Наличието на апаратура и лекарства не ни спасява от висока онкосмъртност
Ниска заболеваемост от рак, висок дял медикаментозни лечения с обществено възобновяване на разноските, една от страните с максимален брой апарати за лъчетерапия измежду страните от Европейски Съюз – това е част от профила на България във връзка с рака, оповестен през вчерашния ден от Европейската комисия.
На този декор страната ни е една от двете в целия Европейски Съюз (заедно с Кипър) с увеличаваща се смъртност от ракови болести. Всички останали страни за последните 10 години означават понижаване на смъртността.
В профила на страната ни като проблем се означават и още редица фактори: неналичието на раков указател, която прочее се счита за една от главните аргументи за регистрираната ниска заболеваемост от нашата страна; високата степен на разпространяване на рисковите фактори за рак; неналичието на скрининги за рак, водеща до късно разкриване на болестта и следващо по-трудно лечение; неналичието на данни за преживеяемост на онкоболните у нас; незадоволителна досегаемост на грижите за болните от рак, обвързвана с директните заплащания за услугите за лекуване на рака, дефицита на медици и неравномерното систематизиране на профилираните лечебни заведения на територията на страната.
Така позитивните трендове през последните години у нас, свързани с въвеждане на нови лечения и закупуване на модерна инсталация, не съумяват да компенсират всички останали фактори, които в композиция да доведат до по-ниска смъртност от онкологични болести, сочи профилът на България.
Достъпът до подобаващи медикаменти за лекуване на рак е в основата както на лекуването, по този начин и на палиативните грижи за болните от рак. България се възползва доста от трендовете в Европейски Съюз и на интернационално ниво, за
доста нарастване на броя на утвърдените медикаменти за лекуване на рак
и до разширение на индикациите за приложение на съществуващите медикаменти за рак с нови показания (т.е. за нови групи пациенти). Докато през първото десетилетие на XXI век годишният брой на новоодобрените медикаменти за лекуване на рак в България е към 4, през 2021 г. са утвърдени 17 нови медикаменти, последвани от още 15 през 2022 г. Анализ на Организацията за икономическо сътрудничество и раз на определени по показания по-нови медикаменти за лекуване на рак с обществено възобновяване на разноските през 2023 г. демонстрира, че България е измежду страните с най-голям дял на лечения с обществено възобновяване на разноските (85%) в съпоставяне със междинните 59% в Европейски Съюз и 54% в страните със сходно на страната икономическо състояние.
Оценките за заболеваемостта от рак през 2022 година са били по-ниски от междинните стойности за Европейски Съюз както за мъжете, по този начин и за дамите в България, а смъртността от рак през 2021 година, въпреки и с наклонност за растеж през последните 10 години, е била близка до междинната стойност за Европейски Съюз.
При българските мъже бремето от рака е доста по-голямо — както във връзка с заболеваемостта, по този начин и на смъртността — в сравнение с при българските дами, сочи профилът на страната ни.
В България високата степен на разпространяване на рисковите фактори за рак стартира от детството и юношеството и продължава до зрелост.
Стойностите за страната са измежду най-лошите в Европейски Съюз във връзка с множеството рискови фактори за рак,
в това число тютюнопушене, консумация на алкохол, хранителни привички, ниска физическа интензивност, ниска степен на имунизация против човешкия папиломен вирус и замърсяване на въздуха. Въпреки че процентът на хората с наднормено тегло и затлъстяване понижава с течение на времето, общественото разслоение остава високо. При българските дами с по-ниско равнище на обучение вероятността да са с наднормено тегло е с 36% по-голяма. С цел справяне с рисковите фактори за рак България одобри Националната стратегия за профилактика на незаразните хронични болести за интервала 2021—2025 година, а през април 2024 година утвърди националната здравна тактика до 2030 година
Ранното разкриване на рака в България съставлява причина за безпокойствие. За разлика от множеството други страни от Европейски Съюз
България няма стратегии за всеобщ скрининг за рак
на гърдата, рак на маточната шийка, рак на дебелото черво и ректума, което изяснява ниските нива на присъединяване в скрининга. През 2019 година делът на дамите на възраст за осъществяване на скрининг, на които е правена мамография през последните две години, е бил 36%. Покритието на скрининга за рак на маточната шийка измежду дамите на възраст 20—69 години е било 57 % през 2019 година В националния проект за битка с рака за интервала 2021—2027 година се предлага въвеждането на стратегии за всеобщ скрининг за рак на дебелото черво, гърдата, маточната шийка и простатата.
