Носителят на Оскар Павел Павликовски в България: Изкуството е съотношение между подреденост и хаос
Носителят на " Оскар " Павел Павликовски показа кино лентата си " Студена война " за първи път пред българската аудитория на 23-ия Международен " София филм фест ". Филмът е награден с 5 оценки на Европейската кино академия и има 3 номинации за " Оскар ".
Павликовски е роден във Варшава, само че в ранна възраст се мести дружно с майка си в Лондон. Учи литература и философия в Оксфорд. Говори още 5 езика с изключение на полски. С филмите си режисьорът учи за живота и неговата същина, а посредством своите произведения кара хората да се замислят над същността на битието. През 2015-а Павликовски е почетен с " Оскар " за най-хубав чуждоезичен филм за лентата " Ида ".
За първи път в София режисьорът идва през 2005 година, с цел да показа кино лентата си " Моето лято на любовта " на " София филм фест ". В идващите редове е пресъздаден диалог сред Павликовски и продуцента и кино критик Александър Донев на конференция преди премиерата на новия му филм в България.
Забележителното е, че сте се срещали персонално с Достоевски. Какво въздействие оказва тази среща в киното?
Срещал съм Достоевски в два смисъла. Първият е когато бях младеж четох Достоевски и това, коства ми се, ме травмира за цялостен живот. Преди 30 години в Ленинград се срещнах с правнука на Достоевски - Дмитрий Достоевски, който беше машинист по това време. Беше обиколил цяла Европа, следвайки стъпките на своя прародител, само че за да си купи втора употреба „ Мерцедес ”. Тогава направих документален филм за него - „ Пътуванията на Достоевски ”. Успях да убедя литературния отдел на Би Би Си да ми провиснал финансиране за този план, като им споделих, че това е книжовен филм.
Филмът е незабравим. Получава номинация за документален филм на Европейските кино награди. Всички документални филми на Павликовски могат да бъдат гледани свободно на неговата страница в Интернет. Те в действителност заслужават внимание. В един миг Вие казвате дори, че след „ Ида ” в доста връзки документалните Ви филми са по-интересни от игралните. Имате ли концепция да се върнете към документалните филми?
Мисля, че малко преувеличих, казвайки това. Исках по-скоро да привлека внимание към документалните си филми. Игралните филми някак си се „ втвърдяват ” с времето и когато по-късно се върнеш към тях си казваш: „ Защо съм го направил това по този метод? Защо по този начин съм го инсталирал? Защо този кадър е тъкмо подобен? ”. Докато документалният филм няма по какъв начин да бъде различен. При тях има нещо неповторимо. Документалните ми филми са авантюристичен в своята си форма, тъй като не знаех какво тъкмо върша, а то е доста забавно.
Въпрос от медиите: Какво ви въодушеви да извършите „ Студена война ”?
Много неща. Тази история отлежава в главата ми доста от дълго време. Историята на една трагична двойка, чиято обич все не може да се случи и значително причина за това са политически и исторически събития. Подобна е историята и на моите родители. Въз основа на моя персонален опит мога добре да схвана компликациите в любовта. Мисля, че значително е една универсална история. Това, което сглоби кино лентата беше подтекстът на фолклорния отбор. В Полша имаме такива фолклорни ансамбли, допускам че и в България ги имате.
Въпрос от медиите: Вярно ли е, че част от сцените в „ Студена война ” са лишили повече от 12 часа? Какво ви носи този перфекционизъм и какво място заема фотографията във вашите филми?
За мен се носят такива странни митове. 12 часа е в действителност естествен снимачен ден - няма нищо необичайно в това. Може би особеното беше, че правихме 45 дубъла от време на време, различен път единствено 3. Опитвам се една сцена да я снима от един единствен ъгъл, с цел да може по-късно да няма монтаж, да няма разнообразни ъгли, които да се инсталират. Опитвам се да реализира единение сред сценографията, играта на актьорите и придвижването на камерата, което да създаде неповторима магия. Искам нещата да наподобяват доста достоверно, директно и естествено, а от време на време това изисква доста повторения и доста работа, което постоянно изненадва актьорите и екипа, тъй като си показват, че ще снимаме оттук-оттам и при монтажа ще го нагласим, само че аз не работя по този метод. За мен всяко едно изкуство е въпрос на съответствие сред ред, подреденост и безпорядък. Всеки един създател има самостоятелен метод. Аз се пробвам филмите ми да имат целокупност, единение, подреденост и по едно и също време спонтанност и близост, което единствено по себе си е несъгласие, само че това е моят метод. Актьорите са доста разнообразни. Някои са доста положителни, когато са със свежи сили, други се оправят по-добре, когато са изтощени и тялото взима връх над мозъка.
