Славянска сюита в „Аросита“
Николай Петков гастролира в столичната изложба „ Аросита “ с експозицията си „ Славянска сюита “, с цел да подсети, че славяните владеят и други танци, с изключение на марша и че Чайковски е не по-малко славянин от Бжежински. Акварелите носят концептуални заглавия, само че са заредени и с доста страсти, дисциплинираност /така се назовава един от тях/, импровизация и „ духовете на предците “.
„ Надявам се изложбата да укрепи у тези, които не са парализирани от боязън, чувството, че не са сами. Да удостовери убеждението ни, че човек е повече от (потенциален) вирусоносител. Възможно е някои от включените акварели - като „ Движения “ и „ Прегръдка “ - да придобият непредвидено героично звучене. Бих могъл да предложа задоволително материалистическо пояснение за славянското в названието на изложбата – всички акварели в нея са рисувани на съветска и чешка хартия. Но това надали би отменило предизвикателното звучене: минимум съветското наличие го задейства - и все още на основаване на работите (2016 – 2017), и през днешния ден. Любопитното е, че в този момент даже напомнянето, че хартията е изобретена в Китай, може да се схване като предизвикателство. Освен динамичността на уплахите и стандартите в обществата ни, това бележи и присъща линия на изкуството – способността му да насочва нови провокации в друг подтекст. С тези условности поради аз оставам новатор, въпреки късен и усъмнен, и не се отхвърлям от копнежа по повсеместност “, разяснява Николай Петков пред професор Ирина Генова.
„ Бих се радвал, в случай че работите ми провокират и по характерен метод удържат открити въпроси – по този начин биха правили работата си на модерно изкуство. При изискванията на възприемането им надали може да се избегне семантично наситената градска среда, както и общото ни потапяне в блещукащата галактика на цифрово възпроизведени облици – процъфтяващи и нетрайни. Надявам се въпреки всичко в изложбата да бъдат забележими и някои аналогови позовавания – по този начин, както античните са призовавали преди борба духовете на предците. Тук бих загатнал живописта на Василий Кандински, Пит Мондриан и Александър Родченко, на Барнет Нюман, Агнес Мартин и Робърт Райман, на Герхард Рихтер, Жан Деготе и Бернар Фриз “, прибавя създателят, който води и курсове в Художествената академия. „ Възможността да дишаш един въздух с индивида, с който разговаряш, да си в едно физическо пространство с картината, която гледаш, продължава да е привилегирована позиция. Аурата остава полезност, Валтер Бенямин и Теодор Адорно са прави “, проучва Николай Петков отдалеченото преподаване.
„ Надявам се изложбата да укрепи у тези, които не са парализирани от боязън, чувството, че не са сами. Да удостовери убеждението ни, че човек е повече от (потенциален) вирусоносител. Възможно е някои от включените акварели - като „ Движения “ и „ Прегръдка “ - да придобият непредвидено героично звучене. Бих могъл да предложа задоволително материалистическо пояснение за славянското в названието на изложбата – всички акварели в нея са рисувани на съветска и чешка хартия. Но това надали би отменило предизвикателното звучене: минимум съветското наличие го задейства - и все още на основаване на работите (2016 – 2017), и през днешния ден. Любопитното е, че в този момент даже напомнянето, че хартията е изобретена в Китай, може да се схване като предизвикателство. Освен динамичността на уплахите и стандартите в обществата ни, това бележи и присъща линия на изкуството – способността му да насочва нови провокации в друг подтекст. С тези условности поради аз оставам новатор, въпреки късен и усъмнен, и не се отхвърлям от копнежа по повсеместност “, разяснява Николай Петков пред професор Ирина Генова.
„ Бих се радвал, в случай че работите ми провокират и по характерен метод удържат открити въпроси – по този начин биха правили работата си на модерно изкуство. При изискванията на възприемането им надали може да се избегне семантично наситената градска среда, както и общото ни потапяне в блещукащата галактика на цифрово възпроизведени облици – процъфтяващи и нетрайни. Надявам се въпреки всичко в изложбата да бъдат забележими и някои аналогови позовавания – по този начин, както античните са призовавали преди борба духовете на предците. Тук бих загатнал живописта на Василий Кандински, Пит Мондриан и Александър Родченко, на Барнет Нюман, Агнес Мартин и Робърт Райман, на Герхард Рихтер, Жан Деготе и Бернар Фриз “, прибавя създателят, който води и курсове в Художествената академия. „ Възможността да дишаш един въздух с индивида, с който разговаряш, да си в едно физическо пространство с картината, която гледаш, продължава да е привилегирована позиция. Аурата остава полезност, Валтер Бенямин и Теодор Адорно са прави “, проучва Николай Петков отдалеченото преподаване.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