Предизвикателствата пред достъпността на грижите за болните от рак в България се дължат на директните заплащания за услугите за лекуване на рака, дефицита на работна мощ и неравномерното систематизиране на профилираните лечебни заведения и диагностичните центрове на територията на страната. Все отново доставката на апарати за лъчетерапия се е нараснала двойно в интервала 2012—2022 г. Въпреки че неотдавна България актуализира медицинските стандарти в региона на грижите за болните от рак и вкара процедури по утвърждение на лечебни заведения и онкологични центрове,
настоящата метаморфоза на българския указател на раковите болести попречва мониторинга и подобряването на качеството на грижите за болните от рак
Заради проблемите с регистъра освен не е ясна заболеваемостта от онкоболести, само че и не е налична обновена и интернационално съпоставима информация по отношение на преживяемостта на пациентите с рак в страната.
Очакванията за интервала 2023—2050 г. са, че ракът ще окаже доста негативно въздействие върху психологичното здраве на популацията.
Като цяло през 2021 г. евентуалните години изгубен живот заради раково заболяване за всички локализации на рак в България са 1 695 на 100 000 души население — с 25% по-висока от междинната за Европейски Съюз (1 355 на 100 000), демонстрира още профилът на страната ни.
Въпреки повишаването на обществените разноски пациентите в България постоянно се сблъскват с финансови спънки при диагностиката и лекуването на рака. Основната причина за това е, че разноските за лекуване на раковите болести не се поемат напълно от НЗОК и другите схеми за обществено финансиране.
На всеки стадий от лекуването на пациента са нужни спомагателни заплащания за онкологични грижи
По време на диагностичния развой са нужни спомагателни заплащания за някои високоспециализирани и високотехнологични проучвания като туморни маркери, имунохистохимия и разнообразни генетични туморни проби. Въпреки че НЗОК покрива някои от тях, достъпът до високоспециализирани проучвания и образна диагностика (като компютърна томография, ЯМР и позитронно-емисионна томография) постоянно е сложен. Единствената опция за достъп може да бъде посредством частни заведения, които нямат контракт с НЗОК.
Почти постоянно са нужни спомагателни заплащания за медицински произведения, защото НЗОК не поема напълно скъпоструващите произведения, а други поема единствено отчасти. Това включва комплекти за лапароскопия, материали за пластика на коремната стена, автоматизирани устройства за зашиване при отворени коремни интервенции и някои венозни портове, употребявани при разнообразни типове химиотерапия. Обикновено са нужни спомагателни заплащания и за непрекъснатото наблюдаване на пациентите. Наблюдението постоянно се прави официално и не в нужната степен, което води до незадоволително качество на услугата, се показва в профила на страната ни.
Целия профил на България във връзка с рака вижте.
На този декор страната ни е една от двете в целия Европейски Съюз (заедно с Кипър) с увеличаваща се смъртност от ракови болести. Всички останали страни за последните 10 години означават понижаване на смъртността.
В профила на страната ни като проблем се означават и още редица фактори: неналичието на раков указател, която прочее се счита за една от главните аргументи за регистрираната ниска заболеваемост от нашата страна; високата степен на разпространяване на рисковите фактори за рак; неналичието на скрининги за рак, водеща до късно разкриване на болестта и следващо по-трудно лечение; неналичието на данни за преживеяемост на онкоболните у нас; незадоволителна досегаемост на грижите за болните от рак, обвързвана с директните заплащания за услугите за лекуване на рака, дефицита на медици и неравномерното систематизиране на профилираните лечебни заведения на територията на страната.
Така позитивните трендове през последните години у нас, свързани с въвеждане на нови лечения и закупуване на модерна инсталация, не съумяват да компенсират всички останали фактори, които в композиция да доведат до по-ниска смъртност от онкологични болести, сочи профилът на България.
Достъпът до подобаващи медикаменти за лекуване на рак е в основата както на лекуването, по този начин и на палиативните грижи за болните от рак. България се възползва доста от трендовете в Европейски Съюз и на интернационално ниво, за
доста нарастване на броя на утвърдените медикаменти за лекуване на рак
и до разширение на индикациите за приложение на съществуващите медикаменти за рак с нови показания (т.е. за нови групи пациенти). Докато през първото десетилетие на XXI век годишният брой на новоодобрените медикаменти за лекуване на рак в България е към 4, през 2021 г. са утвърдени 17 нови медикаменти, последвани от още 15 през 2022 г. Анализ на Организацията за икономическо сътрудничество и раз на определени по показания по-нови медикаменти за лекуване на рак с обществено възобновяване на разноските през 2023 г. демонстрира, че България е измежду страните с най-голям дял на лечения с обществено възобновяване на разноските (85%) в съпоставяне със междинните 59% в Европейски Съюз и 54% в страните със сходно на страната икономическо състояние.
