Никой не се замисля какво се случва в болниците за

Никой не се замисля какво се случва в лечебните заведения за душевно заболели, съмняваме се, че въобще бихте поискали да извършите нещо сходно. Психиатричните проблеми в действителност не са малко, само че един път откакто един пациент се озове зад решетките, възможностите му да бъде посетен от родственици или да се радва на някакъв естествен живот, стартират да се редуцират доста.

Причината е, че никой не се интересува от този тип пациенти, те се извеждат отвън обществото, нареждат се надалеч от всевъзможни обществени контакт и мнозина даже не знаят какво се случва, когато вратите се затворят. Една болница във Филаделфия публично се счита за пъкъла и може да се счита за рекордьор освен по закононарушения, само че и за най-дълго служещата такава. Описанието за Байбери са най-различни, само че разказите на един от лекарите там се счита за изключително стеснителен. Болницата отваря порти през 1911 година и продължава да работи до 1990 година, като нищо не се трансформира.

„ Стотици прекарваха дни, от време на време даже седмици, без да имат правото да се движат отвън стаите си. С помощта на ризи и окови, множеството пациенти са арестувани на едно място. По-буйните пациенти се разделят с леглата си, обувки, чорапи и даже облекла. Някои даже се слагат в дървени сандъци и просто се чакат да умрат в тях и да бъдат заровени. Мръсотията даже не се разяснява, а отопление и електричество, това са легенди, които никой няма да може да изпита или да опише за тях. През нощта всяка стая се трансформира в нещо като гробница и с изключение на крясъци и рев, друго просто няма. “

Описание като това може да бъде намерено незабавно и в някои филми на ужасите, само че информацията се ражда за първи път в списание LIFE през 1946 година До през днешния ден сходни случаи не престават да се записват в щатските лечебни заведения на Филаделфия, само че реакция няма. Всичко стартира някъде през 1903 година с появяването на първите нестабилни служащи и фермери, обществото взема решение просто да направи някакви дребни лагери, където да ги държи под надзор. Хората с болна душeвност са способни постоянно да бъдат нападателни и да нараняват както себе си, по този начин и другите към себе си.

За страдание броят им стартира да се покачва с извънредно скорост и най-после е нужен и личен състав за по-специални грижи. Проблемът е, че никой още не знае по какъв начин да се грижи за такива хора, само че в случай че нямате работа, това е било идеалното място и се заплаща добре. В някои случаи фермите за душевно заболели достигали броя от близо 3000 души, а от време на време прекосявали това число. По време на двете международни войни, единственият метод американски жител да не служи на фронта, е да стартира такава работа. Байбери болничното заведение се основава точно с тази цел – да се съберат всички на едно място. Конкурсът за работна позиция претендирал от служителя да бъде по-спокоен и балансиран, само че заради липса на фрагменти, съвсем всеки можел да откри занятие там.

В началото не всички са били нападателни към пациентите, някои чиновници са се грижили и внимавали, само че реномето остава вечно и до през днешния ден не се трансформира. Случващото се тук не е необикновена процедура, редица психиатрични отделения се славят с най-различни нарушавания. Поради неналичието на схващане, множеството пациенти остават мръсни, хранят се сами и се чакат просто да умрат. В един миг даже чистотата спряла да се грижи за чаршафите и прането, подът почнал да лепне и да мирише на урина, замърсяванията по стените били честа процедура.

Вместо обаче да има разчистване, чиновниците извадили усмирителните ризи и поставяли по четирима пациенти във всеки един ъгъл на стаята. Разходките на чист въздух се забавяли с месеци. Първите кавги и привличане на внимание се случват към края на 80-те години на предишния век, когато един от пациентите – 27-годишният Уилям Кирш е окован към 14 месеца, като той самият твърди, че е стоял по този начин в продължение на 3 години. Съдът на Източна Пенсилвания подрежда инспекция на Байбейри и открива, че има нарушение на човешки права, освен това освен за този пациент, а и за още доста други. Адвокатът на Уилям – Стивън Голд, публично декларира, че неговият клиент е бил в доста по-добро здраве, преди да влезе в болничното заведение, като в този момент неговото положение се утежнява, вместо да се усъвършенства.

Това обаче не е единственият подобен случай, още през 70-те години на предишния век стартират да се записват някои аномалии като висока смъртност и към 57 пациента умират съвсем едновременно. Според инспекцията има още веднъж нарушение на някои от главните условия, само че вниманието продължава да се насочва и към не оповестените случаи, както и засилващият се брой на самоубийства в лечебното заведение. Един пациент съумява да избяга през февруари и до момента в който скита няколко километра в ледената прегръдка, най-сетне стига до заключението, че е по-добре да се върне, само че когато застава пред вратите на болничното заведение, никой не му отваря.

