Уверените деца не са случайност, а резултат на възпитание
Никой не има рецептата за идеално родителство. Вероятно то е сечение на престиж с емоционалност, да знаеш по кое време да натиснеш детето да е настойчиво, да опита още веднъж, да не се отхвърля и по кое време да го оставиш да следва импулсите си. Вероятно то е някъде сред устрема да си любящ и подкрепящ, да обгрижваш и вътршеното превъзмогване да го пуснеш да опита единствено и да направи своите неточности. Но всички родители се лутаме в тази неопределеност, цялостна със подозрения и вини, с една-едничка цел - да отгледаме прочувствено постоянни, независими и уверени в себе си хора.
Уверените деца си личат от надалеч. Те излъчват смелост и борбеност, те се вслушват сериозно в думите на възрастните и сами извличат изгодата им за себе си. Такива деца не се боят да се изложат, обичат провокациите и новите неща. Те знаят надълбоко в себе си, че има някой там, вкъщи, който мисли за тях, който приказва с тях и който ги слуша, само че който желае да ги вижда свободни и щастливи.
Поощрявайте усилието, без значение от резултата. Всъщност няма значение дали детето ще успее в това, което прави, или не. Като огромни одобряваме загубите, тъй като знаем за олимпийския принцип, тъй като знаем, че всяка неточност е урок, тъй като не се знае по кое време затворената врата не е прозорец към друга пътека. Е, откакто го осъзнаваме, за какво не предадем този опит на децата си. Важното е, че те влагат пристрастеност и усърдие и е значима тяхната освобождаваща капацитета им мощ.
Нека се упражняват и се стараят да са по-добри в нещо, без да го превръщате в съревнование и без да оказвате напън. Още един табиет, насочен към процеса, а не към резултата. Днес децата са нетърпеливи и бързо губят централизация, само че животът ще изиска някой дни да останат в нещото и да го довършат. Да бъдат по-добри, да се развиват. Накарайте ги да видят задоволството от доведеното до край нещо. Да видят неговата целокупност и да почувстват горделивост от себе си. Похвалете изключително доста тогава.
Нека вземат решение проблемите си сами, само че не отхвърляйте диалог с тях. Детските проблеми са толкоз огромни и значими за децата, колкото са нашите в света на възрастните. Но ние в никакъв случай не можем да се сложим на тяхно място, ние не можем да намерим решенията на техните дребни драми. Те са там, те са в обстановката, те имат ресурса. Затова дано ги оставим сами да стигнат до решение - когато са се скарали с другар, когато би трябвало да поправят оценка или друго значимо тях нещо. Но в случай че виждаме, че се потискат и са фрустрирани, не трябва да ги оставяме сами.
Не им натрапвайте държание за възраст, в която те не са. Независмо, дали ни се желае да се държат като по-зрели или имаме вяра, че още им е рано за някои неща, а те са подготвени. Нашата вероятност, какво е редно и какво не, ги осакатява те израснат или да запазят невинността си. Децата от време на време наподобяват огромни физически или стават каки и батковци, само че те имат потребност да пораснат съгласно менталното и прочувственото си развиване, в среда с техни връстници.
Оставяйте ги сами да се провокират. За едно дете да направи салата е задоволително трудоемко и ангажиращо занятие. Ако то прояви предпочитание, без значение дали е момче, или момиче, дано го направи. Може да отнеме време, може да не е както би трябвало, само че това е неговото нещо за момента. Не бива да изпускаме нито една опция те да се включват в семейството и в фамилните ритуали. Това дава убеденост, че те са част от общественост и че техния принос се цени.
Никога, в никакъв случай не го критикувайте обществено. Това не значи да се прехласваме по всяко техно мигване, само че достолепието е еднообразно уязвимо и на 5, и на 15 и на 55. Нищо не се реализира с общественото критикуване - детето се затваря, натрупва възмущение, отдалечава се от вас и става все по-неуверено, тъй като повече хора са станали очевидци на " неуспеха " му.
Не драматизирайте терзанието си. Думите, изречени с паника, при започване на тяхно деяние, значат, че подценявате опциите им и не бихте желали те да рискуват, тъй като са некомпетентни да се оправят. След действието обаче наложително ги похвалете и тогава можете да изразите и своите страсти: " Притеснявах се, когато се качи на най-високата пързалка, само че ти сподели, че можеш да се пуснеш от там без проблем " или " Цял ден мислих за теб, когато беше на екскурзията, само че в този момент съм щастлива, че всичко е минало добре и е било толкоз занимателно ".
