Електронните джаджи водят до беден речников запас
Повече от 2 часа дневно пред екрана вършат децата разсеяни и нервни
Скролването потиска развиването на основни двигателни умения
Дългото стоене пред екрана, било на телефон, таблет или тв приемник, лимитира речника на дребните деца, демонстрират скорошни проучвания. Повечето модерни малчугани под 5 години прекарват приблизително над 2 часа дневно изложени на нездравословните предавания.
Оказва се, че прекаляването с електронните устройства е обвързвано освен с по-малък речников ресурс, а и с евентуални поведенчески/емоционални проблеми. Научните разбори демонстрират още, че повече от 2 часа екранно време на ден при 6-10-годишни е обвързвано с насърчаване на “зависимост ”, намалено внимание и влошено психосоциално здраве, тревога, меланхолия, неприятен сън. Скролването пък потиска и забавя развиването на основни социално-емоционални и двигателни умения.
Често родителите дават телефони на малчуганите, с цел да “мируват ” или просто тъй като нямат време да им обръщат интензивно внимание след работа. Добре е да си спомнят, че има метод да сграбчен цялото внимание на детето с нещо не толкоз комплицирано, само че близо до естествения метод на развлечение, прочут от предишното - играчката.
Жени Илиева измислила просветителните играчки поради сина си.
Къщички и ракети от солиден еко картон да вземем за пример оказват помощ на малчугани да проговорят доста по-лесно и по-бързо, да развият моториката си, да станат по-социални и общителни, по-балансирани прочувствено - тъкмо противоположното на въздействието на електрониката. Как? Като живеят в тях, приспиват куклата, летят в космоса, рисуват от горната страна им, учат принтираните по стените числа или срички. Мисията на подобен вид играчки е да върнат децата към естествения им игрови свят и естественото им развиване, в което учат и се развиват добре и физически, и душевен.
Жени Илиева основава тази концепция, когато вижда по какъв начин нейният наследник като дребен извънредно доста си играе със стелажи от картон. Слага играчки на тях, рисува, сглобява с часове. “Оттам взех решение да му направя къща, по-късно ракета и това се трансформира в концепция за всеобщо произвеждане ”, споделя изобретателната майка.
Оказва се, че къщичките оказват помощ доста за развиването на психическото здраве на децата и че това по-скоро не е играчка, а артикул, от който самото дете си прави играчка. То оцветява, прибавя детайли, украсява... А това спомага за развиване на фантазията и на търпението - това, което електронното устройство изтрива от набора с човешки качества.
Върху къщичката можеш да рисуваш, без някой да ти се скара.
Освен самообладание, просветителните играчки развиват у децата и възприятие за отговорност. “Всяко дете, съгласно възрастта, би трябвало да поема отговорности и по този начин да развива своята автономия, която като че ли електрониката лишава ”, твърди детският възпитател Надя Петкова, която работи най-вече с малчугани до предучилищна възраст. Много потребни за развиването на независими решения, избори и отношение към света са креативен игри (рисуване, моделиране), спорт и придвижване, четене дружно, настолни игри. Те несъмнено разсейват от “зомбирането пред екрана ”.
“Факт е, че родителите не обръщат задоволително внимание и не отделят време да играят с детето ”, споделя Жени Илиева, която съпоставя с времето на своето детство и отбелязва, че и тогава родителите са били заети и изтощени от работа. “Но децата се събирахме в кваратала, на безвредните тогава улици, без да има потребност някой да се занимава с нас. ” Авторката на просветителните играчки признава, че през днешния ден е по-различно, улиците не са безвредни, не можеш да оставиш без боязън децата си сами. Нейните картонени къщички и ракети обаче съумяват да заместят нуждата някой да се занимава непрестанно с малчуганите. Детето постоянно намира нещо ново и занимателно и играчката не му омръзва. Къщичките разполагат с пощенска кутия, децата трепетно чакат ново писмо, което ще получат да вземем за пример от родителя, ревизират има ли нещо всяка заран. Но най-много вземат участие сами в цялостния развой, дават нещо от себе си, построяват собствен личен свят по собствен усет, със своите дейности, включващи умствена и физическа динамичност.
“Интернет ти дава подготвени решения и в случай че се занимаваш непрекъснато с него, той не те кара да размърдаш въображението и фантазията си. Друго е да даваш нещо от себе си - да рисуваш, да сглобяваш, да взимаш решения. Едва по-късно развиване интернетът става потребен, както и изкуственият разсъдък, тъй като към този момент знаеш по какъв начин да ги използваш най-добре и да са потребни ”, споделя Жени Илиева, която към този момент има в проектите си план, който да развива и децата в ранна учебна възраст със задания за сглобяване, включващи логичност и математически познания.
