Никой родител не си мечтае да отглежда разглезено дете. Понякога

Никой родител не си мечтае да отглежда капризно дете. Понякога обаче желанието да осигурим най-хубавото на децата си и да създадем живота им допустимо най-лесен и прелестен ни изиграва доста неприятна смешка. Прекрачват се границите на положителното образование и в следствие се снабдявам с хленчещо и капризно дете, привикнало постоянно да получава това, което желае.

Разглезеното дете се отличава с няколко съществени характерности, които елементарно могат да бъдат видяни, стига да се опитате да погледнете на обстановката в профил. Според учените явните признаци на разглезеност, за които би трябвало доста да внимаваме, са:

1. Детето ви е общително и учтиво с другите, само че на вас в никакъв случай няма да ви каже „ Благодаря! “.

Детето показва доста положителни обноски на държание пред другите хора, само че не демонстрира никаква признателност към членовете на фамилията. Ето ви един сигурен знак, че е капризно. Децата не помнят да благодарят не преднамерено или тъй като желаят да наранят някого, а тъй като одобряват за даденост безусловно всичко, което фамилията прави за тях. Според психолозите това може да докара до проблеми на по-късен стадий във взаимоотношенията с хората, тъй като детето е научено да не цени помощта и обичта, които идват от най-близките.

2. Детето не може да се оправи с най-елементарни домашни отговорности.

Отговорният родител би трябвало да научи детето на самостоятелност. На 3-годишна възраст децата могат да събират и да подреждат играчките си сами. На 5 към този момент могат да оказват помощ в дребни домашен отговорности. На 10 години към този момент могат да белят картофи и да създадат елементарна вечеря за цялото семейство. Ако детето не умее нито едно от тези неща, не желае или не може да вземе присъединяване в домакинските работи и родителите нямат нищо срещу, то това е сигурен знак за разглезеност. Според статистиката актуалните деца на възраст сред 3 и 12 години прекарват към 3 часа на седмица в осъществяване на разнообразни домашни отговорности (между другото същите тези деца прекарват не по-малко от 14 часа седмично пред компютъра). Ако детето няма никакви отговорности, по какъв начин се чака от него да се оправя с отговорностите на живота като възрастен?

3. Детето не се спогажда с връстниците си и е уверено, че те са неприятните.

Когато поддържа връзка с други деца, капризното дете не схваща, че не може наготово да получи нещо, без да даде друго в подмяна. Неспособността да вникне в потребностите на другите и неналичието на съчувствие/емпатия отблъскват връстниците им. В резултат детето стартира да се усеща неловко и тъй като не може да си изясни каква е повода, най-лесното е да упрекна другите, че са неприятни. Ако връстниците странят от детето ви, а децата на приятелите ви си търсят опрощение, с цел да не играят с вашето, бъдете сигурни, че казусът не е у тях.

4. Детето се гневи, когато не получи това, което желае.

Родители, не подценявайте този явен симптом на разглезеност. Отваряйте си очите на четири, макар че нещата не са черно-бели. Най-малките не си дават ясна сметка за държанието, не знаят по какъв начин да изразят възприятията си, вследствие на което елементарно се разплакват, хленчат, тръшкат се на земята, изпадат в нервност. Всичко това не е съдбовно – просто имат потребност от помощ и разтуха.

Ако обаче детето е над 5-6 години и към този момент върви на учебно заведение, само че продължава да се държи като бебе, нещата не са по този начин розови. Възможно е да сте изпуснали юздите. Ключовият миг тук е да не отстъпвате и да не угаждате на всяко предпочитание на рожбата единствено тъй като сте изтощени, изнервени и желаете да спре да мрънка. До идващия път.

5. Детето не харесва действия, които имат спортен темперамент.

До скоро психолозите ни караха да имаме вяра, че безусловно би трябвало да отгледаме деца първенци, първенци във всичко, с което се захванат. Е, да, но не – към този момент си трансформираха мнението. Родителите би трябвало да научат децата си на скъпия урок, че всеки губи от време на време и загубата не е срамна, а би трябвало да се понесе с достолепие. Родителите на капризните деца имат навика да ги убеждават, че са НАЙ във всяко отношение. Само че това е неверен метод, тъй като рано или късно животът ще ги изненада много неприятно.

6. Детето беседва с родителите си по този начин, като че ли приказва с връстниците си.

Нека си го признаем: в случай че едно дете е капризно, виновността не е у него, а у родителите. Те са пропуснали да слагат граници, разрешавали са прекомерно доста, отстъпвали са прекомерно постоянно и резултатът е налице. Детето няма пред себе си наставнически модел на държание, нито наставнически престиж, който да е сложил ясни и строги правила. Децата имат вяра, че имат същото място като родителите си в фамилната подчиненост (че и по-високо), затова си разрешават неуважително и надменно държание.

7. Детето има ниско самочувствие и е несигурно в себе си.

Искало ли ви се е да покажете на детето си, че е особено и да накарате всички да се гордеят с достиженията му? А да бъдете супергерой, който да отстрани всички компликации пред детето ви в живота? Психолозите са уверени, че когато родителите се държат по този метод, понижават самоувереността у детето си, лишават му опцията да прави неточности и да се учи от тях, пречат му да се оправя единствено с провокациите и да преодолява компликациите. Разглезените деца не знаят по какъв начин да работят в действителния живот и не знаят какво да вършат, когато се изправят пред тестване. Всичко това води до ниско самочувствие и нерешителност.