Плюшкинизация. Любов към спомена
" Но какъв е смисълът да разтревожваме праха по чашата със розови листа, не зная. " *
Неочаквано получаваш в завещание етаж от остаряла кооперация. Радваш се безпределно. Но щом отмине първичната еуфория, идва часът на истината. Как да се оправиш с това пространство, цялостно с овехтели предмети със своя история? Стаите са препълнени със остарели мебели, трупани с десетилетия, избледнели килими, вестници и списания с пожълтели страници, кутии със фотоси и прашен порцелан. От всеки ъгъл надничат мемоари от живота ти, само че въпреки всичко се чудиш дали в действителност твой родственик е живял тук, или съветският помешчик Плюшкин?
Плюшкинизацията изниква като разбиране, откакто пристрастеността за събиране на безполезни движимости и захвърлени отпадъци на героя на Гогол става пословична. Събирането е поради самото събиране, а не с цел да се употребяват движимостите. Голяма част от събраните неща обаче носят спомен за събитие или преживелица от живота ни. А когато към грамадата предмети е прибавен сантимент, да се разделиш с тях става доста по-трудно. Често прескачаме границата, без да усетим и затъваме в мемоари, които гълтам сегашното ни. Трудно ли е предишното да бъде хармонично обвързано с сегашното и любовта към загатна да не се трансформира в нездрава фикс идея?
Споменът е в съзнанието ни, не на рафта. Снимката или бижуто, което той ни е подарил, може да избледнее или да се счупи. Спомените, складирани в съзнанието обаче, живеят постоянно - няма потребност да бършем прахуляк от тях или да ги подреждаме всекидневно. Безспорно е, че без движимостите и някои мемоари изчезват. Златната среда е в това да събираме, само че в рационални количества.
Да - за всеки билет за кино, камък от екзотично място или кутийка от презервативи, които означават значимо събитие във връзката ви. Може да ги съберете в буркан и да извършите „ туршия от мемоари ”. След време, до момента в който ги разглеждате, ще си спомните доста забравени случки, а приливът на положителни усеща ще залее и най-малкото островче на неприятно въодушевление.
Да - на ретро фотосите. В буржоазна България стените на гостната са били отредени на фамилната история в маслени портрети или фотографии в красиви рамки. Да сложиш на стената портрет на своя прародител, облечен в униформа на царски офицер, значи да удостовериш произхода си, който е абсолютно скъп. Портретът на прародителя, закачен до нашия личен, е нещо като етикет за качество на фамилния зачатък, по този начин както паяжините, с които е обгърната една бутилка, са доказателство за годините, в които е отлежавало. Старите фотоси, висящи на стената, ни демонстрират по занимателен метод разкоша на предишното. А и през днешния ден е извънредно известен.
Да - на скъпите книги, които могат да се четат неведнъж.
Да - на бижутата, иконите и картините, които се предават от потомство на потомство.
Да - на антиките с материална стойност.
Не - на миналогодишните квитанции и сметките за консумативи; сбирки от салфетки и лексикони от ученическите години. Натрупването на хартия е добра причина за появяването на хлебарки. А изтребването на тези неприятни „ домашни любимци ” е съвсем невероятно. По-важно е да пазите касовата записка за платена сметка, в сравнение с самата сметка.
Не – на мебелите и облеклата, останали в дома ви от някого. Бързам да уточня, че тук има доста изключения. Но в случай че сте младо семейство, което ремонтира и подрежда новия си дом, по-добре спестете пари за ново легло, вместо да ползвате останалото от баба и дядо. Новото начало би трябвало да е в действителност ново. Заряда, които предметите и облеклата носят от някогашните си притежатели, може да наруши вашия личен енергиен баланс.
Не - на счупените уреди, даже да са подарък за спомен от сватбата.
Не - на дребните нещица, прибрани на правилото „ все в миналото може да потрябват ”.
Сканираните, записани и добре архивирани материали пестят място и се откриват по-лесно. Купищата документи или рисунките на детето от градината могат да се запазят в мемори карта по-малка от кибритена кутия. Изхвърляй, раздавай, дарявай, с тези три стъпки ще освободиш задоволително място в дома и сърцето си, с цел да дишаш умерено. Това са единствено физически дейности, спомените самичък по себе си в никакъв случай и никой не би могъл да изхвърли или подари вместо теб.
