Но в крайна сметка не се стига до изпращането на

Но в последна сметка не се стига до изпращането на “Временен Контролен Модул ” към МКС – на 12 юли 2000 година “Звезда ” е сполучливо изстрелян, а на 26-ти юли се скачва към “Заря ”. 

Подробно изложение на историята на “Звезда ” има на уеб страницата на Анатолий Зак RussianSpaceWeb.com, а също и в книгата “Russia in Space: The failed frontier? ” на Браян Харви. Тук ще се опитам да преразкажа в резюме най-важните акценти.

Както към този момент подчертах при започване на публикацията, “Звезда ” е очакван да служи за основа на съветската станция “Мир 2 ”, наследника на първата “Мир ”. Нещо повече – напълно първоначално е проектиран като дублиращ на главния модул на  “Мир ” ако той претърпи повреда. Поради това корпусът на “Звезда ” е издигнат още през 1985 година. Естествено, крахът на Съюз на съветските социалистически републики поставя точка на всички остарели проекти и Русия е въвлечена в плана на Международната галактическа станция. Но с цел да може модулът “Звезда ” да бъде приспособен за МКС, вътрешните му системи би трябвало да бъдат изцяло заменени и осъвременени. 

Сътрудничеството сред Съединени американски щати и Русия не протича безпрепятствено, макар големите старания, които американците влагат, както и честите пътешествия на американските длъжностни лица до Москва. През по-голямата част от 90-те години “Звезда ” си остава недофинансиран. През 1996 година руснаците признават, че поради хроничния дефицит на средства модулът няма по какъв начин да бъде подготвен за изстрелване в в началото заложения период през април 1998 година. Именно тогава НАСА стартира основаването на “Временен Контролен Модул като авариен вид ако Русия не се оправи.

Чак през май 1997 година, след персоналната интервенция на президента Борис Елцин, стартира сериозното финансиране на “Звезда ”, като са обещани $260 милиона за довършването на модула. До дни инженерите се връщат на работа, но резултатите са незадоволителни – става известно, че новото финансиране на Елцин е под формата на сложни банкови заеми, а не посредством непосредствено вливане на пари. С инфлацията на рублата през 1998 година планът напълно закъсва, а годината си минава и отминава без модулът да бъде изстрелян. Единственото значително нещо, което се случва през въпросната календарна година, е че тогава модулът получава формалното си име “Звезда ”. 

В края на 1998 година американците вземат решение да обезпечат някаква сума, която се прави оценка сред $60 и $100 милиона, с цел да могат нещата да потръгнат. Както сами можете да се досетите, политиците в Конгреса не са удовлетворени от този факт. Някои са срещу субсидирането на съветския галактически бранш. Други – не, само че даже и тези политици, които утвърждават дотациите, се тормозят, че парите мистериозно изчезват след тяхното идване в Русия. Появяват се съмнения, че длъжностни лица на високи постове в съветската галактическа стратегия употребяват средствата, с цел да си построят лъскави домове. НАСА към този момент не желае да закупи повече съветски елементи за МКС по сходство на дебютния модул “Заря ” и евентуално Конгресът по този начин или другояче би осуетил това желание. Затова организацията се задоволява с това да наема бъдещите съветски уреди, даже и да не са подготвени в период. Направените разбори демонстрират, че новият “Временен Контролен Модул ” би бил по-скъп, по-малко функционален от “Звезда ” и би довел до още отлагания, по тази причина американците се навиват да дават понякога финансови инжекции на Русия.

Вливането на пари в закъсалия съветски галактически бранш дава своя плод и през 1999 година модулът най-накрая се насочва към Байконур за изстрелване. Стартът е плануван за есента, само че през юли и октомври съветски ракети “Протон ” на два пъти претърпяват повреди. Затова полетът е в допълнение отсрочен за лятото на 2000 година.

В края на 1999 година Русия се сблъсква с нов огромен проблем. В страната има сериозен напън да се продължи с употребата на застаряващата станция “Мир ”, даже да няма пари по тази причина. Американците пък упорстват съветската галактическа стратегия неотложно да насочи своите старания към градежа на МКС. Западната преса бълва материали против “Мир ” и, както можете да се сетите, това не се харесва на съветските политици и те в допълнение се стимулират да не се отхвърлят от остарялата станция. До края на 1999-та съветското дружество “Енергия ” взема решение да възкреси “Мир ” с частни средства. И фактически няколко месеца по-късно, на 4 април 2000 година, е изстрелян корабът “Союз ТМ-30 ” с космонавтите Сергей Зальотин и Александър Калери и те реактивират огромна част от системите на “Мир ”. 

Финансовият дефицит е толкоз огромен, че съветското дружество “Енергия ” се съгласява да изрисува логото на “Пица Хът ” за $1 милиона с рекламна цел. Photo: Roscosmos

Подготовката за възкресяването на “Мир ” не е посрещната добре в Съединени американски щати. На 3 февруари 2000 година админът на НАСА Даниел Голдин се ядосва и насочва остри думи към руснаците, че “си влачат краката ” във връзка с Международната галактическа станция и че в случай че планът продължава да търпи отлагания, Русия ще бъде изхвърлена от него. Голдин удостоверява също по този начин, че ако стартът на “Звезда ” е несполучлив, “Временен Контролен Модул ” ще бъде изстрелян.

Ултиматумът сработва и Русия насрочва изстрелването на “Звезда ” през юли 2000 година, два месеца по-рано от последно показаната дата. Най-сетне полетът е реалност. На 12-ти юли ракетата “Протон-М ” с модула се насочва в небето и с цел да ни бъде напомнено какъв брой е тежко финансовото състояние на Русия, ракетата лети с логото на “Пица Хът ”. Ресторантът за бързо хранене е дал $1 милиона за рекламата!

В последна сметка полетът на ракетата-носител е сполучлив и по този начин Щатите остават спокойни, че няма да им се постанова да изстрелват техния “Временен Контролен Модул ”. “Звезда ” е въведен в първична 184-километрова орбита и слънчевите панели на модула се отварят сполучливо, след което стартира 13-дневното сплотяване със “Заря ” и “Юнити ”. Даже Даниел Голдин хвали руснаците какъв брой добре са се справили и по какъв начин са преодоляли компликациите си.

С един американски модул “Юнити ”, един построен от Русия и благосъстоятелност на американците “Заря ” и един съветски “Звезда ”, Международната галактическа станция е най-накрая подготвена да одобри първия си екипаж. На 31 октомври 2000 година излетява корабът “Союз ТМ-31 ” с космонавтите Юрий Гидзенко и Сергей Крикальов, както и американският астронавт Уилиам Шепърд. Това е дебютната дълготрайна експедиция на МКС и тя продължава повече от три месеца. Тримата души са прибрани на Земята на 21 май 2001 година от американската совалка “Дискавъри ”, а тя от своя страна е извела в космоса членовете на “Експедиция 2 ” – Юрий Усачов, Джеймс Вос и Сюзан Хелмс.

Така стартира непрекъснатото наличие на хора в космоса, продължаващо до ден сегашен.