Нищо фатално не се се случило на българския свободен електроенергиен

Нищо съдбовно не се се случило на българския свободен електроенергиен пазар във връзка с цените. Това стана ясно след полемиката в енергийната комисия към Народното събрание. В рамките на разискването и чуването на енергийното министерство, КЕВР, работодатели, търговци и синдикати стана ясно, че аргументите за по-високите цени на Българската самостоятелна енергийна борса (БНЕБ) са две – от една страна високата цена на въглеродните излъчвания (СО2) и от друга зависимостта от работата на така наречен американски централи и префeренциалните цени, разликата, сред които се доплаща през цена обвързване към обществото.

„ Причина за суматоха няма “, изясни ръководителят на енергийната комисия Делян Добрев. Той подсети, че това е моделът по който се работи от 2015 година Според него към 1 юли идната година, когато ще има цялостен едногодишен перод по отношение на 1 юли тази година ще се види, че смяната в цените не е фрапантна в която и да е посока. Това обаче не значи, че няма да бъдат разисквани и промени, препоръчани от работодателите, сподели той. Вероятно това разискване ще е след 1 януари.

„ Основната причина са високите цени за въглеродни квоти (СО2). Ако преди бяха 4-5 евро, то в границите на последните месеци нарастнаха с 400 %. В момента се продават на 24 и над 24 евро (за тон). Преди два месеца бяха отново 25 евро. Тези квоти влизат непосредствено като разход на централите, употребяващи въглища. Но и на централите, които употребяват газ, макар че централите които употребяват газ заплащат по-малко. Купуват по-малко квоти за СО2, само че въпреки всичко купуват. “ сподели Делян Добрев.

От тази позиция и както самичък сподели „ в опит да разсее спекулациите, че на нашия пазар се случва нещо друго от това, което се случва на близките пазари “ ръководителят на енергийната комисия показа информация за „ Пазар Ден напред “ на прилежащите пазари за последните две седмици. Така да вземем за пример, от показаните данни излиза наяве, че междинната цена на „ Пазар Ден напред “ в България е 59,60 евро, в Румъния към 68 евро, в Унгария над 67 евро, в Словакия 59, 23 евро, в Чехия 55,65 евро. Последната седмица от 15 декември до 21 декември т.е. с цената и за на следващия ден в България междинната цена е над 57 евро, в Румъния – над 67, в Унгария над 69 евро, в Словакия - над 63 евро, в Чехия – над 59 евро. „ В нашата страна цената е съгласно цените в района “, установи ръководителят на енергийната комисия.

„ По-важното е до какво ще докара това и има ли аргументи за суматоха. Според мен аргументи за суматоха няма “, установи ръководителят на енергийната комисия, като изясни за какво това е по този начин. „ Защото по-високата цена на електрическата енергия, както следим сега значи че ние ще доплащаме по-малко на всички производители с преференциални цени. Тоест, в случай че в този момент прогнозната пазарна цена на КЕВР е 70 и няколко лв. а от 1 юли КЕВР реши, че е 100 лв. или повече, то тогава ще доплащаме от съответната пазарна цена от 100 лв. до преференциалната цена на всеки производител. Ще дам образец – да вземем за пример множеството дребни ВЕЦ-ове са на преференциална цена от 110 лева На тях сега им доплащаме 40 лв.. След 1 юли ще им доплащаме 10 лв.. Американските централи са на 90 и няколко лв.. Тройката, (ТЕЦ „ Контур Глобал Марица Изток 3 “), която е с най-ниската цена при оптималната натовареност на централата “, изясни Делян Добрев. Преди това той показа информация, съгласно която централите до момента в съпоставяне със същия интервал на предходната година са работили с 6 660 МВтч по-малко. „ Те би трябвало да работят непрестанно като се изключи моментите, в които са аварирали “, изясни Добрев.