Базирайки се на сюжета на кино лентата, както и на Вашия персонален живот - Вие напускате родината си доста рано, какво значи родината в сърцето на един бежанец?
Филмът си е филм, животът си е живот. Напуснах Полша без да си давам сметка. Мислех, че отиваме на екскурзия в Лондон, а се оказа, че ще останем, защото майка ми се омъжи за чужденец, по-скоро за англичанин, което е тъкмо противоположното на чужденец. В първата част от живота си човек търси нови неща, търси безредици, до момента в който в последната третина - по-скоро търси някакво място и общественост, към които да принадлежи. Не толкоз да открива голям брой неща хоризонтално, а да се задълбочи в едно нещо. Преди 7 години се завърнах в Полша. Дойде от единствено себе си. В днешния динамичен свят всичко е доста нежно и изменчиво. Тази нужда от принадлежност изяснява значително и измененията в политическия живот, които следим.
Що се отнася за кино лентата - това е по времето на Сталин, време, в което е доста мъчно да се живее в Полша. Двамата основни герои са доста разнообразни. Ако за Виктор животът в Полша е фактически неосъществим - той се задушава там, то Зула се усеща добре в Полша. Попадането ѝ във фолклорния отбор е най-хубавото нещо, което може да ѝ се случи. Пред нея въпросът за свободата не стои и по-скоро се чуди какво ще прави на Запад. Хората са разнообразни. Зависи какъв човек си, от какъв генезис си, каква ти е историята и за каква политическа партия гласуваш.
Въпрос от публиката: След „ Ида ” за повторно снимате филм за следвоенните години в Полша. Киното лекува ли контузиите ни или ги държи отворени?
Зависи от публиката. За мен да снимаш филм си е контузия единствено по себе си. Никога не си задавам въпроса „ Как ще въздейства филмът? ”. Функцията на киното е да води публиката на едно странствуване. Да ѝ покаже, че животът може да бъде прелестен, драматичен, абсурден. Да покаже, че действителността не може да бъде сведена до една простичка история, както от ден на ден се пробват да ни накарат да имаме вяра. Вярно е, че филмът приключва трагично, само че ми се желае да имам вяра, че на излизане от залата фенът се усеща вдъхновен. За мен това е филм, който би трябвало да окриля хората.
Във финалните надписи против Вашето име стоят три функционалности - режисьор, сценарист и създател на облика. Казвали сте, че съгласно Вас операторската работа е прекомерно фетишизирана в киното и едно от доказателствата, интерпретирано в много спорен проект, е „ Оскарът ”, който получи Алфонсо Куарон за най-хубав оператор. Любопитното е, че и трите „ Оскара ”, които получи Куарон бяха в същите категории, в които и Вие бяхте номиниран. Кои са стадиите, през които минавате, когато създавате визуализациите на Вашите филми?
Вярно е, че в надписите против името ми написа три функции. Автор на облика е друго от оператор. Авторът на облика на един филм е нещо доста повече от самите фотоси. Това е артикул от цялостния екип под управлението на режисьора. Знам, че някои режисьори не се занимават с тази част, а я оставят на оператора, само че това не е моят метод. Сценографията също е доста значима. Не съм сценарист, аз съм създател на историята. Не се придържам в никакъв случай към корав сюжет. Разбира се сюжетът е нужен, с цел да аплайваш да те финансират, само че в процеса на работата го трансформирам към 195 пъти. Важното е главната история, която искаш да разкажеш.
Като цяло се пробвам да не се преценявам с наклонността в актуалното кино - да има строго разделяне на труда при снимането на филм. Всеки си има тъкмо избрани отговорности и си ги извършва. Работата по един филм се състои от доста стадии и детайли и съгласно мен работата на режисьора е да управлява всеки един от тях. В актуалното кино доста ясно си проличава дали гледаш филм, който е режисьорски, или гледаш филм, при който е имало ясно разделяне на труда - един продуцент е купил книга, наел е различен публицист, който да направи сюжет, наел е оператор и всеки е работил независимо по своята част. Съвсем друго е.