*Томас Елиът
Неочаквано получаваш в завещание етаж от остаряла кооперация. Радваш се безпределно. Но щом отмине първичната еуфория, идва часът на истината. Как да се оправиш с това пространство, цялостно с овехтели предмети със своя история? Стаите са препълнени със остарели мебели, трупани с десетилетия, избледнели килими, вестници и списания с пожълтели страници, кутии със фотоси и прашен порцелан. От всеки ъгъл надничат мемоари от живота ти, само че въпреки всичко се чудиш дали в действителност твой родственик е живял тук, или съветският помешчик Плюшкин?
Плюшкинизацията изниква като разбиране, откакто пристрастеността за събиране на безполезни движимости и захвърлени отпадъци на героя на Гогол става пословична. Събирането е поради самото събиране, а не с цел да се употребяват движимостите. Голяма част от събраните неща обаче носят спомен за събитие или преживелица от живота ни. А когато към грамадата предмети е прибавен сантимент, да се разделиш с тях става доста по-трудно. Често прескачаме границата, без да усетим и затъваме в мемоари, които гълтам сегашното ни. Трудно ли е предишното да бъде хармонично обвързано с сегашното и любовта към загатна да не се трансформира в нездрава фикс идея?
Споменът е в съзнанието ни, не на рафта. Снимката или бижуто, което той ни е подарил, може да избледнее или да се счупи. Спомените, складирани в съзнанието обаче, живеят постоянно - няма потребност да бършем прахуляк от тях или да ги подреждаме всекидневно. Безспорно е, че без движимостите и някои мемоари изчезват. Златната среда е в това да събираме, само че в рационални количества.
Да - за всеки билет за кино, камък от екзотично място или кутийка от презервативи, които означават значимо събитие във връзката ви. Може да ги съберете в буркан и да извършите „ туршия от мемоари ”. След време, до момента в който ги разглеждате, ще си спомните доста забравени случки, а приливът на положителни усеща ще залее и най-малкото островче на неприятно въодушевление.
Да - на ретро фотосите. В буржоазна България стените на гостната са били отредени на фамилната история в маслени портрети или фотографии в красиви рамки. Да сложиш на стената портрет на своя прародител, облечен в униформа на царски офицер, значи да удостовериш произхода си, който е абсолютно скъп. Портретът на прародителя, закачен до нашия личен, е нещо като етикет за качество на фамилния зачатък, по този начин както паяжините, с които е обгърната една бутилка, са доказателство за годините, в които е отлежавало. Старите фотоси, висящи на стената, ни демонстрират по занимателен метод разкоша на предишното. А и през днешния ден е извънредно известен.
Да - на скъпите книги, които могат да се четат неведнъж.
Да - на бижутата, иконите и картините, които се предават от потомство на потомство.
Да - на антиките с материална стойност.
Не - на миналогодишните квитанции и сметките за консумативи; сбирки от салфетки и лексикони от ученическите години. Натрупването на хартия е добра причина за появяването на хлебарки. А изтребването на тези неприятни „ домашни любимци ” е съвсем невероятно. По-важно е да пазите касовата записка за платена сметка, в сравнение с самата сметка.
Не – на мебелите и облеклата, останали в дома ви от някого. Бързам да уточня, че тук има доста изключения. Но в случай че сте младо семейство, което ремонтира и подрежда новия си дом, по-добре спестете пари за ново легло, вместо да ползвате останалото от баба и дядо. Новото начало би трябвало да е в действителност ново. Заряда, които предметите и облеклата носят от някогашните си притежатели, може да наруши вашия личен енергиен баланс.
Не - на счупените уреди, даже да са подарък за спомен от сватбата.
Не - на дребните нещица, прибрани на правилото „ все в миналото може да потрябват ”.
Сканираните, записани и добре архивирани материали пестят място и се откриват по-лесно. Купищата документи или рисунките на детето от градината могат да се запазят в мемори карта по-малка от кибритена кутия. Изхвърляй, раздавай, дарявай, с тези три стъпки ще освободиш задоволително място в дома и сърцето си, с цел да дишаш умерено. Това са единствено физически дейности, спомените самичък по себе си в никакъв случай и никой не би могъл да изхвърли или подари вместо теб.
*Томас Елиът
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