Оценките за заболеваемостта от рак през 2022 година са били по-ниски от междинните стойности за Европейски Съюз както за мъжете, по този начин и за дамите в България, а смъртността от рак през 2021 година, въпреки и с наклонност за растеж през последните 10 години, е била близка до междинната стойност за Европейски Съюз.
При българските мъже бремето от рака е доста по-голямо — както във връзка с заболеваемостта, по този начин и на смъртността — в сравнение с при българските дами, сочи профилът на страната ни.
В България високата степен на разпространяване на рисковите фактори за рак стартира от детството и юношеството и продължава до зрелост.
Стойностите за страната са измежду най-лошите в Европейски Съюз във връзка с множеството рискови фактори за рак,
в това число тютюнопушене, консумация на алкохол, хранителни привички, ниска физическа интензивност, ниска степен на имунизация против човешкия папиломен вирус и замърсяване на въздуха. Въпреки че процентът на хората с наднормено тегло и затлъстяване понижава с течение на времето, общественото разслоение остава високо. При българските дами с по-ниско равнище на обучение вероятността да са с наднормено тегло е с 36% по-голяма. С цел справяне с рисковите фактори за рак България одобри Националната стратегия за профилактика на незаразните хронични болести за интервала 2021—2025 година, а през април 2024 година утвърди националната здравна тактика до 2030 година
Ранното разкриване на рака в България съставлява причина за безпокойствие. За разлика от множеството други страни от Европейски Съюз
България няма стратегии за всеобщ скрининг за рак
на гърдата, рак на маточната шийка, рак на дебелото черво и ректума, което изяснява ниските нива на присъединяване в скрининга. През 2019 година делът на дамите на възраст за осъществяване на скрининг, на които е правена мамография през последните две години, е бил 36%. Покритието на скрининга за рак на маточната шийка измежду дамите на възраст 20—69 години е било 57 % през 2019 година В националния проект за битка с рака за интервала 2021—2027 година се предлага въвеждането на стратегии за всеобщ скрининг за рак на дебелото черво, гърдата, маточната шийка и простатата.
Предизвикателствата пред достъпността на грижите за болните от рак в България се дължат на директните заплащания за услугите за лекуване на рака, дефицита на работна мощ и неравномерното систематизиране на профилираните лечебни заведения и диагностичните центрове на територията на страната. Все отново доставката на апарати за лъчетерапия се е нараснала двойно в интервала 2012—2022 г. Въпреки че неотдавна България актуализира медицинските стандарти в региона на грижите за болните от рак и вкара процедури по утвърждение на лечебни заведения и онкологични центрове,
настоящата метаморфоза на българския указател на раковите болести попречва мониторинга и подобряването на качеството на грижите за болните от рак
Заради проблемите с регистъра освен не е ясна заболеваемостта от онкоболести, само че и не е налична обновена и интернационално съпоставима информация по отношение на преживяемостта на пациентите с рак в страната.
Очакванията за интервала 2023—2050 г. са, че ракът ще окаже доста негативно въздействие върху психологичното здраве на популацията.
Като цяло през 2021 г. евентуалните години изгубен живот заради раково заболяване за всички локализации на рак в България са 1 695 на 100 000 души население — с 25% по-висока от междинната за Европейски Съюз (1 355 на 100 000), демонстрира още профилът на страната ни.
Въпреки повишаването на обществените разноски пациентите в България постоянно се сблъскват с финансови спънки при диагностиката и лекуването на рака. Основната причина за това е, че разноските за лекуване на раковите болести не се поемат напълно от НЗОК и другите схеми за обществено финансиране.
На всеки стадий от лекуването на пациента са нужни спомагателни заплащания за онкологични грижи
По време на диагностичния развой са нужни спомагателни заплащания за някои високоспециализирани и високотехнологични проучвания като туморни маркери, имунохистохимия и разнообразни генетични туморни проби. Въпреки че НЗОК покрива някои от тях, достъпът до високоспециализирани проучвания и образна диагностика (като компютърна томография, ЯМР и позитронно-емисионна томография) постоянно е сложен. Единствената опция за достъп може да бъде посредством частни заведения, които нямат контракт с НЗОК.
Почти постоянно са нужни спомагателни заплащания за медицински произведения, защото НЗОК не поема напълно скъпоструващите произведения, а други поема единствено отчасти. Това включва комплекти за лапароскопия, материали за пластика на коремната стена, автоматизирани устройства за зашиване при отворени коремни интервенции и някои венозни портове, употребявани при разнообразни типове химиотерапия. Обикновено са нужни спомагателни заплащания и за непрекъснатото наблюдаване на пациентите. Наблюдението постоянно се прави официално и не в нужната степен, което води до незадоволително качество на услугата, се показва в профила на страната ни.
Целия профил на България във връзка с рака вижте.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