Процесът е дълъг. Когато започнах да създавам кино лентата, това което ме смути беше, че историята е доста близка с тази на моите родители, а когато работиш по една същинска история, не ти се дава независимост да направиш историята забавна за феновете. Тогава ми пристигна концепцията за фолклорния отбор. Когато сложих цялата история в този подтекст, стана допустимо историята да се развие и да бъде по-увлекателна. Поканих двама артисти, с които правихме елементи от разговорите и следих какво се получава и какво не. Продължавах да коригирам. В края на работата ми с тях доближих до един сюжет от към 60 страници, което е малко извънредно.
Започнахме с оператора и сценографа да търсим места за фотоси. Показах им фотоси на родителите ми от фамилните албуми, картини и фотоси от това време, които ми харесват. Докато оглеждахме местата, продължавах да коригирам сюжета. При самите фотоси имахме снимачни седмици от по 5 дни, като естественото е 6. Пет дни са разкош. Един ден почивахме и един ден инсталирах и редактирах сюжета. Снимахме на 15 разнообразни места, като две от тях са отвън Полша. Имахме много почивки сред фотосите на другите терени, през които продължавах да коригирам и инсталирам. За мен това един дълъг развой, в който човек последователно се доближава към същинското. Мога да дам даже образци с някои несполучливи моменти, които най-после останаха във кино лентата. Всичко това е безусловно противоположно на метода, по който се работи в промишлеността днешно време. Трябва да имаш продуцент, който е доста добър и ти има доста доверие. Това има общо с моя опит и на документалист, защото постоянно правех филмите на момента без сюжет.
По отношение на Алфонсо Куарон, той е доста добър мой другар. „ Рома ” е една негова обсесия и огромно персонално достижение. Той имаше доста време да работи по този филм и в действителност му се отдаде.
Въпрос от медиите: Как сте се чувствали като дете всред комплицираните връзки на Вашите родители? Как това Ви е повлияло?
Когато си дете не поставяш нещата под въпрос, възприемаш ги такива каквито са. Всичко това ме научи, че е изцяло допустимо всеки един да е прав и отново всичко да се провали. Въпреки че родителите ми се разделяха, ожениха се за други хора, разведоха се, отново се събраха, още веднъж се разделиха, само че в последна сметка бяха най-прекрасната и обичащата се двойка, която можете да си визиите. Родителите ми ме научиха, че една история може да бъде съдена единствено по своя край.
Въпрос от медиите: Преди 7 години сте се върнали в Полша. Какво има в Полша, което не намирате другаде? Какво е характерното в Полша, което води до производството на доста по-добро кино от това в други страни от Източна и Централна Европа, които по-скоро изостават в това отношение, макар че може да се каже, че тези страни имат сходна история?
Русия също има много положително кино. Бивша Югославия също. Радвам се, че харесвате полското кино - не на всички се харесва. По отношение на това какво ми дава Полша - това е доста персонално прекарване. Не бих могъл да го обясня. В Полша има доста възрастни мои родственици, които за мен са морални ориентири и стожери. Хора, които макар сложния живот, който са водели, са съумели да запазят полезностите си. Тези хора са на изгубване към този момент, само че се веселя, че съумявам да поддържам връзка с тях. Много обичам Варшава. Израснал съм там. Това не е хубав град, само че за мен е специфичен. Много е богат и има сила. Понякога те изтощава, изсмуква те, само че силата му е доста мощна. В Полша има доста история, която не е нереална, а присъстваща, осезаема, забележима история. Съвсем на близо от мястото, на което пребивавам във Варшава, има вход на канализация, който е бил употребен от бунтовниците по време на Варшавското въстание през Втората международна война. Историята участва доста осезаемо и това ме въодушевява.
Защо са толкоз къси вашите филми? „ Ида ” е единствено 80 мин., „ Студена война ” за географски и исторически мащаб тези 90 мин. наподобяват като късометражен филм.
Дори няма 90 мин., надписите са доста дълги. От „ Моето лято на любовта ” всички мои филми са 83 мин. и половина. Не знам за какво се получава по този начин, несъмнено е обвързвано с моят метаболизъм. Шегата настрани, обичам да виждам дълги филми, само че когато ги върша избирам да не изгубвам време за скучни моменти и се концентрирам върху мощните, които могат да създадат кино лентата образен, еластичен и многопластов. Също по този начин обичам да работя посредством подмятане, а не посредством непосредствено проявление.