Поощрявайте детето всякога, когато желае да опита нещо ново. Няма нищо по-красиво от въодушевено дете на прага на ново начинание. Нещо, което е гъделичкало любознателността, мобилизирало е силите му, освободило е цялата скрита сила. Децата са доста борбени и доста мощни, те не се двоумят, нямат терзания и задръжки, когато са в нещо, което ги вълнува надълбоко. Окуражавайте това. Защото тази храброст в тях да пробват нови неща би трябвало да се резервира за цялостен живот. И в случай че в такива моменти то не получи поддръжка, и като възрастен ще се съмнява в себе си доста повече.
Уверените деца си личат от надалеч. Те излъчват смелост и борбеност, те се вслушват сериозно в думите на възрастните и сами извличат изгодата им за себе си. Такива деца не се боят да се изложат, обичат провокациите и новите неща. Те знаят надълбоко в себе си, че има някой там, вкъщи, който мисли за тях, който приказва с тях и който ги слуша, само че който желае да ги вижда свободни и щастливи.
Поощрявайте усилието, без значение от резултата. Всъщност няма значение дали детето ще успее в това, което прави, или не. Като огромни одобряваме загубите, тъй като знаем за олимпийския принцип, тъй като знаем, че всяка неточност е урок, тъй като не се знае по кое време затворената врата не е прозорец към друга пътека. Е, откакто го осъзнаваме, за какво не предадем този опит на децата си. Важното е, че те влагат пристрастеност и усърдие и е значима тяхната освобождаваща капацитета им мощ.
Нека се упражняват и се стараят да са по-добри в нещо, без да го превръщате в съревнование и без да оказвате напън. Още един табиет, насочен към процеса, а не към резултата. Днес децата са нетърпеливи и бързо губят централизация, само че животът ще изиска някой дни да останат в нещото и да го довършат. Да бъдат по-добри, да се развиват. Накарайте ги да видят задоволството от доведеното до край нещо. Да видят неговата целокупност и да почувстват горделивост от себе си. Похвалете изключително доста тогава.
Нека вземат решение проблемите си сами, само че не отхвърляйте диалог с тях. Детските проблеми са толкоз огромни и значими за децата, колкото са нашите в света на възрастните. Но ние в никакъв случай не можем да се сложим на тяхно място, ние не можем да намерим решенията на техните дребни драми. Те са там, те са в обстановката, те имат ресурса. Затова дано ги оставим сами да стигнат до решение - когато са се скарали с другар, когато би трябвало да поправят оценка или друго значимо тях нещо. Но в случай че виждаме, че се потискат и са фрустрирани, не трябва да ги оставяме сами.
Не им натрапвайте държание за възраст, в която те не са. Независмо, дали ни се желае да се държат като по-зрели или имаме вяра, че още им е рано за някои неща, а те са подготвени. Нашата вероятност, какво е редно и какво не, ги осакатява те израснат или да запазят невинността си. Децата от време на време наподобяват огромни физически или стават каки и батковци, само че те имат потребност да пораснат съгласно менталното и прочувственото си развиване, в среда с техни връстници.
Оставяйте ги сами да се провокират. За едно дете да направи салата е задоволително трудоемко и ангажиращо занятие. Ако то прояви предпочитание, без значение дали е момче, или момиче, дано го направи. Може да отнеме време, може да не е както би трябвало, само че това е неговото нещо за момента. Не бива да изпускаме нито една опция те да се включват в семейството и в фамилните ритуали. Това дава убеденост, че те са част от общественост и че техния принос се цени.
Никога, в никакъв случай не го критикувайте обществено. Това не значи да се прехласваме по всяко техно мигване, само че достолепието е еднообразно уязвимо и на 5, и на 15 и на 55. Нищо не се реализира с общественото критикуване - детето се затваря, натрупва възмущение, отдалечава се от вас и става все по-неуверено, тъй като повече хора са станали очевидци на " неуспеха " му.
Не драматизирайте терзанието си. Думите, изречени с паника, при започване на тяхно деяние, значат, че подценявате опциите им и не бихте желали те да рискуват, тъй като са некомпетентни да се оправят. След действието обаче наложително ги похвалете и тогава можете да изразите и своите страсти: " Притеснявах се, когато се качи на най-високата пързалка, само че ти сподели, че можеш да се пуснеш от там без проблем " или " Цял ден мислих за теб, когато беше на екскурзията, само че в този момент съм щастлива, че всичко е минало добре и е било толкоз занимателно ".
Поощрявайте детето всякога, когато желае да опита нещо ново. Няма нищо по-красиво от въодушевено дете на прага на ново начинание. Нещо, което е гъделичкало любознателността, мобилизирало е силите му, освободило е цялата скрита сила. Децата са доста борбени и доста мощни, те не се двоумят, нямат терзания и задръжки, когато са в нещо, което ги вълнува надълбоко. Окуражавайте това. Защото тази храброст в тях да пробват нови неща би трябвало да се резервира за цялостен живот. И в случай че в такива моменти то не получи поддръжка, и като възрастен ще се съмнява в себе си доста повече.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