Открит е чак на сутринта, когато е починал от мраз. Мислите си, че това е всичко? През 1946 година във вестник се заговаря и за водното лекуване? Какво е то? Взима се една огромна мокра забрадка, изстисква се и се поставя на врата на пациента. След това личният състав стартира да стяга двата края, с цел да подскаже какво чака всеки непокорен. Повечето пациенти стартират да се молят за благосклонност, само че няма кой да ги чуе, истинската концепция за изтезание може да завърши с съдбовен край, а както се досещаме, просто е задоволително да се запише в архива като следващото самоубийство.

Понеже кърпата е мокра, следи от душене не могат да бъдат открити на никое място и при правенето на разнообразни следствия, нито един пациент не може да потвърди, че е бил унизен. Някои от чиновниците, които напущат, са споделяли неведнъж, че множеството сътрудници са намерили най-различни способи за тормоз, като им е неразрешено да употребяват ръцете си или оръжия против болните. Дори и душевно болните имат право да вървят на доктор, ортодонт и други специалисти, когато развият заболяване.

В Байбери няма никакви правила и за тези процеси, зъболекарите вадят зъби без анестезия, всички останали процедури се правят без обезболяващи. Има клюки, че самото лечебно заведение продава упойките на черния пазар, само че с цел да може да ги изнесе, постоянно употребява най-различни ненужни процедури. Лари Рийл е психиатър, който натрупа стаж през 70-те години, той си спомня по какъв начин чиновниците зашивали рани без никаква анестезия, като считали, че болните от шизофрения не могат да изпитват никаква болежка. От друга страна има редица лекари, които стартират да тъпчат пациентите с най-различни субстанции до рискови равнища. Торазин е бил даван наедно с аспирина.

Фармацевтичната компания Смит Клин-Френч отваря лаборатория непосредствено в болничното заведение и прави редица опити с живи хора, тествайки всяко ново лекарство върху тях. Повечето фамилии по този начин и не схващат какво се случва с околните им, само че за затворените вътре има и позитивна страна, в случай че одобряват медикаментите, които им се дават, те няма да бъдат измъчвани. Архивите крият тайната за стотици умряли от тестване на пробни лекарства. Често не се дава даже време за прочистването на организма от единия тест, а незабавно се стартира със идващия.

През 1919 година е регистриран и първия случай на ликвидиране. Убитият е открит удушен с изцъклени очи. Персоналът декларира, че мъжът се е разболял след Първата Световна война и е бил извънредно нападателен, като даже отказвал да пие медикаментите си. Няма никакви упрекнати, само че за сметка на това има покачвания за положителната работа. По това време стартират да се виждат убийства, в които вземат участие освен чиновници, само че постоянно и самите пациенти започвали да се отстраняват едни други. По това време в Байбери са одобрявани и пандизчии, които би трябвало да преминат лекуване, само че тъй като са свободни, никой не ги стопира да убиват. През 1944 година полицията идва, с цел да прибере един от пациентите при опит да убие различен благодарение на подострена лъжица.

Според лекарите, острието е съумяло да премине основна артерия и с това да спести някои по-сериозни главоболия. Сексуалните набези също не са необичайност, случаите на изнасилвания при дами е процедура, която може да се открие с години в архивите. През 1987 година при подобен случай чиновниците схващат за осъщественото закононарушение, откакто другите пациенти носят един от нейните зъби. През 1989 година един от градинарите открива още две тела в купищата листа. Един от пациентите е липсвал към 5 месеца, само че никой не го е търсил. Никой нямал време да се занимава с него.

Сигурно се чудите по какъв начин е допустимо толкоз дълго време да се вършат нарушавания и никой да не се замисля даже какво става? Отговорът е, че първо идва задоволително съществено финансиране от разнообразни компании и второ, никой не обръщал внимание на тези заведения. Байбери завършва своята работа, откакто няколко десетилетия се чуват единствено клюки. Още от 1946 година публицистите оповестяват за най-различни закононарушения, само че никой не обръща внимание. Едва с намесата на Елинор Рузвелт стартира да се работи в тази посока. Един от публицистите, който съумява да покаже фотоси, припомня, че даже в концентрационните лагери не е имало такива ужаси, каквито могат да бъдат открити в болница.

През 80-те години един от пациентите – Анна Дженингс ще успее да стигне до формалните канали, с цел да може да даде отговор на всички въпроси. Като дребна, пациентката е била унизена, като дете и по тази причина и поставят диагноза шизофрения. Въпреки това момичето съумява да откри документите, с които да потвърди, че не е болна, а просто е измъчвана. Според майката на Дженингс, историята продължава с това, че като че ли болничното заведение се пробва да притегли нови фрагменти, освен за проби на медикаменти, само че и за удоволствието на личния състав. Анна споделя изискванията на живот, показва и някои от санитарите, които са траяли издевателството, което е повече от задоволително, с цел да стартира едно огромно и дълго следствие.

На 21 юни 1990 година една от най-жестоките институции за грижа за психологично заболели най-сетне затваря порти. До през днешния ден обаче няма никаква информация какъв брой са потърпевши и какъв брой са станали жертва на извергите, които са взимали заплати за своето безредие. Именно затова продължаваме да подсещаме, че нито една институция и болница не е толкоз транспарантна.