Павликовски е роден във Варшава, само че в ранна възраст се мести дружно с майка си в Лондон. Учи литература и философия в Оксфорд. Говори още 5 езика с изключение на полски. С филмите си режисьорът учи за живота и неговата същина, а посредством своите произведения кара хората да се замислят над същността на битието. През 2015-а Павликовски е почетен с " Оскар " за най-хубав чуждоезичен филм за лентата " Ида ".
За първи път в София режисьорът идва през 2005 година, с цел да показа кино лентата си " Моето лято на любовта " на " София филм фест ". В идващите редове е пресъздаден диалог сред Павликовски и продуцента и кино критик Александър Донев на конференция преди премиерата на новия му филм в България.
Забележителното е, че сте се срещали персонално с Достоевски. Какво въздействие оказва тази среща в киното?
Срещал съм Достоевски в два смисъла. Първият е когато бях младеж четох Достоевски и това, коства ми се, ме травмира за цялостен живот. Преди 30 години в Ленинград се срещнах с правнука на Достоевски - Дмитрий Достоевски, който беше машинист по това време. Беше обиколил цяла Европа, следвайки стъпките на своя прародител, само че за да си купи втора употреба „ Мерцедес ”. Тогава направих документален филм за него - „ Пътуванията на Достоевски ”. Успях да убедя литературния отдел на Би Би Си да ми провиснал финансиране за този план, като им споделих, че това е книжовен филм.
Филмът е незабравим. Получава номинация за документален филм на Европейските кино награди. Всички документални филми на Павликовски могат да бъдат гледани свободно на неговата страница в Интернет. Те в действителност заслужават внимание. В един миг Вие казвате дори, че след „ Ида ” в доста връзки документалните Ви филми са по-интересни от игралните. Имате ли концепция да се върнете към документалните филми?
Мисля, че малко преувеличих, казвайки това. Исках по-скоро да привлека внимание към документалните си филми. Игралните филми някак си се „ втвърдяват ” с времето и когато по-късно се върнеш към тях си казваш: „ Защо съм го направил това по този метод? Защо по този начин съм го инсталирал? Защо този кадър е тъкмо подобен? ”. Докато документалният филм няма по какъв начин да бъде различен. При тях има нещо неповторимо. Документалните ми филми са авантюристичен в своята си форма, тъй като не знаех какво тъкмо върша, а то е доста забавно.
Въпрос от медиите: Какво ви въодушеви да извършите „ Студена война ”?
Много неща. Тази история отлежава в главата ми доста от дълго време. Историята на една трагична двойка, чиято обич все не може да се случи и значително причина за това са политически и исторически събития. Подобна е историята и на моите родители. Въз основа на моя персонален опит мога добре да схвана компликациите в любовта. Мисля, че значително е една универсална история. Това, което сглоби кино лентата беше подтекстът на фолклорния отбор. В Полша имаме такива фолклорни ансамбли, допускам че и в България ги имате.
Въпрос от медиите: Вярно ли е, че част от сцените в „ Студена война ” са лишили повече от 12 часа? Какво ви носи този перфекционизъм и какво място заема фотографията във вашите филми?
За мен се носят такива странни митове. 12 часа е в действителност естествен снимачен ден - няма нищо необичайно в това. Може би особеното беше, че правихме 45 дубъла от време на време, различен път единствено 3. Опитвам се една сцена да я снима от един единствен ъгъл, с цел да може по-късно да няма монтаж, да няма разнообразни ъгли, които да се инсталират. Опитвам се да реализира единение сред сценографията, играта на актьорите и придвижването на камерата, което да създаде неповторима магия. Искам нещата да наподобяват доста достоверно, директно и естествено, а от време на време това изисква доста повторения и доста работа, което постоянно изненадва актьорите и екипа, тъй като си показват, че ще снимаме оттук-оттам и при монтажа ще го нагласим, само че аз не работя по този метод. За мен всяко едно изкуство е въпрос на съответствие сред ред, подреденост и безпорядък. Всеки един създател има самостоятелен метод. Аз се пробвам филмите ми да имат целокупност, единение, подреденост и по едно и също време спонтанност и близост, което единствено по себе си е несъгласие, само че това е моят метод. Актьорите са доста разнообразни. Някои са доста положителни, когато са със свежи сили, други се оправят по-добре, когато са изтощени и тялото взима връх над мозъка.
