Никому не се случва нищо, което природата му не би

Никому не се случва нищо, което природата му не би понесла. Същото се случва и другиму — той или не знае, че му се случва, или демонстрирайки душевно великолепие, остава спокоен и непокътнат от злото. Странно е, че незнанието или желанието да се харесаш се оказват по-силни от разсъдъка.

Ако нещо затруднява персонално тебе, недей да го смяташ невероятно за индивида, а назад — в случай че нещо е допустимо и свойствено за индивида, смятай, че е постижимо и за тебе.

Аз правя моя дълг, другото не ме разсейва. Защото става дума било за предмети, било за лишени от разсъдък същества, било за заблудени и незнаещи пътя.

След като имаш разсъдък, отнасяй се към лишените от разсъдък същества и въобще предмети и неща, нямащи разсъдък, великодушно и с необятно сърце, а към хората се хвани като към имащи разсъдък и предвид на общността.

Срамно е тялото ти да не се отхвърля от този живот, а душата да се отхвърля преди него.

Виделият настоящето е видял всичко, което е било от безконечни времена и ще съществува безпределно тъй като всичко е от един жанр и един тип.

Често си мисли за зависимостта и взаимната връзка на всичко във Вселената. По някакъв метод всички неща са вплетени едно в друго и заради това настроени другарски между тях. А едно следва друго заради реда в придвижването, заради единодушието и единството в материалната същина.

Бъди съгласно тия неща, с които те е свързал жребият. И бит хората, с които се е паднало да бъдеш, само че същински.

Честолюбивият счита за лично богатство непознатата активност, обичащият насладата — личните чувства, а умният човек — личната активност.

Питай се при всяко деяние — в какво отношение е към мене? Няма ли да скърбя, че съм го сторил? Скоро ще умра и всичко ще изчезне.

Изправи ли се някой пред тебе, незабавно се попитай: „ Какви възгледи за положителното и злото има този човек? “ Защото, в случай че има еди-какви си възгледи за удоволствието и тъгата и техните причинители, за славата и безславието, за живота и гибелта, няма да е чудно или необичайно за мене, че прави това или това, и ще си припомня, че постъпва така по насила.

Помни, че както е грозно да се удивяваш, че смокинята дава смокини, по този начин и че вселената донася неща, на които тя е притежател. И за лекаря и кормчията е грозно да се удивяват, че еди-кой си е вдигнал температура или че е духнал срещуположен вятър.

Ако зависи от тебе, за какво го правиш? Ако зависи от различен, кому се сърдиш? На атомите или боговете? И в двата случая това е полуда. Никому не се сърди. Ако можеш, поправи индивида. Ако не можеш него, най-малко стореното. Но в случай че и това не можеш, до какво ще те докара сърденето? Нищо не трябва да се прави просто по този начин.

Получавай, без да се надуваш, и губи, без да ти тежи!

Недей да се занимаваш непрекъснато мислено с това какъв брой и какви компликации евентуално те чакат. Когато изпаднеш в някоя, тогава се питай: „ Кое е непоносимото и нетърпимото в тази работа? “ Ще те е позор да признаеш. После си напомни, че нито бъдещето, нито отминалото ти тежат, а постоянно сегашното. То се смалява напълно, стига да ограничиш самото него и да укориш мозъка си, че не е в положение да устои, откакто е единствено толкоз.

На индивида не може да се случи нечовешко събитие, нито на говедото неприсъщо за говедо, нито на лозата неприсъщо за лоза, нито на камъка неприсъщо за камък. Би ли имал съображение да се сърдиш, веднага като всекиму се случва каквото е всекидневно и естествено? Всеобщата природа няма да ти донесе нищо отвратително.

Хората са се родили един за различен. Или ги научи на това, или ги понасяй!

Марк Аврелий  е римски император и мъдрец. Той спада към династията на Антонините и е последният от Петимата положителни императори.

Марк Аврелий , философът на императорския престол, ръководи Римската империя от 161 до 180 година Той е запомнен най-много със своето посвещаване на стоическата философия и с оставените от него метафизичен мемоари.