Най-кратките войни в историята
Никой не желае война, изключително когато тя продължава толкоз дълго, че да бъде наречена Стогодишната война (конфликт сред Франция и Англия, който стартира през 14 век и приключва през 15 век и в действителност продължава 116 години).
Но в случай че борбата е неизбежна, най-добре е тя да завърши допустимо най-бързо.
Ето 4 борби, които завършват за рекордно малко време.
Султанският замък в Занзибар след обстрела
През 1896 година Занзибар е атакуван от Британската империя, която желае архипелагът да стане напълно под английско ръководство. Действието се форсира от обстоятелството, че релативно дипломатичният султан Хамад бин Тувайни преди малко е умрял (някои подозират, че е бил отровен), а по-злобният Саид Халид бин Баргаш Ал-Бусаид се афишира за държател на негово място – макар че британците е трябвало да бъдат съветвани за всяко сходно решение.
Когато султан Халид отхвърля да съобщи сраната, британците минават в нахлуване. Целият развой от удивително елементарен: Занзибар се намира покрай водата, тъй че английските сили би трябвало единствено да изпратят лодки, с цел да обстрелват безпомощните си съперници. „ Конфликтът “, който довежда до към 500 жертви от страна на Занзибар, продължава сред 38 и 45 минути, което го прави най-кратката война в историята (Точното време може би в никакъв случай няма да бъде известно, тъй като едно от първите неща, които британците смъкват, е часовниковата кула…)
През 2008 година бойци от Коморските острови, архипелаг в Индийския океан, завладяват остров Анжуан за по-малко от ден – събитие, разказано от един наблюдаващ като „ надиграване “ на слаб съперник. С помощта на силите на Африканския съюз (55-членна асамблея на страните от африканския континент) Коморските острови принуждават нелегално определения Мохамед Бакар да напусне острова, на който живеят към 300 000 души. Критиците настояват, че Африканският съюз е желал да ускори интернационалния си престиж с спора, който е бил толкоз изрично извоюван, че даже не се оповестява за жертви.
Конфликтът сред Салвадор и Хондурас през 1969 година избухва вследствие на футболно съревнование – оттова идва и прозвището му „ Футболната война “. Отборите на двете централноамерикански страни вземат участие в спортна конкуренция, в която Салвадор измъква победа с 3:2. По същото време двете страни враждуват и поради това, че жителите на Ел Салвадор се реалокират в Хондурас, с цел да употребяват по-голямо количество земеделска земя – акт, поради който Хондурас принуждава мигрантите да се върнат назад в Ел Салвадор. Цялата работа ескалира до опит на Салвадор да нахлуе в Хондурас. Има към 3000 жертви, преди интернационалната дипломация да понижи напрежението и Салвадор насилствено да изтегли войските си. Войната продължава към четири дни и към момента се счита, че е резултат от спортно съревнование. Но макар че това може да е разпалило напрежението, то не го е провокирало.
Грузински снайперисти, септември 2004
Много преди нахлуването си в Украйна Русия настава против Грузия, като се концентрира върху провинциите Южна Осетия и Абхазия, които показват предпочитание за самостоятелност от страната по времето на разпадането на Съветския съюз. След години на възходящо напрежение, през април 2008 година Грузия упреква Русия за нападението на безпилотен аероплан над Абхазия. (По-късно Организацията на обединените народи удостоверява, че съветски аероплан е свалил дрона). Русия изпраща многочислени войски, някои от които под предлог, че ремонтират железопътна линия; напрежението и боевете нарастват дотам, че през август грузинският президент Михаил Саакашвили отговори, като изпрати войски в Южна Осетия, където се намира подкрепяната от Русия военна мощ. Това ескалира до въздушни удари от нейна страна. На място войски се приближават на 50 километра от столицата Тбилиси.
След към седмица двете страни реализират съглашение за преустановяване на огъня, въпреки и не без жертви: Грузия претърпява близо 400, Южна Осетия – 365, а съветските бойци – едвам 67; стотици други са ранени и от двете страни. Грузия твърди, че Русия продължава да окупира територия в нарушаване на прекратяването на огъня, а Русия признава двете провинции за самостоятелни. И Южна Осетия, и Абхазия понастоящем се смятат за сепаратистки райони от множеството страни, отделени от останалата част на Грузия с контролно-пропускателни пунктове и бодлива тел.
