Никоя пандемия в историята на света не е била толкова

Никоя пандемия в историята на света не е била толкоз смъртоносна като Черната чума. От Средновековието чак до 50-те години на 18 век Бубонната чума унищожава Европа и Близкия изток като убива 30 милиона души единствено през първото си десетилетие. Опустошението е толкоз огромно, че ренесансовият стихотворец Петрарх, който следи тежкото състояние от Флоренция, написва: „ О, благополучен мой потомък, който няма да изпита в никакъв случай такова безобразно горко и ще гледа на нашите разкази като на легенда “. Но чумата в последна сметка утихва някъде към 1352 или 1353 година като се появява още веднъж на обособени места на всеки 10-20 години до 18 век.

Експертите настояват, че наименованието „ Черна чума “ е погрешен превод на латинския израз „ atra mors “, която може да значи „ ужасна “ или „ черна “.

Първоначално се счита, че приблизително една трета от популацията на засегнатите региони е унищожено от чумата през най-пагубния й интервал сред 1346 и 1353 година, само че други специалисти считат, че действителните цифри са по-близо до или даже над половината от популацията на целия континент Европа.

Италианският историк Аглоло Ди Тура разказа грозните последици от Черната чума в родния си град Тоскана:

Самият Ди Тура погребва петте си деца поради чумата.

Първоначално откривателите считали, че тя стартира някъде в Китай, само че множеството проучвания демонстрират, че тя евентуално потегля от степния район на Източна Европа и Централна Азия.

През пролетта италианците се връщат назад у дома, пренасяйки със себе си плъхове, които имат бълхи, инфектирани с заболяването. До началото на юли 1347 година Черна чума избухна и в цяла Европа. Тя бързо се популяризира в Африка и Близкия изток заради задгранична търговия и възходящото население на градовете.

Европа вижда най-лошото от Черната чума в интервал от близо 10 години, преди заболяването да стартира да отшумява. Но тя към момента се връща на всяко десетилетие и по този начин до 18 век. Никога обаче не съумява да стане още веднъж толкоз смъртоносна, колкото през 14 век.

Голямата чума в Лондон през 1665 година постоянно се смята за последното огромно огнище на заболяването, въпреки че има сведения за гнезда в Западна Европа и по-късно, през 1721 година Също по този начин Черната чума продължава да заразява Русия и Османската империя и през 19 век

До ден сегашен никой не знае тъкмо за какво или по какъв начин най-сетне завърши Черната гибел, само че специалистите имат няколко безапелационни теории.

Хората по-рано считат, че чумата е наказване от боговете за греховете им, който извод постоянно довежда до неефективни способи за лекуване, коренящи се в мистичност. По-набожните, които не желаят да застават против „ Божията воля “, даже стоят безделни, до момента в който заболяването опустошава домовете им.

Но с напредъка на здравната просвета и по-доброто схващане на бактериалните болести се появяват нови лекувания. Всъщност чумата стимулира забележителен подтик в развиването на медицината и публичното опазване на здравето. Учените от това време стартират да вършат дисекции, изследват кръвообращението и разнообразни санитарни благоприятни условия, с цел да намерят способи за битка с разпространяването на чумата (както и заболяванията като цяло).

Гледка над град Дубровник

Други специалисти допускат, че чумата утихва заради генетична еволюция в човешките тела и самите бактерии.

Черната гибел, илюстрация от Тогенбургската библия, Швейцария

Реалността обаче е, че има още доста да се научи за Черната чума и по какъв начин тя в последна сметка отшумява. Черната не е първата огромна чума, покосила света, нито ще бъде последната. През 6 век в Източната Римска империя избухва една, която по-късно става известна като Първата пандемия от чума.

Черната чума, която последва няколко века по-късно, е известна като Втора пандемия от чума. След това още една – този път визира централна и източна Азия сред 1855 и 1959 година и е известна като Трета пандемия от чума. Тя убива 12 милиона души.

Бактерията-причинител на чумата, забелязана под микроскоп

Известни са три разнообразни типа чуми: бубонна, пневмонична и септична. Черната гибел е образец за бубонна чума и за нея се знае, че визира хората най-малко 4000 години. Жертвите на бубонна чума вършат подути лимфни възли или бубони, които оставят петна по тялото почернели заради вътрешното кръвоизливи и се предизвикват от бактерията Yersinia pestis, която може да се откри при диви гризачи – най-вече плъхове – които са били инфектирани от бълхи.

Днес Черната гибел може да се лекува просто с антибиотици. Това е добре, тъй като даже през 2020 година в елементи от света към момента се следят чуми, най-често бубонна. Приблизително седем случая на чума се оповестяват всяка година в Съединени американски щати като до момента болестта се е появявало единствено в западната част на страната. Извън Съединени американски щати Африка е наранена най-силно от чумата в актуалните времена. През 2017 и 2018 година Мадагаскар претърпява опустошително огнище на пневмонична чума – форма, която бързо се популяризира сред хората. Настъпват хиляди инфекции и стотици смъртни случаи. В други елементи на света, като Централна Азия и елементи от Южна Америка, също към момента са следят огнища годишно, само че те са незначителни.

Смъртните случаи от чума през днешния ден сигурно не са сравними с близо 100 милиона натрупа през вековете, само че въпреки всичко неналичието на схващане за това настойчиво заболяване е причина за безпокойствие.