Скролването потиска развиването на основни двигателни умения
Дългото стоене пред екрана, било на телефон, таблет или тв приемник, лимитира речника на дребните деца, демонстрират скорошни проучвания. Повечето модерни малчугани под 5 години прекарват приблизително над 2 часа дневно изложени на нездравословните предавания.
Оказва се, че прекаляването с електронните устройства е обвързвано освен с по-малък речников ресурс, а и с евентуални поведенчески/емоционални проблеми. Научните разбори демонстрират още, че повече от 2 часа екранно време на ден при 6-10-годишни е обвързвано с насърчаване на “зависимост ”, намалено внимание и влошено психосоциално здраве, тревога, меланхолия, неприятен сън. Скролването пък потиска и забавя развиването на основни социално-емоционални и двигателни умения.
Често родителите дават телефони на малчуганите, с цел да “мируват ” или просто тъй като нямат време да им обръщат интензивно внимание след работа. Добре е да си спомнят, че има метод да сграбчен цялото внимание на детето с нещо не толкоз комплицирано, само че близо до естествения метод на развлечение, прочут от предишното - играчката.
Жени Илиева измислила просветителните играчки поради сина си.
Къщички и ракети от солиден еко картон да вземем за пример оказват помощ на малчугани да проговорят доста по-лесно и по-бързо, да развият моториката си, да станат по-социални и общителни, по-балансирани прочувствено - тъкмо противоположното на въздействието на електрониката. Как? Като живеят в тях, приспиват куклата, летят в космоса, рисуват от горната страна им, учат принтираните по стените числа или срички. Мисията на подобен вид играчки е да върнат децата към естествения им игрови свят и естественото им развиване, в което учат и се развиват добре и физически, и душевен.
Жени Илиева основава тази концепция, когато вижда по какъв начин нейният наследник като дребен извънредно доста си играе със стелажи от картон. Слага играчки на тях, рисува, сглобява с часове. “Оттам взех решение да му направя къща, по-късно ракета и това се трансформира в концепция за всеобщо произвеждане ”, споделя изобретателната майка.
Оказва се, че къщичките оказват помощ доста за развиването на психическото здраве на децата и че това по-скоро не е играчка, а артикул, от който самото дете си прави играчка. То оцветява, прибавя детайли, украсява... А това спомага за развиване на фантазията и на търпението - това, което електронното устройство изтрива от набора с човешки качества.
Върху къщичката можеш да рисуваш, без някой да ти се скара.
Освен самообладание, просветителните играчки развиват у децата и възприятие за отговорност. “Всяко дете, съгласно възрастта, би трябвало да поема отговорности и по този начин да развива своята автономия, която като че ли електрониката лишава ”, твърди детският възпитател Надя Петкова, която работи най-вече с малчугани до предучилищна възраст. Много потребни за развиването на независими решения, избори и отношение към света са креативен игри (рисуване, моделиране), спорт и придвижване, четене дружно, настолни игри. Те несъмнено разсейват от “зомбирането пред екрана ”.
“Факт е, че родителите не обръщат задоволително внимание и не отделят време да играят с детето ”, споделя Жени Илиева, която съпоставя с времето на своето детство и отбелязва, че и тогава родителите са били заети и изтощени от работа. “Но децата се събирахме в кваратала, на безвредните тогава улици, без да има потребност някой да се занимава с нас. ” Авторката на просветителните играчки признава, че през днешния ден е по-различно, улиците не са безвредни, не можеш да оставиш без боязън децата си сами. Нейните картонени къщички и ракети обаче съумяват да заместят нуждата някой да се занимава непрестанно с малчуганите. Детето постоянно намира нещо ново и занимателно и играчката не му омръзва. Къщичките разполагат с пощенска кутия, децата трепетно чакат ново писмо, което ще получат да вземем за пример от родителя, ревизират има ли нещо всяка заран. Но най-много вземат участие сами в цялостния развой, дават нещо от себе си, построяват собствен личен свят по собствен усет, със своите дейности, включващи умствена и физическа динамичност.
“Интернет ти дава подготвени решения и в случай че се занимаваш непрекъснато с него, той не те кара да размърдаш въображението и фантазията си. Друго е да даваш нещо от себе си - да рисуваш, да сглобяваш, да взимаш решения. Едва по-късно развиване интернетът става потребен, както и изкуственият разсъдък, тъй като към този момент знаеш по какъв начин да ги използваш най-добре и да са потребни ”, споделя Жени Илиева, която към този момент има в проектите си план, който да развива и децата в ранна учебна възраст със задания за сглобяване, включващи логичност и математически познания.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