Прегърни своето дете, прегърни и детето в себе си
Нищо. Не им подарявайте нищо. Колкото по-рано схванат, че щастието е нематериалното, толкоз по-лесно става с времето да им подаряваме не движимости, а страсти. Не играчки, а мигове дружно.
Толкова по-лесно ще е да се любуваме освен на този празник, а на всеки - Коледа, рожден ден. На всеки делник. Защото който умее да подарява мигове, той прави всеки ден дарове.
За да подариш момент обаче, самият ти би трябвало да имаш мига за полезност. Не предметите, джаджите, играчките (за пораснали), а усмивките, прегръдките, споделения с топлота взор. Умеем ли да се радваме на мига, ще се почувстваме още веднъж деца. Ето толкоз е просто.
Убедете себе си, че до момента в който материалните неща запълват пространството, нематериалностите запълват живота. Натрупването на движимости носи скука, натрупването на прекарвания води до задоволство, че живееш верния си живот.
“Пътувания, просвета, другарство с приятелите и фамилията. Играта, споделеното, вдъхновението. Хубавите думи, признанието, благодарността, уважението. ”
Има ли смисъл да купиш скъпа играчка за мотив, когато без мотив си недодялан с детето?
Има ли смисъл да купиш нов телефон, когато не приказваш с детето си пълноценно?
Има ли смисъл да купиш съвременни облекла, когато не правиш похвали за хубавото си момче или момиче в тях?
Няма, децата не помнят това. Подаръкът за 1-ви юни, за Коледа, даже за рождения ден ще бъде пропуснат. Ще се счупи, ще остарее, ще потъне в някой долап. Но ще се запомни, в случай че пропуснем тържеството. Ако не заведем детето на концерта. Ако не присъстваме осъзнато в празник, в делник...
Никога не е късно да скъсаме тази обсебеност от движимостите, с този консумеризъм. Важното е обаче ние да го създадем преди тях. Защото децата ни не се учат от думите, а от дейностите ни, от това какви сме ние. И в случай че настояваме гръмко за полезности у тях, в реда на нещата е да погледнем себе си.
Ние с телефоните, ние с покачването, ние с по-скъпата кола, ние с почивката за завиждане...
Всичките ни маски се стопяват, всичките ни искания се изпаряват, нищо няма значение, когато детето е болно, когато е тъжно, когато задава сложните въпроси и ти разбираш, че таи нещо по-голямо от главицата си.
Затова, родители, да подарим време - всеки ден
Да подарим усмивка - за всеки мотив.
Да прегърнем - за всеки случай.
Днес са с нас, на следващия ден...кой знае - те принадлежат на това на следващия ден, което не ни е съдено. Да ги оставим свободни, дано летят.
“Честит 1-ви юни и на вас, които също летите! ”
Толкова по-лесно ще е да се любуваме освен на този празник, а на всеки - Коледа, рожден ден. На всеки делник. Защото който умее да подарява мигове, той прави всеки ден дарове.
За да подариш момент обаче, самият ти би трябвало да имаш мига за полезност. Не предметите, джаджите, играчките (за пораснали), а усмивките, прегръдките, споделения с топлота взор. Умеем ли да се радваме на мига, ще се почувстваме още веднъж деца. Ето толкоз е просто.
Убедете себе си, че до момента в който материалните неща запълват пространството, нематериалностите запълват живота. Натрупването на движимости носи скука, натрупването на прекарвания води до задоволство, че живееш верния си живот.
“Пътувания, просвета, другарство с приятелите и фамилията. Играта, споделеното, вдъхновението. Хубавите думи, признанието, благодарността, уважението. ”
Има ли смисъл да купиш скъпа играчка за мотив, когато без мотив си недодялан с детето? Има ли смисъл да купиш нов телефон, когато не приказваш с детето си пълноценно? Има ли смисъл да купиш съвременни облекла, когато не правиш похвали за хубавото си момче или момиче в тях? Няма, децата не помнят това. Подаръкът за 1-ви юни, за Коледа, даже за рождения ден ще бъде пропуснат. Ще се счупи, ще остарее, ще потъне в някой долап. Но ще се запомни, в случай че пропуснем тържеството. Ако не заведем детето на концерта. Ако не присъстваме осъзнато в празник, в делник...
Никога не е късно да скъсаме тази обсебеност от движимостите, с този консумеризъм. Важното е обаче ние да го създадем преди тях. Защото децата ни не се учат от думите, а от дейностите ни, от това какви сме ние. И в случай че настояваме гръмко за полезности у тях, в реда на нещата е да погледнем себе си.
Ние с телефоните, ние с покачването, ние с по-скъпата кола, ние с почивката за завиждане...
Всичките ни маски се стопяват, всичките ни искания се изпаряват, нищо няма значение, когато детето е болно, когато е тъжно, когато задава сложните въпроси и ти разбираш, че таи нещо по-голямо от главицата си.
Затова, родители, да подарим време - всеки ден Да подарим усмивка - за всеки мотив. Да прегърнем - за всеки случай. Днес са с нас, на следващия ден...кой знае - те принадлежат на това на следващия ден, което не ни е съдено. Да ги оставим свободни, дано летят.
“Честит 1-ви юни и на вас, които също летите! ”
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