Базирайки се на сюжета на кино лентата, както и на Вашия персонален живот - Вие напускате родината си доста рано, какво значи родината в сърцето на един бежанец?
Филмът си е филм, животът си е живот. Напуснах Полша без да си давам сметка. Мислех, че отиваме на екскурзия в Лондон, а се оказа, че ще останем, защото майка ми се омъжи за чужденец, по-скоро за англичанин, което е тъкмо противоположното на чужденец. В първата част от живота си човек търси нови неща, търси безредици, до момента в който в последната третина - по-скоро търси някакво място и общественост, към които да принадлежи. Не толкоз да открива голям брой неща хоризонтално, а да се задълбочи в едно нещо. Преди 7 години се завърнах в Полша. Дойде от единствено себе си. В днешния динамичен свят всичко е доста нежно и изменчиво. Тази нужда от принадлежност изяснява значително и измененията в политическия живот, които следим.
Що се отнася за кино лентата - това е по времето на Сталин, време, в което е доста мъчно да се живее в Полша. Двамата основни герои са доста разнообразни. Ако за Виктор животът в Полша е фактически неосъществим - той се задушава там, то Зула се усеща добре в Полша. Попадането ѝ във фолклорния отбор е най-хубавото нещо, което може да ѝ се случи. Пред нея въпросът за свободата не стои и по-скоро се чуди какво ще прави на Запад. Хората са разнообразни. Зависи какъв човек си, от какъв генезис си, каква ти е историята и за каква политическа партия гласуваш.
Въпрос от публиката: След „ Ида ” за повторно снимате филм за следвоенните години в Полша. Киното лекува ли контузиите ни или ги държи отворени?
Зависи от публиката. За мен да снимаш филм си е контузия единствено по себе си. Никога не си задавам въпроса „ Как ще въздейства филмът? ”. Функцията на киното е да води публиката на едно странствуване. Да ѝ покаже, че животът може да бъде прелестен, драматичен, абсурден. Да покаже, че действителността не може да бъде сведена до една простичка история, както от ден на ден се пробват да ни накарат да имаме вяра. Вярно е, че филмът приключва трагично, само че ми се желае да имам вяра, че на излизане от залата фенът се усеща вдъхновен. За мен това е филм, който би трябвало да окриля хората.
Във финалните надписи против Вашето име стоят три функционалности - режисьор, сценарист и създател на облика. Казвали сте, че съгласно Вас операторската работа е прекомерно фетишизирана в киното и едно от доказателствата, интерпретирано в много спорен проект, е „ Оскарът ”, който получи Алфонсо Куарон за най-хубав оператор. Любопитното е, че и трите „ Оскара ”, които получи Куарон бяха в същите категории, в които и Вие бяхте номиниран. Кои са стадиите, през които минавате, когато създавате визуализациите на Вашите филми?
Вярно е, че в надписите против името ми написа три функции. Автор на облика е друго от оператор. Авторът на облика на един филм е нещо доста повече от самите фотоси. Това е артикул от цялостния екип под управлението на режисьора. Знам, че някои режисьори не се занимават с тази част, а я оставят на оператора, само че това не е моят метод. Сценографията също е доста значима. Не съм сценарист, аз съм създател на историята. Не се придържам в никакъв случай към корав сюжет. Разбира се сюжетът е нужен, с цел да аплайваш да те финансират, само че в процеса на работата го трансформирам към 195 пъти. Важното е главната история, която искаш да разкажеш.
Като цяло се пробвам да не се преценявам с наклонността в актуалното кино - да има строго разделяне на труда при снимането на филм. Всеки си има тъкмо избрани отговорности и си ги извършва. Работата по един филм се състои от доста стадии и детайли и съгласно мен работата на режисьора е да управлява всеки един от тях. В актуалното кино доста ясно си проличава дали гледаш филм, който е режисьорски, или гледаш филм, при който е имало ясно разделяне на труда - един продуцент е купил книга, наел е различен публицист, който да направи сюжет, наел е оператор и всеки е работил независимо по своята част. Съвсем друго е.
