Това не е подаване на оставка, а късане на опашка
Николай Слатински е професор по интернационална и национална сигурност, преподава в УНСС и Военната академия. Текстът е от профила му във " Facebook ".
" Шефът на антикорупционната комисия (КПКОНПИ) подаде оставка. "
Това не е подаване на оставка. Подаване на оставка е да направиш това, когато те спипат в провинение. Даже в естествените страни оставка се подава даже в случай че се хвърли сянка върху порядъчността ти - подаваш оставката и си изчистваш, в случай че можеш, името.
Даже тапирите и броненосците нямат такова дебелокожие, каквото някои разновидности на ненормалността демонстрират у нас.
Това не е подаване на оставка. Това е български реотан, който загрява след съвсем безпределно време, вместо незабавно или най-малко след известно време.
Това не е подаване на оставка. Времето за подаването ѝ от дълго време изтече.
Това е късане на опашката. Само че опашките си късат гущерите. А не хамелеоните.
Това не е подаване на оставка. Това е прегризване на лапата. Само че лапите се прегризват в клопката вълците. А не чакалите.
Все отново, въпреки да не е подаване на оставка като в естествените страни, случилото се е с една позитивна страна.
Следващият дебелокож ще знае, че и най-дебелата кожа от време на време не е задоволително дебела, с цел да удържи на всеки позор и срам .
Ето за какво преди няколко дни писах, че в България към момента има вяра. А някои взеха решение, че е тъй като толкоз доста хора са протестирали против гешефтите в България.
Има вяра, тъй като номерата на самозабравилите се не могат да минават постоянно и всеки път. На лъжите и злините краката са къси, а носовете - дълги. И по тази причина им проличава отдалеко. Виждат ги дори тези, които вършат всичко, с цел да не ги видят.
Започне ли едно общество да проглежда, то стартира и да се оглежда в близост - по какъв начин живее, в какво го трансформират. А стартира ли да се оглежда, няма метод да не види - по какъв начин живее, в какво го трансформират.
А види ли, сигурно ще се опита да промени нещо. За да не бъде упрекнато от децата и внуците ни, че не е направило нищо, с цел да промени нещо. Поне нещо.
Промени ли най-малко нещо, то ще повярва, че може да промени и всичко.
" Шефът на антикорупционната комисия (КПКОНПИ) подаде оставка. "
Това не е подаване на оставка. Подаване на оставка е да направиш това, когато те спипат в провинение. Даже в естествените страни оставка се подава даже в случай че се хвърли сянка върху порядъчността ти - подаваш оставката и си изчистваш, в случай че можеш, името.
Даже тапирите и броненосците нямат такова дебелокожие, каквото някои разновидности на ненормалността демонстрират у нас.
Това не е подаване на оставка. Това е български реотан, който загрява след съвсем безпределно време, вместо незабавно или най-малко след известно време.
Това не е подаване на оставка. Времето за подаването ѝ от дълго време изтече.
Това е късане на опашката. Само че опашките си късат гущерите. А не хамелеоните.
Това не е подаване на оставка. Това е прегризване на лапата. Само че лапите се прегризват в клопката вълците. А не чакалите.
Все отново, въпреки да не е подаване на оставка като в естествените страни, случилото се е с една позитивна страна.
Следващият дебелокож ще знае, че и най-дебелата кожа от време на време не е задоволително дебела, с цел да удържи на всеки позор и срам .
Ето за какво преди няколко дни писах, че в България към момента има вяра. А някои взеха решение, че е тъй като толкоз доста хора са протестирали против гешефтите в България.
Има вяра, тъй като номерата на самозабравилите се не могат да минават постоянно и всеки път. На лъжите и злините краката са къси, а носовете - дълги. И по тази причина им проличава отдалеко. Виждат ги дори тези, които вършат всичко, с цел да не ги видят.
Започне ли едно общество да проглежда, то стартира и да се оглежда в близост - по какъв начин живее, в какво го трансформират. А стартира ли да се оглежда, няма метод да не види - по какъв начин живее, в какво го трансформират.
А види ли, сигурно ще се опита да промени нещо. За да не бъде упрекнато от децата и внуците ни, че не е направило нищо, с цел да промени нещо. Поне нещо.
Промени ли най-малко нещо, то ще повярва, че може да промени и всичко.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