В началото на съвещанието министърът на енергетиката Теменужка Петкова изясни ролята на БЕХ и сдруженията в холдинга производители на електрическа енергия – Топлоелектрическа централа „ Марица Изток 2 “, АЕЦ „ Козлодуй “ и НЕК като притежател на Водноелектрическа централа (и публичен снабдител ) нямат връзки към свободния пазар. Нашите връзки се простират до там да съблюдаваме националното законодателство, европейските правила и да предлагаме нашата електрическа сила на БНЕБ.

Министърът напомни, че задължението на НЕК е за обезпечаване на нужните количества електрическа енергия за контролирания пазар и в сходство с делото БЕХ / електричество да обезпечава нужните количества електрическа енергия за свободния пазар в границите на сегмента „ Пазар Ден напред “ до 600 МВТ/ч, като при привършване на уговорката към 2021 година тези количества ще доближават до 800 Мвт/ч. Останалото създадено количество е доставено на свободния пазар, сподели министърът. Петкова даде подробна информация и за извършените търгове от сдруженията. Така да вземем за пример АЕЦ „ Козлодуй “ е провела от 2017 година до момента 127 търга, които включват разнообразни артикули, дълготрайност и акценти. От тях 48 са приключили без проявен интерес за продажба на електрическа енергия. 65 са извършените търгове от Топлоелектрическа централа „ Марица Изток 2 “, за 28 от които не е проявен никакъв интерес. От страна на НЕК извършените търгове са 24 от които 4 са без осъществяване на количества. Останалите 20 са сполучливи, сподели министъра и бе безапелационна, че законовите условия от страна на сдруженията и БЕХ се съблюдават.

Председателят на КЕВР Иван Иванов от своя страна съобщи, че междинната референтна цена на сегмента „ Пазар Ден напред “ е 77,60 лева до 21 декември. По думите му цените на БНЕБ са сравними с цените на прилежащите тържища. „ 2018г. Се характеризира с повишение на квотите за въглеродни излъчвания (СО2)”, сподели Иван Иванов, като установи, че за разлика от българската енергийна борса на другите няма БЕХ, който да подкрепя за излъчванията производителите (визира квотите купувани от БЕХ за Топлоелектрическа централа „ Марица Изток 2 “), като по думите му това по някакъв метод се отразява и дава опция за дебаланс.

Всички цени, които се разгласяват на нашата страница са изчислени на база на обвързващи предложения на комерсиалните участници. Тези цифри и цени са в резултат на подадените и признати предложения, т.е., че някой е подготвен да заплати тази цена, с цел да подписа договорка, сподели ръководителят на БНЕБ Константин Константинов и изясни, че не е редно да разяснява цифри. Той още веднъж, за следващ път се опита да изясни, че борсата е платформа, на която се оферират и купуват съответни количества електрическа енергия по разнообразни сегменти.

С това обаче не бяха съгласни работодателите, които сложиха под прицел от една страна държавната енергетика и въпреки това американските централи. „ Ситуацията не е естествена “, съобщи ръководителят на АИКБ Васил Велев, като даже съобщи за неточно сравнението с другите тържища. Нещо повече, съгласно работодателите българските консуматори даже субсидират износа на електрическа енергия.

„ Кои са продавачите – държавната енергетика. На процедура имаме един продавач “, сподели Велев и в търсене на отговор изясни, че има единствено две групи купувачи от търговци, от които едната са незаинтересовани, а други играят през софтуерните загуби. Константин Стаменов от БФИЕК обърна внимание, че битовите консуматори в Германия да вземем за пример заплащат в пъти повече от промишлеността, а тук не е по този начин. Проблем има, установяваха работодателите.

Според Камен Колев от БСК механизма за доплащане над референтната цена води до нарастване на цената на електрическата енергия за стопанските консуматори. В този смисъл той предложи да се вкара механизъм за отплата на непреки разноски като коригираща ярка. По думите на Колев нужен е изчерпателен разбор по цялата верига.