Процесът е дълъг. Когато започнах да създавам кино лентата, това което ме смути беше, че историята е доста близка с тази на моите родители, а когато работиш по една същинска история, не ти се дава независимост да направиш историята забавна за феновете. Тогава ми пристигна концепцията за фолклорния отбор. Когато сложих цялата история в този подтекст, стана допустимо историята да се развие и да бъде по-увлекателна. Поканих двама артисти, с които правихме елементи от разговорите и следих какво се получава и какво не. Продължавах да коригирам. В края на работата ми с тях доближих до един сюжет от към 60 страници, което е малко извънредно.
Започнахме с оператора и сценографа да търсим места за фотоси. Показах им фотоси на родителите ми от фамилните албуми, картини и фотоси от това време, които ми харесват. Докато оглеждахме местата, продължавах да коригирам сюжета. При самите фотоси имахме снимачни седмици от по 5 дни, като естественото е 6. Пет дни са разкош. Един ден почивахме и един ден инсталирах и редактирах сюжета. Снимахме на 15 разнообразни места, като две от тях са отвън Полша. Имахме много почивки сред фотосите на другите терени, през които продължавах да коригирам и инсталирам. За мен това един дълъг развой, в който човек последователно се доближава към същинското. Мога да дам даже образци с някои несполучливи моменти, които най-после останаха във кино лентата. Всичко това е безусловно противоположно на метода, по който се работи в промишлеността днешно време. Трябва да имаш продуцент, който е доста добър и ти има доста доверие. Това има общо с моя опит и на документалист, защото постоянно правех филмите на момента без сюжет.
По отношение на Алфонсо Куарон, той е доста добър мой другар. „ Рома ” е една негова обсесия и огромно персонално достижение. Той имаше доста време да работи по този филм и в действителност му се отдаде.
Въпрос от медиите: Как сте се чувствали като дете всред комплицираните връзки на Вашите родители? Как това Ви е повлияло?
Когато си дете не поставяш нещата под въпрос, възприемаш ги такива каквито са. Всичко това ме научи, че е изцяло допустимо всеки един да е прав и отново всичко да се провали. Въпреки че родителите ми се разделяха, ожениха се за други хора, разведоха се, отново се събраха, още веднъж се разделиха, само че в последна сметка бяха най-прекрасната и обичащата се двойка, която можете да си визиите. Родителите ми ме научиха, че една история може да бъде съдена единствено по своя край.
Въпрос от медиите: Преди 7 години сте се върнали в Полша. Какво има в Полша, което не намирате другаде? Какво е характерното в Полша, което води до производството на доста по-добро кино от това в други страни от Източна и Централна Европа, които по-скоро изостават в това отношение, макар че може да се каже, че тези страни имат сходна история?
Русия също има много положително кино. Бивша Югославия също. Радвам се, че харесвате полското кино - не на всички се харесва. По отношение на това какво ми дава Полша - това е доста персонално прекарване. Не бих могъл да го обясня. В Полша има доста възрастни мои родственици, които за мен са морални ориентири и стожери. Хора, които макар сложния живот, който са водели, са съумели да запазят полезностите си. Тези хора са на изгубване към този момент, само че се веселя, че съумявам да поддържам връзка с тях. Много обичам Варшава. Израснал съм там. Това не е хубав град, само че за мен е специфичен. Много е богат и има сила. Понякога те изтощава, изсмуква те, само че силата му е доста мощна. В Полша има доста история, която не е нереална, а присъстваща, осезаема, забележима история. Съвсем на близо от мястото, на което пребивавам във Варшава, има вход на канализация, който е бил употребен от бунтовниците по време на Варшавското въстание през Втората международна война. Историята участва доста осезаемо и това ме въодушевява.
Защо са толкоз къси вашите филми? „ Ида ” е единствено 80 мин., „ Студена война ” за географски и исторически мащаб тези 90 мин. наподобяват като късометражен филм.
Дори няма 90 мин., надписите са доста дълги. От „ Моето лято на любовта ” всички мои филми са 83 мин. и половина. Не знам за какво се получава по този начин, несъмнено е обвързвано с моят метаболизъм. Шегата настрани, обичам да виждам дълги филми, само че когато ги върша избирам да не изгубвам време за скучни моменти и се концентрирам върху мощните, които могат да създадат кино лентата образен, еластичен и многопластов. Също по този начин обичам да работя посредством подмятане, а не посредством непосредствено проявление.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