята, когато хората е трябвало да се сблъскат с този дисонанс. “
„ Неговият звезден облик бързо се разпадна под натиска на тези доста правдоподобни изказвания за модел на грубо държание ", прибавя Спини. " Интересуваше ни по какъв начин тези две елементи кореспондират една с друга. Вярвахме, че публиката е задоволително изтънчена, с цел да прегледа тези две хрумвания дружно. "
Това тревожно несъгласие е едно от многото, които разкриват един друг Чаплин в разбора на кино лентата, който заключава само, че колкото по-отблизо се вглеждаме, толкоз по-непознаваем наподобява той. Това, което е несъмнено, е, че дистанцията сред индивида и неговите фенове в историята е по негов личен план, като уклончивото му отдръпване в последна сметка е най-ясното му, най-истинско качество. Зад инстинкта за прикриване, който прозира в огромна част от творчеството на комичния талант, се крие паника - от това да бъдеш забелязан, оголен или отритнат.
" Той като че ли е поставял безумно доста бариери пред най-близките хора в живота си ", отбелязва Мидълтън. " Има чувство, че, както споделя щерка му Джейн в края на кино лентата, той е постигнал фантазията на живота си. Като безпаричен служащ той е мечтал за благосъстояние и популярност и ги е осъществил. Но по-късно в живота си той признава, че постоянно се е чувствал доста нерешителен в благосъстоянието си, като че ли всеки миг може да изпадне още веднъж в беднотия и да загуби всичко. "
Филмът " Истинският Чарли Чаплин " излиза по кината в Съединени американски щати на 19 ноември и ще бъде излъчен по „ Showtime “ от 11 декември, предава БГНЕС.
Когато един естествен човек се издигне на върха на славата, възприятието му за еднаквост се разделя на две. Възприятието за себе си, което е градил през целия си живот до този миг - " същинското " аз, което може да се разкрие в интимни моменти - се бори с облика, ориентиран на открито, върху който той може да упражнява смущаващо най-малък надзор. По-хитрите звезди поемат юздите на личния си пиар, като развиват персона, която може да излезе на напред във времето, окарикатурявайки себе си, преди някой различен да има опция да го направи.
Чарли Чаплин, може би първата звезда, която се сблъсква с този екзистенциален проблем на излагането на показ, отива една стъпка по-далеч, като измисля персонаж, построен върху самия него. Новият документален филм " Истинският Чарли Чаплин " (The Real Charlie Chaplin), който потегля по кината от тази седмица, показва неговото алтер его " Бродяга " като щит и воал. Ако феновете гледат шапката, мустаците и гумения бастун, те в никакъв случай няма да видят индивида, който ги носи.
" Спомням си, че още като дете имах в главата си облика на Чарли Чаплин ", споделя сърежисьорът Джеймс Спини пред " Гардиън ". " Както множеството хора, костюмът ми беше прочут. Гледахме тези филми с доста предразсъдъци; той е емблема на един ранен, карикатурен жанр на кинокомедията, филми, които се прожектират с неправилна скорост. Като възрастен човек, който ги гледа още веднъж, бях изумен от това какъв брой модерни са те, какъв брой подривни, по какъв начин въобще няма чувство за остарялост. Всеки има визия за Чарли Чаплин. Но хората, които са го познавали най-добре, са считали, че е мъчно да се сътвори връзка с него, че не го познават същински, че той постоянно играе. "
Биографично документалният филм преглежда Чаплин като палячо, който се появява един път на потомство, като в същото време разкрива, че това е единствено една от многото функции, които е изиграл в своя изпълнен със събития живот: дикенсово дете-работник, новаторска водевилна персона, хуманист с огромно сърце, злопаметен ухажор, капитан на промишлеността в Тинзелтаун, преследван от вещици болшевик, уединен швейцарски бежанец. В това, което Спини разказва като " една от най-великите истории за замогване, разказвани в миналото ", единствената свързваща нишка сред многото възходи и падения е напрежението в персоналния и публичния живот на Чаплин. Той цени ордите си от фенове и ненавижда интервютата, издържайки се от възхищението, като в същото време се бори с паниката да бъде прочут и в това време да остане незнаен.
За Спини и сърежисьора Питър Мидълтън вероятността за нов взор върху тези аспекти от личността му, които Чаплин се е старал да скрие, е прекомерно завладяваща, с цел да я пропуснат.
" Едно нещо, което знаехме от по-рано, беше, че няма една-единствена, постоянна, устойчива версия на Чарли Чаплин ", споделя Мидълтън. " Не се опитваме да свържем всички, тъй като те са прекалено много и не всеки път съответстват. Той беше хамелеон в метода, по който отразяваше назад към хората това, което те желаеха ".
Техният продуцент Бен Лимбърг употребява наследството на Чаплин и Британския кино институт за главен лист на материалите, до които ще им бъде позволен достъп, като най-неизвестните от тях притеглят вниманието на режисьорите. По-специално, те се стопират на " загадъчна " лента, съдържаща занемарен аудиозапис от тридневна портретна среща за списание „ Life “, извършена от Ричард Мериман през 1966 година в къщата на Чаплин на Женевското езеро в залеза на живота му.
" Осъзнахме, че сме попаднали в подобаващ исторически миг, в който архивен източник като този може да бъде възобновен ", споделя Мидълтън. " Започнахме да го разнищваме и въпреки да знаехме, че за Чаплин са написани 700 книги, си помислихме, че това може да бъде нашият път към нещо ново. "
Осигурени след цяла година договаряния, звуковите записи съставляват скъсен спомен с прям коментар, в който Чаплин си спомня за ранните си дни на тествания и компликации. В резултат на огромни задължения на родителите му, той е изпратен да работи в Ламбет на седемгодишна възраст - орис, от която се избавя с помощта на естествения си уклон към сцената. От танцови трупи и дребни пиеси до пробив при водещия на водевили Фред Карно, безспорният му гений на шоумен го изважда от крайната беднотия и го придвижва през Атлантическия океан, с цел да се опитва в зараждащия се кино бизнес. Там дебютира с " Бродяга ", чиито безпарични несгоди отразяват личните му прекарвания в учебното заведение за сиромаси в Централен Лондон.
" Този воин на „ Бродяга “, който е толкоз вплетен в душeвността на самия Чаплин, който като че ли препраща в детството му, неврозите му и униженията на младостта му - той непрекъснато повтаря контузиите, които е претърпял в Лондон ", изяснява Спини. " Този воин го трансформира в най-високоплатения артист на планетата и в един от най-известните хора в историята. В някои връзки това е съвсем като приказка... Решимостта на Чаплин да продължи да пътува във вътрешността - възприятието за интроспекция, по какъв начин той вгражда фибри от живота си в изкуството си - е това, което направи нашата работа допустима. Той в никакъв случай не е почивал на лаврите си. "
Спини и Мидълтън употребяват този биографичен обектив, с цел да обработят най-големите шлагери от филмографията на Чаплин като продължение на вътрешните му безредици. " Необикновеното платно на живота му се придвижва много тъкмо върху филмите му ", споделя Мидълтън.
Ранният глух шлагер " Хлапето " разрешава на Чаплин да проектира нараненото дете вътре в себе си върху махленски клошар и да му даде домът, за който младият Чаплин постоянно е мечтал. Приключението " Треска за злато " разкрива момчешкото му въображение, а старомодният сантиментален филм " Светлините на града " е неговият отпор на говорещите филми, за които се е надявал, че са преходна мода. Той реагира на отвръща на всеобщата съсипия на Холокоста със сатирата за Хитлер " Великият деспот ".
" Животът му има форма, която се синхронизира тъкмо с хронологията на филмите му, и ние имахме шанс да разкрием и покажем това. Но в това време не искахме да се обвързваме с това по никакъв метод ", продължава Мидълтън.
Втората половина на документалния филм измества фокуса от творчеството на Чаплин към бурния му персонален живот, в който няколко рецесии заплашват да накърнят външния му извънамериканска активност към Камарата на представителите, която показва Чаплин като симпатизант на комунистите, бидейки като цяло бранител на мира. Още по-неприятни са грозните и скандални разводи - раздялата му с втората му брачна половинка Лита Грей е белязана от обвиняванията ѝ в жанр " Me Too " и от скандалното показване в медиите като златотърсачка и лъжкиня. Почитателите на Чаплин би трябвало да избират сред с дисонанса сред актьора, проповядващ доброжелателност и милосърдие на екрана, и неговите омразни действия зад затворени порти.
" Имаше някои неуместни детайли в биографията на Чаплин, които смятахме, че би трябвало да бъдат изведени на напред във времето във кино лентата ", споделя Мидълтън. " Опитахме се да намерим колкото се може повече разкази и свидетелства от първа ръка, търсейки хора, които могат да приказват непосредствено за това. Именно това ни докара до невероятното изявление с Лита Грей, извършено през 1965 година към излизането на автобиографията ѝ. Всичко това е било добре документирано по това време, когато това е бил в действителност най-скъпият и ефектен бракоразвод в историята на Холивуд. Начинът, по който историята на Лита е била подмината от част от пресата, има мощен отзив в това на чии истории се има вяра в наши дни. Тя споделя, че публиката не ѝ е повярвала поради идологизирането на Чарли. Те не са могли да съчетаят детайлностите, които са откривали посредством бракоразводното съглашение, с облика на скитника на екрана. През последните няколко години като общество сме изправени пред същата алтернатива. Вероятно това е един от първите случаи в историята, когато хората е трябвало да се сблъскат с този дисонанс. “
„ Неговият звезден облик бързо се разпадна под натиска на тези доста правдоподобни изказвания за модел на грубо държание ", прибавя Спини. " Интересуваше ни по какъв начин тези две елементи кореспондират една с друга. Вярвахме, че публиката е задоволително изтънчена, с цел да прегледа тези две хрумвания дружно. "
Това тревожно несъгласие е едно от многото, които разкриват един друг Чаплин в разбора на кино лентата, който заключава само, че колкото по-отблизо се вглеждаме, толкоз по-непознаваем наподобява той. Това, което е несъмнено, е, че дистанцията сред индивида и неговите фенове в историята е по негов личен план, като уклончивото му отдръпване в последна сметка е най-ясното му, най-истинско качество. Зад инстинкта за прикриване, който прозира в огромна част от творчеството на комичния талант, се крие паника - от това да бъдеш забелязан, оголен или отритнат.
" Той като че ли е поставял безумно доста бариери пред най-близките хора в живота си ", отбелязва Мидълтън. " Има чувство, че, както споделя щерка му Джейн в края на кино лентата, той е постигнал фантазията на живота си. Като безпаричен служащ той е мечтал за благосъстояние и популярност и ги е осъществил. Но по-късно в живота си той признава, че постоянно се е чувствал доста нерешителен в благосъстоянието си, като че ли всеки миг може да изпадне още веднъж в беднотия и да загуби всичко. "
Филмът " Истинският Чарли Чаплин " излиза по кината в Съединени американски щати на 19 ноември и ще бъде излъчен по „ Showtime “ от 11 декември, предава БГНЕС.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